ФУТБОЛНИ ЗАБАВЛЕНИЯ

БНТ трябва да е щастлива, че този път успя да вземе европейското първенство по футбол. Това е голям успех за Старата Дама – сигурно си спомняте, че веднъж й отмъкнаха под носа същото първенство. БНТ е щастлива, обаче Верчето Анкова, шефката на държавната телевизия, сигурно е малко нещастна – ако им бяха отмъкнали първенството, тя със сигурност щеше да получи още един мандат. Така нейната предшественичка Уляна Пръмова, която вече никой не помни, няма и за какво – бе наградена от президента Първанов с втори мандат, понеже подари на кабелната ДИЕМА излъчването на първенството.

Първанов понякога е странно великодушен – той може да се звери до припадък срещу Станишев, макар че онзи си го заслужава. Обаче когато държавната телевизия лиши стотици хиляди хора от европейското първенство, и това бе дискриминация, непозната за съвременна Европа – краката му странно омекнаха, и хоп – ето ти втори мандат на онази Пръмова.

    Ако сега Верчето си беше затворила очите за подобна далавера, Първанов и на нея щеше да осигури втори мандат, това е сигурно. Няма грешка – именно Първанов, понеже Плевнелиев си е все още  чиста нула за БНТ. За Бойко да не мислим, понеже той все си е сигурен, че навсякъде е номер 1, и това му стига. Обаче скоро ще разбере, че това не е съвсем вярно.

    И тъй, мачовете тръгнаха, има щастливи, има и нещастни, аз пък имам някои страхове – грижата ми е за коментаторите на ДИЕМА и ТВ +. Треперя някой от тях да не се излъже да слуша колегите си от БНТ, защото със сигурност ще се самоубие.

    Както ви е добре известно, футболът традиционно е свързан с изговарянето на най-големите глупости от екрана, с него могат да си съперничат единствено политическите предавания. Обаче техните водещи на всичко отгоре са и страхливци, докато на футболните „спецове” изобщо не им дреме какво ломотят. Така че, през този месец зрителите ще има с какво да се забавляват – а накрая бисерите от екрана ще превърнат аудиторията в някакво своеобразно село Бисер.

    Представете си, какво щеше да стане, ако пак ония хубостници от ДИЕМА бяха взели първенството –  каквито са оправни, нямаше да дадат никаква възможност на зрителя да се засмее или да провери в какво състояние е запасът му от ругатните. Те са големи проклетници и не са в състояние да скърпят поне едно глупаво изречение или да кажат някоя дивотия – та човек да са разсмее искрено и да си каже, че животът всъщност не е толкова лош, когато от телевизията го подслаждат с такива забавни глупости.

    Освен това, тия от ДИЕМА не ни позволяват да се почувстваме незначителни – те винаги са прецизни, винаги знаят, но не ни натриват носовете – както го правят хора като Петела /Петър Василев от БНТ/ например, който все иска победоносното „кукуригу” да е непременно неговото.

    Един фермер взел пари от министър Найденов и си купил млад петел. Обаче старият петел го дръпнал настрани и му рекъл: „Виж какво, двама петли са много за една ферма. Дай да направим три обиколки около двора и който спечели, той ще командва щастливите кокошки”.

    „Дадено” – отвърнал онзи и хукнали. Младият се направил на джентълмен и оставил  временно старият петел да вземе аванс от първата обиколка. В това време, за нещастие, на двора излязъл фермерът, видял ги и побеснял. Втурнал се обратно в къщи, взел си ловната пушка и гръмнал младока.

    „Има нещо сбъркано в тези европейски субсидии – рекъл фермерът, – трети петел купувам, и той пак се оказва педераст и пак гони отзад старото кукуригу!”

    Вече забравих в каква връзка ви разказвам тази истинска история, която с бруталността си опечали българските кокошки. Може би защото новите коментатори уж все тичат спокойно отзад, обаче за разлика от старите петли все стигат първи.

    Пръмова си получи вторият мандат заради проваленото европейско първенство – и още тогава Първанов трябваше да се сети не да се дърли за старата кокошка БСП, ами да си се самоназначи направо за шеф на Съвета за електронни медии, за да разпределя както му скимне първенствата. Гого Лозанов щеше да преглътне и тази реставрация, както ще преглътне и още много други.     

    Обаче Първанов предпочете нищото – тоест БСП, и сега ще търпим Петела, няма как.

    Всъщност, до момента, в който пиша тази дописка, съм чул само два негови коментара и той не успя да ме вбеси, очевидно все още не е в добра форма и продължава да загрява.

    Майтапите засега ги продуцира моят приятел Камен Алипиев. Нарекох го приятел и каките от БНТ сигурно ще му вдигнат мерника, но Камен няма да страда дълго, той е способен коментатор, писал съм и друг път за неговите качества.

    От друга страна обаче, изглежда, че му е слаб ангела – и винаги, когато му  възложат да прави студийно предаване по време на някое първенство, той все кани Ели Гигова. Изглежда се усеща по-щастлив до някой, който нищо не разбира от съответния спорт.   

    А пък нали и красотата щяла да спаси света – обаче вече започвам да се съмнявам в истинността на тази фраза, докато слушам двойката Камен- Ели.

    Някои хора се питат, да не би баща й Н.Гигов да е станал генерален спонсор на БНТ. Той пък също едва ли разбира кой знае колко от футбол – иначе нямаше да е собственик на „Локомотив”. А и по начало  трябва да си луд, за да притежаваш футболен отбор в България.

    Зрителите сигурно се питат и друго – защо изобщо в спортната редакция на държавната телевизия разчитат на красотата на някоя мацка, за да изглежда по смислено студиото им? Изглежда някой ги е омагьосал да вярват, че колкото по-малко вдява от футбол девойката до теб, толкова по-лесно великата игра ще те допусне до тайните си. По тази логика и моят градинар вече може да стане коментатор в БНТ – надявам се обаче той да не прочете това изречение, защото сериозно ще се обиди.

    Като стана дума за градинари, се сетих за една фраза на Ивайло Ангелов, който коментираше срещата Дания-Холандия. По някое време той стана прекалено поетичен и рече: „Дания успя да взриви лехата с лалета!”. Бре! Понякога и футболните коментатори очевидно се изживяват като градинари. Все пак, не е толкова зле човек да полага усилия да намери някоя по-ярка фраза, защото, в края на краищата, коментаторът не ходи на мач с джобове, пълни с метафори и остроумни образи.

    Но и Ивайло не е докрай освободен от клишетата, които осакатяват езика на коментаторите – в някои моменти те внезапно изключват и прибягват до безсмислени фрази, които са се загнездили в съзнанието им. А тези клишета никак не са малко и техният процент застрашително расте, дори вече е въпрос на престиж да кажеш нещо от рода „Отборът се връща в мача”. Така по време на въпросната среща, когато Дания водеше с 1 на 0, а Робен уцели гредата, Ивайло прибягна до едно сакато клише и рече: „В 35-а минута Холандия можеше да се върне в мача”, сякаш дотогава холандците пиеха бира на трибуните – въпреки че те безусловно дирижираха играта, имаха безброй положения и пр. Сетне пък заразказва спомени за съдията Скомина, който ръководеше срещата: онзи го питал, защо няма български  съдии на първенството, а пък нашият човек рекъл, че няма смисъл да му отговаря, представяте ли си – това беше типичен пример за ескалацията на мъртвото, безсъдържателното време в един коментар, в което няма нищо смислено.

    Иначе Ивайло е атрактивен, сигурно е мечтал да се роди бразилски коментатор – и в някои случаи сякаш за малко успява, емоционалността му е заразителна, това е несъмнен плюс за него.

    Много добре започна кампанията и за Ибришимов – коментарът му за срещата Ирландия – Хърватия бе качествен, той по начало е много точен, не се разлива в излишности, коментира подчертано емоционално, но и тогава не нарушава мярката.

    Още разсъждавам върху драмата на онези два петела – и това ме подсеща да се върнем при Петела от БНТ.

    Той има неизлечимата слабост да дава съвети, особено на съдиите, макар че те пет пари не дават за него, така беше и с рефера на срещата Италия – Испания. „Той заслужава поздравления” – рече важно Петела след една банална ситуация, сякаш човекът беше отсъдил две дузпи едновременно.

    Обаче докато зяпа по съдиите, той може да изръси фразата „И все пак и вратарят пази част от вратата си по време на фаул”! По-търпеливите запалянковци сигурно ще изпият по две тарги бира, докато проникнат до скритата мъдрост на тия думи.

    Най-големият проблем на подобни коментатори е, че изобщо не подозират каква опасност представляват за тях гостите им – например, толкова въздържания и овладян Андрей Демирев, който веднага ни спечелва със спокойната си интонация. За разлика от Петела, който сякаш във всеки един момент обявява нещо извънредно, сякаш иска да бъде футболният Левитан – легендарният руски радиоговорител, който навремето обяви началото на Втората световна война.

    Когато Демирев съобщава някакви факти, ти си казваш, че това е човек, който иска да ти услужи. Петела обаче държи да знаеш, че ти прави подаяние.

    Между другото, трябва да направя уговорката, че Петела ми е симпатичен – и най-вече заради упорството, с което отхранва в себе си слабости, с които иначе много лесно може да се раздели. Например, Люси Няголова – може би най-добрата говорителка в историята на телевизията, която обаче винаги държаха в полусянка – за половин седмица може да го научи, как да не звучи агресивно, да не захлупва със солдафонски натрапчива интонация познанията си.

    Люси, защо не намериш малко време за петлите? Или може би от телевизията няма да ти разрешат – понеже и ти си опасна заради таланта си.

    Всъщност, ако Петела има малко разум в главата си, никога няма да вземе за ко-коментатор човек като Демирев, който с три изречения те въвежда в душата на мача. А Петела го изслушва нетърпеливо и за да стане ясно, че нищо не е разбрал, важно го прекъсва и казва: „Не знам дали ще се съгласиш с мен, Андрей” – и продължава с бля-бля, което няма нищо общо с казаното от Демирев. Той обича да обезсмисля чутото, това е негов патент.

    Всъщност, всичко все минава под сянката на онази фамозна фраза – „Господ е българин!” – която Мичмана тихо пророни след победния гол на Костадинов в мача срещу Франция – и която Петела изкряска три пъти, а след това дълго време се смяташе, че той е неин автор. Така е, крещенето взе връх и във футбола.

    Все се питам, как ли гледа от онзи свят Мичмана – Николай Колев на подобни хора. Той  пък имаше таланта да се самопринизява  – най-важното умение в нашия занаят. И това беше неизбежно в онези години, когато още не беше настъпила ерата на лапацалата. И за най-малката непремереност можеха да ти вземат главата – човек като всесилният Милко Балев например, личният Квазимодо на Живков, беше готов за това по всяко време на денонощието. Той беше свиреп цесекар и всеки нюанс встрани от червеното го хвърляше в бяс. Така се нахвърли и срещу мен на една високопоставена сватба, където бях попаднал донейде случайно, заради моя рубрика за футбола.

    В нашия занаят човек непрекъснато трябва да се съмнява в себе си – и да поема редовно големи дози от това лекарство. Това ще го направи и много по-предпазлив и към онова, което се шири пред очите му. Например, Петела спокойно може да каже, че Буфон е най-добрия вратар в света, и при това не изпитва никакви колебания, макар че на другата врата е майстор като Касияс. Той все така е напълно убеден, че в 31-а минута има дузпа за Испания – и не се притеснява, че така смята само той, единствен от половин милиард зрители. Самомнението му го води до безразсъдни твърдения, но и това никак не го смущава. Той се опитва да създава драматургия от несъществуващи факти – а един истински коментатор би създал драма само от реалността, която е достъпна за всички зрители. Друг негов трик е да се фиксира върху някакъв играч /Балотели/ и вече не може да се спре да сипе нелепици по негов адрес, в състояние е да се самонавива до безкрайност. Често става жертва на фикс идеите си. Подобно безотговорно говорене не се среща никъде другаде, освен в политическите коментари, те обаче са по-ведри, главно заради слагачеството на авторите си.

    Но, в крайна сметка, най-дразнеща е интонацията му на агресивна безапелационност, тя е непоносима. Когато Петела каже „Според мен” – сякаш очаква всички да станат прави и да изреват в един глас: „Прав си!” Той не допуска в никакъв случай някаква колебливост в себе си.

    И когато казва, че Италия и Испания се „оттеглят на почивката с доста размисъл в главите на треньорите си”, човек се пита кога размисълът ще посети и неговата глава.

    В крайна сметка, Петела има всичко – и му трябва само още нещо: никога да не коментира с партньор, това е убийствено за него.

    В неделя вечер Манченко се беше отказал до голяма степен от формулата „Красотата ще спаси света”, гостуваха му Пламен Марков и Вуцови – баща и син, и ние си спомнихме колко са ни нужни коментарите на истинските познавачи. В студиото беше и някаква дама, която главно храбро мълчеше, и слава Богу. Вили Вуцов беше, както винаги, много забавен. Спомням си едно негово изпълнение от преди няколко години: някакво заекващо репортерче се опита да му зададе въпрос, и Вили му отговори, също нарочно заеквайки.

    Манченко беше по-изобретателен от Камен – неговата студийна красавица /Христиана Гутева/ рядко си отваряше устата, колкото да разберем, че има неповторимата дикция на старозагорките. Все пак тя успя в неделя вечер да се запознае с думата „капацитет”.

    Да се върнем при Камен. Той беше много убедителен, когато обясняваше нещо на Ели, тя пък успяваше с лекота да пласира умни погледи. Нейната роля включваше и поднасянето на любопитни факти от магазина на Чичко Гугъл. Само дето още Камен не й е казал, че не се казва „Сесесер” , а „Есесер” – и в двата случая става дума за Съюза на съветските социалистически републики, но в първия случай по-младите могат да решат, че става дума за някакво разстройство, за някакво словесно сране, извинявам се.

    А пък в полувремето на срещата Португалия и Германия Ели заяви, че двата отбора „се оттеглят в заслужена почивка, след като не можаха да си отбележат голове на стадион „Арена” в…

    Лвов – името на града – й избяга в този момент, но Камен се задоволи да я гледа умно.

    Изглежда БНТ изпитва дефицит от приятни физиономии – ама защо пък ги квартируват точно във футбола, това не е ясно. Може би момчетата от Спортна редакция имат нужда от милосърдни сестри, де да знам.

    Ели е храбро момиче – иска се наистина голяма смелост, за да зададеш толкова сложен въпрос като „Шансът ли липсваше на холандците?”

    Ели обича да задава и отговори, например: „На Кристиано Роналдо ли ще се крепи играта на Португалия?” И какво да каже сега горкият Павел Панов, знаменития нападател на „Левски”, той сигурно в такива случаи се чувства като в онзи миг, когато някакъв тиквеник от „Аякс” му счупи крака на стадион Васил Левски. Ако отвърне – „Да”, ще е банално, ако каже „Не” ще е глупаво – ето това е терорът на безсмислените въпроси. Но тях ги задават от сутрин до вечер 365 дни в годината във всички предавания.

    А до смисленото е една малка крачка, но рядко някой я прави. А пък и каките в тази телевизия винаги са доволни от хората си – тогава защо елитата да си дават зор. Вижте колко по-добре ще изглежда онзи въпрос, ако само малко се вчеше: „Роналдо достатъчен ли е, за да оцелее Португалия срещу германците?”, и още хиляда по-смислени версии може да ви каже всеки запалянко, само гастролиращите птици имат привилегията да задават елементарни въпросчета – и да профанизират по този начин една велика игра. Поднесена по този начин, тя няма стойността дори на едно пакетче чипс, който тия дни рекламират като най-нужната храна на запалянкото.

    А, имам една идея, която значително може да оживи въпросното студио: Ели да води разговорите с госите, а пък Камен да я гледа умно, ще бъде още по-забавно.

    В полувремето на срещата Германия – Португалия, която се игра в събота вечерта – това беше четвъртата среща от първенството, по БНТ бе излъчена реклама, която гласеше: „Голямото очакване е към своя край, гледайте по БНТ всички мачове от европейското първенство!”  И стана ясно, че в държавната телевизия живеят с два дни закъснение, това си е, и изобщо не им дреме, те са предварително амнистирани за всичко. Защо – това е друга тема.

    Първенството сега започва, ще има още много майтапи. Но футболът, който гледаме, е доста качествен – и в това е нашият шанс.

    Много по-лошо би било, ако някое слабо първенство ни задължи да бъдем колекционери на глупости.

 Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя”. А всеки вторник в „Стандарт” Кеворкян представя своите „Приказки за телевизията”.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд