Христо Кирчев скочи срещу „Варна Екшън”. Кирчеви хора лижат подметките на всички властници!
Христо Кирчев, бившият кмет двумандатник на Варна, влезе с бутонките на „Варна Екшън” след разкритията ни за последните активности на кмета Кирил Йорданов по линия на ГЕРБ. Кметът редна новата властова звезда Пламен Манушев, заместник-областен управител, на пет метра от централния офис на Бойковата партия в морската столица. Показното пиене на кафе в „Къщата” срещу гербаджийската цитадела във Варна подейства зле на доста „елитни”. Но не рипнаха срещу нас бесепарите – Борислав Гуцанов, лидерът на Столетницата във Варна, да речем. Скочи ни Христо Кирчев, експредседателят на СДС-Варна. Защо ли? Семпло е.
Наистина е прозрачно. Христо Кирчев и Кирил Йорданов се ненавиждат с омраза, която затъмнява враждата между Павел Димитров и Данчо Симеонов. Всеки пиниз за кмета на града се възприема от Христо Кирчев като „хвалба”. Наглостта на Христо Кирчев е безподобна. Когато ние осветявахме преминаването на Кирил Йорданов от Самолетоносача на СДС в Танкера на БСП, Христо Кирчев хич не си даваше зор в кампанията на СДС през 1999 г. Меко казано. О, да, Христо Кирчев ще възрази, че Добрин Митев воювал срещу него. Сякаш ние предложихме Д.М. за председател на СДС-Варна, а не Христо Кирчев. Сякаш не ние напуснахме вестника на СДС, който направихме от „А” до „Я”, без СДС да дава дори стотинка за излизането му, защото разни партайгеносета искаха да се месят в списването на вестника, след като Д.М. изпълзя от сините кьошета.
Сега Христо Кирчев се опитва да ни одумва заради иронията и сарказма за Даниела Стойнова. „Любо, днес си издигнал паметник на Кирил Йорданов. Искам и за мен да напишеш такава статия. Даниела няма да стане депутат заради теб. Пак си я подкарал. Другия път сокчето ще е от теб…”. Христо Кирчев никога не е бил голям приятел на истината. Той се възмущава пред нас как Даниела Стойнова го била предала и се подложила на Кирил Йорданов и баща му. Сега уж я защитава от нашия присмех. Чий кадър е Даниела Стойнова – на Христо Кирчев и Станка Райчева, разбира се. Лансирали я, тъй като баща й бил „репресиран” като професор, а такива като нас трябвало да замълчат разбиращо. Нищо че комунистите убиха двамата братя на майка ми през 1965 и 1966 г., защото били замесени в заговор за свалянето на Т.Ж. Протежетата на Христо Кирчев са „репресирани” – нищо че се усукват на всички власти: комунисти, „царисти”, бойковисти. Христо Кирчев е скандално необективен. Винаги е бил такъв. Досега сме търпели несправедливите му обвинения заради пословичната си снизходителност. През двата му кметски мандата сме се виждали по един път за всяко кметуване. Нито веднъж не се обади. Сега нерядко звъни по два пъти на ден. Когато е никой. Сам казва това. И да се обижда, и да се цупи, все тая. Този голям „антикомунист” ни беше обвинил в екстремистки антикомунизъм за един хедлайн в „Епоха”, който бе всъщност цитат от Ленин – „Реки от кръв ще се леят…”. Никога не сме крили, че „социалдемократът” Кирчев по нашите мерки е заклет левичар. Да не кажем прикрит комунист. Той вероятно ще помисли, че се шегуваме. Уви. Кирчев уж е фен на Рейгън, а сега се радва на „социалиста” Обама. Атакува ни за пинизите за Кирил, но самият той е звънил на кмета, за да иска съдействие за проекта си за улица „Роналд Рейгън” във Варна.
Кирчеви хора се превърнаха в големия срам за СДС-Варна. Но той се защитава с баналното – „Кой да знае по онова време кой кой е. Може би приятелчето на Х.К. – Любо Димитров, шеф на ДС в областта, е трябвало да даде кадрова справка на готвения за лидер на СДС?! Кирчеви хора лижат подметките на всички властници, но другите трябва да проявяват разбиране. Винаги другите са виновни. Само Христо Кирчев е невинен. Изначално и до Второто пришествие. Кирчеви кадри се сучат край Кирил Йорданов, но той нас укорява. Засрами се, Христо, засрами се. Мина чертата. Когато избраха и заради такива като теб Кирил Йорданов, демонстративно напуснах вестника на приятеля си Марин Митев. Когато Борислав Гуцанов и Янко Станев уредиха чрез корпоративния секретар на ТИМ свалянето на мой текст от „Черно море”, го направих за втори път. Такава беше мъжката ни дума с Мъри. Когато „републиканец” като теб се сучеше около Симеон, мое смирение атакуваше „царските” ти дружки. Твоята Даниелка се гънеше около тях. Лика прилика сте си. Големи „седесари”, „антикомунисти в червата” (лаф на Х.К.), „приятели на истината”. Христо, ти мина Чертата. Не ти си гладувал заради Кирил Йорданов, нали. Но ти си борец срещу него – пълна смешка. Апропо. Помниш ли кой изкара Петър Димитров от щаба на Кирил заради гнусотия на писач срещу теб (Когото ти назначи на работа после, защото най-обичаш да превръщаш враговете си в приятели по собствените ти думи.), когато оставаха броени дни до изборния ден през 1995 г.?! Къде беше твоята Даниелка тогава, Христо?
Любомир Живков
http://www.varnaaction.com