УТРЕ НИ ЧАКАТ ВЕСТИ ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПО СПИСЪК. ГАДОСТ. ГАДОСТ. БЕЗМЕРНА ГАДОСТ.

„Госпожо Томова, здравейте!
Веселина, здравей! Толкова отдавна те чета, че те чувствам близка, като за на „ти“. Не си позволявам да пиша коментари под твоите статии, защото се притеснявам, меко казано, от това да излагам мнението си в сайта ти. Нали си даваш сметка колко плашещ е сам по себе си този факт?
Преди да си вдигнала двеста, си позволявам да се представя. Казвам се …, юрист съм, живея в София, И ненавиждам от цялото си същество това, което се случва около нас. Не участвам в ничия конспирация.
Повод за това писмо е последният ти коментар относно казуса на ген. Киров. Отново сготвен човек, да напомням ли – Галин, Ситнилски, ако щеш и Яневата. Поне са живи, дано си дават сметка. Всеки един от тях има своите грехове – кой по-големи, кой по-малки. Не там е въпросът.
Втрещена съм от безпардонността на т. нар. медии на дебелата свиня. Днес преминаха всякакви граници с организираната атака срещу Гриша Ганчев. Не че ми пука за него, но начина, по който го линчуват, ме кара да изтръпна. Как пък никой не се сети да посъветва премиерът ни да дръпне юздите на глашатаите си? А, да, той не може, щото ги е изтървал /или никога не ги е държал/, а не защото е август /да му се не види и отпускарския сезон/. Гадост. Гадост. Безмерна гадост.
Утре ни чакат вести за следващия по списък.
Мразя ги в червата си. Не мога да го опиша. Приеми, че просто те чувствам съмишленик, или по-скоро аз съм твой такъв.
Оставам на разположение за всичко, с което бих могла да ти помогна – казуси, дела, подкрепа.
Уважавам делото ти, за жалост аз нямам твоя кураж. Разчитам на конфиденциалност.
Поклон!“

Бележка на Веселина Томова: „Утре ни чакат вести за следващия по списък“… Благодаря, Юристе! И аз изпитвам гадост, гадост, безмерна гадост. Все по-често се питам има ли смисъл всичко, има ли някакъв смисъл от тия нечовешки и жестоки битки, от това удряне в стената, когато – по Борис Христов! – „Това е стена. Стена и нищо друго“. Вероятно някъде в звездната ми карта е било записано, вместо да си оправям живота, да стрелям в невидимото, като обречен воин. Този живот наистина е за смелите, но в този живот смелите са единици и точно онези, заради които те водят битки, ги поднасят като курбан на палачите.
Но повярвайте, заслужава си. Само заради усмивката, или сълзата, която виждаш в очите на онзи, на когото си помогнал, за да не е САМ в месомелачницата на българската властова сган, която мачка всичко по пътя си, което и пречи да лапа, да краде, да задоволява скотските си комплекси, изтъкани от бездарие и егоцентризъм.
Имате моята конфиденциалност, защото знам, че в тази битка някои са видими, други невидими, трети са най-ценни, когато са без имената си.
Ако им се дадем без бой, значи сме измекяри и мишки. А мен моят баща ме е учил никога да не падам на колене. Затова и този път ще им дадем битка.
Пък каквото сабя покаже!