УБИЙЦИ.ТРАГЕДИЯ НА БЕЛАРУС.

УБИЙЦИ.ТРАГЕДИЯ НА БЕЛАРУС.

От редактора Мария Александрова Коларова.

Скандалният писател, “Белоруският Солженицин”, Михаил Йосифович Вашкевич, известен в България със своите журналистически статии, е написал книгите: “Убийци”, “Диктатура”, “Алтернатива”, “Третата ера”, в които по нов начин разглежда историята на Белорусия и България, стратегията и перспективата на развитие на тези нации и държави. По мнение на автора, нашите истории дълго време са преиначавани от

комунистическите историци,  няма обективно виждане, свободно от идеологическо въздействие.  Погледът му от страни, както и необикновената позиция на автора, възбуждат интерес на прага на прехода на човечеството от второто в третото хилядолетие. Съдбите на отделни личности, съдбата на държавите Русия, Белорусия, България,  тази а философиите, идеологиите, религиите – това е сюжетът и съдържанието на книгите на М. Й. Вашкевич. Неговите публикации в българската  преса, Русия, Беларусия, Полша, предизвикват голям международен интерес и нееднозначно тълкуване на  идеите му. Президентът на Белорусия Александър Григориевич Лукашенко обеща да “достави” в хладилен камион Вашкевич и да го осъди. Книгите му отразяват различните идеологически борби в този преходен за бившия социалистически лагер период, които намират пряко и конкретно проявление чрез личности, събития, човешки съдби, престъпления, убийства и т.н. Но всички те са само продължение на вечната борба между доброто и злото, започнала в ранната човешка история чрез грехопадението на първите мъж и жена – Адам и Ева, откъсването им от естествения им корен – техният създател и родител Бог – и разразила се в трагедията на първото братоубийство на децата им Каин и Авел. От този момент нататък хората изгубват истинското си родословие и както казва Исус, стават деца на дявола, сатаната. “Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си” (Евангелие от Йоана 8:44). Така че всяко разобличение на лъжа, измама, корупция, атеизъм (най-ярко изразен в комунистическата идеология), груб материализъм, егоцентризъм,  заблуждения и всичко, отличаващо се от стандарта на Бог за хората и природата, спомага за осъществяване на първоначалния Му идеал, защото Той казва : “Да, рекох и ще направя да стане, намислих и ще го извърша!” (Исая 46:11).

В 1983 г.Вашкевич,  съвместно със своите приятели Бокунович Владимир Павлович (адрес: гр. Борисов ул. “Павлово” дом 19, 40 км. От Минск) и Козловски Антон Едуардович, започват да издават нелегалното независимо списание “Алтернатива”, в което съобщават за нарушение правата на човека в Белараусия, в това число и за гонения на християни. Издадени са 6 броя от списанието. Те се стараят  да го дават на чуждестранни туристи в Минск около хотела “Планета”  Едно от тях е показано на Вашкевич при неговия първи арест през 1984 г.  След това е арестуван и неговия сътрудник Козловски  А.Е.

През 1989 г. след освобождаването си от затвора, Вашкевич  влиза в Християн-демократическия съюз на Русия (с председател Огородников Александр Йоильвич), член на Политсъвета.  След получаване на суверенитет и независимост от Р. Беларус, Вашкевич и неговите приятели събират инициативен комитет по създаване на Християн-демократически съюз на Белорусия. На първия конгрес на ХДС – Беларус през април 1990 г. Вашкевич е избран за председател на тази политическа партия. Регистрация на тази антикомунистическа организация бившите комунисти отказват, а през 1991 г. е регистриран ХДС (Злучность), състоящ се от бивша болшевишка номенклатура. По-нататък в Беларус са организирани 5 християн-демократически партии. Християн-демократическият съюз на  Беларус (председател Вашкевич М.Й., а след неговата емиграция граф Прушински А.Ф.), се явява праворадикална антикомунистическа партия, стояща на принципа на свободния пазар и частната собственост, защищавайки суверинитета и националната независимост на Р. Беларус. След приемането на Конституцията на Р. Беларус през 1994 г. и установяването на парламентарна република, са насрочени избори и е избран   13 –тият парламент в 1995 г., с което започва обрат към демократични преобразования и реформи. Но с избирането на Лукашенко А.Г. за президент през 1996 г, конституцията от 1994 г. е  отменена, разпуснат е 13-ият парламент, приета е така наречената “президентска конституция” от 1996 г. и е назначено Национално събрание вместо всенародния законно избран Парламент. От тогава в Беларус се установява тоталитарен режим с фашистка ориентация с цел възстановяване на неокомунистическа идеология с човеконенавистнически тенденции, които преобладаваха в бившия СССР.

С разпадането на СССР в 1989 г. и получаването на суверенитет  и независимост от Р. Беларус, наказателните дела против Вашкевич се прекратяват, но на всеки митинг и демонстрация той е бил арестуван за на 30 денонощия и е бил изпращан в така наречените “Разпределители-Спецприемници”, които по същността си са същите затвори, както е и следственият изолатор на ул. “Володарска” № 2, Минск. Два пъти Михаил Вашкевич се е обръщал към президента на Р.Беларус с молба да бъдат прекратени издевателствата и беззаконието, да получи реабилитация от предишните обвинения и да получи гаранция за бозопосността си от органите на КГБ, които в Белорусия са съхранени напълно и продължават да действат с предишните методи, клевети, побои, заплашвания, дезинформация и нагло лицемерие. Последният път Вашкевич е бил бит и арестуван по време на Чернобилския марш на 26 април 1996 г. Тридесет денонощия се е намирал в приемника – разпределител на гр. Минск. А там той е бил задържан 6 пъти по 30 денонощия. В Р. Беларус Вашкевич е преминал през всички съдебни инстанции, в това число до Върховния съд и Генералния прокурор. Навсякъде са му давали писмени отговори,  в които се е говорило за това, че мотиви за неговата реабилитация няма. След всеки арест всички документи и книжа са били конфискувани от Вашкевич е не са му били връщани, тъй като началниците на КГБ и милицията казвали, че Вашкевич ги клевети. Затова всичките му документи и отговори от началството се намират в така наречените “компетентни органи”, т.е. КГБ, МВР, Прокуратурата, Върховния съд.

През месец май 1996 г. срещу Михаил Вашкевич е извършено покушение на ул. “Куйбишева” в гр. Минск. През прозореца на отсрещната сграда по него са стреляли агенти на КГБ. Това е послужило като последен мотив за емиграцията му в България. 

Поради  християнските си убеждения и демократическите си политически възгледи, от месец август 1996 г. Михаил Вашекевич е емигрант в Р. България. Причините за неговата емиграция са: преследване за  политическите и религиозните му възгледи. Невинно е хвърлен в затвора в Минск, многократно е арестуван и разпитван, упражняван е психологически терор над семейството и близките му, пълна изолация от колеги и приятели заради ръководения от него Християндемократически съюз на Белорусия, единствената и истинската демократическа опозиционна  политически партия на Белорусия. Но истинската причина е, че той е активен участник и защитник на евангелското правозащитно движение в Белорусия. Работел е в Парламента на Белорусия като помощник-депутат на народния представител Виктор Иванович Терещенко в тринадесетото Народно събрание, където защищава идеята риГ

за присъединяване към  НАТО и Европейския съюз. Всички структури на комунистическата власт в Белорусия са запазени, КГБ дори е усилила репресивното си въздействие върху гражданите, а  милиционерския му апарат с удвоена сила инспирира обвинения срещу противниците на режима на Лукашенко. Заради публичните си изказвания, за участие в пресконференции, публикации в печата и дискусии, Михаил Вашкевич е обвинен, арестуван и отново хвърлен в затвора. Там научава от други стари затворници, които са били по Сибирските лагери на смъртта, че мумията на Ленин е подменена още по време на Отечествената война. Специалистите по поддържането й са я изнесли от Мавзолея поради немското приближаване към Москва. По пътя към Урал тя се разлага. Сталин заповядва да се издири двойник, да се умъртви и балсамира: “Съветският народ не може да бъде без вожда си”, казва  Йосиф Висарионович  Джогащвили –Сталин. Така и става. Двойникът е бил криминален престъпник. Разгласявайки новината, върху Вашкевич се упражнява небивал терор и заплаха за живота му.

След емигрирането  на Вашкевич в София, трима граждани от Беларус го търсят, сред които е бил и Валдимар Далидович, за когото още в Беларус приятелите на Вашкевич го предупреждават за връзките му с КГБ. По мнение на Вашкевич, в България съществува широка и дълбока агенттура на КГБ, както Валдемар Далидович  говори за добри дружески отношения с патриарх Максим.  В София на Вашкевич се налага да смени много адреси, за да избяга от контрола на КГБ в България.

 Интересът му към Българската история, който той лансира на пресконференции, дискусии и в публичното пространство, както и схващането му, че белорусите са едно от тракийските племена, преселили се от Българска на сегашна Белоруска територия,  предизвиква друго ожесточено преследване не само към него, но и към семейството му. Дългите часове на самота в килията – единочка, прекарва в размисъл и молитви. Хранят го със солена риба, без да му дават вода. Върху стените на килията започват да му се появяват образи. Така се раждат книгите му “Убийците”, “Диктатурата”, “Алтернатива”, “20-ти век – равносметка”.

Вашкевич е също така един от основателите и член на Съюза на писателите в България (от всички етноси), създаден през 2001 г.

 Принуден е да напусне Беларусия и да потърси политическо убежище в София след покушение от агенти на КГБ в Минск през месец май 1996 г. Наскоро председателят на Народното събрание на Беларусия, Семьон Шерецки, сега емигрант във Вилнюс – Латвия, го покани да заеме поста “Министър на вътрешните работи” на “Правителството в сянка” на Белорусия. Михаил Вашкевич е председател на Управителния съвет на Фондацията “Демократична Беларус” – България, регистрирана в Софийския градски съд на 12 юни 2001 г.

 НАЧАЛО. 20 –ТИ ВЕК – ЖЕСТОК ВЕК. АЗ И КГБ.

(Литературно-политически анализ на тоталитарната система на Белорусия.)

В тази книга ще говоря за КГБ на Белорусия. Но тъй като КГБ на Белорусия беше ударната, предна съставна част на КГБ на СССР, аз ще говоря за КГБ на Съветския съюз. Но тъй като КГБ на СССР е елитна школувана част от Комунистическата партия на Съветския съюз, аз ще говоря за КПСС. Но тъй като КПСС, състояща се от 14 милиона, така наричани “съветски народ”, по мнение на болшевиките новата генерация на човечеството, беше “умът, честта и съвестта на съветския народ”, по думите на идеолозите на този народ, аз ще говоря за съветския народ. Но тъй като народът на Съветска Белорусия се явява част от съветския народ, аз ще говоря за Белоруския народ. Но тъй като алтернативата на тоталитарната система е демокрацията, аз ще говоря за равнодушието на демокрацията по отношение на съветската тоталитарна система. Но тъй като съветската тоталитарна система беше част (1/6 част) от цялото човечество, от неговата цивилизация през 20-ти век, аз ще говоря за световната цивилизация.

Минавайки през лагерите и затворите на КГБ, изпитвайки целите “прелести” на институтите по психиатрия при КГБ и МВР на Белорусия, издържайки на всичките изпитания на наказателната медицина, преживявайки 50 г. вътре в самата съветска система, явявайки се част и продукт от така наричания “съветски народ”, аз имам право да предупредя човечеството за опасността от появяването и изявата на тоталитарна система, независимо къде и  се случват такива опити за възраждане на тоталитаризма. Но в Белорусия тоталитаризмът е жив и действа по старите отработени принципи на Всеросийская коммунистическая партия большевиков, ВЧК – Всероссийская чрезвичайная комисия, ОГПУ – Окружное государственное политическое управление, ГПУ – Государственное политическое управление, НКВД – Народниый комисириат внутренных дел, МГБ – Министерство государственной безопасности, КГБ – Комитет госудерственной безопасности.

КОМУНИЗМЪТ КАТО ФОРМА НА ТЕРОРИЗМА

Говорейки за комунизма, аз имам пред вид тази система на власт, тази политика и тази идеология, които съществуваха в бившата руска империя. (СССР) от 1917 до 1991 г.

Исторически руската империя  беше създадена през средновековието от монголците. В продължение на столетия се сменяха столици и  кланове, които ръководеха империята на Чингис Хан, променяше се нейното име, но неизменно оставаше нейната територия, нейното евро-азиатско съдържание, нейната политическа същност – войната и нейната идеология: “Иди до край” (“Към победа на руското оръжие” “Към победа на комунизма”).

Империята никога не се разпадаше, тя се изменяше, променяше и формата си. През времената на промените за известно време губеше от покрайнините на своите територии, за да може след това да натрупа руски, византийски или пруски опит, или въоръжена с идеите на световния комунизъм, да си върне всичко и да се придвижи напред, без да създава нищо, а да подтиска, да ограбва, да отнема, да убива, да разрушава и да лъже.

Лъжата е най-същественият стил на политиката, стил на живот и съществуване на руската империя. Лъжата, издигната до пиедестала на вяра е същността на отношенията при комунизма. В Библията, свещената книга на човечеството се казва: “Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от край човекоубиец и не устоя в истината;. защото в него няма истина. Когато изговори лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.”    (Евангелие от Йоана, 8:44).

В историята на промени и укрепване на руската империя, периодът на комунизма е радикално нова форма на власт и управление на старите колониални държави. Беше разрушена династичната приемственост на руския царизъм и изменена формата на имперската идеология. Вместо династия се появи политическа партия: вместо цар – авторитарен диктатор: вместо православие – марксизъм-ленинизъм. Неизменно оставаха империализмът, русизмът, робското подтискане на личността, крепостното право, агресията и войната.

Руският комунизъм осъществява  на практика и то по най-жесток начин идеите на Маркс, който казва, че човекът има 2 вериги: Бог и частната собственост. Коренът на комунизма според Маркс е унищожението на Духа – на вярата в Бог. Тя се заменя с вярата, че комунистическата идеология е абсолютната истина. Християнската надежда – с надеждата в светлото комунистическо бъдеще. Християнската любов – с любовта между “другарите”. Марксисткото виждане за света е сатанинската религия.

“Русия е военна държава” – казваше руският цар Николай І. През 18-ти век тя превзе Беларусия и Прибалтика, наруши европейския баланс, стана причина за безкрайни войни за преразпределяне на територии, подготви първата и втората световни войни и не е изключено да провокира и трета, за да продължи да съществува.

Промяната на формата на властта и идеологията, утвърждаването на новото авторитарно ръководство, завръщането на крепостното право в селото и икономиката, изискват тотално задушаване на опозиционните и несъгласните сили. За абсолютизирането на новата власт, за обновяване на империята и подготовката на война, масовите репресии, разстрелите и лагерната система ГУЛАГ, бяха неизбежни. Те шокираха Запада, но не смущаваха Русия, тъй като бяха родени от контекста на нейната история, от робската евро-азиатска (това значи нито европейска, нито азиатска) менталност, от тоталитарната психология на населението.

Комунизмът не беше същностно явление в Русия, а само форма на имперска власт. Никакви жертви, никакви разрушения и никакви нови съзидания не бяха направени от така наречените “Строители на комунизма” заради самия комунизъм. Всички работеха за изключителността, защитата и укрепването на новата тоталитарна власт и новата руска свръх-държава, която при комунизма се превърна в реална заплаха за целия свят. Това беше възможно чрез премахване на частната собственост и вярата в Бог, както даде напътствия идеологът Маркс.

Руският език в СССР  стана идеологически атрибут на комунистическата “теория” за сливане на езиците (това значи русификация). Той беше обявен за “общочовешки” език на бъдещото комунистическо общество, език на така наречения “съветски народ” като нова имперска общност, със създаването на която се занимаваха руските комунисти. Русификацията в СССР последователно се провеждаше и контролираше от КПСС.

ГЕНОЦИТ ПО РУСКИ

Националните култури можеха да съществуват частично само под формата на приспособяване към режима, и то в тесните граници на позволеното. В подсъветска Беларус през 70-те години на отминалия век даже белоруските приказки (издадени през 1939 г.) и учебниците  по белоруски език бяха “арестувани” в така наречените спецфондове на библиотеките. На белоруски език се издаваха произведенията на Ленин и съветска литература, която възхваляваше руснаците (големият брат) и комунизма. Към 70-те години бяха затворени всички белоруски училища в белоруските градове и бяха преобразувани в руски. Белоруската история грубо беше фалшифицирана, а историята на Русия стана история на СССР. На тази отрова и на така наречения общочовешки език се учеше и се заблуждаваше белоруската младеж. Строителят на комунизма не трябваше да говори на белоруски. Това не се подкрепяше и се преследваше от комунистите.

По време на СССР Белорус, както и по-рано, беше особен обект на руската политика и зона на русификаторските интереси. През 60-те години Никита Хрушчов, посещавайки Минск, с удоволствие отбеляза, че белорусите първи (първи, разбира се след руснаците) ще влязат в комунизма, тъй като “доброволно” са се отказали от белоруския език и са въвели руския. Това беше похвала на смъртта. Смърт и насилие, русификация и геноцид, унищожаване на културата на цели народи, престъпления против човечеството – това са главните признаци и резултати от руския тероризъм, от руския терористически комунизъм.

След Втората световна война 10-милионното население на Беларус намаля с около 3 милиона, като около 2 милиона бяха избити още преди войната от органите на НКВД. В Белорус унищожиха физически 70 % от всички белоруски писатели, избиха учени и художници (трупата на 3-ти белоруски държавен театър беше арестувана в пълния си състав и почти всички бяха разстреляни.)

Избиваха по национален признак. За това беше измислено прозвището “нацдем” (това значи национален демократ, макар че такава партия не съществуваше). “Назцдем” беше прикрепвано към всеки белорусин, когото сталинистите бяха решили да унищожат. В Народния комисириат по вътрешните работи (НКВД) беше измислена несъществуващата антикомунистическа организация СВБ (Съюз за освобождаване на Беларус). Под този измислен фантом НКВД-истите арестуваха, водеха въображаеми следствия, разпитваха, съдеха, след това изпращаха в Русия и разстрелваха невинни хора.

След Рижския сговор през 1921 г. Белорус беше разделена между Русия и Полша. Границата минаваше недалеч от Минск. Съществуваше тайна заповед на НКВД да се унищожи цялото белоруско население около границата. Руските окупатори искаха да образуват тук безлюдна зона. Унищожението беше възложено на граничните войски. На доверени хора раздаваха винтовки и лопати. Когато такъв войник – граничар срещнеше на безлюдно място (по пътя, на полето или в гората) сам белорусин – мъж, жена, или дете, – той го разстрелваше, а с лопатата му изкопаваше гроб и го заравяше. Такава е била инструкцията. Хората от селата не се страхуваха толкова от “човека с пушка”, отколкото от войника с лопатата. (Тези факти са публикувани в белоруския печат в началото на 90-те години.)…

Унищожаването на белорусите от руската НТВД продължи и по време на германската окупация. През юни 1941 г. в първите дни на войната комунистите разстреляха в затворите и поетапно хиляди затворници. Само в Брестската крепост, където беше страшният затвор на КГБ, не успяха да ликвидират всичките арестувани, част от тях се разбягали. През това време голяма  група надзиратели и функционери на НКВД била блокирана в крепостта от германците. Те останали там цял месец, докато не измрели. 20 г. след войната комунистите измислиха легендата за “героичната отбрана” на Брестката крепост.

Трябва да се отбележи факта, че широкото партизанско движение беше организирано само в Белорус и частично на етническите белоруски земи, които бяха включени в състава на Русия. (Смоленск, Брянск) В окупираната Русия партизанско движение нямаше. Защо? Защото продължаваше да действа планът за унищожаване на белоруската нация. Москва, използвайки плана на НКВД, вкара масите на гражданското белоруско население против германците и така постави белорусите под германските удари. Необходимото дело на борбата произлизаше от коварен замисъл и се осъществяваше с подли методи. НКВД-стите тъкмо около белоруските селца убиваха германците или извършваха друга провокация, за да предизвикат наказателна операция от хитлеристите, които обикновено изгаряха цялото село – заедно с хората. В резултат на такава комунистическо-фашистка съвместна “работа”, в Беларус изгоряха повече от 9000 села. През 40-те години руснаците откараха в Сибир така наречените “кулаци” от западна Беларус. Извозиха ги с вагони. През 1949 г- 1950 г. проведоха така наречената колективизация, оставиха селяните без земя, без имущество, без всякакви средства на препитание.

Тази система  и сега продължава в Белорус с идването на власт на тоталитарния диктатор – президента Лукашенко. Ето факти и доказателства.

ИЗ ОТДЕЛА  “УПРАВЛЕНИЕ НА    ВОЕННОТО КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ  НА КГБ – БЕЛАРУС”

От нашите източници от Министерството на отбраната на Беларус стана известно за подробности  от дейността на предприятието “Белтехекспорт” (генерален директор Пефтиев В.П),  специализиран в продажба на оръжие и техника на военното ведомство. Дадената търговска структура е създадена през януари 1993 г. като  съвместно  Беларуско-Австрийско предприятие “СЕН”, към Белоруския оптико-механически завод и изследователския център на Министерството на отбраната. Фактически, собственик  на “Белтехекспорт” се явява СП “СЕН”, което единствено е внесло в уставния фонд около 8 милиона рубли. По този начин, в продажбата на белоруското оръжие формално участва и  съдружника на СЕН” Австрийската фирма ”Нордекс” (Г.Лучанский), за която е  възбудено наказателно дело от руските правоохранителни органи по обвинение за разхищаването на 15 млн. Американски долара.

За държавното предприятие “Белтехекспорт” бяха създадени изключително благоприятни условия на работа от правителството на Лукашенко. Сега най-големите контракти и  сделки  се извършват от назованата фирма, при което по-голямата част от продаваното оръжие не влиза в списъка на техниката, която подлежи на реализация. Възможно е това да е случайност, на веднага след образуването на тази търговска структура Министерството на отбраната прикрепва към нея  4-ма старши офицери: един от които, майор Ботяновски С.Л. е в родствени отношения с един от ръководителите на Съвета на министрите на Р. Беларус, а вторият – Шейда В.Н. до прикрепването е бил зам-началник на научно-техническата комисия на МО, определяща възможността за продажбите на ново оръжие зад граница. Синът на зам. председателя на Държавния комитет на военното строителство Наркевич Д.Г. след като неговият баща подписва  генерален лиценз за осъществяване от “Белтехекспорт” на  външнотърговски операции за сметка  на печалбата от  продажбите на специалната техника, се отправя на обучение в Англия. Приетият на работа син на вицепремиера на РБ В.Заметалин  – Денис Заметалин, в течение на  една година присвоява стоката за лично ползване (мерцедес-кабриолет, апартамент и т.н), възлизаща на сумата  от 200 000 американски долара. Във фирмата също работи и жената на отговорен сътрудник на КГБ – РБ, контролиращ в това ведомство въпросите за продажбата на оръжието.

След като нашите сътрудници силно се заинтересоваха от кадровия състав на фирмата, жената на сътрудника на КГБ бе преместена в производствено-търговската фир“Влас”, съсобственик на която се явява също генералният директор на Белтехекспорт – Пефтиев В.П.

Информацията е подготвена от Отдела  “Управление на военното кантраразузнаване “на КГБ на Беларус и изпратена в Съвета по сигурността на Република Беларус.

                                                       ***

Предоставяме част от материалите, на базата на които са  възбудени наказателни дела и които са подготвени от независима група експерт-криманалисти от Фондация “Демократична Беларус” – България: Ани Зографова, Йордан Иванов, Румяна Радева и др.

В резултат на всестранното изучаване на фактите, намиращи се в наказателните дела, а също на основание свидетелските показания и изводите, направени от различни международни комитети и комисии, публикации в пресата, аудио- и видеоматериали, намиращи се на разположение на нашата независима комисия, ние дойдохме до следния извод.

 През периода 1995 – 2002 г, т.е по време установяване диктатурата на президента Лукашенко, на територията на Р. Беларус е била създадена и е действала дълбоко законспирирана престъпна групировка . В нейния състав влизат представители на криминални сенчести структури, на  правозащитни органи и прокуратурата, висши длъжностни лица от  Съвета по сигурността, от администрацията на Президента….  Ръководи и закриля дейността на тази организирана престъпна групировка (ОПГ), разпределя средствата, получени по този престъпен начин, самият президент на Р Беларус Александър Григориевич Лукашенко.  Имайки пред вид характера на престъпната дейност, легалното срастване на държавната власт с прокриминалните структури, пълната безконтролност и безнаказаност, това престъпно обединение представлява огромна обществена опасност не само за целия белоруски народ, но и за Европейската демокрация.

Схемата на създаване и функциониране на организираната престъпна групировка в Беларус няма аналог в света. За достигане на своите цели ОПГ под ръководството на диктатора Лукашенко унищожава Белоруския парламент, независимите контролни органи, независимия съд, независимите средства за масова информация.  За сплашване и унищожаване на конкурентите  са създадени специални служби “Ескадрони на смъртта” под контрола на Лукашенко и неговите сътрудници.  Въпреки наличието на Конституция, в страната действа нелегална митница, създадена извън съдебните органи, както и  дълбоко законспирирани “тройки” за осъществяване на рекет и незаконно изземване на стоките по територията на републиката.  Функционира също така “Служба по контрол” при Президента, начело с генерала от КГБ Тозиков.

По заповед на А.Г. Лукашенко е създадена специална група за физическо унищожаване на хората. Възглавяват я генерал Ерин, генерал Сиваков и генерал Шейман., сегашен генерален прокурор на Р Беларус, когото съвсем открито  прегръщаха и целуваха висши български магистрати през месец май 2003 г. След редица убийства (убити 35 човека), със свой указ Лукашенко назначава Ерин, Шейман и Наумов за ръководители на силовите структури на Р. Беларус. Организираната престъпна групировка се занимава с контрабанда на цветни метали, нефт, участва в производството и нелегалната търговия на диаманти, контролира транзита и разпространението на наркотици, продажбата на оръжие, в това  число в горещи  точки от планетата.  Един от главните канали за забогатяване на  участниците в ОПГ се явява валутно-кредитната банкова сфера, т.е. пране на пари. Притежавайки  машина за печатане на постоянна емисия на пари, ОПГ получава огромни печалби. От никого неконтролируемият фонд  на президента Лукашенко в същност се явява финансова база на ОПГ за финансиране на убийците. Съставът на организираната престъпна групировка представлява смес от бивши престъпници – рецидивисти, бивши и сегашни генерали от КГБ, международни престъпници, намиращи се в издирване, а също и висши длъжностни лица на Р. Беларус.  По време на управлението на диктатурата на Лукашенко, участниците от дадената група установяват тесни контакти с различни международни престъпни групировки  и терористични организации.  На територията на терористични страни са организирани престъпни бази. Наличието на такива устойчиви връзки, а също съвместната реализация на различните проекти позволява да се говори за наличието на международен престъпен синдикат с център Минск. На територията на президентските резиденции Крылово, Степянка, Беловежка гора, са създадени бази за почивка на наркокуриери, оръжейни  дилъри, а също и участници в различни терористични организации, в това число и небезизвестната Алкайда.  |По наши сведения президентът Лукашенко е готов да приеме под своя защита и опека Саддам Хюсеин. В организираната престъпна групировка има твърда йерархия, с ясно разпределени роли. За всяка дейност отговаря определена група инспектори, която се подчинява непосредствено на А.Г. Лукашенко.

Особени успехи организираната престъпна групировка достигна в нелегалното продаване на оръжие. Съгласно изводите на Стокхолмския институт за световни изследвания, само за периода 1997 до 2003 г.  ОПГ под ръководството на Лукашенко е “спечелила” повече от 4 милиарда долари. Тези пари са използвани за личното обогатяване на организираната престъпна групировка, а не са допринесли за развитието на икономиката на Р.Беларус.

От  раздела  “Контрабанда на оръжие”

Стремейки се да получат по всякакъв начин незаконна печалба, хората на Лукашенко не се спират пред нищо. Те  влизат в контакти с най-жестоките терористи. Тяхното оръжие сее смърт в Афганистан, в Чечения, в Ангола, Сиерра-Леоне, в Израел, при това те продават оръжие както на палестинците, така и на израелтяните. За това свидетелствува арестуваният в Белгия гражданин на Кения Сайдживана Рупра, дясна ръка на Виктор Бут.

 Доставката на оръжие за Афганистан и за арабските екстремисти се оценява на 600 млн. долара.  От нас е изследвана и методиката на контрабандната доставка на оръжие от Беларус в Кабул. Оръжието се товари на военния аеродрум в Мачулищи, недалече от Минск и се доставя в Таджикистан. Парите за стоката се дават или в налични банкноти, или чрез наркотици. Така, на 15 април 2003 г от Таджикистан идва военно-транспортен самолет ИЛ-76 МД, на чийто борд се намират контейнери с надпис “Дрожди”. Товарът се съпровожда от хора, облечени в униформи на въоръжените сили на Русия.  Стоката е пренатоварена във военни камиони “КРАЗ” и заминава в неизвестно направление. Товаро-разтоварните работи се контролират от Съвета на безопасността на Р. Беларус. По наши данни в контейнерите са се намирали наркотични вещества. Осъществявайки зареждане с гориво, самолетът е натоварен с  различна военна техника: миномети, автомати, 25000 мини. Самолетът взима курс към Душанбе, столицата на Таджикистан. Командир  на самолета е Сергей Денисенко, бивш штурман от белоруската компания “Трансавиекс-порт”. Самолетът се приземява на военна база недалеч от Душанбе.  Товарът е посрещнат от един от ръководителите на иракското разузнаване Фарук Хиджози, явяващ се главен посредник в сделките между талибаните и продавачите. Доставеното в Таджикистан оръжие (такива полети през 2003 г. са били 5) се пренаправлява в Афганистан вече на самолетите на Виктор Бут, бивш офицер от Витебската авиодивизия. Доставки на оръжие са се осъществявали както за Северния Алианс, така и за талибаните. Виктор Бут лично се познава с Ахмат Шах Масуд, ръководител на Северния Алианс. Едновременно оръжието се доставя и на талибаните, но тук е действала друга схема. Белоруското оръжие чрез транспортни самолети се доставя и в България  по нелегален път, а от тук в Обединените Арабски Емирства.  Там оръжието се пренатоварва на самолети от компанията “Делфин” и ”Санта Круз Империал”, които принадлежат на шейха Абдул бен Занда, партньор на Виктор Бут. Парите за доставеното оръжие се легализират в Беларус чрез различни предприятия, контролирани от висши длъжностни лица като частен капитал. Неотдавнашното изявление на Лукашенко за инвестиции от страна на някои частни компании, намиращи се на територията на Обединените арабски  емирства,  прикрива  прането на пари.

Беше разработена още една схема за доставка на оръжие на талибаните. Най-хитрата. В нея е задействан Шейман – генераленият прокурор на Р.Беларус и бившия секретар на Съвета за безопастност на Украйна Марчук. По договорености с него контрабандистите арендуват  товарни самолети “Ан” с украински регистрационни номера. Самолетите, натоварени с белоруско оръжие, стартират  все от този военен аеродрум Мачулищи и летят за  Африка,  в една от невоюващите страни – Танзания, до Конго. От там оръжието попада в Судан, където Белтехекспорт (Беларуската фирма, занимаваща се продажба на оръжие) има своя междинна база. На нея са били поставени 300 товарни камиона от Белорусия. Оръжието от Судан попада в Кения и на Флипините, а след това чрез самолетите на Бута  се отправя в Афганистан за талибаните. По  този начин групите начело с бившия секретар на Съвета по безопастност на Украйна Марчук  и бившия секретар на Съвета по безопасност на Беларусия Шейман  в продължение на цялата 2001 г. са били доставени на талибаните 200 танка Т-55 и Т-62. Получените от продажбите на оръжието пари се възвръщат към стопаните по много сложна схема.

 Нашите сътрудници проследиха този път. По оперативен път е установено, че на военния аеродром Мочулищи през нощта от 24 до 1 ч. през нощта 2 пъти месечно прелита самолет. Двама хора от състава на пилотите  преброяват и правят списък на донеените с тях чували с пари. След преброяването сутринта те сядат в кола Фолсфаген-Бас и по трасето Слуцк – Минск се отправят в главния офис на Белтехекспорт. Колата преминава през военния КПП. Страхувайки се от изтичане на информация, организаторите  пътуват по трасето без охрана. Пилотите никога не се сменят. През тези дни Службата по безопасността на президента в рамките на така наричаните “Учебни тревоги” блокират всички подлези и изходи към трасето, а също и самият път Слуцк – Минск. Всичко става така, както и в случаите на придвижване на главния обект, т.е. самият президент Лукашенко. От този факт се заинтересуват сътрудниците на Управлението на военното контраразузнаване на КГБ. През тези дни в Мачулищи няколко  пъти в продължение на 2001 – 2003 г. от Русия са прелитали транспортни самолети. След приземяването, по товарния отсек  се появява брониран автомобил “Камаз” и автокар, който разтоварва тежките малогабаритни контейнери. Процедурата по разтоварването контролират и охраняват дошлите с камиони граждански лица. От Белоруска страна присъстват военни с удостоверения на Съвета по безопастростта на КГБ. Полетната задача  е  чартърен рейс в Цюрих. Получател на товара е известна компания, собственост на  фирмата Нордекс, принадлежаща на Лучански.

КАК  ПЕЧЕЛИ ЛУКАШЕНКО

Следователят на Военната прокуратура докладва на ръководството си:

“Странен товар е намерен на полигона Уручие (военна база на Беларус около Минск)  Едва ли местни деца са я намерили. Ние отидохме там и скрихме контейнерите. Имаше някакви мотори….Може би НЛО се е спуснало на Уручие?” 

Дошлите на полигона военни специалисти изясняват, че в контейнерите се намират 6 нови двигатели за МИГ-29, на стойност 2 милиона американски долара всеки. Резследването показва, че двигателите са попаднали в Уручие от Брест. Собственикът не е изяснен. По някои данни, крайният пункт на доставката е бил Алжир. По-нататъшното разследване е прекратено по заповед на Съвета по безопасността на президента Лукашенко.

                                                           ***

По пътя към Минския автозавод, където е трябвало да се състои среща с трудовия му колектив, Лукашенко си спомни състоялия се вчера разговор с Шейман. Развънуваният секретар на Съвета по безопасността непривично дълго за самия него докладва за ситуацията в страната. Чувства се, че той за нещо не се доизказва.

Докладвай главното, – каза Лукашенко- знаейки характера на приятеля си. Понякога има засечка, дума не можеш да извадиш.

Шейман положи пред него пакет с бял прах.

-Как мислиш, колко  струва това?

– А какво има там,  може би захар?

– Хероин….

– Чул ли си какво е това?

Лукашенко се разтрепери.

А откъде го взе?

Моите момчета го взеха. Така че този пакет с тегло 2.5 кг. Струва 100 хиляди американски долара – на паузи с наблягане на всяка дума, каза Шейман.

Не се коркай, това е заплата.

Глупаците от всичко печелят. А тук хората са умни…Единичната цена на хероина е 1700 пъти по-голяма от неговата себестойност. 1700 пъти! Ти знаеш ли за сметка на какво Рахмонов живее? А Пакистан с какви денги  създаде ядреното си оръжие? Ако не е бил този прах, нашите войски  в Афган и до сега биха били там…Ти не се вълнувай, нашата задача е да не им пречим. Те возят и ще продължават да возят. А за въздуха, за територията,нека да плащат на нас. В същност, по оценка на Интерпол ежегодно в света се изпират 500 – 800 милиарда американски долара получени от наркобизнеса. А ако отчетем, че част от транзита на праха  през Беларус в Европа представлява около 18% от общото количество, то пресметни какви мангизи  губим ние. Аз неотдавна се срещнах с един човек от правителството на Таджикистан, той е от Клябския , т.е. Рхмановския клан. Те предлагат много изгодно сътрудничество. Там живеят по източно мъдри хора. При тях е установено почти легално едно правило: някакъв процент от оборота на наркотиците длъжностното лице присвоява лично, в съответствие със своя ранг, а друга част от печалбата трябва да даде на вишестоящата инстанция. Всички са доволни. Бюджетъте попълва изправно, чиновниците  служат вярно на президента, властта е на място, а на опозиция даже не мирише.

 Опозицията е в затвора – каза Шейман.

А как реагира на това Русия, глухо попита Лукашенко.

Нормално. Всичко, което става в Таджикистан, това е вътрешна работа на Таджикистан. Главното е да се обезпечат геополитическите интереси на Русия. Руските войски стоят на границите – те трябва да се хранят и поят, та даже и генералите искат да ядат. Както и да се въртиш, пари са необходими, за да излитат и кацат самолетите. Но парите, както е известно, не миришат. Впрочем, това са нюанси. Какво ще кажете, Александър Григориевич? – правителственият секретар Шейман необикновено премина на “Ви”.

 Какви ще бъдат указанията?

Лукашенко внимателно погледна Шейман в лицето и нищо не отговори.

Той тази нощ не спа. Нови пристъпи на болки в главата стягаха слупоочията му.

Трябва да кажа на Ирина, нека да ми замени лекарството. Не помага…А Шейман е прав, това не трябва да се изпуска . Нека да  се струпват на тълпи, да се дерат: . Лукашенко е такъв, Лукашенко е онакъв. А какво ми оставиха те?разграбена и кана държава, както и глупави и пияни хора, както казват тези демократи. Аз ще вървя на изток и на запад. Нека ме обвиняват, че  дружа с диктатори и ходя в страни, в които във властта има наркодейци. В какво ме обвиняват? Да не съм аз ограбил до конец тези страни? Аз или международният империализъм и ционизмът сея смут и глад?! В какво са се провинили тези хора? Нима те са виновни за това, че у тях не е останало нищо освен тази трева? Аз няма да бъда вързано куче на Запада в пътя на тези бедни  и нещастни народи и страни. Нека Западът да се насмърка на тази трева напълно.  Аз няма да му преча.

Стана му по-лесно да диша. Болката постепенно си отиваше. Той започна да заспива. Преди да се провали в черната бездна на съня, помисли: “Таблетките, които аз пия, също са вид наркотик…”

                                                                  ***

Мляскайки с език, Лукашенко нагъваше картофени кюфтенца с пържена  сланина.

 “Как ловко ги хвърля в устата си”, помисли си Шейман, вяло боцкайки с виличката в чинията.

– Ти давай, тъпчи се, каза Лукашенко….Станахте “господа”, селската храна не ви приляга.  А тя сила дава. Особено мъжка….

Като че ли не слушайки думите му, Шейман каза:

-Може би напразно Заметалин отговаря за източното направление? Не му вярвам аз….Откакто открадна парите, които Кебич изпрати на московския депутат Гончар за своята поддръжка. 

Лукашенко отпи от айрана, изтривайки устата си с длан:

-Е добре, де…Той при нас ето къде е, няма да писне и да открадне – Лукашенко стисна огромната си лапа. – Главното е да имаш надеждни канали на границите. И не се безпокой, нека смъркат тази трева.

– За границите не се вълнувай. Всичко се контролира от двете страни. Сам знаеш, провали няма. Самолетите с медта прелитат, а тука с ръчен багаж …. Плодове и маратонки. Хората при мен работят проверени. Аз с тях в Афганистан не само това съм прекарвал.

– Почакай ти, рязко го прекъсна Лукашенко. Това на ти е |Кондигар, а центърът на Европа. Провали не трябва да има. Всички отрежи от корен. Срещите ти да са само в Крилов. Сам не влизай. Хора постави, нека работят. Работа и без това си имаме много. При нас има една такава работа – ще ахнеш. Ние с Льона Синицин вече я обсъждахме. В Америка спешно трябва да отидем. Нека  подготвят визите.

                                                                   ***

Каналите по границите заработиха с пълна сила. На общата им  вила се завъртяха “високи гости”: представители на Чеченските групировки, Югославски и Пакистански куриери.Веднъж  Лукашенко  затресе  пред  муцуната на Шейман вестник “Свобода”.

-Ти такъв публицист Захаренко познаваш ли? Той тук за твоята вила пише и за гостите. Казвам ти аз – по-спокойно и по-внимателно. Захаренко много знае. Измъкнах го аз от калта, а той на мен нож точи. Запомни – той е двойно опасен…

                                                                    ***

На конспиративната квартира Шейман очакваше своя агент, един от най-опитните – Наиф Хюсейн Тариф, гражданин на Ливан. Отдавна пребиваващ в Беларус. В различно време е бил агент на турското и руското разузнаване. Сега работи за Шейман, т.е. за КГБ в Беларус. Това е струвало големи пари. На за сметка на това той има достъп до най-засекретените мрежи. Едно негово желание е достатъчно и  целият поток от стоки и пари  са пред очите му. Нищо няма да изпусне.. Нито това, което излиза през каналите на границата, нито това, което остава тук… Какво ли би правил президентът без него в тази непроста игра, провалът в която може да  коства глави. А какво струва човешкият живот? Нищо… Той се е нагледал на смърт. Самият той в Афган е убил толкова много източни братя….Затова той сега има работа, та каква при това! Никога в живота си не е могъл да си представи такава. И тази тарифа също е Шейманово достижение. Да извадиш такъв  разузнавач от лапите на най-големите разузнавания! Той свикна да работи с него и да убива  едновременно. Там той разбра цената на праха…Като че ли съдбата му отреди да стане последното звено в тази страшна верига…

Скърцайки с вратата, с мека източна походка, в стаята влезе Тариф.

Е какво, какво става със стоката? – попита Шейман.

Всичко е наред, драги. Стоката е в Анвер, в Белгия. Ето номерата на сметките, открити в Лондонските банки.

На чие име са парите?

– Аз това не знам. Вие трябва да се срещнете с Минин.

Добре. Къде е моят аванс?

Ах, да.

Шейман откри куфарчето и сложи на масата няколко тежки пакета.

     –   Останалите след това.

Когато Тариф излезе, той изведнъж си помисли: “Какво да правя с него? Скоро трябва да решавам…Много знае,  твърде много…Притича към мен, ще притича и към друг, който ще даде повече.”

Той си спомни думите на Лукшенко: “Никой нищо не трябва да знае. Иначе с нас е свършено?”

“А този знае”…

Той отдавна  казва, че е необходима специална група от верни хора, много верни, готови на всичко, под контрола само на президента и на него. Той трябва да докаже това, каквото и да става. Иначе провалите са неминуеми. Стоката като река тече, сумите и сметките нарастват огромно, парите са разпилени по целия свят. Време е да се звъни на Кулеков. Докато парите се управляват всякакви там Минини,   няма да имам покой в душата… Трябва да се събере зеленото на куп, Саша ще разбере. Сам се вълнува. За последните години много му провървя: смачка местната Азербейджанска диаспора, циганският барон изправно плаща в касата. Сега е време да се помисили за възвръщаемостта на парите. Трябва да се съгласи със схемата на Аркашка…Чрез Боря Тимохов, нашенеца, гомелския, до руските приятели трябва да се стигне, защото собствените сили няма да  стигнат.

                                                                ***

Една вечер Лукашенко, наиграл се на хокей, дремеше пред телевизора. Какво говорят…Беларус? Той отвори очи. От екрана със своя вечно простуден глас собственият кореспондент на Обединената руска телевизия Шеремет говореше за някакви канали по границите. Ръката на Лукашенко се протегна към телефона. Развика се на Шейман:

-Ти чу ли какво говори този Шеремет? Канали, наркотици, какво има пред вид…Веднага при мен!

Шейман влетя при него.

-Откъде изтича информация? Изтича…

Лукашенко започна да ходи по стаята.

-Ние сме длъжни да разберем колко далече са отишли, какво знаят, от кого са получили информацията…Кой е бил там с тях? Аха… Дима Завадски. Да се изземат всички касети, да се задържат всички веднага.

-Защо? Попита Шейман.

-Как защо, за нарушаване на границите. Аз съм граничар, мен не трябва да ме учиш какво да правя…

-Но…Шеремет е руски журналист.

Лукашенко го погледна така, че Шейман  настръхна  и процеди през зъби.

-А ти как  му позволи да показва репортажи. Той всичко ще разкаже. И до нас ще се добере. А  със скандалите аз ще се справя. Не привиквай да се отмяташ…

Скоро  Шеремет  и Завадски, кореспонденти на руската ОРТ, бяха арестувани недалече от пограничната ивица. Това  доложиха веднага на президента Лукашенко.

-Нека да поседят в камерата, кенефа да помиришат, правдолюбци недодялани. За велики деятели са се сметнали, носа  под моята мишницата …

                                                      ***

Из  секретния доклад на Агенцията по безопастността на Английската спец – служба М-6, имаща под разпореждане Фондацията “Демократична Белорус” в България:

“Беларус постепенно се превръща в Европейски бардак – убежище за престъпници и хора със съмнителна репутация. Под прикритието на висши държавни лица през територията на Белорус се осъществява транзит на наркотици на запад, в Европа. От територията на Белорус се осъществяват контрабандни доставки на оръжие към трети страни, против които действа ембарго на ООН. Беларус също се явява база за почивка на представители на различни терористични организации, като Алкайда, Хамас, военизираната групировка “Воини на Аллаха”, ръководители на сръбските бойци, албански терористи, Косовски националисти, а също и на престъпници, намиращи се в издирване от Интерпол. Безконтролният достъп към съвременната система на въоръжаване, а също и обладаването на различни средства, пригодени за създаване на биологическо оръжие и наличието на достъп до специални атомни технологии, прави режима, установен в Беларус, крайно опасен за безопастността на Европейските страни. Прикрива и ръководи тези престъпни синдикати президентът на Р. Беларус А.Г.Лукашенко.”

ПЪТ НАЗАД НЯМА

Москва, вилата на Кремълския чиновник Заметалин.

Раздадоха се някакви гласове. Заметалин се хвърли към прозореца. Никой… Навярно е охраната. Може би да седна в колата и да замина? След това отново, вече за кой ли път, ще го обвинят в излишна инициатива. Но, добре…Късно е…

В двора на вилата вече влизаше кола. Излезе човек, облечен целия в черно. Още и килограмова верига с кръст или икона е обесил на гърдите си. Протегна ръка:

– Приятно ми е да се запознаем. Чувал съм, чувал съм за теб.

-Аз също, – гостът протегна ръката си. Александър Бор.

Объркването премина. Заметалин забеляза, че някъде вътре в него настъпва спокойствие.

-Знам,  че те нарачат Тимоха.

-Приятна осведоменост, каза човекът и без покана се разположи в креслото. Запуши.

Никога Заметалин не можеше да си представи, че така близко, а не в престъпните хроника ще види този легендарен човек. Той знаеше, че родът на Бор е от Беларус, каточе ли от Гомел. По своето време той няколко пъти е бил на “топло” . След това заминал. Отначало по СНГ (Сдружение на независимете държави) се подвизавал, а след това по-нататък  е пропълзял. Бил е в една компания със Слава Иванков, който е приятел на японеаца Кабзон, а след това се свързал с Людоеда, така наричаха Йосиф Райц, свързал се и с Биба.  Това е този Биба, който е Борис Найфелт и който завлякъл Бор в неприятна история.  Направил търкане с Ефим Ласкин, по-голям от когото по тези времена в Западна Европа не е имало.

Бор бързо се измъкнал, получил разбира се не малко пари от Биба в САЩ. А когато японеца  хванали, той заема неговото място. Държи целият Ню Йорк. Той е даже по-голям от президента.

-Добре, че се срещнахме, – каза Заметалин, стопанинът на Кремълския кабинет.

– Много добре. Вие тука такава територия сте обхванали, за каквато никой не е и сънувал. Намирате се на върха…Транзитен куриер…А се занимава….срамно е да се каже с какво.   

-Това в какъв смисъл?

– В най-нормалния …  С Есембаев сплетохме ръце, с “ТОРГЕКСПО”, но ефтини ми ти работи : парцели, обувки, водка. Основната тема е друга. Неотдавна в Таджикистан се срещах с хората на Рахманинов. Защо митническия съюз подписахте? 

Заметалин почувства, че започва да нервничи. Попита:

Оръжие?

Не, не ни е необходимо то. Нека хората от Спецслужбите се занимават с него, Милиция и т.н. Ние сме хора на щат. А темата е интересна. Печалбата също е  хиляди пъти по-голяма…Такава печалба стига за цял живот, – изведнъж премина на бърбори на престъпен език.

Камъчета….?

И не само, има стока по-опасна, но по-скъпо.

Очите на Заметалин се разшириха. Той се приближи към Тимоха и преминавайки в шепот каза:

-Ние също имаме някои неща да предложим…

Тимохов внимателно погледна Заметалин. Комедията е свършена, време е да преминем към главното. Но как да му отвърне?  Някъде той вече бе виждал такава муцуна, или приличаща на нея . Като плъх с озъбени челюсти, но в същото време изпълнителна, а след това като  захапе….

Работата тука, Петрович, е следната. Тя  може би е проста, о може би – не.. .Съдружниците искат гаранции.

Какви? – повдигна вежди Заметалин. По-скоро да завърши тази среща. Някакъв хлад го обземаше отвътре, като че ли се е нагълтал с лед.

Така се случи, може би е правилно…Всичко ще бъде простичко за нас. Всеки, и рак и риба, не се обиждай, са получили статут на самостоятелност, суверенитет и самобитност, когато голямата Зона се разпадна… Разбери правилно моя брътвеж…Ние и тогава, и сега, дай Бог, ще живеем…Само че за всичко това отидоха големи мангизи. Не на теб ще обяснявам. И в нашата страна също. А се върнаха не много. Ето, народът говори: още веднъж ни излъгаха. Така че темата е сериозна. Такива няма да има. Един човек у вас може да даде гаранция, не е думата за теб…Очакват вашия главен гангстер в Москва, както се казва, в рамките на официална визита. Нека се срещне с народа…

Заметалин се закашля. Такова нещо той даже не беше очаквал. Погледна настрани към вратата. Изходът от тук е толкова далеч….Тимоха се разсмя:

-Е, не се вълнувай, не колеги ще  посрещат утре от самолета и ще бъдат заедно с Боб…Всичко ще бъде изпипано солидно. Важното е като морж да не влизаш… Ето например, ще се срещнеш направо на леда с Пашка Буре. Ние ще му осигурим всички необходими визи и покани от Канада, времето ще уточним, удобно за Пашка и за вашия шеф…Приятелство  ще им организираме. Шоу ще му намерим… А между тези работи и наши хора ще се окажат наблизо и ще зададат 2 – 3 въпроса. Не ми ги води в Минск. Вашият народ е уплашен.

– За това аз ще помисля. Надявам се, че ще успея да убедя, – промърмори Заметалин.

-Разбери, Петрович, за общото дело се грижа…

Разделиха се в пълна тъмнина, не се виждаха нито небето, нито земята. Стискайки ръката на вицепремиера, Тимохов въздъхна:

-Сега, надявам се, ще бъдем заедно.

Студът проникваше между лопатките на Заметалин и застина около самото му сърце. Той изведнъж разбра: “Път назад няма”.

След известно време телевизионните камери записаха Лукашенко заедно с Павел Буре. Другите лица те  не успяха да скрият. На срещата присъстваше целият престъпен свят на Москва. Но в Москва на всичко това бяха свикнали и не му обърнаха никакво внимание.

ДРОЖДИ С БЯЛ ЦВЯТ

 По бетонния аеродром на Мочулищи вятърът гонеше жълти листя. Наежили се от хлад, от черната “Волга” с  потъмнени стъкла, излязоха двама цивилни. Към тях се приближи военен и доложи:

-Самолетът пристига по график.

-Никой излишен ли няма? – попита един от гражданите.

-На летището е само необходимата диспечерска служба и охраната.

-Гледайте всичко да бъде точно, – каза вторият човек в цивилно облекло.

– Всичко ще бъде както обикновено…

Черната сянка на самолета надвисна над летището.

М…да…. Дълъг път товарът изминава – замислено произнесе човек по-стар и по-дебел. –Колко зареждания, претоварвания, митнически контроли….

А нима, Егорич, не може по-простичко? – попита вторият присъстващ, явно по-млад.

Егорич се разсмя: а ти си представи, че този товар направо от Таджикистан или Пакистан, някъде в Лондон или Амстердам се намира….А ако от нас, от Русия, или от Полша, всичко е по-просто.

Когато самолетът се приземи, към него тръгнаха военни машини.

Значи така, – каза Егорич. – военните части ще ги чака граждански мерцедес. Всичко да се прехвърли там. Сам, със собствени ръце.

Разтоварването премина. На чувалите имаше надписи : “Дрожди”… “произведено в Р Беларус.” Бяха ли те, и защо с бял цвят…

                                                                 ***

В кабинета на  един от началниците на Управлението на КГБ в Беларус влезе офицер.

-Разрешите да доложа, другарю полковник.

 -Добре, Коля, какво имаш, дай документа…

-Информацията е устна. Мой източник доложи, че на военни самолети на летище Мочулищи е доставен необикновен товар. Съпровождали са го военни и сътрудници от Съвета по безопасността. По някои данни в контейнерите са се намирали наркотични вещества.

Началникът на управлението скочи от стола си.

-Забрави за това. Аз даже няма да докладвам на началството, даже на самия председател, за да не го злепоставя. Той и така е под калпак. Забрави! Представяш ли си кой стои зад всичко това! Ти си спомни как ние двамата тайното производство на ефедрон, принорфин и още други такива гадости в един от Наручанските колхози намерихме. А колхозът се намираше, между впрочем,  под контрола на Президентските служби. И конците водеха към самия връх. На нас с теб тогава едва не ни отрязаха главите… Свободен си!

Когато оперативният сътрудник излезе, началникът на управлението погледна към прекия телефон, помисли: “А може би да доложа на шефа?”

“РАЗБЕРИ ЗА МАЙМУНСКИТЕ РАБОТИ!”

Шетня в приемната. Вечно към него не може да се влезе. Колхоз, при това и кален…каза на дежурния:

-Доложите на президента, бързо ми е…

– Вие позвънихте ли му?

-Звънях, звънях, – Заметалин си загуби физиономията – Телефонът  не  вдига…

-Той има преговори. Нови назначения.

Гласът на Заметалин стана остър.

-Доложите. Той ще ви благодари за това.

Дежурният се скри в кабинета. След минута излезе.

-Влезте.

Заметалин почти изтича в кабинета. Поглеждайки го, Лукашенко почувства нещо нередно. Хвана го за рамото, замъкна го в стаята за отдих. Зад масата – подпухнали колхозни свински муцуни (колхозни хари).

-Какво имаш да казваш? Чувствам, че с хрян си дошъл

-Повече няма накъде-  Моята Танка взеха.

-Какво от това, мамка ти…Каква е тази Танка, майната й?

– Бондарчук. Направо от цирка са я взели. А парите са в сейфа. Не малко пари…Наши.

-Кой ги е взел.

– Кучетата от Прокуратурата… С предположение, че държи бардак. Чеченци в хотела й от  Бараев почиват. И, естествено …. стока…

Лукашенко взе мека кърпа, изтри си челото:

-Що за курвалък? Ту коли наши хващат на границата, ту наши хора. Кога цялата този боклук ще хванем?! А парите къде са?

– Конфискуваха ги… Някакъв си Грачов от Министерството на културата е подписал. Дълго са готвили операцията. Тази КГБ-ешна твар, Сосновски, е изпратил проверката…

Лукашенко подскочи от мястото си:

-Престани да се тресеш, пийни вода…Успокой се. С какво започнаха?

– Дойде някакъв си дебил от Русия, подхвърли й няколко зелени хартии за да получи концертно място. Тя ги взе.

– Е и какво, малко ли са й били?

Заметалин отпи вода от чаша.

-Женската си е женска. Дойде анонимка. Сосновски назначи комисия. Дойдоха да обескират, а нашите чеченски другари там си почиваха. В същия момент….

-Ти какво, не можа ли да спреш всичко това?

Заметалин въздъхна:

-Не исках за дреболии да безпокоя президента. Моите хора този Грачов го обработиха както трябва, а той побягна в Прокуратурата.

-Добре, иди си…Където и да отидеш…. се осираш. Няма пари, а само неразбории…Аз тук трябва да се занимавам с реколтата, хора на длъжности да назначавам.

Заметалин се отправи към вратата.

За парите ще се разберем, а  стоката изнесоха ли я от цирка? Къде са твоите Булбаш или Тимоха, или как там се казваше?

– С тях всичко е нормално…Цялата стока замина. Но, 2 милиона зелени изчезнаха. Те трябва да се върнат.

Когато Заметалин излезе, Лукашенко избра генерал Наумов, председател на КГБ от Белорусия.

Заеми се с делото на цирка. Всичко веднага да се закрие. Татяна Бондарчук да се пусне… А на този Грачов да се затвори устата,  някъде да не  избяга.

Всичко ще бъде изпълнено.

                                                               ***

Пръскаше дребен хладен дъжд. Началникът на Контролно-ревизионното управление на Министерството на културата Грачов уморено се влачеше от спирката към дома си. Пред входа стоеше кола на “Бърза помощ”. Мина му мисълта: “Може би някой от съседите се е разболял?”  Приближавайки се към колата, почувства страшен удар. Падна на земята. Изгубвайки съзнание, успя да разбере – някой му слага маска-качулка на лицето.  Още няколко глухи удара. Събуди се на пода от страшна болка в цялото си тяло. Чу гласове:

– Какво да правим по-нататък с него, може би това …..

Някой сложи ръката си в джоба му.

Но ти виж, та това е наш. Има удостоверение за ветеран от Афганистан…

Стори му се, че това е гласът на Овсянски, един от сътрудниците на Съвето по безопасност, с когото той някого се беше срещал. Точно, да, това е неговият глас…

Дявол да го вземе, нека да живее…

Пак същия познат глас. Още удари, но по-слаби, шум на колата. Той се намери на пейката около дома си.

Сутринта, целият в синини, се яви при следователя на Прокуратурата.

-Аз идвам да направя заявление…Пребиха ме. Знам кой и се досещам защо…

                                                             ***

ИЗ МАТЕРИАЛИТЕ НА НЕЗАВИСИМОТО РАЗСЛЕДВАНЕ, ПРОВЕДЕНО ОТ СЪТРУДНИЦИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС И ФОНДАЦИЯ “ДЕМОКРАТИЧНА БЕЛАРУС” С УЧАСТИЕТО НА ЖУРНАЛИСТКАТА АНА ЗОГРАФОВА

Нашата аналитична група, имаща точна оперативна информация, дойде до главното – каналите на транзита и методите за доставка на наркотици. Това е предшествана от известни скандални събития, станали в гр. Минск. Контролиращите органи от Министерството на културата проведоха проверка на финансовата дейност на Минския държавен цирк. След това, в сейфа на Директора на цирка Татяна Бондарчук бяха намерени 500 000 американски долара с неизвестен произход и беше взето решение за нейното арестуване. Актът за изземването на парите беше подписан от представителя на Министерството на културата Грачов, а също и от следователи и случайни свидетели.

До това събития на директора на цирка са били предявени искания за нарушаване на следните закони:  регулярни подкупи от цирковите артисти, държане на публичен дом от момичета от Кардебалет за високопоставени чиновници от администрацията на президента и техните гости. Необходимо е да се покаже също, че Бондарчук се явява близка роднина на заместник на началника на администрацията на Президентството полковник Заметалин.  Следователите много бързо разбраха собствениците на тези пари. На територията на цирка е намерен добре оборудван, скрит от странични погледи санаториум, където си почиваха чеченски бойци,  по-специално от бандата на Орби Бараев , както и наркопласьори. Мигновено беше изискано съдебното дело за зверското нашумяло убийство на семейството на предприемача от Средна Азия, участник в доставка на наркотици. Следователите си спомниха, че по това дело е бил участник  сина на Заметалин Димитрий, който е задържал от убития 900 000 долара, а да ги даде не искаше. Убиха предприемача все същите представители на “Ескадроните на смъртта”. Един от тях, Игнатович, се намира в следствения изолатор и до този ден. Именно тогава, чрез проверката в цирка, следователите разсекретиха “Ескадроните на смъртта”. Това, което стана след това, още веднъж потвърждава тезата, че висшата държавна власт в Белорусия напълно се е сраснала с криминалния престъпен свят и управлява  заедно с него.

Показателно е как е реагирал Лукашенко на ареста на Татяна Бондарчук.

По негово указание в КГБ бяха изпратени работници на Съвета по безопасността, които най-напред прекъснаха дознанията,  иззеха веществените доказателства (500 000 американски долара)  и освободиха Бондарчук.  Не забравиха даже да дадат указания на оперетивните работници да премахнат наблюдението, което беше организирано около цирка в случай на поява на наркотрафиканти. След 2 дни, уличаващият документ за финансовите престъпления на Бондарчук, подписан от Грачов, беше откраднат и в продължение на 2 дни  последният беше подложен на изтезания в една от базите на Съвета по безопасност. В последствие Грачов позна своите мъчители: небезизвестният убиец Павличенко, Игнатович и др. Бандите във униформата на Министерството на вътрешните работи. Сега Грачов, след получените травми, се намира в психиатрическо отделение. Наркобизнесът не познава милост.Съдбата на следователите, които участваха в арестуването на Бондарчук, също не е за завиждане: на единия изнасилиха жената, вторият умря при загадъчни обстоятелства,  на третия 2 пъти беше крадена колата. А къде е синът на известния идеолог на Лукашенко Заметалин? Той продължава да се разхожда по Минск (в Мерцедес кола на стойност повече от 50 000 американски долара с държавен номер 6974 НР…)

БОЖЕ, КАК БЪРЗО ДЕЙСТВА ТОВА

Такъв човек Карпенко още не бяха виждали. Неразговорчив, необщителен. С никого не иска да разговаря. Лежи пред телевизора, натиска ежеминутно на дистанционното, но нито една програма не гледа… Даже със сина си, характер на когото много напомняше неговия – спокоен, уравновесен-  почти не разговаряше. Той сам себе си не познаваше.

Нещо се превъртя в него. Страната се спуска в пропаст. Необходими са бързи радикални мерки на икономическия план, за да се задържи падението. А тази мустакат гад дава вид, че в страната всичко е наред: ходи на работа в 10 ч., след разходка на ролкови кънки, в 14 ч –  работата му  по управлението на държавата завършва с поредната тренировка. Той понякога и спомняше Парламента. Когато го избраха за зам.председател на Парламента и Лукашенко му подхвърли: “Далече ще отидеш..” А Карпенко му отговори: “Ти си лайно, ти също много далече отиде…”  При това си президент!  Стоящите наоколо се стреснаха: “Генади, не трябва така, това говедо е злопаметно”… Карпенко се разсмя: “Да си върви със своята злопаметност…”

Витя Гончар разчита неизвестно на какво. Когато му казаха, че Гончар сътрудничи с Лукашенко, той отначало не повярва, а след това попита: “Витя, ти какво, побърка ли се?” А той отговори: “Генади, при теб на този етап нищо не върви, може би по-късно. А за нашето стадо такъв идиот като Лукашенко е необходим. Нищо, че е страшен, не може да говори. Ние ще го обръснем, ще го измием, ще му купим фирмен костюм, ще се разхожда под президентския флаг и ще изпълнява всички наши команди”. Тогава Карпенко му каза, че Виктор Гончар слабо си представя психологията на психопатите. От тях може да се очаква всичко което искаш, а накрая изпрати Виктор с една дума:”Кур” . И правилно направи. Сега Витьок отрезня и тръгна в открита опозиция на Лукашенко. Ясно, че късно е разбрал.

Мислите му се прекъснаха от телефонен звън. Това е Захаренко

Генади Дмитриевич, мога ли да дойда?

Ела…

Този също беше там, но е съвсем друг човек , офицер. Повярва и тръгна срещу Лукашенко. Изгуби вяра в президента, на въпроса: “Вие ще изпълните ли всяка моя заповед”, отговори на президента: “Само в съответствие с конституцията”. И си тръгнал. Сега много работи. Създава Съюз на офицерите. Добре е, че ще дойде. Това е опасна задача. Даже много опасна и в  същото време е необходима. Трябва да поговорим….

На вратата се позвъни. Много бързо дойде. Карпенко отвори вратата. Ръката му попадна в горещите прегръдки на Захаренко. Той влезе в стаята. Карпенка постави на масата бутилка коняк.

Може би по чашка?

Давайте, Генади Дмитриевич, – ето какъв е въпросът, продължи Захаренко:

Какво решихте с изборите, ще участвате ли?

Изпиха по глътка коняк. Карпенко мълчеше, а след това каза:

– Решението е взето. Няма да участвам. Компанията е много странна, възможни са поражения, резултатът е непредвидим…

– Правилно, -съгласи се Захаренко, – Аз тук със своите момчета разговарях. Те също поддържат такова решение.

– Благодаря, Юра… Радвам се, че сме заедно. Сам знаеш, всичко беше, но сега сме заедно. Благодаря, че дойде, имах трудни дни. Та и сега в душата ми е раздиращо…

Изпиха по още една чашка. Той внимателно погледна Захаренко:

-Има още един разговор. Той е може би такъв… може да го възприемеш или не, но по принцип не е само твое… Добра идея е съюзът на офицерите. Хората те знаят, вярват ти, ще лезат в съюза. Но каква е тази сила! Мустакатият дявол и неговата команда си дават сметка, че това е опасно за тях…Трябва да бъдем по-внимателни….по-скрити…Подбери си момчетата, ти имаш от къде, нека да бъдат с теб…Виж, Сиваковската бригада започна да премахва сините (демократите). Самите тези, които даваха гласа си на изборите за него. По-нататък ще отидат, по-нататък, Юра. ..

Захаренко запуши:

Ако това започне, то какво съм аз за тях в сравнение с вас, Генади Димитриевич? Вие сте конкурент, а аз съм така – вожд на недоволните офицери…

Карпенко се разсмя:

– У всеки недоволен офицер има някои неща… А у хората, които ме поддържат, няма нищо….

Захаренко се замисли и каза: 

Когато аз бях министър на вътрешните работи за този човек, простете ми, че го наричам с такова достойно име, казваха…..Вие знаете ли,  на мен ми се струва, че той е способен на всичко. И вие трябва да бъдете по-внимателни. Сърцето ми предусеща не добро. Момчетата казват, че са създали групата не на шега. Главорези. Даже в Чили не е имало такава. Плащат огромни пари,  едни такива инструкции дават…Казвам ти, Генади Дмитриевич, като професионалист. Този е способен на всичко. Представи си, мен, министъра, няколко пъти ме пит: “ Заведи ме на някой разстрел, искам да погледам.” Да беше го видял в тази минута – очите горят, наливат се с кръв…След това някаква дяволска сила в него се вселяваше…

Аз също съм слушал за това, каза Карпенко, заместник председател на Беларуския парламент. – Твоят Съюз на офицерите трябва да бъде в противовес,но не силов, разбира се…  Изобщо, ако се говори сериозно, там, където са необходими решителни действия, главорезът няма да тръгне. Внимателно наблюдават за всичко от Русия, както и от Запад. Ще се упраши. Документите по продажбите на оръжието и всичко останало, което ти ми предаде, аз ще взема със себе си във Варшава и ще се постарая там да ги оглася.

Известно време седяха мълчаливо. Захаренко, министърът на вътрешните работи на Р. Беларус, обличайки се в черен кожен плащ, каза:

-Аз също се радвам, че сме заедно, Генади Дмитриевич, и дай Боже, на нашите погребения той да не присъства.

Карпенко се усмихна:

-Добре, добре….Това е Божие дело. Нека Бог да реши…

Той отново остана сам. Включи една програма на телевизора, друга…Решително натисна копчето. Екранът угасна. Изведнъж под прозорците завиха сирени. Президентският кортеж отиваше в тренировъчната зала.

                                                             ***

НЕОЧАКВАНО ПИСМО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Генади Димитриевич Карпенко е поканен  като зам. Председател на Парламента на крупна международна среща във Варшава. Там се канеха само президенти и ръководители на Парламентите. От Белорусия поканиха него и Шепук- депутат от Парламента. Предадоха му, че от тази информация Лукашенко просто се е разтресъл: Какво е това, намек ли е? Нервничи, нервничи, Лукишка, отива си твоето време, отива си. А в същност такова време за него не биваше да има.

Карпенко усилено се готвеше за пътуването. Неговата квартира напомняше на щаб. Стотици обаждания на ден, журналисти, дипломати, съратници. В понеделник позвъни Игор Осински, бивш главен редактор на в. “Съветская Беларусь” и помоли за час на среща.Той  даваше добра реклама на Лукашенко.  Кебич, председателят на Министерския съвет на Р. Беларус  се тресеше от злоба за това.. А след това Осински и  Лукашка нещо не можаха да разделят. Заедно с другите главни редактори,   Игор Осински беше изведен от кабинета му с помощта  на Спецслужбите на КГБ. Официално го обвиниха в кражба на пари: бил изпратил голяма сума пари на някаква фирма за закупуване на хартия за вестниците – 200 000 американски долара, не по-малко. Но редакцията не беше виждала нито парите, нито хартията….

Позвъни на един свой близък и каза:

-Мини към мен по-късно. В понеделник, в 9 ч. при мен ще дойде Осински.

– За какво ти е той на теб? Спомни си, че  когато той беше кореспондент на Агенцията по печата “Новини” АПН, Женка Будинас, също кореспондент, на партийно събрание, го заплю по лицето, обвинявайки го в доносничество… А след това кореспондента на ТАСС прехвърли от Минск в Берлин… Сам разбираш, кого там и под какъв покрив са изпращали…. Та той е щатен Кагебист. Не гледай, че него Лука го изгони. Там имаше  специален сценарий. От глад няма да умре, върти се там където трябва…

Карпенко се усмихна: Какви станаха всички подозрителни, или всички тях Лука ги зарази. Вредно е когато на върха на властта стои болен човек. Заразата от него се разпространява много бързо.

– Успокой, се, старик, – каза Карпенко. – Трябва да се работи със всички, които са мполезни, разбираш ли? А изведнъж нещо хубаво може да предложи, нищо, че е Кагебист. Опитът на това момче е голям…

Точно в 9 ч. сутринта пред него беше Осински. В строг костюм, блестящ с изкуственото си око. Интересно, при какви обстоятелства си и изгубил окото?

-Несъмнено, вие сте първият човек на Опозицията, Генади Дмитриевич, – тя като такава не може да преживее без вас и един ден…Хората гледат на всички тези партии, на техните лидери като на отработен шлак. Още повече, че болшинството на лидерите са от групата на Лукашенко. На тези хора никой и никога няма да повярва. Аз ходя не  само в средите на журналистите, но и сред простите хора. Знаете ли, такава ми е професията….

Карпенко с интерес го разглеждаше. Кой ли го е изпратил, защо?  Или в действителност дойде сам?

Напълно съм съгласен с вас, каза Карпенко. – Необходимо е сега, как по-добре да го кажа- трети път за борба с режима. Хората от думата “Опозиция” в този вид, каквато тя е сега, отблъскват. Затова ние създадохме кабинет в сянка, още една обществена организация, която се занимава с икономика чрез търсене на изход от икономическата криза….

Игор Осински внимателно го слушаше. Когато Карпенко свърши, каза:

-Вие, Генади Дмитриевич, вече трябва да мислите за създаване на свой имидж…Вашата популярност сред хората, особено в градовете, е голяма, но с това далеч няма да отидеш…Аз съм готов да ви помогна в разработката на такава тема, ако тя не ви се стори така крещяща, както идеологията на Генади Карпенко.

– За Бог, ще приема всичко полезно….

– Дайте ми няколко седмици. Проектът ще ви бъде представен.

– Договорихме се.

Осински си отиде. Карпенко затвори след него вратата и си помисли: “Каква е тази идиотщина!  Идеология на Генади Карпенко”! Прав е бил моят приятел, повече от всичко е прав, по-скоро някой го е изпратил? Но кой? Трябва да попитам своите момчета….Имам някои и в КГБ, и в Съвета по безопасността. Някой ще ме информира своевременно…

В същия ден се чу още едно позвъняване. Звънеше журналистката Н.

– Генади Дмитриевич, аз бих искал да се срещна с вас.

За миг той се замисли. Каква е тази атака от тези журналисти…Впрочем, да се отказва на жена не трябва.

-Добре. Дайте да се срещнем. Позвънете пак утре, аз ще ви насроча час и място.

В къщи да я приема не му се искаше. Людмила,  неговата жена също, някак си недоверчиво гледа на всички тези журналистки… Позвъни на Леонид Кошель, родственик от Смолевичи, недалеч от Мински, имащ в центъра на града, близо до стадиона “Динамо” собствен завод за бира и къща на същото място, в която Леонид имаше едновременно офис и апартамент.

– Льоничка, аз трябва да имам една среща…С дама…Не, не, не е от тази опера. Журналистка, интервю. Ти там  в сряда, 11 ч. приготви нещо: някакви закуски, бутилчица сухо вино, кафе..

– Добре, Гена, всичко ще бъде както обикновено. Няма да те подведа…

Той леко прескочи бордюра на хотел “Юбилеен” в центъра на Мински и седна в Мерцедеса си. Карпенко  за малко да закъснее. Жената с бележника си вече го чакаше в офиса на Кошель. Той излезе от колата, целуна й ръка. Льона Кошель ги заведе в огромна зала, мебелирана с дивани и украсена с картини. Журналистката погледна наоколо:

-Много приятен дом. Чувства се по всичко, че има хазаин. И не само в къщата.

-Той прави прекрасна бира, не по-лоша от чешката, само че не му дават да се разгърне -данъци, проверки, завист…

Те седнаха на масата. Карпенко наля вино и каза:

-Извинете, компания няма да ви трябва, на диета съм.

Тя не отреагира на думите му и каза:

-Аз дойдох да ви помогна. Вие ще победите, но ви е необходима собствена партия. Партия от делови хора, съвсем не това, каквато беше “Народното съгласие”, чийто председател сте вие. Партията трябва да се направи по европейски тип. ..

Карпенко  я погледна с тъга. Той вече съжаляваше, че дойде на тази среща.

Дъщерята на Кочель донесе кафе.

-Секунда, трябва да позвъня.- и излезе.

Позвъня на приятеля си:

-Скоро ще се освободя, чакай ме.

Той се върна в залата, отпи кафе от чашката си.

-Така значи, вие ми предлагате да създам партия, а аз мислех, че ще имаме интервю.

Тя  повдигна ръцете си:

Става дума за съвсем друго.

Той си пийна отново. А тя, внимателно го внимателно, потръпна. Кръвта й кипна: Какво направих?

Очите на Карпенко се замъглиха:

Извинете, трябва да изляза.

Останала сама, тя скръсти ръцете си. От болка пръстите й изстинаха.

 След няколко минути той излезе от тоалетната, опирайки се на стената. Не виждаше вече нищо. Искаше нещо да каже, но не можа, рухна на пода…

Тя взе чашата с кафе и излезе. Върна се след 5 минути и си помисли: “Боже, колко бързо действа това?!” и завика с цяло гърло:

Бърза помощ, линейка, веднага бърза помощ!

След 2 дни Генади Дмитриевич Карпенко, зам председател на Върховния съвет на Р. Беларус, един от  лидерите на Беларуската опозиция, умря в Правителствената болница от сърдечна недостатъчност и беше погребан в Северното гробище на Минск. Семейството на Карпенко, съпругата и синът му, се обърнаха към международен съд с искане да се проведе разследване за неочакваната му смърт. Правителството на Лукашенко постоянно отказваше на следователите от Прокуратурата на международния съд да разследват това престъпление.

 СКРИШОМ  ПРАВЕТЕ  ВСИЧКО

При генерал Виктор Шейман, генерален прокурор на Р. Белорус дойде ген. Сиваков. Червени жилки, сенки  и торбички под очите, явно че е след поредния запой. Шейман го погледна, стараейки се да скрие презрението си. Не мога да търпя отчаяно пиещите и гуляещи хора. Но, добре, не можеш да избираш.С нещо този тип се харесва на президента.

Надявам се, че задачата е ясна? – Шейман внимателно погледна Сиваков, който беше ръководител на ескадроните на смъртта.

Всичко е конкретно до край. Хората трябва да бъдат надеждни, особено подбрани.. Ние вече работим над тях, извинете за израза, чрез вербовка. Нищо не можеш да направиш, професионалистите трябва да се вербуват.

Какво конкретно е направено?…

Първо, избран е командирът на Ескадрона на смъртта Димо Павличенко. Човекът ще върви с нас до края. Когато служеше при мен, по време на тренировка си счупи главата. Две седмици беше безпаметен. Сложиха му пластина в главата, кръвта източиха и преляха  нова. За червената  барета издържа теста. Когато Уродов взеха, застреля един син (агентите на КГБ носят сини барети), не трепна…

Личното му дело донесохте ли?

Донесох.

Оставете го при мен, ще го анулираме заедно.

От личното дело.

 Игнатович Валери Александров, 1970 г. роден, гражданин на Руската федерация, постоянно живеещ в гр. Минск. Станал от 1 март 2000 г. разузнавач- гранатохвърляч на 22-та бригада от Държавното разузнавателно управление (ГРУ) към Министерството на отбраната на Русия.

Малек Максим Михайлович, 1976 г. роден. Няма семейство. Живее в общежитие на ул. “Короля” 65 А в гр. Минск.

Гуз Алексей Викторович, 1975 г. роден. Няма семейство. Изключен от Академията на Министерството на вътрешните работи за побой над командира на групата.

Саушкин Сергей Николаевич, 1967 г. роден. Образование средно, живее в Минския военен град Степянка. Съден 3 пъти…

Нека това да не ви вълнува, че Саушкин не е от нашите среди…Той беше наш осведомител. Ще отговаря за всякакви наши бойци. Той ще бъде отговорен за тях. – добави Сиваков. .

Шейман взе едно лично дело…

А този, Игнатович, и в Русия, и при нас. Той надежден ли е?

Надежден е, уверено отговори Сиваков. – Игнатович заедно с Маликов изпълняват специални задания на президента. Руският Генерален щаб трябва да има своите осведомители сред Чеченските бойци. И ние имаме полза от това…В Чеченските гори можем  да закопаваме когото си искаме. Пет човека от Русия ще ми дадат. Благодаря на зам.председателя на КГБ ген. Ерин, можахме да организираме и пътуването и контактите в Москва. Истински професионалисти… Не бойци, а главорези. Такава дума има, известна на вас – “килър.” Тка че, всички тези кино килъри  са деца в сравнение с тях. Основно те са приходящи от Сибир. Когато разграбваха алуминия, в  продължение на година 50 менажера и 20 криминални авторитета  забърсаха. Момчетата участваха в размириците в Тбилиси, Баку и Вильнос. Сега са без работа, ходят по Чеченските гори…

Добре, добре, моите аз държа под своя команда, – каза Шейман, – а тези кой ще контролира?

Техен наблюдател е самият Сева Картанов от Красноярск, най-близкия човек на Биков. Нека седи в гр. Мозер, като че ли се занимава с нефт, а самият той за своята банда  ще се грижи.

И още нещо, Юра, схемата трябва да бъде такава: провеждате операция, изчезвате, отивате на отдих. Аз ще ти обезпеча необходимите документи… и пари за бойците ще ти дам за морално успокоение. Павлюк да стреля сам не трябва. Той е са прикритие, своето си е взел при сините. Нека се занимава с контрол и отчет. И още едно главно наше условие –  няма трупове, няма  проблеми.

                                                     ***

Седete, наврял носа си в тевтера. Лицето му се вкамени. Очите – пустиq воднисти.

Какво става с теб, попита Лукашенко, каточе ли някаква обида към мен таиш?

Шейман повдигна очите си.

Ако давате пълномощния, вие ги отнемате от Съвета по безопасността…

Лукашенко се разсмя:

Аз какво, пред всички ли да ти кажа – този забърши, онзи унищожи.. Аз чакам, а нищо не се получава…Криминалите вече не се страхуват от затвора. Скоро те към мен в Дразди (резиденция на президента Лукашенко) ще дойдат, назад ще си търсят парите. Наиграхме се…На  мен вече руски бандити се обаждат, питат ме  какъв е този бардак там при вас. Може да дойдем ние и да се разберем с тези шушарци. ..Подразделение на гнерал Сиваков дадохме, а то какво прави?  Жени чукат, водка пият… Тренират се. Помнете, аз не се старя за себе си. Стига тренировки…Започвайте, започвайте, времето минава.. .Карпенко се развихри, вече него, а не мен канят на форуми. Захаренко скоро на своите офицери ще даде униформа….Ошашавихте ме вие мен с тези работи, и ще стане още по-лошо…Започвайте да работите. Разбра ли?!

Шейман вдигна главата си от книжата. Разбрах, разбрах, но само след това да няма въпроси.

Какви още въпроси? Развика се Лукашенко. Тънко всичко правете, тънко, върху сините се проверете, и след това – напред. Нали знаеш как се тренира овчарката – вбиват се мисли в главата й. Напред, напред. И знай, дълго няма да чакам. Някой друг, а не  на теб мога да дам командването…

                                                            ***

Шейман извика Сиваков.

Значи така, заповедта дойде.

Сиваков стисна песниците си.

-Накрая, но той след това няма ли каже “Ами не е така, не е това, не трябва” и т.н….

-Няма да каже, започвайте… Както по-рано ти говорих, с Щавлик… Има още много клиенти. Нека се убедим, какво можем, след това ще вървим нататък…Сам разбираш къде.

-Разбирам .- отговори Сиваков, разбирам, сега много добре разбирам…

-Тук има някакъв списък, лично съставен от президента. Това трябва да стане след като си свършим работата със сините. Можете да се запознаете.

Шейма протегна на Сиваков лист. Той го зачете…”Гончар, Захаренко, Карпенко…” Всичко са 18 фамилии. Сиваков такова нещо, честно казано, не очакваше. Почувства как челото му се изпоти.

-Работата е тънка и сериозна. .. Тези хора са готови ето сега да отидат на преврат, на всичко, което искат. Чувстват се лидери при жив действащ президент. Ако проспим, ще бъде късно…Захаренко мсъбира съюз от офицери и знаете, много обидени ще нахълтат там, а за всички не можеш да бъдеш добър. Тези момчета и сам Захаренко са способни на много…Карпенко накрая се е подлудил. Сенчест кабинет, виж ти, е създал… От задграничните посолства не излиза. Гончар провежда алтарнативни избори. Трябва да се направи така, че  даже комар да не може да се вмъкне нослето. Сам разбираш, кого ще злепоставим…Версиите трябва да бъдат различни. Вземеш пари, а казваш, че са го утрепали кредиторите….Или изобщо – станало му е лошо на сърцето. Раз и – квас! Човекът е жив, на изведнъж…..направо на болничното легло…Или изобщо – изчезнал е човекът и толкоз..

-Не се вълнувайте. Ескдронът на смъртта няма да ви подведе.

-И без самодейности. Консултирайте се, всички детайли трябва да бъдат отработени…

Когато Сиваков излезе, Шейман се приближи до прозореца. Да, дойде времето на решителни действия, повече не трябва да се бавим. Ще останат опозиционни групировчици. Нека си крякат, от тях вредата е никаква.

В далеченита се виждаше жълтия къс от зданието на КГБ по улица “Комсомолска” 30 в гр. Минск. Шейман все по-малко и по-малко доверяваше на Мацкевич, председател на КГБ на Белорусия.  За  честен чекист се представя, като заяви на Президента: ”КГБ  ще се ръководи от буквите на Закона” … Чисто плювай, посерко. А кой ти даде пари за операцията, когато ти почти умираше от рак? … А ти помисли ли си – откъде са тези парин? Президентът ги даде, направиха ти 2 операции в Германия, от онзи свят те върнаха. Помни, помни за това. Добре, и без него ще минем, само да не ни се пречка в краката, да не кряка…Трябва да усилим контрола за него, да го пуснем на външно наблюдение.. Божилко(зам. Председателя на КГБ на Беларус) също забрави откъде го извадиха. Кълнеше се на президента във вярност, а също изведнъж запя за особените функции на прокуратурата по съблюдаването на закона. Добре, скоро ние всички ще ви проверим на вярност. Всички до един…

В ИМЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС

– Е добре, аз тръгвам, каза бандита Шавлик. За всичко се договорихме. Мачкайте този селяндур, но молбата ми да не стигате до края… След няколко дни комисар от Москва ще се домъкне.

Шавлик седна в машината и даде газ. Помисли си: “Тежко стана да се работи. Особено когато шушулка на власт дойде. Едва дупето му скриха, а  дават вид, каточе ли са непричьом. Мръсната бъчва в килията, кучета, не са мирисали. От калта – във властта..”

Току що позвъни Сауш, по прякор  “Нерез”. Бяхме заедно във Витяпския затвор. Сега, бандите казват, че се върти около КГБ-стите. Той е бил посредник, територията си деляха… Какво са започнали да плещат за касите с пари. Трябва да поговорим.

Той гонеше по бетонното шосе в посока на Минското море. Нямаше нито една машина. Мрак. Дъжд, или сняг в стъклата, не можеш да разбереш.  След срещата  в кръчмата на Сатар  ще отидем. Приближавайки се на 300 м. до условеното място, той видя, че току що надминалия го черен джип, започна да му препречва пътя.  От резките спирачки, машина му занесе. От страничното огледало видя, че зад него също има кола. И също му прегражда пътя…”Що за идиотщина, що за гадост, може би е засада, но откъде е? Искаше Серьога да дойде с него, но го пусна. Но нищо, ще се разберем”

Няколко човека се приближиха към предната врата. Той натисна копчето за сигнализацията. Заработи. Напипа пистолета си в джоба, щракна затвора му. Боже, те имат “узи” всеки. Три човека са с “узи”… Тук да се мърда няма смисъл…Почукаха по стъклото: “Излизай”! Излезе.

-Вие какво, момчета, що за работа е това, не ме ли познавате?

– Не се вълнувай, ще разберем, ще разберем. Да вървим..

Мушкаха го с дулото под ребрата.

А къде ме водите?

-Сам ще видиш, няма да вървим дълго

Вървеше и си мислеше” Кои са те? За какво? Ако е отмъщение, не се прави така…”

Дойдоха до напусната кариера. Човек с железен лом разширяваше свежо издълбаната

 яма, в която се стичаше като змийчета мръсна, смесена с черен сняг вода.

Някой каза:

-Не се старай, и така е голяма, ще влезе, даже ще остане място…

Той изведнъж разбра: “Водят го да го убият” Погледна настрани: “Не можеш да се измъкнеш наникъде” Каза:

-Мъже, каква е тази глупост? Защо? Не съм виновен пред никого…

– Е добре, ти само не се напикавай. .

Човек в черно кожено яко го блъсна към ямата. Извади пистолет.

В името на президента на

то чу рецидивиста, законния крадец Щавлик. Тялото му, чуждо и бездиханно, рухна в хладната блатна вода.

Вечерта неговата жена погледна  през прозореца. Въздъхна: “Дойде си”. Внимателно поглеждайки видя разтворени вратите на колата. Кабинета беше празна. Повече Щавлик нито жив, нито мъртъв, никой  не видя…

“А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби. И Господ рече на Каина: Де е брат ти Авел? А той рече: Не зная, пазач ли съм аз на брата си? И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика мене от земята. И сега преклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.” Битие 4:8-11.

                                                             ***

– Отпрати го – Гончар седеше в парилото и беседваше с Красовски, – нека си отиде в къщи. Сами ще се доберем…

– Витя, ти не си внимателен. – каза Красовски. Видя ли как колите ни следваха…

Гончар се разсмя:

-Сега той няма да посмее, аз – Гончар. Сега моето семейство ме охранява. Утре имам среща с посланика на САЩ. Не се бой, аз съм твой известен съвременник, познат на всички. Лука е под калпак.

– Кога всичко може да стане?- попита Красовски. – Парите се топят, аз вече съм в дългове към подчинените си влязох

– Не се вълнувай, скоро. Сашок – на дъба ще бъде, нима не виждаш?

– И виждам, и разбирам. Но всичко това са едни думи…

Те излязоха от сауната, изпиха по чаша водка, закусиха със солени краставички.

Можеш да тръгваш, – каза Красовски на шофьора си, по съвместителство и бодигард. – Ние ще се задържим, а утре – както винаги, в 8 часа…

-Добре, шефе… Но може…?

– Давай, давай, всичко е наред…

Шофьорът излезе.

-Ти, изобщо, на какво разчиташ? – попита Красовски.

Гончар  разчеса пътя на косата си.

– Аз този дебил съм измислил, аз и ще го забърша. Само аз мога да направя това. Разбери, че времето на слабите и вяли политици отмина. Фактически сега въпросът  е да се вземе властта. Върховният съвет трябва да обяви това. Шарецки като свадбен генерал нека си стои в Литва, цялата власт трябва да премине към Президиума на Върховния съвет. Ние вече назначихме наш генерален прокурор, който даде заповед за арестуването на Лука. Алтернативните избори показаха: с пари могат да се купят всички, в това число даже и опозицията. Тази компания даде възможност да се избавим от баластрата… И сега мен никой и нищо няма да ме спре.

Той с тържествен вид погледна Красовски. –

– Благодаря ти, старче, че помагаш. Никога няма да забравя, никога. Аз, сам разбираш, не съм Лука…

Те влязоха в сауната.Красовски вече за трети път шибаше с метличка коприненото тяло на Гончаров. Взеха душ, облякоха се.

-Може би утре е главният ден – каза Гончар. – Утре  съм в посолството на САЩ, а след това ще дойде при теб.

Те излязоха от банята и се отправиха към джипа на Красовски. Няколко човека им преградиха пътя. Кои са те?

– Какво става? – извика Красовски, за да го чуят в пустошта.

Нито една дума в отговор. Или не го чуха. Някой каза:

– Мълчи, кучи сине… Една дума и още тук ще те убием.

От всички страни отнякъде се появиха коли. Професионално им обърнаха ръцете, сложиха им белезници и ги набутаха в различни коли. Не изгубвайки самообладание, Гончар се стремеше да анализира обстановката на  случващото се: “Хората са с маски, въоръжени, действат професионално”. И изведнъж страшно предположение изгоря мозъка му. До него най-после дойде мисълта защо му позвъня генерал Сиваков и го извика в банята, каза, че всичко трябва да се обсъди…Преди той се кълнеше, че всички органи са на неговата, на Гончаровата, страна.   Ще напуснат Лука в необходимия, определен от него момент. Повика го, но не дойде. Нито позвъняване, нито извинение. Капан, най-истински капан.”

Краката на Гончаров се вледениха, пустота в гърдите. От тук жив той няма да излезе. Нощ зад прозорците. Нима Лука ще стигне дотам? Спомни си как Лука се вмъкна в квартирата му с торта и шампанско в ръка, целуна него и съпругата му Зина:

-Ти не мисли, аз знам, на кого съм задължен, кой ме е направил президент. Разбира се че си ти, Витя! Ще заживеем, момчета така, както даже никой не е сънувал!…

– Къде ни водите, попита Гончар.

– Не бързай, ще разбереш..

В тъмнината се чернееше езеро. На него му се струваше, че той вижда всичко това като на сън. Хладна стомана на тила му. Затвори очите си и замълча.

Гласът на Красовски:

– Момчета, а мен защо, аз съвсем случайно бях там с него.

Изстрелът  Красовски  не чу. Рухна в тъмнината. ..

                                                                ***

Захаренко  Юрий, министър на вътрешните работи на Р. Беларус хванаха около дома му. Всичко беше разчетено правилно.  А  му подвикна добър приятел, седнаха в колата. Не успя и да изписка даже. Психотропна инжекция…Сложиха го на задната седалка на един Мерцедес с държавен № 0221 ММ и в съпровод на червено “Ауди 200” със специален пропуск на стъклото, тръгнаха към  град Гомель. На границата в Русия в гората го предадоха на специална група – ескадронът на смъртта.

Повече нито семейството му, нито роднините, нито приятелите и близките никога него видяха.

                                                              ***

Музика…Захаренко  не можеше да излезе от колата, макар че вече беше около дома си.Замаяният му мозък от психотропната инжекция даваше разни халюцинации.  Музика проникваше във всяка клетка на тялото му, отнасяше душата му надалеч, надалеч, към небесата, измъкваше я все по-нагоре и по-нагоре. Само човек, близък с Божественото, можеше да напише такава музика…Прозвуча и гласът на Гончар… Как се молеше той: “Оставете ме жив, аз в нищо не съм виновен, оставете ме, моля ви, не си слагайте грях на душите”. Гончар беше мълчалив, само  побелял, също  изплашен, говедото, но не дава вид… Той сам му позвъня, каза: “Войската е зад теб, не се вълнувай, ти си истински лидер, значи от нищо не се страхувай.  Каза за тази своя шегичка на батюшката Лука, а той се усмихна: “Аз не съм се излъгал в тебе, Юра, макар че разни неща ми говориха за теб…” 

Лукашенко наблюдаваше   всичко из зад храстите…Макар че от какво ли имаше да се пази? За тях е смъртта, хана, а той трябва да вживее дълго. Помисли си: “Боклукът трябва да  гние в ямите!”

Музиката на Бетовен носеше Захаренко по върха на дърветата, към облаците…Докато той това чувства, докато има батюшка, който всичко ще скрие, той ще живее нормален пълнокръвен живот и никакви мръсници  няма да го спрат. “Разбери, ние сме длъжни да направим това, говореше му някога Лукашенко. Прав е Филарет (метрополит на Минск и Беларус), ние сме длъжни да опазим християнските души от тлеене..”

Истинският човек трябва да има истинска мечта, с блясък в очите, почти викаше президентът. – А знаеш ли каква е моята главна мечта? Да унищожа всичките си врвагове, да слушам воплите на жените им, да хвърля на тези гладници кокал и да наблюдавам мъките им… И ти, Юра, ще ми помогнеш да направя това.

Той слушаше Бетовен и мислеше, че има някакво висше предназначение, висш избор е направен за него. Не, той не е инквизитор, той е чистител, правещ благородно дело…И затова сега няма тежест в гърдите си, а напротив, той заспа с усмивка…умря.

                                                        ***

Заместник председателят на КГБ на Беларус Наумов се отчиташе пред президента. Отчетът се оказа кратък. Президентът размаха пред лицето му брой от белоруския делови вестник (БДГ).

-Ти вестници четеш ли? Статия на Завадски…Сюжетът му вече мина по Обединената руска телевизия. Беларуси служат в Чечня. И на кого служат – на чеченските националисти?! Някакви Авгански дневници се изготвят заедно с Шереметов. Ти даваш ли гаранция, че там няма да бъдат наши чеченски другари, които сега са на почивка в нашата резиденция?

Излизайки от кабинета, Наумов набра генерал Сиваков. Той знаеше всичко.

– Не се вълнувай, аз започвах оперативни действия…Моите хора тръгнаха към този кинаджия.

– Вземи моя Леоненко, килър КГБ-ист, доверено лице на генерал Наумов.

                                                             ***

Дмитрий Завадски пътуваше към летището. Пристига Павел Шеремет, специалният кореспондент на ОРТ Беларус. Той е готов да му покаже много материали.

Със страничното си зрение видя как го засича една кола, след това втора. Отпред  до спрялата кола стои милиоционер, показва му с палката да спре.

Помисли си: “Навярно съровождат делегация.”

Заповед: “Ръце на капака!” Страшен удар. Изгуби съзнание. Пробуди се в колата. Навсякъде хора с маски. Един от тях му протегна хартия. Трудно позна своята статия от БДГ. Въпрос: “Какво знаеш още”? Удар… пред очите му се всичко се размаза. Някакъв глас, като че ли от бездната: “Къде да го водим”, отговор: “Очакваме, радиостанцията е включена”. 

НЕ Е БЕЛАРУС, А ЧИКАГО

Следователят на Витяпската областна прокуратура Петров повдигна щорите, погледна през прозореца. Тъмнина, проливен дъжд. Сега би било добре да бъда на съвсем друго място – в кафенце ли, в кръчма ли..Но му позвъня самият Олег Зильберман, главният счетоводител на Белоруската криминална каса – общаг, също витяпчанин, познат не от една година. Помоли за среща, разбира се, не в неговия кабинет. Петров сам беше израснал на улиците на Витепск, беше дружил с бъдещите си съдружници в детството. Сам, честно казано, по непонятен начин не попадна в тази среда…А след това се наложи да се занимава с тях по служебен дълг. Понякога му се удаваше да помогне, ясно, че не просто така, без нищо. Иначе би живял гладен. Понякога – отказваше, не можеше. Той не е всесилен, та и делата бяха такива, че не можеше да ги скрие. А понякога тези момчета предизвикваха отвращение и той довеждаше делата до пълен край, т.е. до разстрела. нОлег Зильберман е особен човек, към него се отнасяха уважително не само бандитите, но и хората от разни солидни учреждения и не само от Витепск. Зильберман беше на покойния рецидивист Щавлик дясната ръка, а след това започна да контролира целия общаг и да има голямо отношение към Сибирския нефт. Да се добере до него никой не можеше, а когато се правеха опити, нечия мощна ръка ги спираше.

Той му позвъни. Случило се е нещо необикновено, иначе не би станало това. Затова той чакаше.

След няколко минути, срещу него бяха очите не на някакъв криминален авторитет, а на изтъкнат професор от научно-изследователски институт. Погледът – умен, проницателен, веднага разполовяващ човека, улавящ всякакво колебание в неговото поведение. Само бледният цвят на лицето издаваше вълнението му.

Извини, че в такова време…Аз дойдох да ти дам показания. Не за папка с дело, а за теб… По своето време татко Щавлик, явно чувствайки приближаването на смъртта, ме съветваше да направя това. Запиши всичко на видео. Донесох видеокамерата.

А защо дойде при мен?

Живееш с разбиране, затова и дойдох. А аз зная защо нашите бандите  ги отстраняват от главните работи. Имам чувството, че и мен ще ме изпратят там. Затова записва, записвай мен. Аз, Зильберман Олег, намирайки се в пълно съзнание и здраве, давам тези показания и в случай на моя смърт, разрешавам да бъдат предадении тези записи на обществената телевизия… Така се получи, че аз имам непосредствени отношения към сделките, в които са замесени висши длъжностни лица на републиката. На мен ми е известна схемата, по която се изпират парите от нефта. Тези, които прикриват тези работи – Управление на държавата и Съвета по безопасността поръчаха тези сделки да се извършват от фирмата “Соргутнефтгаз”. (зад която стоят братята Александър и Майкъл Чьорни) и “Славнефт”, (зад която стоят Абрамович и Березовски, руски еврейски мафиоти). От страна на властта и президенството на Лукашенко сделката е контролирана от Директорката на отдела Галина Журавкова. Тя е провеждала подготовката на указите и решенията. С Журавкова аз се запознах по времето, когато тя работеше в Нижневартовск  в “Соргутнефтгаз”. Тя е напуснала от там по причина възбуждане на криминално дело. В Нижневартовск тя имаше тесни отношения с нашите братя бандити и имаше прякора Марта.    

Ние доставяхме по занижени цени средно по 20 долара за тон. Получените нефтопродукти бензин, керосин, масла, се продаваха на местни предприятия по 40 долара по-скъпо за тон…

Следователят го прекъсна:

Конкретно, моля в, на кого продавахте?

Сделки имаше много…Ще ви приведа пример. “Белнефтхим”, държавната кантора, отправяше мазут зад граница за 69 американски долара, а ние вмъквахме в “Белорускалия” за миньори за поддръжка на панталоните, по 98 далара. Аз добре помня тази сделка, когато аз лично предадох на Марта куфар със зелени долари. Аз обичам цифрите. Приучен съм да ги уважавам. Още натрупвахме отгоре и наши собствени, макар и малки фирмички. От Държавните железници началството поиска от “Белнефтохим” да продава дизелово гориво. А Серьожа Мишин точно установи откъде да взимат -“Белметаленерго”, “Синтез”. Ще попиташ защо? “Белтаметаленерго” се контролира от сина на Металин, “Синтез” – от Московските кремълски дружбажи начело с Жуков, а “Швебельпартнер АБ” – от генерал Юркин от КГБ. Ти помисли, каква е тази кампания.

Как си разделяхте печалбата?

10% взимахме за нас за общата каса, 25% взимаше Марта, а останалото се раздаваше на участниците. Ние също имахме своя дружбашка фирма  – “Лада ОМС” (Воганов). До Вовка Щавлика всички пари от общата каса, когато дойде новото време, там се вмъкваха.  Но след като 2 танкера с нефт експлодираха, те излязоха от тази работа. Ние добре работехме. Нашите хора, техните хора. Един на друг не си препречвахме пътя. Но Московските дружбаши започнаха все по-често да се въртят тук. Има такъв чиновничък Бамбиза, такъв тихичък, близо е до Лукашенко. Неговият син искаше да откъсне дял от баницата, но те през нощта го обесиха, направо на бензиностанцията – точно върху нефтената каса. Не просто аз към теб дойдох. Замазаха ме. И схемата им знам. Ако някой се отдалечи с мангизите, а не ги дели, мъжете го убиват, а парите взимат. Как беше с мен. Пред изборите ми казаха: “Дай касата, трябва да се заплати на пресата. Не се вълнувай, ще я върнем. Показаха ми видео от Сургут с мое участие. Ние, каточе ли сме руски, поддържаме бащицата Лука. Касата не върнаха… На моите другари чрези своите милиционерски агенти въвеждат в ушите, доносничат, че аз съм ги закопал…По тяхната схема аз трябва да съм мъртъв, но аз все още съм жив. Затова аз дойдох при теб.

Той смутено се огледа наоколо.

Представяш ли си, моите хора почти  открито носят мангизите на самия върх на правителството на Лукашенко. Например, за да занесем скраб от Русия за металургическите комбинати  чрез техния другар Клемантович, на Тозик дадохме милион зелени, на този Тозик, чийто баща стои в контрола. Те навсякъде имат свои хора, при това без ограничения. Мозерският нефтопреработващ завод се контролира от Сева Картанов от Новосибирск, набльдващ от името на Бика. Кагато генерал Лебед закри неговата фирма, Сева возеше парите  с куфари от Белорусия в Москва за прикритие. Той е главният килър на Бика. Мисля, че и тук не е останал без работа. Не напразно са го виждели тук при нас във Витяпск, на базата на тези вълци. Ти помисли, те започнаха да се занимават с колела?! На всички пунктове стоят техни хора. Президентът е законен, мамка му… Не сме Беларус, а Чикаго. А аз също знам къде крият газовите пари. А там не са милиони, а милиарди…

                                                             ***

След като Зеберман си отиде, следователят не си намираше място. В каква страна живеем? В душата на следователя остана странна утайка. Тай самият не веднъж си задаваше странни въпроси. Как се случи, че за Лукашенко гласува най-голямата част от Белоруския народ? Заспалият мозък ражда чудовище. Той си спомни своите родители, които също, не мислейки, гласуваха за него. Целият си живот те робуваха за Витебския КИМ, мислейки за къшея хляб. И те тръгнаха за този, който ги измами чрез тяхното примитивно робско мислене и декларира: “Аз  ще отмъстя за вас.” А какво е положението с работниците на правоохранителните органи. При думата  “правоохранителни”   неприятно го  втресе. Чие право охраняваме ние? Правото на мерзавците да убиват, да грабят. Правото на безконтролното управление и насилничество, правото на установяване на собствени бандитски закони, даже такива като този Зебельман, който през целия живот е бил в конфликт със закона разбират, че властта не трябва да бъде такава, каквато е, иначе всичко ще рухне.

Той неизвестно защо си спомни срещата на Лукашенко с митрополит Филарет в църквата. Изкуствените усмивки на духовния пастир. И безкрупулните прегръдки на президента  “по закон”, като че ли са братя на явка на крадци.

                                                                      ***

След един месец в Витяпския хотел “Двина” се настани група на генерал Сиваков, бившия министър на вътрешните работи на Р.Беларус, сегашен заместник-началник на администрацията на президента. След едно денонощие те си отидоха, а след още един ден Олег Зильберман беше разстрелян в упор до своя дом. Независимо от усилията на следователите, делото по убийството не беше разкрито.

ЩЕ ИМ ПОКАЖА АЗ – КОЙ Е ГОСПОДАРЯТ В ДЪРЖАВАТА!

При генералния прокурор Божелко влезе ръководителят на Следствието.

Какво имаш за мен? – попита Божелко.

-Ние почти завършихме разследването и сега вече можем да кажем кой е убиецът на Завадски, поръчителят и изпълнителят.  Ние установихме група лица, които са се занимавали с похищения и убийства на хора. Някои от тях са арестувани от нас – Игнатович, Гуз, Малик и Саушкин. В групата са влизали още 5 човека, но тях още не сме разкрили. Ръководителят на всички е Певличенко, командир на “Ескадрона на смъртта”. Един от арестуваните, Малик, започна да дава показания. Ето примерното място, където е закопан трупът на Завадски…

Той протегна на Божелко лист хартия.

Изследвайки почерка на покушението на Захаренко, Гончар и Красовски, ние стигнахме до извода за необходимостта да обединим всички тези престъпления в едно дело.   Ние молим да издадем заповед за арестуването на Павличенко. От показанията на арестуваните ние правим извода за участие в тези престъпления на висши длъжностни лица. По наши данни заповедите са издавани от генерал Шейман и генерал Сиваков. Ние също искаме санкции и техния арест..

Това всичко ли е? – глухо произнесе Божелко и започна да се разхожда по кабинета. – Аз прочетох материалите…Не всички. Добре сте работили, благодаря. Аз ще ти дам отговор след час – два…

Когато Сидорски излезе, Божелко набра по “тройката” председателя на КГБ на Беларус Мацкевич:

Володя, трябва бързо да се срещнем. Но не в кабинета. На завоя на “Крылова”, там където беше и предишния път, при езерото.

Сядам в машината. След 30 м. ще бъда на мястото.

Добре.

Ходеха по тясна пътечка около язовира. Разговорът беше кратък:

-Ти знаеш ли, ние арестувахме Игнатович и Малик…Доказателствата са неопровержими

-При моите хора също.

-Искат санкция за арест на Павличенко. Аз ще я дам сега още…

-Напълно те поддържам, каза Мацкевич. – Времето дойде. Сега, или никога…Те още такива ще ги извършат!

Божелко силно му стисна ръката.

-Не се съмнявах, че ще ме поддържаш. Благодаря…И още, главното. Моите искат санкции и арест за генерал Шейман и генерал Сиваков. Как мислиш?

Мацкевиц отговори не веднага.

Висши длъжностни лица. Не разбираш, кой там какво е ръководел. Трябва да се съветваме с президента, иначе никой няма да ни разбере.

Не зная, отговори Божелко. – Аз вече нищо не зная. Нощно време само кошмари сънувам. Не мога да гледам телевизия, вестници не чета. Мисля си: кой съм аз, на кого служа и защо? С водка се наливам, за 2 часа  забравям, а след това всичко започва отначало…

Мацкевич не отговори нищо. Известно време вървяха мълчаливо, след това той каза:

Значи така…Аз подписвам постановление за арестуването.

Ние ще санкционираме тези задържани, каза Божелко. – Трябва да ги арестуваме днес, утре може да не успеем. А след това ще отидем при президента. Друг изход нямаме. Къде да доставим Павличенко?

При мен. В специалния изолатор на КГБ. По-добро място няма. Решихме ли?

Решихме.

Да, щях да забравя. Позвънях на генералния прокурор на Русия Устинов. Нека да да ни доставят оборудване за откриване на мъртъвци. Моите следователи горе-долу са определили къде се намират те.

Е добре, нека не се прощаваме, каза Мацкевич. – Аз мисля, че сега да се звъни на президента не трябва. Така или иначе, ще му доложат. А ти бъди на линия…

Стиснаха си ръцете, седнаха в колите…Буквално след половин час Божелко извика следователя Сидорски. Каза му: Ето заповедта за арестуването на Павличенко. С останалите ще почакаме. Надявам се до утре…

                                                             ***

След половин час групата по арестуването бързаше към военния град Уручие, към базата на Ескадроните на смъртта.

– Бъдете готови…Може да бъде оказана въоръжена съпротива. Сами знаете къде отиваме…

Войниците щракнаха затворите. Настроението беше необяснимо. Да арестуваш самия Павличенко, командира на Ескадрона на смъртта, името и фамилията на когото в специалните служби на КГБ произнасяха особено…

На охраната показаха заповедта за ареста. Пълно спокойствие. Влязоха в зданието. Нищо, освен удивени погледи. Влязоха в кабинета на Павличенко… Той повдигна червените си напрегнати очи и каза:

Аз ви очаквах, отдавна ви очаквах, и се усмихна на криво.

Сложиха му белезници. Клатушкайки се, Павличенко вървеше покрай подчинените си, стараейки се да не се среща с техните погледи. Направиха обиск на кабинета.   Да намерят нещо не се и надяваха. Всичко беше много бързо.

Какви са тези касети? – попита старшият офицер.

Ще ги изгледаш, ще ти бъде интересно, но ако ти позволят да ги гледаш. Там нашата работичка е запечатана. Как и кого пречукахме.

За минута гласовете замлъкнаха.

А аз на тези представления канех началника. Срамно е. След това той някъде избяга. Започнахме да го търсихме, а той виси в примка, муцуната вече беше синя. Извадихме го, възстановихме му дишането. Оживя. Питам го: Какво става с теб? А той: “Нищо, гражданин началник, не помня.” Талкова се беше уплашил, че обърка “другар” с “гражданин”.

А може би той е бил затворник?

В отговор заръмжаха.

– Кой ще вземе такъв килийник? И плака, и се кле, че повече няма да бъде, а сега ето, отново.

– Трябва да го ударим по шията, докато не е късно. Да го ударим,   да го изгоним….

                                                                  ***

СЛУЧКА ПОД ЛИОЗНО

Отстрани на селски път, водещ към районния център Лиозно, стоеше запрашен стар “Мерцедес”. Депутатът на Върховния съвет на Р. Беларус ген. Шейман щраквайки автомата на пистолета “Стечкин”, се развика на стоящите по-далече Титенков и Кучински:

Махнете се, майка ви, а иначе случайно вас може да гръмна!

Ти гледай да не попаднеш в резервоара, в своята кола не би стрелял напразно….

Куршумът,  удряйки се в метала, застана в обшивката на “Мерцедеса”.

Може би още един път? – попита Шейман.

Достатъчно толкова.

А какво ще каже нашият кандидат –президент? – в хор се обърнаха стоящите към Лукашенко.

Едно ще кажа, свършвайте с тази комедия. Да не би тази странна засада не се обърне против нас.

Няма да се обърне…След раздрания костюм при входа на Съвета на министрите трябва да вървим и по-нататък…Ако ти е от полза, и задника ще ти простреляме. Трябва да се доверяваш на специалистите.

Е, добре, махнете се всички …- каза Лукашенко

Кога ще правим заявление за покушение над народен представител?

 Утре, а сега да вървим в банята, всичко е готово.

По пътя той непрекъснато мислеше: “Ясно, сега ще включат и милицията. Да се докаже че не е имало никакво покушение не е сложно: стреляха от някакъв “Мерцедес”, а нито една друга кола не се виждаше…И така нататък. Дявол с тях! А ако всичко е наред. Лъжата за пироните на вилата на Шушкевич  мина. Говеда,  или, както казва умникът Федута “Белоруският народ всичко ще преглътне”. Интересно, какво ще кажат лъскавите Гончар и Булатов? По-скоро от всичко: “Грубо е направено, истината ще излезе в продължение на час”. Дявол с тях, има проблеми и по- страшни.”

Колата спря около наклонено здание. Посрещна ги кратко подстриган, невисок, с движещи се очи човек. Услужлива вглейждайки се в лицето на кандидата за прзидент Александър Григоревич Лукашенко, се представи:

Михаил Йезубчик – бъдещ министър  на строителството.

Ще бъдеш, ако спечелим, – избърбори Лукашенко.

В антрето на банята остро миришеше на сухи метлички и варени колбаси. Пийнаха, седнаха на пейката.

– По моему все пак всичко това е напразно, няма да повярват, каза Лукашенко.

– Добре де, работата е свършена, – каза Шейман. Утре ще видим…

 Със скърцане, пропускайки хладен въздух, вратата на сауната се отвори. На входа както майка го е родила стоеше бледен с пистолет в ръка  Кочински.

Какво, Виктор, каво се е случило – извика Лукашенко.

Нищо….А ако те изведнъж се повят тук, кой ще те защищава?

Лукашенко ококори очи. Член на правителството  до него е с пистолет. Кучински стоеше, прехвърляйки се от крак на крак, оглеждайки се настрани. Какво да прави с “Макаров”?

-Заври си го в задника – посъветва го Титенков.  

Банята се разтресе от смях.Всички паднаха от пейките. Леко успокоени, удряйки слабия задник на Кучински, Лукашенко каза:

Като стана прзидент, ще бъдеш изпълнител на особени дела. Решено. Е, братлета, нека изпием още по чашка и е време да спим.

Заспаха всички заедно направо на пода на банята. Сутринта ги събудиха охранителите. Трябва да с подаде заявление за покушение, може да дойде милиция. В колата на Тетенков, седящ на задната седалка с Лукашенко, разсея съмненията на другаря си:

Саня, всичко е нормално. Ти ще победиш. Само възниква въпросът: “Кой си ти и откъде си?”

А ти знаеш ли откъде? – той изведнъж се ядоса. – От където си и ти? От путката!

Как му се искаше тогава да размаже тази Ванина муцуна. Той едва се сдържа. Все пак пътуваше в “Мерцедеса” на Титинков, ядеше храната му, носеше костюм, купен му от неговия другар Витка Лагвинцом. При това Шейман, пиян като смок, непрекъснато твърдеше “Успяхме, успяхме…Народът ще трепне. Стреляха в кандидата…Покушение…На ти на теб, хапни си, Вячеслав Францевич (В.Ф.Кебич – съперник на Лукашенко на изборите за президент). Ти имаш власт, но нямаш мозък. На твое място всички нас за един миг бих арестувал…”

Ти  какво плещиш…В какъв такъв един миг! Закон съществува.

Аз на твоя закон мамка му…Сам след това ще разбереш как това се прави.

Куршумът в главата ти обаче не трябва да седи..

Аз и в джоба си имам някои неща, патронникът не е празен…

Налокаха се…, успокойте се, каза Лукашенко. – Ще се разберем кой на какво е способен…Държавната работа не е като стрелба по покривите.

В колата стана тихо. Неизвестно защо, но и след много години Лукашенко си спомняше този странен въпрос на Титонков и през дългите безсънни нощи, когато оставаше насаме с овчарката и охраната зад стената, го преследваше някакъв глас: “Кой си ти и откъде си ти?”. Често в съня си той крещеше: “А кои сте вие? Откъде сте вие? Вие всички сте лайна?” – и събуждайки се в хладна пот, плачеше на глас.

КОПЕЛЕТО

 Безразсъдна омраза постоянно живееше у него. Стари и нови обиди, като кръвотечащи рани разяждаха неговия мозък, и воля, и душа…

Кладенец. Чернота в дъното. Здрава ръка, стискаща неговото гърло.

Сега ще бъдеш там…Удави ми котката.

Бездната отговори с ехо. Биеха го дълго и често. Той не можеше да пресметне тези удари. Всичко потъмняваше в очите му и болката пропадаше сама по себе си, като че ли тялото отлиташе нанякъде. Но след това винаги чувстваше върху себе си топлите ръце на майка си и нещо хладно на подпухналото му лице.

Какво пак си направил? – меко и тихо говореше майка му.

Не знам, те сами…

Страх ме е, сине, когато селото ни мрази. Ох, как се страхувам…

Той се оправдаваше:

Не мога да понасям тези хора, не мога, ненавиждами ги!

Майката също грешно мислеше: “Може би по-добре би било да се беше задушил при раждането  от травмата и пъпната връв?!”. На нея й беше страшно от това – кого е произвела на този свят и все по-често тя заставаше прегърбена и застинала пред иконота на Божията майка, изрязана от  списание.

Неговата майка Катерина беше родом от село Александрия. Като че ли само няколко къщи наричаха така през 1939 г. В  колхоза тогава насила вкараха няколко чифлика. В това село не по своята воля се оказал и дядото на Катерина, основател на рода Трофим Лукашенко с жена си. На дядото не му провървя, остана той вдовец преди самата война с 4 деца. След войната селото пиянстваше и гладуваше. Веднъж Катерина, осмелявайки сея, дойде при баща си:

Татко, прости ми…

Какво? – отзова се той, едва отлепяйки очи от пиянската дрямка.

Не мога повече тук, в града искам да отида.

Отивай, на мен всичко ми е все едно. И останалите вземи. Няма да издържим ние тук, на всички ни ще дойде край.

Катерина тръгна в гр. Орша в Североизточна Беларус. Там в един комбинат набираха момичета за работа. Започна да се учи да работи на лента. След нещастна любов, Катерина се върна бременна в своето село.

Малкият Лукашенко добре помнеше този невесел разказ на майка си. Той всичко помнеше, даже това, което му се искаше колкото се може по-скоро да забрави.

Например, техния клас бяха извели на събират картофи. Всички са на полето, а той на върха на дърво вие като вълк. Научи го на това вечният пиян брат на майка му Трофим. Този Трофим предричаше неговото бъдеще: “Дебилен си ти, Сашко, но си много упорит, всички нас от рода ще надминеш”. Учителят по немски език Акмински копаеше картофи заедно с всички. Това е нашият белоаруски хляб, с нищо не можем да го заменим. Ненавиждаше той този Акмински още отдавна. От тогава, когато той му издърпа ухо за доносничество на приятели от училището. “На ти на теб, фашист мръсен”! Хвана камък и право в очите. Едуард Владимирович от болка и неочакваност рухна на земята.

Какво правиш ти? – нападнаха децата Саша с кофите. – Някой му стовари една под лъжичката.

Копелето си е копеле!

Пуснете го, не говорете повече така. – Акмински разтърваваше биещите се.

До къщи се прибираше през чуждите градини. Под краката му се търкаляха ябълки, пречеха му да върви. Той също ги ненавиждаше.

Мама, аз копеле ли съм?

Та ти какво, синок…

Аз за баща ми. Имал ли съм, или не?

Катерина погали сина си по главата.

Имаш си татко, ако нямаше, и теб нямаше да те има… Но не е наш, селски, не от нашата кръв…Кръвта, сине, не се избира…

А защо аз съм копеле?

Ами, глупости са всичко това. Всяко дете е копеле, ако не познава баща си.

А аз защо не го познавам?

Мъничък беше ти. А татко ти Гриша, циганин по мрод, така и не те видя. Той извозваше ленените остатъци от комбината за лен. Нормален баща, но само че с едно око…А циганите, знай, сине, не всички са крадци и лъжци.

Защо той не е с нас?

Катерина се замисли и замълча.

Не беше той един…С жена беше и голямо семейство…Пък и без око, циганин, как такъв да доведа в нашето село? Но и той не поиска.

Когато го срещна, ще го убия.

Катерина изтръпна.

– Не трябва да говориш за хората така, особено за баща си.

Той се намръщи, хвана брадвата и я захвърли в стената.

Аз него, циганина, ето така… ето така…Не биха ме наричали копеле.

Опомни се, сине. Аз съм твоята майка, имаш си дом, село, хората са наши…

Всички те са мръсници.

Не ме слушаш ти мен, сине, не ме слушаш. Не зная как да ти обясня всичко.

Добре, глупак съм аз, голям глупак.

Не трябва така, опомни се, чума лети над теб. Аз видях сън: чумата беше точно над главата ти.

А ти не се бой, майко, само да се добера до тях, само да се добера.

.

ДЕТСТВО

Из спомените на селяните, комшии на Александър Григориевич Лукашенко.

Нашето село не е голямо, всичко се вижда. Ние не го наричахме копеле. Понякога не директно в очите, а зад него. Не беше той единствен такъв, особено след войната. Малко глупавичък – да, особено когато беше мъничък. Роди го Катка тежко, с много мъки. Затова пък когато проходи – един такъв черничък, шавлив, палав, чисто циганче. Настрада се от него Катерина, стига й за 2 живота. Растеше зъл, неизвестно от какво. Случваше се да кради ябълки в градината, но не можеш да го изгониш. Само пакости прави…Сега той е президент, най-честният, да говори се научи, а тогава? Всичко беше: и котки без причина давеше, и наредените дърва ще разпилее, особено на този, когото не обича. Не го обичаха в селото, макар че му прощаваха неговите глупости – без баща е. Имаше ли той селски прякори? Та как без тях, в селото всеки има. Наричаха го “Яйцечуп” докато не тръгна на училище. Имаше навика и обичаше да чупи яйца. Ще замъкне своето малко пръсче в трътката на кокошката, ще напипа яйцето и вика през цялата улица, вика майка си. А когато тръгна на училище, Катка не можа да се нарадва. Учеше се старателно. Пееше, стихове за любов рецитираше. Беше активист. Както се казваше, обичаше да докладва за нередностите на този, на когото трябва. Биеха го за това, но не много – своите все пак му желаеха доброто. А в къщи – не кол, ни двор. Ограда поставиха неотдавна, а ред в другите къщи искаше. Виж, как всичко излезе, къде пътят го доведе…. в президентството…По-рано работата в селото оставяха, когато нашият “Будулай” се появяваше по телевизията. Жените се захласваха: Здрав, красив мъж, артист истински. Само палецът му като в детството  е все напред. По този палец ние го познаваме като свой. Сега малко-малко се успокоиха. Привикнаха ли, какво ли. В селото казват – Лъже нашият Сашка. Ползата от него е като от ялова крава в гладна година. Ето, разказвам ви, а сам си мисля какво ще се случи, ако узнае за това Сашка? Ще ме премахне от света. Много е отмъстителен, нищо не прощава.

КОЛХОЗЕН ЖИВОТ

Дъждът биеше право в лицето. Пътят се беше размекнал. Галина Лукашенко едва се добра от детската градина до къщата. Можеше да ме доведе, обеща ми, позвъня, а след това, помияр неден, пропадна неизвестно къде…Макар че цялото село знае къде. При Московата. Ако иска, можеше да го измъкне от Ларискината къща за плешивата, сресана като у вуйчо му Трофим коса. А че той е там, няма съмнение. Само че не й се иска да се цапа с потната му муцуна. Още и Алла Конапльова, ужкем приятелка, жената на кварталния Володя Конапльов, когато събираха гласове за регистрация като кандидат-президент дойде, прегърна ме, попита: “Как са работите”, и устата си като портмоне отвори:

-.Вървя аз и гледам, автобуси за събиране на гласоподаватели тръгват. Под командата, ясно е на кого – на моя Володя.

– Е и какво?

– Та как какво! Лариска Москова не е само единствената кучка, която патица се довлече, а с дъщеря си. Уж са в помощ и гласове за сашка събират…А колата му пак около къщата й стоя цялата нощ.

– Е, браво, благодаря ти много.

Галина не скриваше своето раздразнение.

Няма за какво, прости, аз просто така от добрина и откритост.  Ако държиш своето куче на верига,  ще я прегризе и с никакви примамки няма да го върнеш.

В къщи настана гнетяща тишина. Струваше й се, че спря вечно бързащото махало на часовника.

– Глупачка съм аз, глупачка – тежко въздишаше Галина. Къде гледаха очите ми? Не напразно,  казваше свекърва ми, той още от дете ходеше под полите на момичетата. Явно, че циганската му кръв закипява. Глупакът му с глупак. А при глупаците, както казват на село, членът е надървен като на селския бик. Сега той ходи с повдигнат нос – а какъв беше по-рано? На нито една работа не се задържаше, поработи половин година, и всичко, седи си в къщи. Доноси за бивши сътрудници и колеги пише. Ако майка ми не го беше вмъкнала в институт, до сега щеше да лови мухите и да мота панталоните си. За този негов навик кагато са се запивали, разказваше неговият училищен другар Колька Шебеко.

Шум  зад прозореца прекъсна тежките й мисли. Около вратата на къщата заръмжа Сашкиния “УАЗИК” . Лукашенко нахлу в къщи, бухна се на дивана, разтвори тлъстите си бутове.

Изморих се, мамка му, изморих се. Изтормози ме работата. Станах известен, но разни комисии пуснаха за проверки.

А Лариска Маскова в комисийките влиза ли? За теб ли се бори, или против теб?

Санка в миг скочи и закреща:

-Каква ти тебе Лариска?

-Около чията къща колата ти нощува, а ти, куче мръсно, в леглото с нея мърсуваш…След като бяхме ние веднъж в съда, работата трябва да се доведе до край.

– Лъжа, всичко това е лъжа, и бабини девитини. А в съда ти сама се изплаши. Сега на мен тези дивотии не са ми необходими. Скоро ще се отида от тук, съвсем ще си отида. Не разбираш ли? Сега всички вече разбират, у кого мозъкът мърда…

Тя си спомни операцията след аварията в 1982 г. И когато при него започнаха припадъците от епилепсия, хопчета с шепи гълташе. Предупреждаваха я лекарите, че може да стане ненормален…

Защо ли останах с теб, когато ти сложиха пластинка в главата! Ако бях свободна, и децата биха били щастливи…Мърсуваш, няма живот. Съседите ми се подиграват.

“Възможно ли е да изчезна за дълго, за да не я виждат очите ми”, – със злорадство си помисли Лукашенко.

Дай да се разведем и лети по четрите страни.

А децата къде ще вървят?

Как къде? Аз така ще ги устроя, даже не можеш да си представиш. А с тези жени заедно се махни от мен.

А Надка Горбузова помниш ли? Малко ли я чукаше? Не помниш ли как нейният мъж ти направи капан? Стреля с олово и проби колата ти, а ти, куче мръсно, се спаси…

Лукашенко скочи от дивана, облече ватенката:

Ти много, много искаш да си спомниш? Коя си ти? Да би помълчала..