Убитата Мирослава и постулатите на разследване
Единодушно ръководството на МВР смята, че е налице успех и убийството е разкрито.
На тази наглост не издържа дори най-големият фен на вътрешния министър Цветанов – посланик Уорлик
“Трудно е да се говори за успех при разкриването на престъпление, след като е бил отнет животът на млад човек. Това си е една голяма трагедия”, заяви той по Нова тв. Трудно, но не невъзможно, както се видя. Всъщност практиката да нанесеш ущърб на някого, да го представиш като лична услуга към него и накрая да го накараш да благодари за това, е типично мутренско забавление, леко позабравено последните 15-ина години.
Изненада ли е всичко, което се случи – отвличането, зверското убийство, нежеланието на полицията да разследва, циничното отношение към близките, самоубийството (убийството) на главния заподозрян Чочо, оплитането на всички отговорни фактори в противоречия при опитите им по радиа и телевизии да оправдаят нищонеправеното, некомпетентната дейност и престъпното нехайство на своите приближени служители?
Трагична е съдбата на младата Мирослава. Ужасна е мъката на близките. Но
случилото се е закономерно, предвидимо и отдавна предсказано
Ръководството на сектор “Сигурност” роди на бял свят няколко постулата, които нарече “небивали успехи в борбата с престъпността”. Основните са:
– Няма вече отвличания!
– Няма вече поръчкови убийства!
– Организираната престъпност е овладяна и победена!
Още първия път, когато бяха обявени публично, анализирах тяхната несъстоятелност.
Отвличанията не са спрели, а са минали под радара на обществото, но не и под радара на полицаите, които обаче са принудени да се съобразяват с постулатите. Използвайки опита на крадците на луксозни и не толкова луксозни автомобили, изхранващите се с отвличане се насочват към много по-ниски цели – лица и семейства, които имат възможност да платят откуп за отвлечен близък от 2 до 20 000 евро. Внимателно е преценена възможността за плащане, нежеланието да се сигнализира полицията и желанието близкият да се завърне жив и здрав.
Всеобщо е убеждението, че ако се намеси полицията това няма да се случи.
Това се шушука сред полицаите и криминалния контингент и има достатъчно потвърждаващи факти, за този, който желае да ги види. Впрочем преминаването от интензивни към екстензивни подходи в престъпността е световна тенденция, която кой знае защо не е доведена до знанието на ръководителите на МВР. Това особено отчетливо е видно при планирането и провеждането на терористична дейност след 11. 09. 2001 година.
Предупредих в телевизионни предавани и статии, че дейността на пропагандната машина на МВР по този въпрос намалява бдителността на хората и води до условия, благоприятстващи осъществяването на отвличания. Както се вижда от случая с Мирослава, бил съм прав.
Поръчковите убийства си съществуват и днес – например, убийството на Боби Цанков в центъра на София и убийството на Юри Галев. И по двете няма никакъв напредък. Разбира се, в различни периоди от време – различен е броят на убитите – при Бойко Борисов като главен секретар на МВР те бяха над 160 и си останаха неразкрити, сега са по-малко, но нека не забравяме, че е кризисен период и това се отразява на поръчителите-платци. Впрочем тази седмица на площад “Гарибалди” в центъра на столицата бе разстрелян 37-годишният Людмил Георгиев, “за щастие” криминално проявен.
Организираната престъпност, може би, е овладяна, но в никакъв случай не е унищожена или респектирана – прясно доказателство са заловените преди дни в Австрия 130 килограма хероин, дошъл от България.
Извършеното досега е –класификация на престъпните групировки на “вредни” и “по-вредни”,
доведена до знанието на гражданите от директора на ГДБОП Станимир Флоров. Но това очевидно не намалява значението и вредата от подобни структури, нито пък ги респектира.
Предвестници на това, което се случи, могат да бъдат забелязани още през 2009 година, когато същите екипи (доверени хора на Цветанов и Флоров от ГДБОП) показно арестуваха несъпротивяващи се заподозрени, тръшкайки ги на пода, слагайки им белезници (тогава обаче зад гърба). Геройските акции бяха осъществявани очевидно без предварителна работа, разузнаване, координация, организация и инструктаж. Поради това задържащата група попадаше на обекта след дружеско влизане в къщите и апартаментите на странични лица, някои от които се оказаха дипломати. Цялата тази оперативна неграмотност и полицейска бездарност бе грижливо филмирана, понякога след 2-3 дубъла, и показвана по телевизията. Създаде се временното убеждание, че властта прави нещо за гражданите, което доведе до рейтингово порастване на вътрешния министър. Уви, в крайна сметка
кинематографията на МВР доведе до документиране на непрофесионалните подходи
и антипроцесуалните действия на участниците, от които се възползваха единствено адвокатите на задържаните.
Междувременно днес престъпността лавиноообразно нараства, престъпления се извършват всеки ден – от убийства и отвличания, контрабанда на наркотици и трафик на хора до ежедневни кражби и палежи. Системата на правоохранителните органи се приспособява към тази градация като регистрира само част от извършеното. Работата по разкриването на заявените/регистрираните престъпления се води задължително по постулатите – т.е. те не бива и не е възможно да са работа на организираната престъпност, ако е изчезнал човек – това не е отвличане, а самоотвличане, измама, бягство, машинация, скроена от близките на изчезналия, ако има убит – той се е самоубил или е смъртта е резултат от битова свада, като извършител е най-вероятно най-близкото му лице. Тази схема на обречено разследване води до отвратително ниска разкриваемост, а разследващите са принудени да се крият от близките на потърпевшите, защото не могат да дадат никакви смислени отговори на задаваните от тях въпроси.
В МВР има качествени специалисти, но очевидно не те държат юздите. Явно цялата машина е насочена към създаване на пропаганден шум, а несъгласните и непокорни служители са притискани в ъгъла или освобождавани (както се случи с този, който посочи корупционните схеми в КАТ).
Ръководството на сектора ловко се възползва от ситуацията и си приписва всеки успех, а
неуспехите и провалите остават за обикновените служители
Всеки упрек за некадърно управление те ловко пренасочват към изпълнителите, криейки се зад гърба им. Това допълнително довежда до понижаване на доверието в органите за обществен ред и сигурност, а от там и намаляване на желанието на хората за заявяване на престъпления, на които са обект или свидетел. Цялата тази системна дейност, както обича да се изразява министър Цветанов, увеличава пропастта между гражданите и полицията, което може и да е умишлено търсена конфронтация от управляващите, за да могат да бъдат използавани безогледно служителите при очакваните разрастващи се протести в страната срещу беззаконието и безхаберието.
Всичко това може да бъде видяно при внимателен анализ на случая с Мирослава, който притежва удивителна фракталност по отношение на това защо и как сме оставени беззащитни срещу криминализираната действителност.
Доцент д-р Николай Радулов