ТЪРЖЕСТВОТО НА ПРОСТАКА

Слушам парламентарния контрол, наблюдавам внимателно поведението на Петков и Василев и се връщам почти тридесет години назад, когато за пръв път влязох в сградата на Парламента във връзка с мои трайни служебни задължения.

Къде се били по това време Петков и Василев? А всички останали днешни депутати?

Вие си отговорете на този въпрос, но мен ме впечатлява тяхната арогантност, безпардонност и професионална посредственост, които витаят като аура около тези млади хора.

През 90-те години, още в началото на опита за демокрация имаше много такива типове добрали се властта. Може би заради инерцията от миналото или нещо друго, но и те имаха респект от институциите, начина на взаимодействие между тях и лицата, които упражняваха изпълнителна власт. След толкова години преход към нищото, парламента е пълен с абсолютни аутсайдери, обществени утайки, които са не само гумени печати на изпълнителната власт, а и техни лични прислуги – чиновници за всяка потреба.

Тържеството на простака е най-унизителната форма на живот за естетичния човек. Няма никакво значение дали този простак се е оформил в Харвард, Сорбоната или Софийския университет. Този парад на суетата ни убива ден и няма сила на света, която може да спре този органзиран и безкраен човешки цинизъм. Гниене на живо месо в уродлива фора.

Преди много години влязох в един малък лекарски кабинет в голяма софийска болница, в който нямаше дори прозорец към светлината. Тъмна дупка в която стоеше един светъл човек с бяла престилка и един малък апарат пред себе си. На вратата отвън беше закачен надпис: „Простъкът е непобедим!“. Попитах лекаря дали ние като пециенти сме тези простаци към които се обръща. Той ме погледна, усмихна се и каза: „След две седмици аз няма да бъде вече български лекар и заминавам много далеч. Няма по-малко и тъмно място за мен в цялата здравна система, независимо, че съм единственият диагностицик в отделението. И понеже няма как да се боря с новите арогантни и крадливи шефове, реших да протестирам мирно до напускането си. Затова на вратата ми, докато си тръгна от тук и до последната минута ще виси този надпис: „Простакът е непобедим!“

Аз научих своя пореден урок. А Петков и Василев кога?

Николай Марков