Филчев: Под ръководството на Велчев прокуратурата се превърна в потвърждаващ отдел на незаконните действия на някои полицаи. Бяха монтирани наказателни процеси срещу невинни хора, бяха скалъпени обвинения, изфабрикувани доказателства. Велчев трябва да даде обяснение, а не да се спотайва в Конституционния съд.

– Каква стана тя, г-н Филчев? Когато вие бяхте главен обвинител, Борисов като главсек на МВР се сърдеше на съдиите – „ние ги хващаме, вие ги пускате“. Обаче пък сега съдиите и да ги осъдят, те бягат в чужбина. Вие четохте ли предложенията на главния прокурор Цацаров за промени в НПК, които целят да спрат бягствата като това на Братя Галеви?
– Тези предложения са много навременни. През последните десетина години доста осъдени лица избягаха в чужбина и присъдите им не са изпълнени. Това нанася значителни вреди на обществото. Преди всичко се нарушава справедливостта, защото виновните избягват възмездието. Страда авторитетът на правосъдието и изобщо на държавата. Създава се представа в обществото, че всеки престъпник може избегне наказанието. Предложението на главния прокурор Цацаров идва навреме, за да отговори на острата обществена потребност от промени, които да запълнят една празнина в закона. И затова г-н Цацаров трябва да бъде поздравен. Добрият закон трябва да съответства на обществените условия, така както добре ушитата дреха приляга към тялото на този, който я носи.
– Срещу идеите на г-н Цацаров за промени в НПК скочиха правозащитници и някои адвокати. Според тях те нарушават човешките права. Например отнемането на личната карта на хора със забрана да напускат страната, противоречало на правото на свободно движение в ЕС.
– Контролът върху престъпността е винаги съпроводен с ограничаване на правата на гражданите. Проблемът е коя от двете ценности да се предпочете – общественият интерес от контрол върху престъпността или индивидуалните права на гражданите. Развитието на наказателно-процесуалното право е постоянно търсене на този баланс между обществения и индивидуалния интерес. Най-ярко доказателство за това са промените в нашия Наказателно-процесуален кодекс (НПК). След 1990 г. бяха извършени редица промени – укрепи се правото на защита на обвиняемия; създадоха се диференцирани процедури за разглеждане на наказателните дела; въведе се съдебен контрол върху задържането под стража; предвиди се да се използват специални разузнавателни средства за събиране на доказателства; въведе се защита на свидетелите; увеличи се контрола върху „мръсните пари“ и т.н. Всички тези промени служат на една крайна цел: да се повиши ефективността на наказателното правосъдие, като същевременно се запазят правата на човека. В случая предложението на главния прокурор Цацаров е обективно обосновано и отговаря на обществените нужди – щом като се увеличават бягствата на осъдени лица, трябва да се вземат мерки за ограничаване на тези бягства. И никакви „правозащитници“ не могат да оправдаят по-нататъшно бездействие на държавата и провала на правосъдието. Истината е, че Народното събрание отдавна трябваше да реагира и да приеме адекватни законови мерки срещу това опасно явление.
– По ваше време не бягаха ли осъдени бандити в чужбина? Може би са бягали, но не сме чули?
– Никой не смееше да бяга, нито да помага на осъдените да избягат. Напротив те отиваха с песен в затвора… Това на шега разбира се. Все пак трябва да признаем, че тази мода – престъпниците да бягат от България, се появи след като напуснах прокуратурата. По времето на Велчев прокуратурата някак си омекна и започна да прислужва на изпълнителната власт.
– Тъй или инак, в момента доверието в съдебната власт е сринато. Изборът на новия председател на ВКС осем часа беше предаван по телевизията и въпреки това някои, дори и правосъдният министър го нарекоха „задкулисен и предрешен“. Вие как оценявате избора на г-н Лозан Панов и неговите качества?
– И двамата кандидати – г-н Лозан Панов и г-жа Павлина Панова бяха достойни за високата длъжност. И двамата са отлични юристи, с постижения в науката. Но Висшият съдебен съвет предпочете мъжа. Дори и опонентите му не оспориха този избор. Г-н Панов има характер и ценности. Убеден съм, че новият председател на ВКС, заедно с главният прокурор, ще дадат положителен импулс на съдебната система. Безвремието в съда и прокуратурата си отиде с предишните им ръководители.
– Доколкото разбирам, не сте много доволен от г-н Борис Велчев и от г-н Лазар Груев ?
– Моето мнение няма значение. Важното е обществото дали е доволно. Но като ме питате, ще ви кажа. И двамата са мои студенти, преподавал съм им, изпитвал съм ги като студенти, помагал съм на държавния изпит. След това в катедрата по наказателно право и Научният съвет съм поощрявал тяхното развитие, рецензирал съм техни съчинения, издигал съм ги както в научната, така и в друга кариера. С една дума подкрепял съм ги още от младини, както впрочем съм подкрепял и много други. За съжаление и двамата не оправдаха доверието и вложените в тях инвестиции. Под ръководството на Велчев прокуратурата се превърна в потвърдждаващ отдел на незаконните действия на някои полицаи. По негово време бяха монтирани наказателни процеси срещу невинни хора, бяха скалъпени обвинения, изфабрикувани доказателства. Сега тези дела се пукат като мръсни балони – например делото срещу министъра на отбраната Николай Цонев. Бяха разбити десетки човешки съдби. Прояви на полицейски произвол, които са осъдени от Европейския съд в Страсбург у нас останаха ненаказани. Нещо повече – те бяха извършени със съучастието на прокуратурата. Няма по-тежки престъпления от тези, които органите на правосъдието вършат в името на правосъдието. Редица прокурори бяха неоснователно наказани, тормозени и изхвърлени от съдебната система. Някои заболяха от рак и починаха.
– Имате предвид вашия бивш заместник Христо Манчев може би…
– Връх на произвола е повдигането на обвинение срещу завеждащия отдел във Върховната касационна прокуратура ( вече бивш – б.а.) Цеко Йорданов. В същото време, става ясно от „Уикилийкс“, Велчев донася тайно на американския посланик, че „прокуратурата на Филчев е терористична организация“. Очевидно той е бил сигурен, че никой няма да узнае за клеветите му. Предполагам че дори и неговият патрон, който гарантираше за Велчев, за да го направим главен прокурор, е бил слисан от вероломството му. За тези свои прояви, повечето тайни и задкулисни, Велчев трябва да даде обяснение, а не да се спотайва в Конституционния съд. И щом се интересувате, дали изборът на председател на ВКС е задкулисен, то попитайте Велчев, дали неговият избор за главен прокурор е задкулисен и манипулиран. Сигурен съм, че ще се скрие. А могат да се разкажат и докажат прелюбопитни неща за този избор.
– Да кажем, че това е минало. А за Цеко Йорданов какво ще коментирате? Той е подсъдим по делото „Октопод“. Отговаря за покровителство над израелски бизнесмен, сочен за близък на групата.
– Не бих искал да коментирам несвършени дела, но по този въпрос вече пет години се разпространяват гнусни клевети. Затова съм длъжен да посоча фактите. Преди 14 години е повдигнато обвинение за пране на пари срещу четири лица. Единият от обвиняемите, който е обвинен за помагачество в престъплението, обжалва и по надлежния ред жалбата му стига до Цеко Йорданов във ВКП. Цеко Йорданов отменя постановлението за привличането му като обвиняем, тъй като няма доказателства да е извършено престъпление. Това на практика означава прекратяване на наказателното производство срещу него. Останалите трима обвиняеми са предадени на съд. Съдът, на няколко инстанции, приема, че такова престъпление пране на пари не е извършено, даже повече – че не е извършено никакво престъпление и оправдава всички обвиняеми. Присъдата влиза в сила. Десет години по-късно така нареченият прокурор Светозар Костов повдига обвинение на Цеко Йорданов затова, че е осуетил наказателно преследване срещу въпросния обвиняем, т.е. затова, че е попречил да бъде наказан този обвиняем за помагачество в несъществуващо престъпление. Нещо повече – Светозар Костов „залепва“ това изфабрикувано обвинение към делото „Октопод“. И това го прави след „консултации“ с началника си и „специалист“(в кавички) по наказателно право Велчев. Пита се, какво наказателно преследване е осуетил Цеко Йорданов след като няма извършено престъпление, т.е. липсва основанието за наказателно преследване на всички обвиняеми, в това число и на въпросния помагач? И това е установено с влязла в сила присъда. Съдът е приел, че няма никакво престъпление, че не е извършен никакъв престъпен акт! А въпросният обвиняем е помагач в несъществуващо престъпление. Излиза че като е „прекратил делото“ срещу това лице прокурорът Цеко Йорданов е действал законосъобразно, а останалите трима обвиняеми са предадени неоснователно на съд.
– Прокурорът Костов дали знае за оправдателната присъда?
– Костов е запознат с оправдателната присъда, но е скрил това в обвинителния акт по „Октопод“. Той е знаел, че Цеко Йорданов не е извършил никакво престъпление и въпреки това съзнателно е повдигнал обвинение срещу него. Пита се, защо е повдигнато това незаконно обвинение срещу Цеко Йорданов и дали Велчев не си отмъщава за неправилното гласуване на Цеко Йорданов във ВСС при избора му за главен прокурор. Пита се също дали Светозар Костов не си отмъщава затова, че преди години Цеко Йорданов го е отстранил от разследване на контрабанда на алкохол, защото е провалил акцията на НСБОП. Пита се също дали Костов е упражнил натиск върху Цеко Йорданов, за да излъже, че друг го е накарал да прекрати делото срещу въпросния обвиняем, като му е обещал в замяна да го „оправи“. Това дело ще остане в историята на прокуратурата като един от най-позорните случаи на злоупотреба с власт! Свидетелство за подлостта на неговите автори. Сигурен съм, че скоро компетентните органи ще потърсят отговорност от виновните лица.
– Ще видим дали ще стане. А как ще коментирате стратегията за съдебни реформи на министъра на правосъдието Христо Иванов?
– Преди 42 години започнах работа като съдия във Варненския районен съд. От 1990 г. до 1997 г. бях съдия във Върховния съд, I-во наказателно отделение. Оттогава до сега преживях много стратегии и реформи на съдебната система. Напоследък всяка година се приема нова стратегия. Всеки нов началник обявява, че преди него нищо добро не е имало и обявява гръмка реформа, нова стратегия, ново начало. Фанфарите свирят тържествено. След време той си заминава и хората не си спомнят дори и името му, а какво остава за стратегиите му. Тъй че не следя всички стратегии.
– Някои смятат, че основната цел на стратегията е да се смени състава на Висшия съдебен съвет с послушници на новата власт. Дали е така?
– При тази конфигурация на властта не виждам опозиция. Всички са във властта. Няма идейни различия. Всички дават мило и драго да се жертват за народа…Може би БСП понякога има по-различно мнение… Но аз не ги разбирам тия работи.
– А за планираните промени в съдебната система?
– Повечето от тях може да се извършат само от Велико народно събрание (ВНС) . Признавам се за виновен, че през 2002 г., като Главен прокурор, поисках от Конституционния съд да тълкува разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Конституцията, която предвижда, че „промени във формата на държавно устройство и на държавно управление“ може да извърши само Велико народно събрание. Конституционният съд се произнесе с решение № 3 от април 2003 г. и възприе моето становище. Според това решение системата на държавата, конституционният модел може да се променя само от ВНС. Държавната система включва два елемента. Първо – определените от Конституцията държавни органи и второ – връзките, взаимодействието между тях. Конституцията е установила баланса между трите власти в държавата, респективно – между съответните държавни органи. Нарушаването на този баланс означава промяна на конституционния модел, на системата на държавата. А такава промяна, съгласно Конституцията, може да се извърши само от Велико народно събрание. Чуват се екзалтирани реформаторски гласове: „ще се съберем ние началниците и ще променим съдебната система както си искаме“. С други думи „ще нарушим Конституцията, за да сложим наши хора на власт“. Това изглежда е реформата по европейски.
– А ще помогне ли на правосъдието според разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска?
– Конституцията гласи, че ВСС, а не част от него, назначава и освобождава магистратите. Разделянето на ВСС и неговите функции следователно, може да се извърши само от Велико народно събрание. Не е ясно обаче каква е ползата от това. Само ще се увеличат възможностите за влияние върху два пъти по-малкия състав на колегиите на ВСС. Вероятно авторът на новата стратегия г-н министърът на правосъдието не е чел Конституцията и решението на Конституционния съд. Но на него това му е простено. Все пак той не е юрист. Не е длъжен да познава Конституцията която ще реформира.
– Шегувате се… Ако вие пишете стратегия за съдебната реформа, коя би била точка първа от нея?
– Не бих писал изобщо стратегия. Нужно е да се определят ясно целите, които преследваме. Какво искаме да бъде правосъдието? Справедливо, бързо и неотвратимо, т.е. след всяко престъпление да следва наказание. И след това да се посочат средствата за постигане на тези цели. Първо – засилване на контрола на по-горните инстанции върху решенията по същество на по-нискостоящите инстанции; Второ – засилване на административния контрол на ръководителите върху по-нискостоящите и на ВСС върху ръководителите на съдебните органи; Трето – въвеждане на строги срокове за всички (съдии, прокурори и следователи) и на тежка отговорност за нарушаването на тези срокове; Четвърто – създаване на механизми за обществен контрол върху съдебните органи без да се нарушава тяхната независимост при решаването на делата. Във връзка с това следва да се премахне възможността за обжалване на решенията на ВСС пред Върховния административен съд ( ВАС) . Конституцията посочва ясно, че ВСС налага дисциплинарните наказания и освобождава съдиите, прокурорите и следователите – чл. 130, ал.6, т.2 . А като се допуска обжалване на тези решения пред ВАС, на практика съдът решава въпроса за наказанието. Това противоречи на Конституцията.
– Спомняте ли си „Бръмбаргейт“ преди 15 години ? „Труд“ тогава писа: Война в държавата! Подслушват главния прокурор, т.е. вас. Мина много време оттогава, но подслушването си остана важен инструмент за злепоставяне. „Червеи“, „Гризачи“, „Хамстери“, „Таласъми“, „Гном“, „Лиани“, „Галерия“ – колко мното разработките от тоя сорт? А уж се вземат мерки, променят се закони?
– Откакто държавата съществува управляващите използуват или опитват да използуват, репресивните органи (МВР, прокуратура и други) за разправа с политически и лични врагове, с „опасни“ хора. Нищо ново под слънцето. Но при управлението на Костов, когато Атанасов беше шеф на службата за сигурност, подслушването доби размах. Поради това тогава се наложи прокуратурата да извърши безпрецедентна проверка в МВР. Установи се , че само през 2000 г. съдът е издал 10 000 разрешения за подслушване. От тях само за 250 случая МВР е предоставило обратна информация на прокуратурата. А прокуратурата е преценила, че само в 100 случая събраните материали могат да се използват като доказателства за престъпление и ги е внесла в съда. Така под формата на борба с организираната престъпност се събира незаконно богата информация за личния живот на гражданите. Тогава предприехме законови и организационни мерки, но те се оказаха недостатъчни. С годините се усъвършенства правната уредба на използването на специални разузнавателни средства (СРС). Създадено беше и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Последният случай „Червеи“ доказва че това бюро е необходимо и върши добра, полезна работа. Но мисля, че следва да се възложи на прокуратурата да контролира по-отблизо самото използване на СРС, на живо. Сега съдът разрешава да се използва СРС, но как компетентните държавни органи ги използват, никой не контролира. А Националното бюро за контрол на СРС проверява само някои аспекти от дейността на съответните органи.
– А какво ще кажете за образуването на наказателно производство срещу председателя на СГС Владимира Янева затова, че е разрешила да се използват 500 дни по разработката „Червеи“?
– По разработката „Червеи“ говориха много по-информирани и по-компетентни от мен хора. Аз нямам какво да кажа. Що се отнася до г-жа Янева, аз не познавам нейното развитие и не знам на какво се дължи стремителният й възход до председател на Софийския градски съд с ранг върховен съдия. Спомням си само, че преди повече от десет години при мене дойде Иван Григоров. (Иван Григоров е бивш адвокат, който по това време е председател на Върховния съд, но не реши нито едно дело. И слава богу.) Та той лично ми донесе някакво листче, написано на ръка. Това беше молбата на г-жа Янева да постъпи в съдебната система. Нейната биография силно ме смути и затова аз отказах. Григоров много ме моли, дори предлагаше да ме заведе при бащата на Янева – голям уролог в Александровската болница, за да ми прегледал простата. Но въпреки любезното му предложение аз отново отказах. Григоров се разсърди, спря да ми говори. А трябваше да си говорим – най-малкото заради злополучния ремонт на Съдебната палата, който той организира. След няколко месеца Григоров пак дойде да плаче за Янева и тогава махнах с ръка, и я взех в прокуратурата. По-нататък не съм следил развитието й. След време Григоров си я прибра в съда. Питам се тези, които създадоха кариерата на Янева, сега ще се наредят ли до нея, да отговарят заедно за нейното поведение? Или вече не я познават?
– За приятелството й с Иван Григоров не знаехме. Чу се само за приятелството й с Цветанов. Но едно са приятелствата, а друго – нейните качества като съдия.
– Председател на Софийски градски съд е много висока и отговорна длъжност. Председатели на СГС бяха Илия Байчев, Михаил Менев, Тодор Тодоров. Зам.-председатели бяха Трендафил Данаилов, Александър Манов, Никифор Василев. Това са все достойни държавни мъже, съдии с вродено чувство за чест и законност, които служеха на справедливостта и доброто, на хората. Те бяха независими, не се поддаваха на натиск. Сами си отговорете, дали г-жа Янева притежава всичките тези качества.
– Вицепремиерът Миглена Кунева каза, че трябва час по-скоро да се приеме нов Наказателен кодекс. Вашето мнение ?
– Тия въпроси ги решава г-жа Кунева. Тя е отличен специалист по опазване на околната среда. Навремето защити в Правния институт чудесна дисертация за боклука. И сега като силов вицепремиер успешно ръководи отбраната, сигурността, вътрешния ред, борбата с тероризма, правосъдието, съдебната реформа, законодателството, европейските пари и т.н. За да се отмени даден закон и да се приеме нов, който да урежда същите обществени отношения, трябва да има съществена промяна в правната уредба. Законът за нормативните актове изисква промените да са „многобройни и важни“ (чл. 11). В конкретния случай трябва първо да се установи, кое налага дадени промени, какъв е недостатъкът на сегашните норми в действащия НК, защо те не работят и не постигат желаната цел. След това да се посочи какво и как ще се промени. А за това са нужни редица теоретични и емпирически изследвания. И едва накрая ще стане ясно, нужен ли е изцяло нов Наказателен кодекс или могат да се променят само отделни разпоредби.
– Все пак – вашето мнение?
– Моето мнение е, че сега няма обществена потребност от нов Наказателен кодекс. Проблемите са в процедурата за разглеждане на наказателните дела, т.е. в Наказателно-процесуалния кодекс, а не в материалното право, не в Наказателния кодекс. Нашият НК е писан под влияние на най-добрите наказателно правни системи – германската и руската. Автори са големите български учени проф. Ненов, проф. Лютов, акад. Павлов и видните съдии от Върховния съд Иван Палазов, Христо Павлов, Марин Петков и др. Зад всяко понятие в НК, зад всяка дума стои половинвековна тълкувателна дейност на Върховния съд. Самите автори на последния проект за нов НК признаха, че 70 % от разпоредбите са същите. Тогава? Защо трябва да се приема нов НК, да се правят промени заради самите промени? За да се вдига пушилка. Или за да остане някой в историята като съчинител на нов закон. Вижда се, какво стана с новия Наказателно-процесуален кодекс. Той е по-лош от стария, защото авторите му са несравнимо по-слаби юристи от предишните. Нов НК не е нужен. Нещо повече приемането на нов НК би било вредно.
– Защо?
– Защото ще отмени тълкуването на редица понятия, дадено от Върховния съд. Това ще обърка правоприлагащите органи и ще влоши качеството на правораздаването. Ето защо Общата част на Наказателния кодекс трябва категорично да се запази. Друг е въпросът, че в Особената част, където са уредени отделните видове престъпления, трябва да се внесат такива изменения, които да отговарят на новите обществени нужди. Редица норми на Особената част на НК защитават държавната, колективната собственост и съответно – централизираното държавно стопанство. Нужно е следователно в Особената част на НК да се приемат нови наказателни норми, които адекватно да защитават от посегателства частната собственост и основаното на нея пазарно стопанство. Впрочем точно такъв е подходът в Германия, където Общата част на НК е приета преди век и половина – 1871 г., а пък Особената част получи нова редакция сравнително неотдавна – през 1987 година.

Анна Заркова
В. Труд

БЕЛЕЖКА НА АФЕРА: Никола Филчев на практика потвърждава всичко писано от АФЕРА за престъпленията и безобразията, вършени от прокуратурата по времето на Борис Велев, толерирани от същия Велчев. Хубаво е обаче да си припомним колко сладко седяха един до друг Борис Велчев и Сотир Цацаров неотдавна на лекция във Великотърновския университет. Дано шербетената любезност да не е демонстрирала уважение на Цацаров към Велчевата „практика“, а е била просто „бон тон“, от който пиарно няма как да се измъкне. Иначе – ни чака замаскиран елегантно копи-пейст на филм, който вече сме гледали. Този път даже по-зловещ. Защото чорбаджиите на държавата вече са КОМБИНА  на БОСТАНА.