Хеликоптери/Къртици. Дали Джордан е тъмнокож

Напоследък забелязвам, че към коментарите за дописките ми в сайта на “Труд” някои предприемчиви хора пробутват и рекламни спамове – веднъж за някакви игри, после за някакъв порнографски сайт, а сега пък и за някакво вестниче, в последните два случая понякога няма голяма разлика. Експлоататори.

***

Румен Митов, 4,22 ч, вторник, 12 октомври 2010: “На някого направи ли му впечатление разликата между еврокомисаря Кристалина Георгиева и дописника Кеворкян. Имам предвид дребния детайл, че дописникът приема ласкавите думи за предаването и себе си, но не намира за необходимо да се извини за “саркастичните нотки”, за които “се е сетил по-късно”. А г-жа Георгиева ясно се е изразила – опасност няма при спазване на определените изискания и т. н.

Т. е. сарказмът е бил излишен, а извинението на дописника би било най-логичното нещо в отговор на възпитаното писмо… Може и да стигне до сламката в нечие око (изказване), но не и до гредата в своето. И извинение – йок. Остава, ако се следва логиката на дописника, г-жа Георгиева да иде да поиска автограф… Или по-добре обратното. Което пък иде да ни подскаже за пореден път, че думи и дела са две различни неща.”

…

Митов може би е прав. Бях приготвил един отговор, но се разколебах да го публикувам. Ето го сега.

“Уважаема г-жа Георгиева, веднъж преди около 30 години, поканих Блага Димитрова да ми гостува във “Всяка неделя”.

“Да не стане халваджия за бозаджия?” – рече тя и ме погледна по нейния си особен начин, много загрижено, но с едно хладно петънце в дъното на очите си.

Имаше предвид, че преди два или три месеца беше написала нещо много ласкаво за мен (пак в “Труд”!). И то в най-подходящия момент. Аз имах своите неприятности, тя пък – своите, и все пак го беше направила.

Спомних си за тази история незабавно след като прочетох писмото ви. Не знам колко го заслужавам, но то е ценна подкрепа за мен, вън от всякакво съмнение. И се почувствах нелепо – защото вие го направихте публично, аз пък не посмях да ви отговоря също публично, понеже реших, че няма да е много изискано. Халваджия за бозаджия.

Обаче сега ви благодаря от сърце. Оставам в един малък дълг към вас. И трябва да призная, че това ми е приятно…”

***

В един и същ ден изтърваха Алексей П. (временно, както се твърди) и саламите “Стара планина” (за тях си беше ясно от самото начало).

Дали няма някоя обща закономерност в тези толкова вълнуващи афери?

Покрай проклетите салами земеделският министър Найденов направи няколко тура за овации. А в Би Ти Ви толкова го обичат, че взеха да му изписват името където им падне. Веднъж дори го изписаха, докато в някакъв репортаж представяха готвачката на детска градина във Враца.

Не знам как се е почувствала тогава клетата жена. Но не бива да е много спокойна – могат да я изкарат виновна за далаверата със “Стара планина”, напълно е възможно. Замисълът на онзи репортаж беше дъщеричката на Найденов да е своеобразен гарант за храната в детската градина. Държава на гарантите.

По онова време писах, че сме свидетели на поредната безсмислица, понеже сме се превърнали в държава, която примира потеатралните ефекти. И призовах президента Първанов да не се усуква, а незабавно да връчи орден “Стара планина” на стандарта “Стара планина”. Защото след броени седмици трябва да нареди да отсекат поне 5 хиляди ордена – за всички честни български месопроизводители, които ще загърбят изведнъж изкушенията на соята. Вятър и мъгла.

Очевидно е, че изобщо не става дума за съставките в някакви салами. А за онези в днешния български манталитет – окончателно поразен от дългите години на бездействие на държавата.

Държава на гарантите.

Достатъчно беше Найденов да каже, че дори уличните кучета се гнусят от нашенските кренвирши, за да се сметне, че ефектът е постигнат. Репортерите усърдно ни демонстрираха тези прозрения на министъра. Можеха, разбира се, да потърсят Борко, овчарката на Бойко – това щеше да придаде допълнително достолепие на сценката. Но има време и за него.

Значителна част от и бездруго оскъдното българско време се изразходва с подобни жестове – рутинни или възторжени, но еднакво подозрителни, понеже са все пожелателни. Затова са и в крайна сметка ненужни. Ако премахнем израза “ще направим” от езика на българските политици, той ще остане почти ням.

Бойко обаче е друго за публиката. Образът на самодържеца, който той вече играе съвсем естествено, му позволява да се качи на сцената на Народния театър и да извади от джоба си 10 милиона лева допълнително за култура.

Сега очаквам да асистира при някоя трансплантация на доц. Любомир Спасов и да извади от другия си джоб нови 10 милиона за здравеопазването.

Светлана Алилуева, дъщерята на Сталин, пишеше в спомените си за една срамна история. След дълъг период на разрив с баща й тя се осмелява да поиска среща и да го помоли за някаква помощ. Вождът с очевидна погнуса я изслушал, извъртял се на стола си, бръкнал в някакъв сейф и й подхвърлил шепа банкноти. Вече навън, унизената му дъщеря ги разгледала и видяла, че те отдавна не са в обращение.

…

Тия дни един телевизионен водещ чистосърдечно си призна, че не е чел нищо от Ориана Фалачи. Не му и трябва да е чел каквото и да е. По-добре да не знаем, как днешните водещи усвояват занаята. Онзи вероятно не е чел примерно и репортажите на Хемингуей. В един от тях журналисти чакат Мусолини да им отдели внимание, но той е зает да чете някаква книга. Хемингуей се приближава незабелязано и вижда, че Мусолини чете френско-английски речник. При това го държи наопаки.

Доста от нашите властници се отнасят по същия начин с медиите – от която и страна да се огледат в тях, все смятат, че те са прави.

…

А пък в прокуратурата щели да правят проверка дали някои техни служители не са били прекалено разсеяни напоследък – това беше най-важното изявление през седмицата, но никой не му обърна внимание.

Интересна идея. То е все едно да се провери дали Майкъл Джордан наистина е тъмнокож.

***

В “На 4 очи” вътрешният министър почти се разплака.

Какво ще стане, ако накрая се окаже, че Янето е това, което е? Вие знаете какво е.

Какво ще стане тогава?

Майната й на държава, в която министър се разплаква, понеже трябва да се обяснява пред един хроничен фантазьор.

Репортерите вече имат непреодолим апетит към скверното, те са склонни да го поглъщат в неограничени количества, апетитът им никога не секва. Сякаш оставят проницателността си в неоправените си легла у дома. Театърът, който разигра Янето пред дома на благодетеля си, доказа, че инстинктите на репортерите вече са закърнели до крайна степен. Тяхното “аз” е всичко друго, но не и позиция, всеки малоумник може да нахлуе в съзнанието им и да го обладае с измишльотините си.

Няма кой да каже на Цветанов, че не бива да се обяснява, това е напълно излишно. Лъжците днес са на мода – а ти си тръгнал да ги опровергаваш. Поне десет пъти досега съм цитирал един автор, според когото не бива да се бориш с прасе – ще се изкаляте до уши, но на прасето това ще му хареса.

Е, не е лесно да се спазва това правило, аз самият непрекъснато го нарушавам, но съм само един скромен дописник. Но най-влиятелният в момента министър да влиза в този капан е наистина нелепо. Озовеш ли се в калната локва при прасето, ти вече си загубил. С кого се разправяш всъщност? Медиите отдавна не са “кучето пазач” на обществото, те са нещо съвсем различно.

Всъщност Цветанов не може да очаква нищо от тях. Обаче и прокуратурата няма да се сети да му помогне – понеже е заета да изчисти съмненията около Майкъл Джордан.

Още когато чуе някой водещ да му казва притворно състрадателно: “Ах, миличък, трябва да те интервюирам, понеже всички тези упреци създават съмнения!”, Цветанов трябва да напусне студиото. И защо се обясняваш – накарай ги те да се обясняват. Тръгнеш ли да се обясняваш, все едно надничаш в собствения си гроб.

Изобщо българската истина е като саламите “Стара планина”. Както казваше един автор, не ти трябва да знаеш от какво са направени две неща – саламите и политиката.

***

А ето как се започва (репортаж по Би Ти Ви, 16 октомври).

Бойко присъствал на първата копка на фармацевтичен завод в Разград.

А сетне отишъл на футболен мач от “Б” група. Не седнал в определената за него ВИП ложа, а сред зрителите. По пътя за стадиона 25- годишна жена спряла колата на Борисов, за да го поздрави лично.

Северина Чанева: “Той е съвременният Васил Левски за мен, не знам как го оценява народът. Много така, силно, повлия… как да ви кажа, за корупции, за престъпно управление на държавата ни. Силни са му действията и срещу ДПС. А ДПС за мен и може би за вас не е слаб противник.”

***

Хеликоптерната акция отговаря доста точно на манталитета на Бойко.

В “Панорама” той се оживи единствено когато започна да разказва за магистралите, това е любимото му говорене. “Ех, като видях – казва, – онзи простор, ми е достатъчно.”

Сметката му е много проста. Хората помнят, че някой е построил язовир “Искър” и София се е отървала от безводието (примерно). Останалото не го интересува кой знае колко. Поне му е ясно, че днес с Ердоган ще се говори така- така, а утре – иначе – иначе, това е политиката. Наясно е с това – този урок е добре усвоен. То не се иска и кой знае колко въображение, за да го схванеш.

На властта й трябват не панорами от хеликоптери, а проникване в истинския живот. Това, което се вижда от един хеликоптер, отдавна е в интимни отношения със закона.

Интересното е в подземията на живота и винаги е било така. Животът на хората къртици дава представата, която ни е нужна, ако искаме да сме справедливи.

В БНТ трябва да са напълно изтрещели, за да държат предаването “БНТ такси” в изолатора, някъде след ранните новини. Това е един от малкото им конвертируеми продукти, но те го крият от зрителите.

Спас Кьосев (“БНТ Такси”, 14 октомври) качи една възрастна жена и предостави на публиката най-добре народната представа за представлението с хеликоптерите, а и за останалия властови театрален репертоар.

И досега не мога да се начудя откъде се появяват тези толкова красиви обикновени хора. При цялата си умора от живота те неизменно и без никаква натрапчивост ни представят поредното тържество на човечността и хуманността. Това беше едно удивително свидетелство – много по-различно от обичайните представления за мъртъвци, с които ни заливат телевизиите.

***

Пак да се запитаме. Какво ще стане, ако накрая се окаже, че Янето е това, което е? Вие знаете какво е.

Какво ще стане тогава?

Кеворк Кеворкян

В. Труд