ХАЛТУРАДЖИИ

Наскоро се подразних, когато един все още утвърждаващ се комедиен актьор призна, че е халтураджия – и дори се гордеел с това. Обаче предпочитал да го харесва народът, а не критиците.
Може би трябва да поясня, какво означава халтураджия – това е човек на изкуството, който, най-общо казано, произвежда боклук.
В годините преди Промяната /1989/ също имаше халтура – но тя беше вторично занимание, с което никой не се гордееше. Дори изключителни актьори правеха халтура, ходил съм заедно с тях на срещи с публиката, понякога дори по три на ден. Това беше начин да отсипеш с пипетка няколко капки от таланта си пред публиката – няколко капки, обаче истински талант. Но публиката знаеше тия първенци и от големите им роли, затова никой не се сърдеше за полуфабрикатите, които им предлагаха в такива случаи Калоянчев, Мутафова или Парцалев – понеже всички знаеха, на какво са способни тия велики актьори. Халтурата се свиваше в някакви приемливи граници. Сега се произвежда в индустриални количества, особено в политиката.
И никой нямаше куража да говори за някакъв „народ“ – ония хора имаха здрав инстинкт и знаеха, че ще те сметнат за идиот, ако говориш за Народа или от името от Народа. Сега обаче всяко келяво шоу подритва Народа и се провиква от негово име: „Народа избра Крисия!“ „Народе, избери…“ не знам кой си – пуснат машината за есемеси и почват да крещят от името на Народа. А в тия шоута, особено в псевдореалните, има толкова боклуци, че ако Народа имаше глас, направо щеше да ги отпрати към софийския екарисаж.

Народа обаче отдавна не е никакъв народ – независимо, че все се оправдават с него, все с името му лягат и стават, кълнят му се дори, като циганка-просякиня пред „Шератон“ – и накрая го обърнаха в някаква гюдерия, с която да забърсват каквото им падне, и най-вече собствения си фасон.

Обикновените артистични халтураджии са цвете в сравнение с ония нахалници от политиката, на които Народа заслужено обръща все по-малко внимание – сякаш окончателно се е примирил, че трябва да се превърне в Бежанец в собствената си Съдба.

Оня ден Митов говореше за „руските си колеги“. Митов по някакъв каприз на Великата Случайност е външен министър на България, и все се усмихва ехидно, особено когато ръси нахални нелепици. Като фасон, той е много подходящ за ролята на злодея от някакъв американски шпионски трилър – наврял се е под кожата на президента и върти оттам игричките си.
А иначе си е абсолютен халтураджия, стопроцентов – никакъв човек, когото направиха отвън външен министър и така го запознаха с Бойко, който пък е готов да се запознае с всеки.

Руските „колеги“ на нашия случайник трябвало да се съгласят българските власти да проверяват самолетите им с хуманитарна помощ за Сирия – може би въпросният Митов лично ще брои памперсите, това ми се вижда достатъчно отговорно занимание за него. И едва след като на Митов му излязат сметките с памперсите, самолетите ще могат да прелитат над България. Колкото по-случайни са политическите ни халтураджии, толкова по-смело говорят. Митов отлично знае, че е нает единствено да лепи афиши, но това не му пречи да се изживява като някакъв джобен Кисинджър.

Ами другият случайник – военният министър? Той пък щял да сваля руските самолети, ако Митов не преброи навреме памперсите. Вече е повече от очевидно, че след неговите халтураджийски изпълнения българската армия трябва направо да я закрият.

Откъде черпят кураж тия хора, за да произвеждат неспирно глупостите си? Хайде, Митов ще отиде да прави компания на един друг ветропоказател и отцеругател – бившият външен министър Николай Младенов – в някаква служба на ООН. Ами военният Тъпан – той така се самонарече, помните прочутата му фраза „Стар тъпан прах не събира“ – той какви ще ги дъвче? Соломон Паси каза, че Русия е искала да получи отказ самолетите й да прелитат над България, може и така да е – но защо, каква е причината, тя е далеч по-интересна. Според Паси, става дума за някаква игричка в пропагандната война на големите сили. Това обаче е малко вероятно,

Русия не си губи времето за дреболии. И докато с постния си мозък си съчиняваме разни дипломатически конспирации, тя направо ще направи арбитража в Сирия. Няма кой друг.

Сега всички заболяха от милосърдие, доста късно и доста неискрено – и все забравят, кой всъщност създаде бежанския проблем. Американците ловко отместиха проблема далеч от себе си, това е очевидно – но политическите халтураджии, и не само българските, биха могли да се замислят за първопричината за Хаоса. Направо глупашко е, например, един Франсоа Оланд, когото собствената му жена нарече „ненормално обикновен“ – от една страна да се опитва да излъчва някакво милосърдие, а, от друга, да бомбардира Сирия.

На сбърканяците-халтураджии им трябваха месеци, за да схванат, че с никакви бежанци си нямаме работа – а с орди, които искат да се вградят в Европа и да я изтощят отвътре.

Когато тия дни Меркел пресмяташе колко милиарда ще й трябват, за да утоли апетита на Ордата, се сетих за немския канцлер Кол-Обединителя: и той смяташе през 1990-а година, че обединението на двете Германии ще му излезе към 160 милиарда марки. И позна – не му стигнаха и един трилион, а Германия и досега не може да съвмести манталитета на източногерманската „орда“ с този на голяма Германия. Манталитет трудно се променя и избистря – ами сега, с милионните пълчища, как ще се справят? Никак естествено. Хубаво е да сме милосърдни, но главното за един политик е да бъде милосърден към Бъдещето, ако изобщо има време да помисли за него. Глупаво е да наричаш бежанци хора, които с лекота плащат на каналджиите по 10, дори 15 хиляди евро за човек, това са търсачи на друг живот – и за чужда сметка.
Видях в тълпите няколко физиономии, които сякаш бяха присадени от лицата на наши бунтуващи се цигани от Красна поляна или Орландовци: същата ярост, същата злост, същата неотстъпчивост. Халтураджиите обаче изобщо нямат сетива за тия неща.
Ще си позволя да цитирам фрагмент от стара моя дописка: „Никой от нашите политици вече не смее дори да произнесе думата „циганин”. Произведоха ги в „роми“, дадоха им този статут на фалшивото приличие. Направиха ги нещо друго, но на думи – и сметнаха, че това им е предостатъчно. Вече са „роми“, и могат да оскотяват до крайна циганска степен“. А покрай тях – и българите.

И ето какво последва: когато събарят незаконни къщи в Гърмен – Страсбург патетично защитава циганите. Когато обаче цигани-каналджии убиха 71 души в камиона-душегубка, Европа приема, че тия животни са българи.

Но майката на един от циганите-убийци злобно врещеше срещу телевизионните камери: „Синът ми Цветан няма да влезе в затвора. С кръв ще я взема истината!“
С КРЪВ?!

Вече всичко ли трябва да преглъщаме?

Толкова злобно крещеше срещу камерите, нейде в Унгария, и една „бежанка“. Тези хора са еднакви в претенциите си – и първата от тях е да не спазват законите. Нашата циганка говори за кръв – а какво им минава през ума на тия от Сирия и Ирак? Колкото и да им угаждат европейските политици-слабаци, тези хора никога няма да забравят, кой, в крайна сметка, създаде Хаоса. Това са тихо цъкащи бомби…
Винаги сме разчекнати между Миналото и Бъдещето – но нито виждаме причините, които са пораждали кризите в Миналото, нито провиждаме бедите, които идват с Бъдещето. И Дянков навири гребена – и тръгнал да се мери с Орбан – а унгарският премиер е напълно прав в страховете си, за разлика от нашия финансов клерк. Орбан добре провижда безпътицата на Европа. Най-нетърпими са Халтураджиите, които се правят, че не знаят кой създаде Хаоса – и продължават да го поощряват. Не останаха сякаш едро скроени хора в днешната политика, политици-провидци.

Но нашите посерковци са най-нетърпими, и винаги са били такива.

Военният Тъпан казва на едно място, че реформаторите нямало да бъдат смокиновия лист на власт. Казва го един напълно гол човек, на който и двата му задника се виждат. Ето така бръщолевят халтураджиите. Но ако един комедиен актьор може само да замърси слуха ни с някаква пошла смешка, един военен или външен министър излъчват нетърпима воня, когато са в плен на безпардонната аматьорщина. Халтураджии безподобни. За Плевнелиев Тапета дори не си струва да се говори. Путин забрани на държавните служители да летуват в България и туристическият сезон се срина – не на последното място и заради дурашките изхвърляния на президента. Сега пък тръгнал да сравнява Русия с Ислямска държава…

Не знам, какво щеше да каже Козма Прудков за тия тъпани и как щеше да допълни прочутата си фраза „Ако имаш фонтан, запуши го!“ Но със сигурност нямаше да остане безучастен.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com , както и в сайта vsyakanedelya.kevork kevorkian, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Уикенд