УКРОТИТЕЛЯ 2. В ЕДНО ЛЕГЛО С УСОЙНИЦИТЕ

Във всеки случай Бойко постигна нещо, което само един самодържец можеше да постигне: тоталното обезличаване на ругателите си.
В същото време, макар личното му бъдеще да изглежда безпроблемно, това съвсем не може да се каже за кашата, която ГЕРБ трябва да сърба с коалиционните си партньори – на които пък и по три лъжици им се виждат малко.
Трупът може и да гангренясва, но никой не желае операция, накрая ще се задоволят с една аутопсия. Фанфарите звучат, обаче никой не е сигурен в общото бъдеще – само очакват БСП някак да изчезне, ДПС да се откаже от политиката, „Атака“ да се стопи. Или Мистериозният Сенко да възкръсне и да направи някой фокус, за да не мислят излишно как ще устоят на изпитанията.

А Бойко ще възкресява древна Плиска – докато същинска България може и да изчезне. Пак е нещо.

Бойко говори вече само за неща, които реално може да свърши – да довърши някоя пътна отсечка например, и не си позволява никакви излишни обещания. Фантазиите са оставени на коалиционните му партньори. Кунева – докато се боричка с правосъдния министър, дошъл от Улицата, за да се разберат кой по-малко познава българската Конституция – ще прави правосъдната реформа; Москов – здравната; Калфин – социалната; Ненчев – военната, него пък се опитвали уж да подкупят, но не казва с колко и остави етикетчето с цената си празно – така се самогероизират тия хора; Танев ще прави образователната реформа; а онзи Митов всеки момент ще спечели войната с Путин. Питайте когото искате от тях какво мисли за останалите – и ще получите много любопитни отговори. Най-симпатична си остава Бъчварова – в един момент Бойко ще й стовари всички тия министерства и тя като нищо ще приеме.

Бойко се измъкна от всичко това, като най-напред осигури и солиден финансов ресурс за кабинета. Сега му остава да играе ролята на Фокусника, такива са надеждите – това приемат дори най-отровните змии, които той укроти.

Как се случи чудото – как изтръгна отровните им езици – така завърших дописката си миналата седмица. Защо започнаха да го харесват цветарките социолози и политолози? Какво се случва в мътното съзнание на пепеляшките на късната досетливост? И защо всъщност Укротителя се снима с магнолии? Дали не иска по този начин да заличи вонята на ония, които съскаха срещу него, а сега го славословят без никаква мярка и приличие? На какво мирише един укротен подлец? Какво се случи, че всички – на един глас – му пеят сладки песни? Усойници чуруликат като славейчета.

От по-забележимите медии само сайтът Афера продължава битката си с Укротителя. Там препечатват дописките ми от „Преса“ и въпреки че нерядко съм достатъчно критичен към Бойко, немалко от читателите на сайта ми се нахвърлят с очевидно ожесточение, за тях минавам за негов приятел. Наясно съм, че текстовете ми вбесяват и личните му подлоги, понеже той и на подлоги не случи. Някои от тях са писали такива мръсотии за него, че сякаш Бойко – сега, когато напълно ги опрощава – иска да стане и шампион по мазохизъм. Мазо-Бойко.

Преди време Карбовски с основание се оплака от тормоза на чистофайниците от различен калибър, които непрекъснато го съдят – например патриотите от Българския хелзинкски комитет, които досега не са сварили да защитят нито един българин, чудя се защо още не са изврякали нещо в защита на ислямистите от пазарджишката циганска махала. За чистниците от Комисията по дискриминация да не говорим – ако те не се преструваха, че вършат нещо, а наистина вършеха, отдавна трябваше да съсипят от глоби словесните касапи на по-първите ни политици, между които и Бойко.

Обаче, изглежда, са се договорили с него да му помогнат да стане Мазо-Бойко.

Веднъж написах в „Преса“, че хоризонтите на нашите първенци се изчерпват с това да се наврат под полата на Меркел – а там е тъмно, няма свеж въздух – колкото-толкова. В един-два сайта пак се вдигна врява за приятелството ми с Бойко, само един по-разумен читател се принуди да им подскаже, че да търсим Бойко под полата на Меркел, не е голям комплимент. Обаче кой да го послуша. Друг път писах за странните пируети на Плевнелиев и един пак казва: „Пише за Роско Тапета, за да не забравят електоралните единици за следващия пожизнен президент Бойко!“

Веднъж питах Бойко защо толкова кръвожадно го ръфа един социолог. И той рече: „Сигурно не са му дали нещо, което е искал!“

Това е достатъчно ясен отговор, но не обяснява защо сега същият социолог му кади толкова усърдно тамян. Хора, които безпределно се настървяваха срещу него, сега правят всичко възможно това да бъде забравено. Някои пък твърдят, че само от Бойко зависи дали да стане президент, а ако случайно поиска, ще стои до второ пришествие. Кариерата на френския президент Саркози не е особено добре известна у нас, тя е съпроводена с доста машинации. Обаче само чакаха той да каже, че Бойко е „най-оцеляващият български политик“, за да започнат да пригласят на Саркози и да превъзнасят с нова сила онзи, когото довчера ругаеха като хамали.
Бойко е наистина най-оцеляващият, ако се съди по досегашната му кариера, но действителната причина за това ще бъде разядена като със сода каустик докато го разпъват между ругатните и хвалебствията. А може и да е пил доста сода каустик, за да неутрализира змийската отрова на довчерашните си ругатели. Някои сега казват, че той се върнал в образа от първия си мандат като премиер. Това трябва да минава за хвалба, но същите тези хора усърдно го ругаеха тогава, а накрая дори си присвоиха правото да празнуват падането му от власт.

Цели институти се занимават с изографисването на новия-стар Бойко.

Сега на него всичко това със сигурност му харесва, но то е много опасно. Не само заради това, че ще си легне в едно легло с усойници, че тяхното умилкване – подлярско и нетрайно – му е приятно, а заради нещо съвсем различно. И то е, че политическото говорене с малки изключения е оставено на откровени шарлатани и търговци. Не казвам, че са купени лично от Бойко, той си е известен стисльо, обаче край него има други, които смятат, че с укротяването на усойниците правят нещо ценно за Вожда. А то е направо позорно.
Бойко оцелява не заради к…те номера на „тълкувателите“ си, а заради нещо съвършено различно.
Но какво е то – или това ще си остане тайна между него и населението, което го предпочита от дълги години?
Тази тайна остава извън користните игри на шмекерите, нещо повече – те са направо излишни заради истеричните си превращения, на тяхната обективност и справедливост изобщо не може да се разчита; те са една излишна напаст, на която само ограничен кръг хора обръщат внимание.

Когато онзи ден получи най-високия орден на Църквата, Бойко каза: „Никакви ордени не ме интересуват. През годините сме направили или ремонтирали стотици църкви и манастири.“ Но взе ордена.

Това пак ще бъде разбрано по различен начин от к…те и от обикновените хора. Може да е негова игра, но е ефектна. Тия дни излязоха на български (издателство „Хермес“) спомените на спътницата на френския президент Франсоа Оланд Валери Трирвайлер „Благодаря за преживяното“. Там има едно определение за Оланд, което не може да бъде лесно забравено: „Ненормално обикновен“.
Със своята „обикновеност“ ли печели Бойко – или с нещо друго?
Валери пише и за слабостта на Оланд към журналистите, за неговото „сливане“ с медиите: обменял си непрекъснато есемеси поне със 70 политически журналисти. Обаче Оланд се срина веднага след победата си на президентските избори, днес рейтингът му е незначителен. А Бойко успехът не го изоставя.

Когато навремето писах как е разтривал ушите на Живков, доста хора скочиха. Но аз исках да подскажа за особената доверителност, която е съществувала между двамата – и всъщност за ушите на Бойко, които винаги са добре отворени. Днес дори гласът му е заприличал максимално на Живковия – пуснете запис на онзи самодържец и сами ще се уверите.

Опитомяването на усойниците съвсем не е лесно, то изисква особен талант. Но съскането им – гальовно или отровно – няма никакво значение за публиката. Бойко обича да минава за великодушен, но превращенията на усойниците би трябвало да го оставят хладен. Не съм сигурен, че това е така. Все пак не бива да се забравя какво бунище от обиди и клевети има по негов адрес. Тази смрад усойниците искат днес да парфюмират.
Съвсем неотдавна усилено се опитваха да го декапитализират политически. А днес пък го представят като депозит със специална лихва в КТБ.
Основната идея на Бойко, поне по отношение на коалиционните му партньори, е следната: дай им власт и ги остави да се самоизядат – обаче с кокал в устата. Красива идея, само дето излишно легитимира онези с кокалите. В неговия случай пък прекалената доверчивост към собствените му усойници може да го лиши от нещо далеч по-ценно от кокала. А то е познанието за самия себе си.
Досегашният му опит би трябвало да му подскаже, че да си приятен за усойниците, не е ценен капитал.

Други публикации на автора можете да намерите в http://presa.bg и www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса