Финансистът Любомир Христов: Ако банкерите не поемат риск, не заслужават заплатите си
– Г-н Христов, от медийните ви изяви през последния месец се създаде впечатлението, че водите едва ли не организирана кампания срещу банките. Така ли е?
– Нe. Банките са необходими на своите клиенти, както и клиентите са необходими на банките. Гражданите и фирмите имат нужда от тях и от кредитите, за да развиват своя бизнес, и от депозитите, и от платежните услуги на банките. Поставянето на проблема за начина, по който се определят лихвите по ипотечните и потребителските кредити, който аз коментирам, бе определен от самите банки. Тук искам специално да подчертая, че аз протестирам срещу начина, по който се определят лихвите, а не срещу техните нива и изменението им. Всичко започна от едно съобщение в медиите от 8 април 2010-а, където пишеше, че "УниКредит Булбанк" е повишила лихвите по съществуващи ипотечни кредити на свои стари клиенти. Мен ме възмути безстрастният тон на журналистката, която в своята публикация казваше горе-долу следното: "Допреди 2008-а лихвите по ипотечните кредити имаха като своя променлива част тримесечен или шестмесечен ЮРИБОР, но след започването на кризата банките промениха тази част на своите лихви, като взеха за основа друга база, която се определя от управителния съвет". И това по сключени договори, не по новоотпускани кредити. Като че няма нищо по-редно от това. Извинете, но това не е банкиране. Светът не познава такова банкиране, защото промяната на начина на изчисляване на лихвата по вече сключени договори е безправие. С други думи, това вече не е договор. Като говорим за промяна на начина, това най-добре се илюстрира от практиката на "УниКредит Булбанк", въпреки че тя не е уникална в това отношение. А нейната практика е следната: има договори, сключени през 2006-а, 2007-а, 2008-а, като в общите условия е записано, че лихвите по тези договори се определят въз основата на базов лихвен процент – за банката това е тримесечен или шестмесечен ЮРИБОР, плюс надбавка. От 2008-а банката казва, че лихвата ще бъде равна на същия този ЮРИБОР плюс премия, която се определя от управителния й съвет, плюс надбавка. Такъв начин на определяне на лихвата в света не съществува. Той превръща клиента от равнопоставена страна по търговски договор в подчинен, закрепостен и напълно подвластен на произвола на банката човек. Другото обстоятелство, което обуслови времето, в което аз се заинтересувах от въпроса с лихвите, бе влизането в сила на Закона за потребителския кредит. Това стана на 12 май 2010-а. Никой не може да промени миналото, но върху бъдещето можем да повлияем. Смятам, че не бива да бъде допуснато практиката на банките едностранно да променят начина за определянето на лихвите да бъде узаконена. Защото преди влизането на закона в сила кредитополучателите можеха да оспорват в съда промяната на начина за определяне на лихвите по заемите, но след влизането му в сила това право им е отнето. Причината е, че тази практика от 12 май насам е регламентирана в закона, а съдът се занимава с прилагането на закона.
– Искате да кажете, че сте го направили заради принципа, а не поради лични причини?
– И сестра ми да беше шеф на банка и да практикуваше по начина, по който ви разказах, пак щях да протестирам, защото това е безредие, безправие и непазарно поведение и може да съществува само докато кредитополучателите търпят сегашното положение. Ако същите тези договори за кредит бъдат предложени в Палермо, Генуа или Милано, там банкерите ще ги бият с камъни. В цивилизована страна не можеш да променяш начина, по който се определя лихвата, след като договорът е сключен.
– Тук обаче изниква въпросът, коя да е онази база, при която да се определя лихвата и информацията за нея да е достъпна най-вече за гражданите, които вземат кредити?
– Изборът на тази база е проблем, който трябва да реши ръководството на всяка една банка. Ако аз и вие можехме да дадем отговор на този въпрос, който да върши работа на една или повече банки, то те би трябвало да уволнят управителните си съвети и да ни дадат заплатите, получавани от техните членове. Защото банкирането се състои в това – да можеш да си пресмяташ и оценяваш риска. Идеята за отпускането на заеми с променливи лихвени проценти е банката и клиентът да споделят лихвения риск. А това споделяне става чрез позоваването на пазарен индекс. Да бъдат оставени банките да определят базовия си лихвен процент по своя методика, а не по пазарен индекс, означава, че те се отказват да поемат своята част от лихвения риск при отпускането на заемите. Освен това да разрешим в закон всяка една банка да определя базовата си лихва по своя собствена методика означава да приемем, че в България съществуват точно толкова финансови пазари, колкото банки има в страната. А финансовият пазар у нас е само един…
– Момент. Той наистина е един, само че на него не съществува пазарен индекс, който да е приложим за база при изчисляването на лихвите по кредитите. Нали няма да отречете, че основният лихвен процент не може да бъде взет за база по простата причина, че банките не се финансират на основен лихвен процент?
– Пак ви повтарям. Не е моя или ваша работа да посочваме какъв да е този пазарен индекс. Банките, ако искат, може да изберат за него доходността на държавните ценни книжа на Зимбабве. Кредитните институции с гръцки капитал, ако желаят, могат да изберат доходността на десетгодишните гръцки държавни ценни книжа, която съвсем не е малка.
БНБ публикува средната лихва на банковите депозити. Тя също може да се ползва за индекс. За пореден път обръщам внимание на факта, че никъде по света индексът, за който говоря, не отразява цената, по която отделната банка привлича своя ресурс. И никой не може да ме убеди в обратното, защото аз съм ползвал ипотечен заем с променлива лихва от небанкова финансова институция в САЩ, на която базовата лихва бе тази, при която Федералният резерв сключва репосделки. А тази институция не можеше да се рефинансира при Федералния резерв. Затова твърдя, че въпросите, които повдигам, не са банково технически. Те са чисто правни. И се чудя, аз ли съм единственият човек в България, който разбира понятието договор като доброволно съгласие между две равнопоставени страни. Защото да дадеш право на кредитора ти да променя начина за определяне на цената на заема, след като ти вече си сключил договор с него, означава да си изуеш гащите и да се съгласиш да те онодят.
–Вие какво се опитвате да ми кажете? Според вашите думи излиза, че ако в закона бъде записано, че банката е задължена да посочи общодостъпен пазарен индекс, по който определя своите лихви, всяка една банка може да избере различен индекс – доходността на ценните книжа на Гърция, усреднената лихва по депозитите, ЛИБОР-а, ЮРИБОР-а и така нататък. Това ли имате предвид?
– Точно това казвам. Няма да има никакъв проблем всяка банка да избере различен пазарен индекс. Важното е, че тя да не може да му влияе, след като веднъж го е записала в договора за кредит. Само че нека и аз да ви попитам нещо. Вие казвате, че у нас ще има затруднения с определянето на подобен индекс. Или поне усещам такъв подтекст във вашите въпроси. Ако смятате така, аз ще ви кажа три неща. Първо, същата тази банка, която давам за пример, без да я отличавам от останалите, имам предвид "УниКредит Булбанк", е сключвала точно по този начин договорите си до 2008 година. За база тя е вземала пазарен индекс – тримесечен или шестмесечен ЮРИБОР. Ами хайде да отговорят защо са можели да ползват този пазарен индекс до 2008-а, а след това не могат.
Второ. Аз и в момента имам сключен перфектен договор за петгодишен лизинг, сключен на базата на пазарен индекс. Плащам си по него като поп и нямам никакви претенции. Значи може да се ползва пазарен индекс.
Трето. Аз знам поне за три банки у нас, които ползват ЮРИБОР като базов лихвен процент. Това са "Алфа Банк", "МКБ ЮНИОНБАНК" и "Токуда Банк". Каква е причината те да са в състояние да се придържат към тази практика, а за другите тя да е неприложима?
– Вижте, г-н Христов, аз имам своето логично обяснение защо големите банки, в това число и "УниКредит Булбанк", са се отказали от ЮРИБОР като база за определяне на лихвите по кредитите.
– Кажете да чуем.
– До 2008-а повечето големи банки в България ползваха големи по размер външни финансирания, получавани на цена малко по-висока от ЮРИБОР, с които развиваха кредитирането. След 2008-а това финансиране се сви и дори изчезна и единственият източник на ресурс за нашите банки останаха депозитите на граждани и фирми. А тяхната цена е много по-висока от тази на външното финансиране. Затова те смениха и базата, при която изчисляват лихвите по кредитите, които отпускат. Не е ли логично?
– Е, и?
– Какво е и?
– Това струва ли ви се нормално?
–Кое?
– Ако поради тази причина "УниКредит Булбанк" е сменила базата за определяне на лихвата, това означава, че управителният й съвет си е чоплил в носа и не е могъл да предвиди евентуално влошаване на пазара. Следователно банката не заслужава печалбата си, а членовете на управителния й съвет – бонусите и заплатите си. Една работеща пазарно банка би трябвало да запази базата си, а увеличаването на цената на привлечените средства би трябвало да се отрази първо в печалбата им и след това в резервите и капитала им. Защото от икономическа гледна точка нека си зададем въпроса: каква е икономическата природа на това, което е направила банката. Отговорът е, че, сменяйки базата за определяне на лихвите, тя е фиксирала печалбата си и е прехвърлила целия риск върху получателите на кредити. Имайте предвид обаче, че всеки инвеститор поема риск и възнаграждението за поемането на този риск е печалбата от сделката. Който не поема риск, не заслужава печалба. Нали знаете, че колкото по-нискорискови са едни финансови инструменти, толкова по-малко печалба носят те. И тук ще задам един чисто икономически въпрос. Кой може да си фиксира печалбата на един пазар? Отговорът е: само монополистът може да направи това. И затова ми беше безкрайно забавно да науча, че Комисията за защита на конкуренцията не е открила писмено споразумение или някакъв друг документ, според който банките са се договорили за увеличаване на лихвите по кредитите. Ами то не е нужно да има споразумение, за да фиксират каквото и да е било. Щом законодателят по диктовка на банките и с активното адвокатстване на БНБ узаконява тази антипазарна и порочна практика за фиксиране на печалбата, защо банките да не я ползват. Това е практика, която води до нестабилност на банковата система…
–Хайде сега пък и адвокатстване на БНБ и нестабилност на банковата система. Не сте ли краен в оценките си?
– Когато достатъчен брой, достатъчно големи банки в България повишат в достатъчно висока степен лихвите по старите заеми, аз си задавам въпроса няма ли това да доведе до рязко увеличаване на броя на клиентите, които няма да са в състояние да обслужват заемите си. Вследствие на това няма ли да се стигне до опасно бързо нарастване на броя на необслужваните кредити и в крайна сметка няма ли всичко това да доведе до дестабилизация на финансовия сектор.
Разбира се, чувал съм и контрааргументи на тази моя теза. Банкери ми казват, че потребителските и ипотечните заеми не са чак толкова много, че да застрашат системата. Мен обаче не ме интересува обемът, а природата на регулацията. Имам предвид, че при нас не съществуват механизми, с които да бъде спрян целият този процес на нарастване на лихвите и увеличаване на обема на лошите кредити. А когато такива механизми не съществуват, няма гаранция, че няма да се стигне до криза. И ще ми е любопитно как гледа БНБ на въпроса, защото за мен Централната банка не си върши работата.
-Е, не е точно така, защото си спомням, че навремето именно БНБ предприе доста строги мерки, като се опита да ограничи именно ръста на потребителските и ипотечните кредити, защото се опасяваше да не прегрее банковата система. Нали си спомняте?
– Това е факт и аз си спомням, че БНБ вдигна минималните задължителни резерви и предприе редица други мерки в посока на ограничаване на кредитната експанзия. Но се оказа, че всички тези мерки не са достатъчно ефективни. А когато говорим за регулации, значение има ефектът, а не добрите намерения. И тъй като ефектът не бе постигнат, станахме свидетели на нарастването на кредитните портфейли на редица банки с 60, 70 и повече процента годишно. Това си беше живо надуване на балон, за който аз предупредих в интервю през 2007-а. И, разбира се, бях нахокан. Аз твърдя, че това, на което сме свидетели в момента в банковия сектор, е следствие от неефективните мерки от страна на БНБ. Тя не успя да се противопостави на надуването на кредитния балон в България.
– Въобще не съм съгласен. Все пак България имаше най-строгите в Европа регулации по отношение на кредитирането. Най-големите рискови тегла, най-високите изисквания по отношение на заделянето на провизии…
– Строги, но не достатъчно строги, както се вижда.
-Ама не можете да искате по заем, който въобще не е просрочен, да се заделят провизии само с цел да се намали апетитът на банките да кредитират. Дори и ограниченията трябва да си имат някакви граници. Не е ли така?
– Вижте, БНБ не успя да регулира притока на капитал.
-Е, как се регулира това?
– Има си начини.
-Кажете го, де. Защото всичко започва оттам – притока на капитали?
– Не, всичко започва от Адам и Ева, но да не се връщаме чак дотам. Ако БНБ бе успяла да регулира притока на капитал, може би нямаше да имаме бетонирано Черноморие и може би Пампорово щеше да е с повече зеленина. Но нека не захващаме тази тема. По-важното е, че ако БНБ бе регулирала притока на капитал, нямаше да имаме банки, при които кредитите са 120-130% от депозитната база. Това е в основата на сегашния проблем. Защото тези банки се финансираха с външни заеми най-вече от своите майки. И когато тези майки спряха финансирането, банките им у нас бяха принудени да попълват ресурсите си с пари от депозити на местния пазар. Така започна лихвената война по депозитите, в която се достигна до някакви безумия. Не можеш да имаш инфлация от 1-2% и лихви по депозитите от 9 процента. Това го няма никъде.
– Аз обаче твърдя, че не нежеланието на банките да споделят риска ги е накарало да сменят базата за определяне на лихвите по кредитите. Те бяха принудени да направят това, защото един от основните им източници на финансиране – външните заеми, е изчезнал. Затова смениха базата при определяне на лихвите, наистина и за да запазят печалбите си, но това е с цел да съхранят стабилността си и интересите на вложителите.
– Грижата за интересите на вложителите е на Фонда за гарантиране на влоговете и на БНБ, а не на банките. И пак ви питам какво става, когато заради високите лихви лошите кредити продължат да се разрастват и се стигне до криза? Къде са механизмите за нейното предотвратяване. Повтарям, договорите, когато вече са сключени, трябва да се спазват. Кредитите трябва да се връщат и аз нямам нищо против това банките да вдигат лихвите по кредитите. Но да ги вдигат само по новоотпуснати заеми, а не по такива, които вече са отпуснати при други условия за формиране на лихвата. Дори в казината не сменят правилата, когато картите вече са раздадени.
Разговора води Петър Илиев
Финансова Информационна Агенция ООД
В. Банкер