Фондация „Аденауер“: Правосъдната система в България още страда от тежки дефицити
Тя е свързана с управляващите в Берлин християндемократи, сродени с ГЕРБ в политическото семейство на Европейската народна партия. Анализът е написан от д-р Щефани Рикарда Роос, ръководител на Правната програма за Югоизточна Европа на фондацията, и е озаглавен "Накъде върви българската правосъдна реформа". Той излиза в месеца, в който се очаква Европейската комисия да представи междинния си доклад за напредъка на България и Румъния.
Основно слабо място все още е независимостта на правосъдието и гарантирането й от Висшия съдебен съвет (ВСС), който продължава да дава поводи за критики. Липсата на ясна концепция за нужните реформи в съдебната система, както и на истинска правна политика и съответната политическа воля са другите слабости, посочени от "Конрад Аденауер".
ВСС – проблемното дете на правосъдието?
В последните месеци ВСС беше подложен на остри критики в страната, най-вече заради нарушенията на основни етични норми, извършени от негови членове. В сегашния си състав ВСС не отговаря на очакванията към него, пише в анализа си д-р Роос, позовайки се на "критични наблюдатели и служители на българското правосъдие". За мнозина от членовете на Съвета службата им е "последно назначение" в съдебната система – те са малко преди пенсионна възраст или вече са я достигнали. Те отдавна не работят като съдии и прокурори и нямат поглед върху актуалните проблеми на съдебната система.
Членовете на ВСС са критикувани и защото са склонни към подкупване от отделни съдии и прокурори, както сочи примерът с Красьо Черничкия. ВСС отговаря и за повишенията и санкциите за съдии и прокурори, което го прави изключително податлив на влияние. Мнозина съдии и прокурори полагат усилия лично да се запознаят с член на ВСС, за да получат по-големи шансове за повишение или да избегнат дисциплинарни наказания.
Докладът на "Аденауер" изброява няколко неправителствени организации, работещи в областта на правосъдието, които били "трън в очите на ВСС" – това са: "Прозрачност без граници", Институтът "Отворено общество", Центърът за либерални стратегии, Български институт за правни инициативи (БИПИ) и Центърът за изследване на демокрацията. През ноември миналата година те изпратили отворено писмо под надслов "20 години след 10 ноември 1989-та – 20 години напразни опити за правосъдна реформа" до премиера, председателя на Народното събрание, правосъдния министър и членовете на ВСС.
В него призовали за открит и структуриран диалог между държавните институции и гражданското общество за реформите в съдебната система. Според фондациите, приоритетните задачи са независимостта на правосъдието, в това число отговорното администриране на съдоустройството, както и ефективността на ВСС. Писмото обаче било посрещнато на нож, тъй като засягало по-малко съдържателната страна, с която повечето получатели били съгласни, а много повече формата.
Но въпреки силния протест и противно на очакванията нестопанските организации постигнаха целта си: скоро след публикуването на апела в София се проведе кръгла маса с участието на важни представители на юридическите институции и на парламента. Съществен резултат от разговора са конкретните реформистки мерки, формулирани от участниците, например предложението за промяна на начина за избор на членовете на ВСС. В бъдеще кандидатите за членове на Съвета ще минават през публично изслушване в парламента, на което ще има експерти и хора от гражданския сектор, пише в анализа.
Високите очаквания към министъра на правосъдието
В първите месеци, откакто зае поста, правосъдният министър Маргарита Попова доказа не само волята си за реформи, но и професионалната си компетентност. Като цяло тя се ползва с добро име. Положително трябва да се оцени фактът, че тя продължава усилията на предшественичката си (Миглена Тачева – бел. ред.) за съвместна работа между държавните и нестопанските институции.
Още в началото на мандата си Попова обясни, че ще продължи инициативата на Тачева за т.нар. социален съвет, събиращ държавни служители и неправителствени експерти. Засиленото сътрудничество между тях може да ускори и придвижи реформите напред. Последното обаче все още не е налице, подчертава д-р Роос.
Новият парламент
През изминалите седмици от различни страни, най-вече от гражданското общество и научните среди бяха отправени критики към парламента. Внимателни наблюдатели на политическите процеси обвиняват Народното събрание, че е първото от дълго време насам, чиято правна комисия променя или създава закони, без да се консултира с обществеността, както стана със Закона за публичната администрация.
Не се провеждат публични дискусии, за които настояват реформаторски настроени представители на гражданското общество. Причината може би е в това, че мнозина депутати нямат или имат минимален парламентарен опит.
"Това, което в момента все още не може да се схване ясно, е политическата воля за реформи, най-вече от страна на някои парламентаристи. Новите депутати и членове на правната комисия често не притежават опит в юридическата проблематика, както и в парламентарната дейност. Те тепърва трябва да събират необходимите познания. Това е важна задача, която трябва да е приоритет", обясни пред "Дневник" авторът на анализа д-р Щефани Роос.
Липсваща правна политика
Смяната на правителството все още не е променила една слабост на българската политическа система – липсата на съществена политика в правната сфера. Българското общество очаква от новото правителство бързо да придвижи реформите. Досега обаче това не се случва, във всеки случай не и в достатъчна степен. На много от политическите отговорни лица им липсва съзнанието, че правосъдната реформа е преди всичко политически въпрос.
А как трябва да изглежда тя, е въпрос, който трябва да решат на първо място членовете на правителството и парламента. Отговорността за това не може да се прехвърля към съдиите, прокурорите и нестопанските организации. Те могат да дадат важни импулси за процесите или да наложат корекции, където е необходимо, но не могат да заместят държавната политика за реформи, отбелязва докладът на германската фондация.
"Както правителството, така и Народното събрание би трябвало да са по-активни в придвижването на реформите. Правосъдното министерство вече работи в тази насока", коментира д-р Роос пред "Дневник". "Конрад Аденауер" възлага големи надежди на новата стратегия на министър Попова и очаква все пак правосъдното министерство да се докаже като движеща сила на реформите.
Интересен аспект, който анализът изтъква в заключение, е, че в България (в зависимост от събеседника) съществуват твърде различни и понякога противоречиви оценки за състоянието в съдебната система, както и по въпроса кой да е движещата сила за реформите. Според представителка на юридическа фондация например в момента политическата воля нараства, но много по-съществена е липсата на желание от страна на самите хора в правосъдната система да тласнат реформите напред.
Причините за забавянето следователно са всичко други, но не и ясни. Еднозначен отговор може би ще даде само времето, заключава анализът на Правната програма за Югоизточна Европа на германската фондация.
Политическите изводи
Юридическата оценка на "Конрад Аденауер" към България е много по-остра, отколкото политическите коментари на фондацията, която подпомага ГЕРБ на премиера Бойко Борисов. В началото на януари политическото бюро на "Аденауер" в София публикува становището си за първите 100 дни от управлението на Борисов. Като цяло оценката за правителството е положителна, но представителят на фондацията д-р Андреас фон Белов не спестява някои укори.
Така например в оценката може да се прочете следното: "Като конкретно слабо място на новото правителство може да се спомене мудният законодателен процес в парламента. (…) Кабинетът изпитва известни трудности и в овладяването на турбуленциите в тайните служби. През последните седмици често се стигна до неконотролирано оповестяване на секретни информации."
Друго любопитно наблюдение: "Но все пак и при Борисов досега не се подхожда достатъчно решително към проблема с действащите като сенчеста икономика мафиотски групи. Освен това на кабинета му липсва ясна концепция за бъдещето на големите руски проекти в България (АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис"), договорени от предишното правителство".
Драгомир Иванов
www.dnevnik.bg