ТЪЖНА ГЛЕДКА НА НЕПРОГЛЕДНАТА ИСТИНА

Попадам на този кадър – 1990 години след разпъването на Исус.
В нашите официални медии подобен материал трудно би намерил място.
Светският дух, настанил се в църквата.
Да, без съмнение, когато низостта на светския дух влезе в църквата, църквата умира по-бързо, отколкото от всяко едно друго гонение.
Споделям думите на Стареца Ефрем Ватопедски:
„Съдбата на света не зависи от някакви силни държави или светски хора, които имат власт, а от онези смирени хора, които бдят, които постят, които се молят и въобще се подвизават за целия свят.“
Тъжна гледка на непрогледната истина.
Срамота, задушена от страст, която носи само огорчение и болка.
Може би най-точното описание на подобно разочарование, което остава завинаги чуждо на достойното, е сътворено от Достоевски:
…Ако Исус няма нищо общо с Истината и Истината няма нищо общо с Исус, то аз предпочитам да бъда с Исус, отколкото да бъда с Истината.“
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС