ФАЛШИВА ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИПИСАНА НА ЕРП-тата, ИЗНЕСЕ ЧАСТ ОТ ИСТИНАТА – ЧЕ „НЕ СМЕ НАРОД, А МЪРША“

В неделя, 17 февруари 2013 г., осъмнахме с впечатляващ фалшификат.Той започва така: „ЕРП-тата излязоха с обща декларация по повод непреставащите протести срещу тях в цялата страна.“ „Граждани на Република България, Ние, от ЧЕЗ, ЕVN и Енерго-про, заявяваме, че не носим никаква вина, затова че не можете да си платите сметките. Ние сме частни компании, чиято цел е да печелят пари. Държим да подчертаем – и дано да успеете да го разберете, – ние не сме благотворителни дружества, ние работим за печалба. Вие твърдите, че живеете в демократична страна и желаете да развивате пазарна икономика. Ако това е така, то молим ви приемете факта, че всеки бизнес търси печалба. Крайно време е българите да разберат, че не живеят в комунизма, а в капитализма. И ако преди държавата се е грижила да осигурява жизнения минимум на всеки един, днес това е невъзможно. Българите трябва да разберат, че коренът на проблема се крие в тяхната посткомунистическа психика и да престанат да чакат някой да се погрижи да са нахранени, облечени и на топло.

От това, което ще ви кажем, ще ви заболи, но сме длъжни да ви го кажем, а вие изберете как да реагирате.

Вие сте страхливци [говоря го и пиша за това от години], вие все още не сте се научили да се държите като човешки същества и да не позволявате да ви унизяват. Вие безропотно приемате да работите за заплати далеч от минимума, необходим за воденето на един нормален живот, но нямате дори един протест срещу това явление. Вие не можете да си представите, че е възможно да се изправите срещу своят работодател и да му заявите открито, че смятате че заслужавате по-голямо възнаграждение, защото ви е страх, че ще бъдете уволнени. Вие робувате на вашите работодатели от страх и се надявате, че и ние ще се огънем пред държавните органи от страх да не изгубим бизнеса си. Но това няма как да се случи.

Пак ще ви повторим, ние работим за печалба и ако не можем или ни бъде попречено да печелим, ние чисто и просто ще се оттеглим от вашата държава, защото, за разлика от вас, ние не сме съгласни да продаваме труда си на безценица.

Погледнете се, всички вие, които крещите пред нашите офиси, палите сметки и автомобили, чупите прозорци и сипете закани, пред собствените си работодатели мълчите като насрани и се усмихвате угоднически. Вие сте се съгласили да работите на загуба доброволно и нямате нито сърце, нито дух да се опълчите на този произвол, да напуснете и да оставите работодателя си сам със сградата, където развива бизнеса си. Вие си завиждате един на друг ако някой от вас получава дори и пет лева повече, вие сте пълни боклуци, насрани лигави олигофрени.

Вие търпите да ви унижават и смятате, че ако ни изгоните, ще подобрите живота си – не, вие ще си останете същите дребни, страхливи, стъпкани човечета. Разберете, че всяко ваше съгласие да работите за заплащане, което не покрива разходите, необходими за физическото ви оцеляване, означава, че работите на загуба, а всеки, който работи на загуба, е обречен на фалит – във вашия случай смърт. Това е простата логична истина.

Нашият съвет е вместо да се мъчите и да чакате някакво спасение от страна на корумпираните ви политици, да престанете да поддържате тази прогнила СИСТЕМА. Всички вие, които работите за мизерни пари, спрете да работите. Спрете. В противен случай нямате право да роптаете.

Ние знаем, че това е трудно, но не е невъзможно. Човешкият вид е оцелявал без ток, парно и водоснабдяване хиляди години, десетки хиляди, така че и вие можете да оцелеете без тези придобивки на цивилизования свят. Щом не можете да си ги позволите, явно не сте цивилизовани и приемането ви в ЕС е някаква гавра. Вървете си на село, обработвайте земята и се хранете така, както са се хранили вашите предци, и едва когато някой ви предложи да работите за заплащане, което ще ви донесе печалба, тогава станете наемни работници. Научете се да цените труда си и да не го продавате на безценица.

Погледнете крупните бизнесмени в България и вместо да им се прекланяте с възхищение и завист, се запитайте откъде те получиха пари за да купят бившите държавни предприятия, откъде получиха пари за да развиват бизнес, откъде получиха пари за да строят хотели, откъде получиха пари за да живеят в палати и да карат лъскави автомобили. Как се става милионер в България?

Забравихте ли кой раздаваше куфарчетата с пари, кой фалира банките, кой водеше „наши“ момчета по банковите офиси за да им се отпускат кредити, кой, кой, кой?

Ние лесно ще си отидем, но вие ще останете в собствената си помийна яма, която незнайно защо наричате държава, и ще продължават да тъпчат празните ви стомаси с помия.

Гнус ни е от вас.“[1]

Кое от изложеното не е вярно? Само едно нещо: „Ако преди държавата се е грижила да осигурява жизнения минимум на всеки един, днес това е невъзможно.“

Неразградената система на държавния капитализъм под тоталитарното ръководство на една партия – комунистическа, наричана социалистическа, никога не е полагала грижи за други, освен за своята номенклатура. Това е най-репресивната форма на управление. По-тежка от робовладелския строй, с когото се родее.

От години приказвам и пиша тези неща. Отнасям ругатни от анонимни „храбреци“, които сега, скрити зад маски и качулки, трошат имущество, което всички ще плащаме. Изглежда само в тази сатанинска вакханалия макар и за малко се усещат свободни.

Жалки Херостратовци!

Те, техните бащи и майки, баби и дядовци, вместо да хванат комунистическите терористи за гушите и да ги изхвърлят от нашата някога благословена земя, масово се записваха в престъпната им партия. И се вливаха в „дружните редици“ на престъпниците.

През това време гърците воюваха помежду си, за да не допуснат болшевишкия ботуш да стъпче земята им. В такъв слwчай, какво искате? Какви надписани сметки, какви „пет лева“? Та вие сте приели да бъдете крепостни. А зад табелите на чуждестранните фирми се крията фамилиите от Политбюро и ЦК на БКП. Точно както „банкянско-монтерейския“ пълководец Любен Гоцев е постановил още на 10 януари 1990 г.: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.“

Това вършат всички групировки. Не само „преоблечените като Илия“ ВИС, СИК, „777“, “MG”, „Аполо и Болкан“, „Нове Холдинг“, „Балкан секюрити груп“, „Лев Инс“, „Скорпио“, „Риск Инженеринг“, „Дескрим“, „Минстрой Холдинг“, „М.И.Г. Групп“, „Приста Ойл“, „Феста холдинг“ – „Юкос Петролеум България“, „АКБ Форес“, „Албена“, „Пълдин туринвест“ и т.н. А съветско-варненската ТИМ май вече владее дори цялото елетроразпределение в Североизточна България.

Кой ги създаде? Някаква химерна „демокрация“ ли?

Но какво друго, освен престъпни групировки, са всички т. нар. политически партии, профсъюзи, неправителствени организации, „университети“, фондации и прочие филиали на зловещият тандем БКП-ДС?

Когато след Деветосептемврийския болшевишки преврат комунягите и техните коалиционни партньори – социалдемократи, земеделци, радикали, звенари, избиваха елита на нацията, ограбваха имуществото, което достойните български родове бяха трупали с поколения, нашенци не реваха. Сега плачат.

„Смешен плач“, е писал любимият им поет – впрочем страхливец като вас. И затова застрелян от най-приближените си масони. Тях, убийците, разбойниците, пък тази паплач, самовъзвеличаваща се като „народ“,  припознахте за „герои“. Точно така, както повечето от вас продължават да смятат „величия“ разни негодници, съвършени човешки нищожества, каквито са комунистическите главатари.

Кой друг народ би позволил градове в неговата страна да носят името на българомразците Димитър Благоев, Георги Димитров, Яне Сандански?… Улици и площади носят имената на убийци и крадци. Паметници на комунистически терористи, по-рано съюзници на нацистите, но винаги българофоби, преследвали патриотизма, потурчвали и македонизирали българи, „украсяват“ почти всяко селище.

Не, драги мои. Вие имате отколешна традиция в приспособленството. Тласкани от егоизма и алчността си, вашите предци доброволно са давали мъжките си рожби в еничарския корпус. Защото това е осигурявало тяхното включване в елита на Отоманската империя, съпроводено от благополучието на дарената поземлена собственост и власт.

Точно както вие влизахте в БКП, предшествениците ви са приемали исляма. Защото е имало келепир – избягвали са данъците, в т.ч. ангарията.

За разлика от околните страни, вашите хайдути са били пладнешки разбойници, които не са подбирали жертвите си по етнически или верски признак. Принципът им е бил „всички под ножа“! За да оберат до шушка онова, което нещастните пътници, причаквани от тях – кърджалиите, са пренасяли. Даже възпяхте бандитите Индже, Стоил, Делю, Ильо, та даже и някаква Румяна – все „войводи“.

Не ще намерите друг народ, който толкова масово да е продавал душата си на комунистите – чрез членство в престъпната им партия и ставайки предатели на ближните си – щатни и нещатни сътрудници на техните репресивни служби – тайни и явни.

Никъде другаде палачите и подлеците не са били на почит. Тъкмо обратното – презират ги. Тук ги изпращат в отвъдното като „герои“ и „светли личности“?! Тях – партийните секретари и ченгетата.

Да припомня ли множеството, което съпроводи кървавия диктатор Тодор Живков до гроба му в специална алея за привилегировани и в пъкъла? Вместо гнусната му мърша да бъде захвърлена на уличните кучета!

Ами неговият зет – изобличен като престъпник от интернационален мащаб? Какво да говоря? Само през последните месеци прегъвахте колене и глави пред мръсници като партийния секретар на Сатиричния театър, любимеца на Тато, другаря Георги Калоянчев. Навеждахте се в памет на надзирателката в комунистическия медиен концлагер Леда Милева. Зачетохте дребния доносник Тодор Колев – агент „Петров“.

Да не коментирам „таланта“ им. Десетилетия наред аркашките сякаш играеха една и съща роля – бяха еднообразни до втръсване.

Няма друго население, което толкова дълго да търпи долнопробен простак като правешкия каскет да го тъпче. После – да отрече него и „обкръжението“ му като единствени виновници. А сега не само отново да ги възхвалява, но и да допусне пожарникарката–телохранителка на онзи правешки боклук да оглавява проваления опит за държава.

Не, драги мои, вие наистина не сте цивилизовани и си заслужавате съдбата. Ако се погледнете отстрани, ще зърнете тълпа страхопъзльовци, силни само в рамките на глутница. Колкото по-голяма, с толкова повече нечовешки, озверели мутри в нея. Това сте вие – потомците на милиционер-социализЪма. Зомбита, а не човешки същества.

Радвате се на ерзац забавления, предлагани ви от бакали, които партията е допуснала в културата. Позволявате да ви поучават „журналисти“, които не са нищо повече от онзи смръдлив стомашно-чревен газ, изпуснат от ануса на БРП (к) – БКП на 9 септември 1944 г. Неговата воня задушава малцината оцелели свестни истински българи и човешки същества.

Малко ви е. Сега, в шубето си, хвърляте вината по някакви пишман чужденци, вместо да ударите истинските виновници – алчно червената фашистка номенклатура на БКП, БЗНС и техните репресивни служби. „Куражлийски“ посягате на самара, но примирате от страх, колчем някой ви посочи, че следва да пребиете магарето. Така тя – Системата, стои непокътната, барабар с нейните протагонисти – мерзавците от БКП, БЗНС и ченгетата.

Разслабвате се от ужас всеки път, когато я спомена. Защото посегнете ли й, „сами против себе си ще свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили праведниците“.[2]

Стане ли дума за декомунизация, включваща лустрация, съд на номенклатурните кадри, конфискация на имуществото им, отстраняване на редовите партийци и на всички ченгета в ариегарда на обществото, запретване на ръкави и изграждане на просперираща държава на благоденствието, се опускате в бельото си.

Това сте вие. Ето какво представлявате.

Една фалшива декларация, по типичен ваш маниер – анонимно, беше приписана на уж чуждестранни фирми. Вместо авторът й да излезе с името и лицето си и да изкрещи цялата истина, съдържаща се в нея, направо в очите ви.

Това остана от някога гордите българи – сбирщина от отрепки, мижитурки, нищожества, друсащи се като трепетлики от страх за мизерното си съществуване.

Затова, уплашени от миналото си, не разпознахте честните, неопетнените, умните, образованите, храбрите интелигенти. Загърбихте личностите от сой, пренесли през вековете искрата на съзиданието. Онзи дух на българското предприемачество, което през ХVІІІ и ХІХ век извиси нашенци до позицията на най-напредничавия народ в Отоманската империя

 Вашият позор стигна до там, че повечето от вас дълго отричаха дори да са чували за концлагерите на комунистическия режим, които бяха близо 120! А току-що посоченият истински национален елит премина през тях и през занданите на милиционарщината така, както изфабрикуваният „цар“ на вашите юдейски господари прекарвал цели народи „през триони, през железни дикани, през железни брадви и ги хвърлял в пещи за печене на тухли“, според лъжливото фарисейско „писание“, което приемате като свое.[3]  

Какво е постигнато с улични протести? Изпуска се парата на недоволството, пада градусът на напрежението. Помните ли милионния митинг от 7 юни 1990 г. в столицата? И какво?

Ще ми обясните ли какви са резултатите от протестите в Гърция и Испания, които продължават повече от година?

Някой сеща ли се, че тези дни се навършва десетилетие от кървавата иракска аванттюра, отнела живота на повече от 700 000 мирни жители, до пълната разруха на страната, до нейното разделяне и до разпада на държавността? На Запад се тюхкат, че въпреки милионните протести, народите не успели да спрат войната. И припомнят данните: 2 милиона маршируващи по улиците на Мадрид, 1,5 милиона – в Барселона, 1 милион  – в Лондон, стотици хиляди в Париж, Рим, Берлин,[4] Виена,[5] Сидни,[6] Атина,[7] Ню Йорк, Вашингтон…[8] Никой в София и Москва!

Развълнуван, коментатор на лондонския “The Independent” – прочее собственост на братята Лебедеви, членове на КПСС и офицери от КГБ, пита: „За какво беше цялата тази кръв? През 2005 г. Аяд Алави – бивш агент на ЦРУ, първият, гуден за иракски министър-председател – настояваше, че „хората вършат същото като по времето на Саддам, че и по-лошо.“[9]

Не, драги мои, система, власт, не се свалят с мирни протести и бдения със свещи. В тукашните винаги мирише на организация. Нищо, че „народните маси“ са със запушени носове и не усещат. Изневиделица „конгресната“ БКП-БСП изпревари по популярност управляващата фракция БКП-ГЕРБ в „проучванията“ на определени „социолози“.

Кой има полза от протестите?

Не се лъжете. Монополите, държавни, частни, смесени, затова са такива, за да ви държат в зависимост и да не отстъпват. Монополът е блян на всеки производител или търговец.

Ще ги преборите? Глупости? Просто ще повикате, ще ви залъжат, ще върнат пари на неколцина – за пример. После времето ще се стопли и всичко ще бъде забравено. До следващия отоплителен сезон. Наесен с песен, както се казва…

Та нас ни третират като четвърторазредни клиенти! Отдавна в страните, които определяме като „нормални“, няма инкасатори. Всеки сам отчита данните от електромери, топломери, водомери. И ги изпраща по интернет или със специални формуляри, изобразяващи съответния измерителен прибор. Върху тях са отпечатани графи, в които се попълват показателите. Веднъж годишно, някъде и по-рядко, се прави проверка. Ако крадете, яка ви душа. Глобите са огромни.

Тук битуваме век назад. Страшното е, че и встрани…

Монополите могат да бъдат „дисциплинирани“ с неучастие, тоест – с неплащане. Системата може да бъде свалена или по този начин – спиране на издължаването към държавата и общините и отказ от всякакво сътрудничество на държавните органи, или с оръжие. С второто не разполагате, пък и не ви стиска дупе – виж началото и текста на фалшивата декларация с верни констатации.

Всяка система може да падне, ако започне с война срещу причината – нейните устои, дворците, а не против симптомите – някакви подчинени й фирми. В нашия случай – срещу комунистическите замъци в околностите на София и на всички останали градове. Не е необходимо техните собственици да бъдат разпъвани на петолъчки. Достатъчно е да преминат през съдилищата като на конвейр. И след това да работят в специално откритите каторги.

Мечти…

А първото, монополите? За тяхното „превъзпитаване“ са нужни усилия. Обикаляне от врата на врата (без парвенютата червени новобогаташи), убеждаване, единение…

Това не е за вас. Вам стига да излезете на въздух и да покрещите, да замеряте с домати… Отпуска. А ако ви дадат и по някоя телевизийка, та да ви зърнат роднините, все едно сте уцелили шестица от тотото.

 В името на бъдещето на останалите съм готов за палестински вариант, ако разбирате какво искам да кажа. Ще се намери ли ли втори?  

 Изфабрикуваната „декларация“ завършва така: „Гнус ни е от вас.“

 Този мой текст – не кой знае колко по-различно: Срам ме е, че пребивавам сред такова племе.

Нали помните:

„Не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас…“

„И рекъл бях: „Аз няма веч да плача

за тежките на тоз народ беди!“

Ожесточен, пощада му не рачах:

„Да тегли – думах с яд, – нал тъй мъжди.“

 Народ такъв, за друго недостоен

освен за мъки, нужди и тегла,

неучен род, безсмислен раб, спящ воин,

що чака той за тези си дела?“

Както е отсъдил Господ: „… Допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!“

Георги Ифандиев

За връзка с автора:

www.diagnosa.net

[1] „ЕРП-тата излязоха с обща декларация – Сами сте си виновни“, Posted by chergar, Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?, София, Събота, 16 февруари 2013 г., online: http://neverojatno.wordpress.com/2013/02/16/erp/