Царят на интригата е гол, но вече не е секси
Можем да се поздравим с това, уважаеми читатели, че поне на тази територия ( т.е. в този блог) не се хванахме на нито една въдица със спуснатите имена от нечия незнайна ръка, която час по час захранваше медиите със стръв върху кукичката с надпис “Проекта Първанов”. Вашият автор отказа да захапе и май добре направи…
Номерът с лансирането на имена за заблуда на противника е стар като столетницата. Играят ни го отдавна и е време да се научим да не им партнираме в това “активно мероприятие” за пасивни лапнишарани.
И сега няма да спомена имената от лавинообразно растящия списък на онези, които отричат да имат нещо общо с изгрева на проекта на залязващия Първанов – нищо, че отреклите, за разлика от набедените ( просто не знаем кои са и кои не), са напълно автентични. Но когато дори емблематичният за близостта си с Първанов бивш вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин вече се извърта и бърза да заяви публично, че няма да е лице на проектчето ( което иначе, видите ли, страшно харесвал), това вече “не е за изпускане” – плаче си за коментар. Нима не можеше да дочака 11 ноември и да ни изненада с отсъствието си начело на проекта? Явно нещо го кара да бърза, да действа изпреварващо.
В този смисъл нероденият проект започва да намирисва на онзи енергиен форум под егидата на президента ( да напомня, че ”егида” означава “щит” на главнокомандващия бог в гръцката митология, самия Зевс). Форумът беше шумно рекламиран като “световен”. Пропагандата тръбеше от “Труд”, “24 часа” и “Стандарт”, че на него се очаква да пристигнат ( освен Хилари Клинтън?!) петролни крале, президенти и премиери.
Балонът се спихна до е едно форумче , антиреклама на своя патрон, бойкотиран ( без обяснение) дори от Путин. По ирония на съдбата именно Калфин беше изпратен в радио “Дарик” да обяснява, че всъщност форумът не бил замислен чак като световен. Замислен грандомански, той се оказа граовски. Произведеният за прикритие шум, с цел омаловажаване на провала, не можа да заличи остатъчната миризма от него. И сега така се очертава.
В хора от гласове, който пее все по-стройно “не съм близък с Първанов”, има различни нюанси в надпяването. Но общото между тях е, че май никой не желае да се вози на потъващия кораб, освен ако и без това не си е там и няма шанс да скочи в спасителна лодка.
Защо му е на човек да си купува билет за “Титаник” ако в някоя централа са му показали сценария на филма и му е известен финалът? А българската версия на този сценарий никак не е “секси” – въпреки колективния стриптийз на одалиските от обкръжението на президента.
Име по име, дреха по дреха отпадат от снагата на чутовния президентски проект и в един момент мнозина ще “прогледнат”: “аууу, царят(на интригата) е гол”!
Иво Инджев
www.ivo.bg