Цветанов, Георги, за предпочитане е да си „антижурналист” пред плужек на повикване! Да кълнеш някого е признак на истерично безсилие.
Уважавам позицията на всеки, включително и тази на свидетеля по делото „октопод” Георги Цветанов, който е коментирал особата ми в коментар, под материала: „Свидетелят срещу „октопода” Георги Цветанов: Аз съм за полицейщината! Даже я мисля за недостатъчна!” https://afera.bg/reporter/25996.html Харесвам хора, които застават зад мнението си с хъс, страст и емоция, защото това предполага искренност.
Няма как да не реагирам обаче на плющящият коментар на свидетеля по делото „октопод” Георги Цветанов:
„САМО ДЕТО НИКОЙ НЕ РАЗБРА ЗА ТОЛКОВА ГОДИНИ ТВОЯТА ИСТИНА КАКВА Е – ТУ СЕ ПРЕХЛАСВАШЕ ПО ТРАКТОРА, ТУ ХЛЕНЧЕШЕ ЗА ТРОХИ ОТ БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ . ТИ СИ СИМВОЛЪТ НА АНТИЖУРНАЛИСТИКАТА! ДА СИ ЖИВА И ЗДРАВА И ДАНО НИКОГА НЕ ТЕ СПОЛЕТЯВА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ ! А АКО МИСЛИШ, ЧЕ НИЕ ЛЪЖЕМ, ТО НЕКА ГО ИЗПИТАШ ТОВА , КОЕТО НАИСТИНА СМЕ ИЗПИТАЛИ НИЕ ! И БЛИЗКИТЕ НИ !
Георги Цветанов”
Първо, защото за разлика от Георги Цветанов не смятам, че журналисти, които и каквито и да са те, трябва да подлежат на санкция заради това, че изразяват позицията си, различаваща се от тази на прокуратура, МВР и държавна власт.
Второ – изживяващият се очевидно като Единоначалник, който говори от името на всички – Георги Цветанов, твърди, че никой не бил разбрал толкова години моята истина каква е.
Всъщност, ако си направи труда, Георги Цветанов може да помоли уважаваната си шефка – банкерката Петя Славова да му разкаже как „моята истина” никога не е съвпадала със силните на деня, които са си позволявали с ресурса на правораздавателната и правосъдната власт да рекетират, да мачкат и да унизяват неудобните и.
Георги Цветанов ще остане истински изненадан, че никога не ми е пукало и никога не съм се страхувала да казвам това, което мисля и да вадя истината, такава, каквато е, а не фризирана, манипулирана и удобна на онези, които се изживяват като „вся и всьо”.
И като „символ на антижурналистиката” съм длъжна да разясня на въпросния разбирач от журналистика Георги Цветанов, че както когато по времето, в което довереницата на Трактора – Душана Здравкова колеше и бесеше като преседател на съд, с името си се противопоставих срещу мръсотията скалъпена от нея срещу Петя Славова, докато всички мълчаха като мишки, така днес няма да си затворя очите за безобразията, които върши правораздаването, измисляйки си обвинения.
Като „символ на антижурналистиката” намирам за изумително странна реакцията на Георги Цветанов, най-малкото поради факта, че никъде и никога не съм се занимавала с неговата персона, както и с показанията му по делото „октопод”.
Като „символ на антижурналистиката” съм писала единствено за това, в което не само съм убедена, но и което съм преживяла, и за което имам неоспорими, безспорни доказателства. Справка – двете ми книги – „Бандитска Варна” и „БГ АФЕРИ”. Това, което ежедневно разследвам и пиша не само по делото „октопод” касае свидетели, които са толкова компрометирани, че ако Георги Цветанов се идентифицира с тях, то това остава единствено за негова жалка сметка.
Ако Георги Цветанов се идентифицира със Светлин Иванов – Близнака и Пламен Устинов, това е личен негов проблем.
Изразите „ту се прехласваше по Трактора”, или „ту хленчеше за трохи от благоразположение” на свидетелят по „октопода” Георги Цветанов показват единствено как един честен, изстрадал и достоверен свидетел коментира особата ми без изобщо да ме познава – толкова евтино и тъпоумно, че ако така свидетелства за всеки и то под съдебна клетва, да ни е живо и здраво правораздаването.
Ако Георги Цветанов имаше и бегла представа от мен, щеше да е наясно с „прехласването” ми по Трактора, както и с „хленченето за трохи от благоразположение”. Изключително ми е интересно наясно ли е Цветанов, Георги, къде бяха медийните му гурута, в които се кълне сега, когато Алексей Петров беше на власт в ДАНС. Мишоци ли бяха, споменаваха ли изобщо името му. Архивите са живи.
Нека Цветанов, Георги да се порови и да види какво е писала тогава Веселина Томова за ДАНС и Алексей Петров /пък и не само тогава, а и сега/, и да намери една дума от сегашните медийни борци срещу Трактора срещу Алексей Петров.
Ако достоверният свидетел Георги Цветанов знаеше как никога и пред никого не съм хленчила за никакви трохи, за разлика от куп комерсиални корифеи на медийната мисъл, нямаше да изпада в това олайнявено положение да говори абсолютни лъжи.
Защото за разлика от журналистическите му защитници, аз не плувам в пачки с мангизи и като „символ на антижурналистиката” правя сайта си сама и не си продавам задника за ботокс, нови джипове, рокли от по 3000 лева и не си бутам съпруга някъде за да му задоволявам комплекса и той да е главен редактор.
Знам прекрасно качествата и недостатъците на Алексей Петров. Знам и мога да докажа отрязъка от лъжи, скалъпени от МВР и прокуратурата, за които съм била свидетел и които благодарение на „антижурналистиката си” съм разследвала докато някои седят в твстудията на розови диванчета.
И като „символ на антижурналистиката” не мога да казвам на черното бяло. И да премълчавам или изопачавам факти и обстоятелства, само заради робуването на лична омраза, комплекси или слугуване на нечий интерес, както напоследък е традиция да се случва не само в медиите, но и в правораздавателните институции.
В името на истината, такава, каквато е, неведнъж съм заявявала, че утре ако скалъпят съдебна помия срещу Цветан Цветанов, Бойко Борисов и когото още се сетите, първа ще застана зад това да бъдат справедливо разследвани, а не с прийомите на „полицейщината”.
Истинска истерия е, Цветанов, Георги, да принизявате тона си до истинско кълнене – „А АКО МИСЛИШ, ЧЕ НИЕ ЛЪЖЕМ, ТО НЕКА ГО ИЗПИТАШ ТОВА, КОЕТО НАИСТИНА СМЕ ИЗПИТАЛИ НИЕ !”.
Господин Цветанов, Георги, не си приписвайте волята на Господ. Никога и никъде не съм си позволила да коментирам или да принизявам онова, което твърдите, че сте изпитали.
Говорете в единствено число. Защото нещо не ми се вързва да ме кълнете да изпитвам онова, което са изпитали Светлин Иванов – Близнака и Пламен Устинов. А те лъжат. И това, че смятам така, не означава, че трябва да ме кълнете като циганин.
Вече призовахте, че държавата трябва да санкционира такива журналисти като мен. Възмутихте се, че и полицейщината не била достатъчна. Полицейщината обаче винаги води до диктатура и покрай лелеяната от вас вендета срещу „абсолютните престъпници”, брадвите над всички инакомислещи вече свистят.
Едно професионално разследване трябва да може да закове заподозрения с доказателства, а не единствено с дежурни свидетели, с които се правят долнопробни сделки и цинични пазарлъци. И с подписани скалъпени „оперативни” показания под диктовка.
За да няма „частична справедливост”, както вие го казахте.
И за да не дерибейства първобитната полицейщина, за която ратувате.
Веселина Томова