ТЪМНИ СЕНКИ ОТ ПРEКАЛЕНО БЛИЗКОТО МИНАЛО. ДУХЪТ НА ДЯНКОВ ПРОДЪЛЖАВА ДА ВИТАЕ.
Повод да напиша тези редове са медийните изяви на икономическия екип на ГЕРБ, воден от Владислав Горанов – бивш заместник на Дянков, същият, който водеше екипа на Борисов в диспута между двете партии през 2009 г. Тогава Орешарски предупреди Борисов: „Вашите хора ви лъжат….” Духът на Дянков продължава да витае…
Непосредствено след изминаването на 100-те дни на правителството на ГЕРБ, oт страниците на по голямата част от ветропоказателните медии се лееха елееи. От синият екран на превърналата се в правителствена медия Бтв, шуртяха панегирик, след панегирик. Известна част от медиите до известна степен бяха въздържани и много предпазливи. Ако не от определени принципи, вероятно са се ръководили от народната мъдрост-„На малко прасе и на нов началник да не се радваме! Де да знаеш каква свиня ще излезе”. На този общ фон, в телевизионно предаване, като светотатство, прозвучаха изводите на една от честните и етични, все по рядко срещащи се, журналисти – Велислава Дърева. Нейната прозорлива мисъл беше: „Едва ли правителството на Бойко Борисов в този си състав ще успее да изкара мандата си до край. Причината за провала ще бъдат двамата вицепремиери и шефа на ДАНС”. Край на цитата.
И това сега е неоспорим факт.
И двамата вицепремиери под „божественият” поглед на Вожда си провеждаха в действие екстравагантните си идеи и безчинстваха над българският народ. Същевременно ежедневно, бавно забиваха ножа в гърба на Шефа си.
А той заслушан в трелите на гласa си, взрян в себе си, се наслаждаваше на образа свой отразен в огледалото, от синия екран, от страниците на ежедневният печат, в портрети в рамка закачени в стаите на ведомствата, в календари и календарчета и къде ли още не. Доколкото си спомням самият той беше изразил желание, портрета му да виси на стена наред с възрожденци, а Игнатов да го включи в учебниците по-история. ….
През 2009 г, България така се увлече в еуфорията предизвикана от обещанията на Герб за светлото ни бъдеще и последвалия „погром” над тройната коалиция, че за „политик на 2009 г.” бяха класирани в следния порядък – Цветан Цветанов, Симеон Дянков и Яне Янев. Сега през 2013 г. и тримата са в челото най-мразените политици.
Ще се намери все пак някой да ни обвини, че на „умряло куче нож вадим”, а то съвсем не е умряло. Само се спотайва и се опитва да задържи здраво „кокала”. Тези, възможни „обвинители’ не бива да забравят, че всякакви критики от страна на т.н. образовани, в т.ч. и Afera.bg оставаха на практика без отговор или приети с цинични усмивки.
Да погледнем по-отблизо образите на по-горе посочените виновници за сегашното положение на родината ни. Предимство даваме на финансовия ни министър в оставка.
Кой е в същност Симеон Денчев Дянков?
Родолюбец загрижен за благото на страната в която е роден или е верноподаник на страната приютила го през деветдесете години на миналия век и е родина на децата му?
Финансов специалист или икономически килър изпълняващ задачите поставени от спецотделът на Световната банка?
В интерес на отговорите оставяме на страна митовете за неговата личност, на по-голямата част от които той е автор. Както и хвалебствията на бившият премиер по негов адрес. Не е нужно да напомняме отношението му към българската наука, „кражбата” от здравната каса, както и опитите му да „измъкне” от БНБ „Сребърният фонд. Издателят на „19 min.bg” Борис Ангелов пространно ги е разгледал и довел до знание на обществото слушатели/читатели.(които и Afera.bg отразява)
Усетил на къде е поела България, макар и доста късно, Константин Тренчев преди малко повече от две години, се провикна „Дянков е вреден за България!”
Ще се постарая да представя едно допълнително виждане по „проблема Дянков” от гледна точка на ролята на Световната банка (не посочвам линка, защото когато го копирам при въвеждането му излиза съвсем друг адрес затова потърсете в интернет „Световна банка” – раздел критики) за съдбата на България, и ролята на нейният доскорошен служител и настоящ министър на финансите в оставка.
Нашият изстрадал народ заема едно от челните места в света по изказани мъдрости и сентенции явявайки се колективен автор. Една такава автентична сентенция е „Случайните случки, случайно не се случват!”. Вниквайки в нейната същност и съдържание стигаме до извода, че „случайното” запознаване на Симеон Дянков с Бойко Борисов на закуската при Президента Обама е своеобразен мит. Не е нужно да се търсят авторите му. Те са пределно ясни. В същност Дянков идва по линията Кристалина Георгиева, Цветелина Бориславова, Бойко Борисов. Той трябва да бъде финасов министър. Независимо от резултатите важното е в CV-то да бъде отразен този факт. Корпорациите, банките и т н. ценят кадрите, минали през държавно управление.
Кристалина Георгиева, която работи в Световната банка от 1993 г. е в тесни роднински връзки с Дянков, твърдението, че му е леля, до сега не е получило опровержение. През 1995 тя прибира под крилото си в банката своят племенник загрижена за бъдещето му.
В периода до 2009 г. той е командирован от Световната банка в редица страни. Позволявам си да цитирам Борис Ангелов: „Най-интересното е, като се види списъка с държавите – той започва с Грузия, Египет, Киргизия, Йемен – това са държави, в които след Дянков, възникват революции по икономически причини. … в тези държави той е бил и съветник от името на Световната банка…”
В края на март 2010 г. Кристалина напуска Световната банка като вицепрезидент, т.е. остава без работа…но под натиска на Цветелина Бориславова и от благодарност към вицето си Бойко Борисов я предлага за Еврокомисар на мястото на злополучната Румяна Желева, която през 2012 г. отпадна и от ръководството ЕНП. Новата длъжност на Кристалина е напълно във възможностите ú и тя засега отсрамва България. Но в същто време да не забравяме, че тя упорито защитаваше провежданата от племенника ú политика съсипваща страната ни. И още нещо. Свързано с редовете по-долу. Тя предложи за закрепването на държавата да бъде изтеглен заем в размер на един милиард евро.
За да се получи общата картина предлагам на следящите информацията от сайта Afera.bg да се запознат със съдържанието на книгата „Изповедта на един икономически убиец” с автор Джон Перкинс. Тази книга може да бъде свалена безплатно от интернет. За да я намерите, достатъчно е да изпишете името на автора и заглавието на книгата.
В предговорът авторът разкрива какво означава терминът икономически килър, как е вербуван за такъв и причината да напише тази книга. Започната е през 1982 г. с работно заглавие „Съвестта на икономическият килър”. След редица перипетии е издадена от „Ню Йорк Таймс“ и веднага се превръща в бестселър.. Причината е смъртта на двама президенти, тези на Еквадор и Панама с които той е работил. Те не са се подали на неговото и на колегите му въздействие. Тогава се задейства вторият ешелон – килърите на ЦРУ. По думите на автора те „загиват в огнени катастрофи”
„Икономическите убийци – пише авторът – това са високо платени професионалисти, които мамят страни по целия свят, в размер на трилиони долари. Те пренасочват пари от Световната банка, Американската агенция за международно развитие, и други международни хуманитарни организации до сметките на големите корпорации и към джобовете на няколко много богати семейства, под чийто контрол са природните ресурси на планетата. Техните инструменти включват измамна финансова информация, манипулиране на избори, подкупи, изнудване, секс и убийства. Те играят тази игра, която е толкова стара, колкото и империята (б.м. става дума за САЩ), но сега по времето на глобализацията е приела нови по ужасяващи размери.”
„От къде мога да знам това … самият аз бях икономически килър” – подчертава авторът.
Задачите си обобщава така: „Моята работа, се заключаваше в убеждаването на световни лидери, да станат част от широка мрежа за насърчаване на търговските интереси на САЩ. В крайна сметка, тези лидери трябва да бъдат хванати в паяжина от дългове, които да гарантират тяхната лоялност. Ние можем да разчитаме на тях всеки път, когато пожелаем, да отговарят на нашите политически, икономически или военни интереси. На свой ред, те ще засилят своите политически позиции, като ще дадат на своите граждани индустриални паркове, електроцентрали (б.м. защо не и магистрали) и летища. А собствениците на американските инженерингови и строителни компании ще станат баснословно богати. “
Димитър Кафанов