« Върни се назад Публикувано на 09.11.2012 / 16:56

Цинизъм в действията на прокурори! Отказ от правосъдие!

Настоящата е провокирана от цинизма в действията на прокурори, които са Ви подчинени и няма коректив върху действията им. Сезираме Ви от 25.06.2009 г. насам, многократно, че се извършва тотална злоупотреба с власт и служебно положение, като се нарушават основни човешки права! Нарушава се Конституцията на Република България, нарушава се ЕКЗПЧОС, в която е заложен принципът за справедлив процес, който да е гаранция за човешките ни права, в случая отнето основно човешко право – правото на живот, правото на защита и правото на справедлив процес! Това е отказ от правосъдие!

ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НА № 10339/2009 V ВКП
НА № 3613/2010 VІ ВКП
ГРАД СОФИЯ

ЖАЛБА

От Тодор и Светла Димитрови, Благоевград……………

Пострадали по ДП № 538/2008 г. по описа на РУ на МВР гр.Сандански
Сл. № 12/2011 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Благоевград
НП № 3551/2008 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Благоевград

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 126 ал. 2 от Конституцията на Република България
чл. 136 ал. 3 от Закона за съдебна власт
чл. 46 ал. 4 от Наказателно процесуалния кодекс

ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Според Конституцията на Република България:
“Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат”;
“Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”;
“Република България е правова държава”;
“Правосъдието се осъществява в името на народа”;
“Всички граждани са равни пред закона”;

“Всеки има право на живот. Посегателството върху човешки живот се наказва като най-тежко престъпление”;
“Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица”

Видно от НК и пределите му на действие, същият се прилага за всички извършени престъпления, като според разпоредбите му: “Престъпление е това общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо”; “Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо”; “Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици”.

Видно от НПК, чийто предмет е наказателното дело, основната му задача е “да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона”, което означава, че е недопустимо законът да се прилага по начин, които би възпрепятствал разкриването на престъпленията и разобличаването на виновните.

Тази позиция е споделена и от омбудсмана на Република България в становище с изх. № 2835-168/19.06.2012 г., според което “правоохранителните и правораздавателни органи в една демократична и правова държава, каквато е нашата, при изпълнение на служебните си задължения и постановяване на актовете си, трябва да се ръководят единствено от законите и справедливостта. Не трябва, обаче, законните цели да се постигат като се нарушават правата на гражданите или се възпрепятства тяхното упражняване.”
Видно и от второ писмо на омбудсмана на Република България, с изх. № 3255/04.10.2012 г., същият е посочил, че “изразеното несъгласие със становища от 06.04.2012 г. и от 19.06.2012 г. на Георги Мадолев – прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, както и със самоотвода на същия, …както и с изразеното несъгласие с изготвения по случая доклад на Върховна касационна прокуратура, отдел “Инспекторат” бих искал да Ви информирам, че омбудсманът няма правомощия… и проверката по описаните от Вас твърдения е изцяло в правомощията на Върховна касационна прокуратура.”

Посоченото Решение на Върховен касационен съд и тълкуването на същото в постановление на прокурор при Софийска Градска прокуратура, сезиран от ВКП “Инспекторат”, по компетентност, по повод твърдението ни за престъпни прояви на прокурор и следовател, изразени в осуетяване на наказателно преследване и избягване на наказателна отговорност от полицейски служители и медицински лица, идва в подкрепа на мотивите ни в жалби – 3 броя, депозирани неразделно, видно и от писмото на омбудсмана, същите в опровержение на становища и самоотвод на Георги Мадолев – наблюдаващ прокурор по ДП до 03.07.2012 г.
Жалбите в опровержение на становища и самоотвод са следствие на изложените данни с невярно съдържание и умишлено водене на разследването в грешна посока, а не на “негативни нагласи към разследващия следовател Бакалов и наблюдаващия прокурор Мадолев, породени от обстоятелството, че събраният доказателствен материал не подкрепя визията на родителите на Димитър Димитров относно механизма на пътнотранспортното произшествие”. Именно в това е проблемът, че фактическите данни по досъдебното производство и събраният доказателствен материал противоречат на “установения” от разследващия полицай и оперативната полицейска група механизъм на произшествието, който целенасочено се поддържа от прокурори, следовател и вещи лица /неслучайно в експертизите са налице фрапиращи противоречия и липсват отговори по същество/, отказва се отработване на механизъм на произшествие, различен от “ПТП предизвикано от мотоциклетиста”, а “значителният по обем доказателствен материал, събран в хода на разследването”, за който прокурорът при Софийска Градска прокуратура твърди, че ВКП е “отчела” като резултат от извършените проверки, категорично не е за досъдебен стадий. Да не говорим, че е абсурдно да се стигне до момент, в който прокурор и следовател да не са в състояние да защитят позициите си и да е необходимо по-горна инстанция да ги защитава от вменяване на вина.

От поредната преписка по ДП образувана на основание чл. 35 ал. 3 НПК е постановление от 29.09.2012 г. на Любка Кръстева – прокурор при Софийска Градска прокуратура, с отказ да се образува досъдебно производство и преписка № 8153/2012 г. е прекратена, като от същото е видно, че е постановено при необективна фактическа обстановка, основаваща се на мотивите в “жалба”, /уточняваме, жалбите са 3 броя, депозирани неразделно, тъй като в съвкупност касаят действията на наблюдаващи и разследващи органи/, както и приложените към преписката материали, съдържащи част от протоколите и експертизи от ДП № 12/2011 г., постановления на Окръжна прокуратура Благоевград по цитираното досъдебно производство, заключително мнение на следовател Здравко Бакалов, самоотвод на прокурор Мадолев от 22.06.2012 г., и справки и писма на прокурор при ВКП и на прокурор Георги Мадолев”.
Нещо повече, прокурорът при ВКП “Инспекторат”- Виржиния Димитрова твърди, че изпратените писмени материали от ВКП “макар да не са приобщени по реда на чл. 145 от ЗСВ, са достатъчни за преценка по същество от компетентната прокуратура”, което е злоупотреба с изричните изисквания на НПК “за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона”, и предрешава акта на прокурора в Софийска Градска прокуратура.
Повтаря се същият процесуален абсурд, както с по-нискостоящата Районна прокуратура – Сандански, където се образуваха три преписки /№ 917/2010 г., № 1598/2010 г. и № 2149/2010 г./ и целенасочено бяха спестени доказателства от наблюдаващия прокурор Георги Мадолев в Окръжна прокуратура – Благоевград. В тази връзка сезирахме и административния ръководител и са налице две административни преписки в Окръжна прокуратура Благоевград – № 142/2011 г. и № 878/2011 г., които пряко касаят действията на наблюдаващия прокурор по ДП, като е сезиран и ВКП “Инспекторат” и върнато за произнасяне на прокурор Мадолев, чийто действия атакуваме, което е абсурдно за “извършения” инстанционен контрол.
Прокурорът при Софийска Градска прокуратура твърди, че “основен акцент в жалбата …е самоотвода на прокурор Мадолев, на който Тодор и Светла Димитрови не са адресати, а и не би следвало да са предвид разпоредбата на чл. 47 ал. 2 и ал. 4 НПК, но срещу който самоотвод е “опровержението”, то от Окръжна прокуратура Благоевград се изиска и към настоящата преписка се приложи копие от самоотвода на прокурор Мадолев, както и копие от постановление на Апелативна прокуратура София от 03.07.2012 г., с което самоотводът е уважен”. По нататък в постановлението се сочи, че “отсъствието на законови основания за отвод на прокурор Мадолев е отчетено и от Апелативна прокуратура София в постановлението й от 03.07.2012 г., а самоотводът му е уважен, за да бъдат отстранени съмненията на Димитрови.”(!)
Твърде неубедителен аргумент и очевидно противоречие, в което изпадат прокурор Мадолев и по-горните инстанции, първият искайки отвод предвид “отсъствието на законови основания за отвод”, видно от цитираната законова разпоредба, мотивът на апелативния прокурор Юлиана Петкова да го уважи “за да бъдат отстранени съмненията на Димитрови”, въпреки “отсъствието на законови основания”, и всичко това прието безрезервно от прокурора при СГП?! Приемайки самоотвода при тези обстоятелства, въпреки парадоксът, който се получава, само “за да бъдат отстранени съмненията на Димитрови”, поставя под съмнение както подбудите за искания самоотвод от прокурор Мадолев, така и показател за неупражнения инстанционен контрол от прокурора при СГП и изготвения акт при необективна фактическа обстановка, видно и от избирателно изпратените от ВКП и избирателно изискани допълнително от Окръжна прокуратура Благоевград материали.
Освен това, няма взето отношение от прокурор Кръстева при СГП относно соченото в жалбата за липса на алиби за ремонта на полицейския автомобил, подкрепено от събрания доказателствен материал по ДП, посочено включително и в опроверженията на становищата, които не са разгледани и в тази връзка не са изискани материали от Окръжна прокуратура Благоевград. За разлика от подробно описаните обиди по наш адрес, но не в контекста, в който са предадени от нас, като целта е да внуши, че ние въобще сме лишени от трезва преценка. Целенасочено се набляга на обидите по наш адрес, като се твърди от прокурора, че според нас точно “с тези си свои действия и реплики прокурорът и следователят “погазили” закона и укривали престъпление, като обвинявали за това пострадалите”.
Във връзка със съдържащото се в преписката на Софийска Градска прокуратура е депозираната молба-образец на 26.09.2012 г. до решаващия прокурор, за предоставяне на материалите по преписка № 8153/2012 г., но отговор не получихме. Налице е произнасяне и отказ да бъдем информирани, което е нарушаване на правата ни по чл. 75 НПК и по Конституция за достъп до информация от държавен орган по въпрос, който представлява наш законен интерес!
По повод соченото от прокурора на СГП по отношение преминаване на разследването на специален надзор, уточняваме, че с материалите по преписка № 3613/2010 г. на ВКП отдел VІ, върху които е постановен актът на прокурора в СГП се запознахме по повод доклада от 21.06.2012 г. на прокурор при ВКП – Виржиния Димитрова. В тази връзка изразихме несъгласие пред Завеждащ Инспектората при ВКП и прокурор Виржиния Димитрова, поради сочените неверни данни в доклада, изготвен по становища на прокурор Мадолев и беше взето решение от същите, да подадем искане за специален надзор, по аргумент “фактическа и правна сложност”, която квалификация не подкрепяме, видно от искане от 29.06.2012 г., мотивирано поради “протакане” по ДП. По този въпрос към момента нямаме информация.
Съдържанието на преписката на ВКП “Инспекторат” е не само недостатъчно да обективизира фактическата обстановка по ДП, тъй като е част от доказателствения материал, а напротив – неверните данни, пряко касаещи предмета на разследване, заложени в доклада, които са взаимствани от две становища на прокурор Георги Мадолев от 06.04.2012 г. и от 19.06.2012 г., съдържащи манипулирани процесуално следствени действия като начин и поредност на извършване и обстоятелствата, които изясниха впоследствие, но по становищата и двете жалби в опровержението им не е взето отношение от прокурора при СГП и същият се произнася необективно и незаконосъобразно. За пореден път са разделени материали и укрити доказателства по същество и е категорично невярно твърдението на прокурора при СГП, че “в жалбата си Тодор и Светла Димитрови не са посочили конкретни действия на прокурор Мадолев, в които да се е изразило осуетяването или намерението му за осуетяване или избягване на наказателно преследване и наказателна отговорност от полицейски служители, извън описанието на водени телефонни разговори и лични срещи”.
Контрааргумент на това твърдение са именно неразгледаните две жалби от 10.08.2012 г., депозирани до главен прокурор, ведно с жалба от 10.08.2012 г. в опровержение на самоотвод на Георги Мадолев, мотивирани срещу две становища на Георги Мадолев, които умишлено не се разглеждат, а това е злоупотреба с право и служебно положение и е наказуемо деяние. Решаващият прокурор се позовава само на жалба в опровержение на самоотвод, твърдейки, че “съществената част в жалбата на Тодор и Светла Димитрови заема описанието на проведени разговори”, което е абсурдно както предвид гореизложеното, така и с оглед на това, че именно телефонен разговор и обиди насочени към нас служат на прокурор Мадолев като “мотивация” в съществената част на самоотвода на същия, но това не е пречка да бъде уважен, въпреки че липсват законови основания за самоотвод.
По повод жалбата, прокурорът при Софийска Градска прокуратура сочи още, че “основният ни фактологичен аргумент е, че наблюдаващият прокурор Георги Мадолев поискал да бъде отведен, което е интерпретирано в жалбата им като “безсилие да наложи по делото версия за престъпление по непредпазливост, което не се преследва от закона, и полицейски служители да избягнат наказателно преследване и наказателна отговорност”, която е “юридически несъстоятелна и невярна”.
В случай че прокурорът при СГП се е запознал със съдържанието на двете жалби в опровержение на двете становища, би придобил представа защо е такова твърдението ни. Според изложеното в становище от 06.04.2012 г. прокурор Мадолев твърди, че “досъдебното производство е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК”, който гласи: “Не се образува наказателно производство, а образуването се прекратява, когато деянието не съставлява престъпление.” (!)

Видно от постановление от 04.02.2009 г. на Мария Димитрова Зотева – Заместник административен ръководител, прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, същата е прекратила “наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1, връзка с чл.24 ал.1 т.4 НПК”, т. е.: “Не се образува наказателно производство, а образуването се прекратява, когато деецът е починал.” (!)

Противоречието е очевидно, както е очевидно от самото разследване, че е самоцел да се наложи версията на оперативната полицейска група /която не се подкрепя от доказателствения материал/ за самопричиняване на произшествие и липса на друг участник за настъпването на този резултат, и е категорично невярно твърдението на прокурор Кръстева, че е “очевидно неразбирането ни” относно това, кой е възприел тази версия, като според прокурора “прецизността налага да се посочи, че версията за престъпление по непредпазливост не е на прокурор Георги Мадолев, а е възприета от разследващия орган още при започване на производството и е намерила отражение в акта, с който ДП е започнало, защото престъплението по чл. 343 НК е сред изрично предвидените в НК наказуеми непредпазливи деяния”. Не оспорваме, че е сред “изрично предвидените в НК наказуеми непредпазливи деяния”, но е факт, че “деецът” удобно е починал и делото удобно беше прекратено именно на това основание при налични неизяснени противоречия по съществото на разследването! И не само че “разбираме” чия е версията, която не е фактически и правно издържана, но ни е известно и защо не се допуска и задължителната, по презумпция, втора хипотеза за друг участник в произшествието, въпреки фактите и събраният доказателствен материал, които изграждат втората хипотеза. Самоцел е да се запази същото основание, на което е образувано досъдебното производство, като престъпление по чл. 343 ал.1 б”в”, връзка с чл. 342 ал.1 от НК, да не се възбуди наказателно преследване в рамките на законовия срок и давността да се изключи при изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в закона за наказателно преследване.
Очевидно е, че прокурорът при СГП не е запознат с факта, че досъдебното производство е започнало в закононарушение, като не е извършен оглед на местопроизшествието, съгласно изричните разпоредби на чл. 212 ал. 2 НПК, нарушени разпоредби на чл. 157 ал. 1, чл. 155, чл. 156, чл.137 ал. 2, чл. 147, чл. 151 ал. 1, чл. 157 ал. 2 от НПК, вкл. и действащи Наредби, изброявани многократно.
Очевидно е, че не е известно на прокурора за злоупотребата с право при извършения “оглед” на местопроизшествие, при който разследващият полицай Невена Попиванова “не е счел за необходимо да изземе натривки” /видно от заключителното постановление за прекратяване на ДП, видно и от пр. № 1598/2010 г., присъединена по наше настояване към ДП/, видно и от протокол за оглед – “не се иззеха” следи и веществени доказателства; не е призовал лекар на местопроизшествието и е възложил като “неотложно” действие извършването на аутопсия и изготвянето на СМЕ на лекар без правомощия! /Налице са неоспорими доказателства по ДП в тази насока!/ Както са налице пробиви в поредността на пристигане на оперативната група и фелдшера между съдържащото се по ДП и материалите от проверките на МВР /пр. № 1598/2010 г./, а това е пряко относимо към предмета на разследването! За “поемните” лица – оперативен работник и фелдшер, назначени в нарушение на изричните разпоредби на НПК, който е категоричен, че поемните лица не трябва да са заинтересовани от изхода на делото, по ДП са налице разпити, рапорти, обяснения, вкл. и на разследващия полицай /пр. № 1598/2010 г./, графологически експертизи, които доказват извършени престъпления против правосъдието и документни длъжностни престъпления, пряко относими към тежко престъпление, завършило със смърт!

Очевидно прокурорът при СГП не е запознат и с насоката на воденото до настоящия момент разследване /въпреки големия обем ПСД и натрупаният доказателствен материал/, както и с причините довели до преобразуването на ДП № 538/2008 г. в следствие № 12/2011 г.!

В тази връзка е мотивирана жалба от 24.01.2011 г. за отвод на разследващия полицай, на правно основание чл. 53 ал. 1 НПК, която не се разгледа, все едно че не съществува, а впоследствие с постановление от 01.02.2011 г. на Елка Атанасова – Административен ръководител при Окръжна прокуратура Благоевград, поради “фактическа и правна сложност” – чл.194 ал.1 т.4 НПК, ДП се възложи на следовател Здравко Бакалов, избран не на случаен принцип, видно от становище по НП от 01.01.2011 г. на прокурор Мадолев, а “с оглед опита и познанията му”.(!)
Очевидно е, че е необективна и констатацията на прокурора при СГП, видно от произнасянето на база част от доказателствения материал, за “изпълнени” указания на Окръжен съд – Благоевград, който отмени постановлението на прокурор Зотева, като “незаконосъобразно”, и определи свидетелските показания на полицаите като “направени (проведени) под индиго”. (!)
Твърдението на прокурора при СГП, че сме поискали отвеждането на първия наблюдаващ прокурор Мария Зотева – Заместник административен ръководител при Окръжна прокуратура Благоевград “във връзка с отказа и да уважи исканията ни в пълнота”, е невярно. Отводът на прокурор Зотева беше вследствие на умишлено възпрепятстване на разследването, видно от депозираните по наблюдателното производство заявления от 08.05.2009 г. и 11.12.2009 г. и получените постановления за отказ от 12.06.2009 г. и 15.12.2009 г. на същия, във връзка с които е сезиран главен прокурор, препратено на компетентната Апелативна прокуратура – София. За справка – за тежко престъпление, по смисъла на чл. 343 ал. 1 б“в” НК – трафични данни получихме една година и 10 месеца след датата на произшествието, видно от писмо на оператора Виваком, рег. № С–1519/10.05.2010 г., закрепено в кориците на ДП. И за да сме по-конкретни, самоотводът на прокурор Зотева не беше депозиран “в същото време”, а впоследствие – като жалба за отвод е от 17.12.2009 г., а “самоотводът” е депозиран в АП – София на 11.01.2010 г., видно от постановление от 13.01.2010 г. на апелативния прокурор Юлиана Петкова. (!) Въпреки това, апелативният прокурор “уважи самоотвода …и искането за отвод”.
Отделен е въпросът, че в съществената си част “самоотводът” на прокурор Мария Зотева се базира на устни разговори, проведени с нас, като прокурорът пропуска (!) да спомене защо ни извика /служител от деловодството – от тел: 0738280107 на тел.: 0898459972/ на 06.01.2010 г. сутринта, като срещата се състоя следобяд около 15 – 15:30 часа, при която прокурорът ни уведоми, че ще спре наказателното производство до получаването на телефонни разпечатки; прокурор Зотева пропуска (!) да спомене многократните ни искания /устни и писмени/ за разпечатки на тел. 150 и 166 /които умишлено възпрепятства/, твърдейки при “самоотвода”: “вече съм с изградено становище, което поражда съмнение у родителите в прокурорска предубеденост. Ето защо за да не остава и най-малко съмнение в тази насока, моля да бъде приет самоотвода ми.” (!)

Не е ли твърде очебийно и съмнително двама наблюдаващи прокурори по досъдебното производство да си направят самоотвод с мотива “за да не останат и да бъдат отстранени и най-малките съмнения у родителите”?! Цинизъм при положение, че гаврата с паметта на това момче и родителите му продължава повече от 4 години, при събран доказателствен материал – източник за съдебен процес!

Нещо повече, цинизмът стига дотам да ни сочат като причина за големия обем на ДП, довел до “фактическа и правна сложност”, като изключват опороченото разследване и нарушаването на процесуалния закон с отказа на процесуално действие – привличане на обвиняем, при наличен доказателствен материал, което е процесуален абсурд!
Прокурорът при СГП твърди, че “квалификацията на разследваното деяние не е поставяна под съмнение до този момент нито от прокурорите Зотева и Димитров, а относно последния това е невярно. Видно е от извършените процесуално-следствени действия и обстоятелствата, които изясниха по ДП събраните доказателства по времето на втория прокурор /който се оказа неудобен/, застъпил от 21.01.2010 г. като наблюдаващ по досъдебното производство прокурор Иван Димитров при Районна прокуратура Благоевград, командирован в Окръжна прокуратура Благоевград, и това може да се установи от доказателствения материал, възпрепятстван от прокурор Зотева и събран под надзора на прокурор Димитров до момента на изтичане (!) на командировката му по дело “с фактическа и правна сложност”. За пояснение – ДП е квалифицирано с “фактическа и правна сложност” в искане от разследващия полицай, във връзка с удължаване на срока, от дата 17.09.2008 г., т. е. 40 дни след датата на деянието, при иначе умишлено нарушени разпоредби на чл. 212 ал. 2 НПК, имайки оперативна самостоятелност при извършване на оглед на местопроизшествие!

Абсолютен парадокс предвид твърдението й, че “разследващият орган не е счел за необходимо да изземе натривки”, описаното в протокола за оглед следи и веществени доказателства “не се иззеха” и квалификацията “фактическа и правна сложност”. (!)

С оглед соченото от прокурор Кръстева при СГП, че ръководството и надзорът над ДП са били поети от прокурор Мадолев “междувременно”, за повече яснота ще уточним, че прокурор Мадолев пое ДП в периода, в който бяха изпратени от прокурор Димитров /по заявления от 26.08.2010 г. и 27.08.2010 г./, 3 броя писма, с изходяща дата 31.08.2010 г., видно от наблюдателното производство, а именно: писмо до ОД на МВР Благоевград – с искане за копие от рапорт на полицаите, във връзка с Наредба от 4 декември 2002 г. за условията и реда за взаимодействието между контролните органи на МВР и лечебните заведения при оказване на помощ на пострадали при ПТП, както и относно съдържание на проведените разговори в тази връзка; писмо до Филиал СМП Кресна, с искане да бъде изпратен Амбулаторен дневник и Фиш за СМП, който задължително се прилага при образуването на ДП, тъй като е установена “смърт” на местопроизшествие, и е документ, който се съставя съгласно Наредба от 4 декември 2002 г., връзка с Наредба от 4.11.1999 г. за оказване на СМП, и на чиято база се изготвя “Съобщение за смърт” и “Акт за смърт”; и писмо до оператора Виваком – относно съдържание на проведените разговори, тъй като такива бяха отказани с мотив “обърнете се към органите на МВР” (!), видно от приложено писмо на Виваком в кориците на ДП. Отделно от това, органите на МВР ни отказаха съдействие, въпреки че са сезирани многократно, включително и два пъти в рамките на 2008 г. /видно от документи, закрепени в кориците на ДП/, а по ДП се налице писма за неколкократно изпращани данни за 2009 г., вместо за 2008 г.
Прокурор Мадолев пое ДП в момент, когато беше разпитан в качеството на “свидетел” за втори път фелдшерът/”поемно” лице, въпреки разминаването между трафични данни и данните в лично предоставените от фелдшер Димитър Котрулев документи при първия разпит, който беше укрит от прокурора при образуваната преписка № 2149/2010 г. в Районна прокуратура Сандански, касаеща действията на фелдшер Котрулев, както беше укрито и първото писмо от ЦСМП Благоевград за централизацията на повикванията, и писма – 2 бр. на МБАЛ Сандански. Бяхме категорично против този разпит да се проведе в досъдебна фаза, тъй като ще послужи като указание и се оказахме прави, видно от приложените след втория разпит Фиш за СМП и рапорт за нощно дежурство/рапортна тетрадка. Въпреки че настояхме, видно от депозирани документи до ОП Благоевград, да се потърси отговорност на фелдшера, с оглед лъжесвидетелстването и подправените официални документи /графологическата експертиза също изискана от нас/, бяхме изключени от прокурор Мадолев като жалбоподатели, като с преписка № 2149/2010 г. и постановеният акт от 24.02.2011 г. на Елена Гоцева – прокурор при Районна прокуратура Благоевград, командирован в Районна прокуратура Сандански се запознахме в последната прокуратура. От прокурор Гоцева не е установено наличие на престъпление “по чл. 308 от НК или друго от общ характер”, по аргумент “не са събрани достатъчно данни”. А е факт, че фактически данни по ДП по същество са налице, но разгледани в съвкупност – обективно и законосъобразно. Двете административни преписки в Окръжна прокуратура Благоевград – № 142/2011 г. и № 878/2011 г. са точно в тази връзка, като е сезирана и ВКП – отдел “Инспекторат”.
Твърдението на прокурора при СГП за “значителния по обем доказателствен материал, събран в хода на разследването”, констатиран от проверките на отдел “Инспекторат” при ВКП, и фактът, че до настоящия момент въпреки “значителния по обем доказателствен материал, събран в хода на разследването” няма отговор на въпроса ни поставен на 09.02.2009 г. пред Окръжен съд – Благоевград, а именно – кой е подал сигнал на оперативния дежурен в РУП Сандански, говори сам по себе си.
Абсурд е, че бяхме призовани от ОД на МВР Благоевград в качеството на свидетели по административно дело № 741/2010 г., образувано от Николай Ждрапански – оперативен дежурен в РУП Сандански, дежурил на 26/27.07.2008 г., дисциплинарно уволнен във връзка с конкретния случай, вместо същият да бъде привлечен по наказателното дело, което стана 8 тома.

Вместо това, въпреки наличните данни за извършено престъпление е разпитан за трети път, в качеството на “свидетел”, на 11.06.2012 г. и продължава да лъжесвидетелства, че е получил сигнал на тел. 166, а такъв сигнал – не съществува! Разпитани са за четвърти път в качеството на “свидетели” на дати 13 и 14.04.2012 г. и полицаите от Група “Престъпления по пътищата”.(!)

Във връзка с действията на полицейските служители са образуваните две преписки в Районна прокуратура Сандански – преписка № 917/2010 г., касаеща действията на полицаите от ГПП, и преписка № 1598/2010 г., касаеща действията на дежурния полицай в РУП Сандански, които са от съществено значение за начина на воденото разследване.
По повод наше заявление от 16.03.2010 г. до ОП Благоевград, относно действията на полицейските служители, беше изготвено постановление от 12.04.2010 г. на наблюдаващия към онзи период прокурор Иван Димитров, и на тази база в Районна прокуратура Сандански беше образувана преписка № 917/2010 г., на правно основание чл. 139 НК.
Последва постановление от 16.07.2010 г. за отказ да се образува досъдебно производство от Жана Захова – Заместник административен ръководител, районен прокурор в Районна прокуратура Сандански, обжалвано от нас пред Окръжна прокуратура Благоевград на 26.07.2010 г. По жалбата се произнесе Людмил Коюмджиев – прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград, видно от преписка № 3132/2010 г. в Окръжна прокуратура Благоевград, който с постановление от 06.08.2010 г. отмени постановлението на Районна прокуратура Сандански, като в мотивите си същият е посочил, че “не е изяснен фактът за наличие на документно престъпление по гл. ІХ от НК”, както и “предвид констатираното и показанията на дежурния полицай като свидетел по ДП № 538/2008 г. се установяват данни за престъпление по чл. 290 от НК, както и че “не е установено каква е причината за смъртта на Димитър Димитров”, “за какъв период от време е продължила загубата на съзнание на пострадалия и съвпада ли с данните за време на пристигане на свидетелите Лапев и Пангев, …от съществено значение по отношение съпричастността им към деянието по чл. 139 НК, което е умишлено, т. е. че полицейските служители са могли да възприемат състоянието на пострадалия, съществуващата опасност за живота му е дължимата от тях на намиращия се в безпомощност, помощ.”
На 10.09.2010 г. е подаден сигнал от прокурор Захова при РП Сандански – до Апелативна прокуратура София, като същият е мотивиран с изтичане на давността по чл. 139 НК, която е 2 години и към датата на постановлението на ОП Благоевград давността е изтекла; че в РП Сандански е образувана втора преписка под № 1598/2010 г., като двете се дублират; както и че “престъпления, свързани с причиняване на смърт с изкл. на тези по чл. 120-122 НК, са от компетентност на Окръжна прокуратура Благоевград”, което е посочено и от нас в мотивите на жалбата. Апелативният прокурор Йордан Стоев с постановление от 08.12.2010 г., видно от преписка № 4725/2010 г., уважи сигнала на РП Сандански с указание ОП Благоевград да вземе отношение по втората жалба от 10.11.2010 г., по пр. № 1598/2010 г., по която се произнесе Николай Захманов – Административен ръководител, районен прокурор в Районна прокуратура Сандански, а инстанционен контрол извърши именно наблюдаващият прокурор Мадолев с постановление от 03.01.2011 г., с което отхвърли постановлението на РП Сандански, като “неправилно и незаконосъобразно”.
Втората преписка № 1598/2010 г. се образува в Районна прокуратура Сандански по повод постъпило в ОП Благоевград копие от справка рег. № ДМ/2147/26.04.2010 г., изготвена от комисия на Главна дирекция “Досъдебно производство” към МВР – София по наши многократни жалби, и с постановление от 04.08.2010 г. на Окръжна прокуратура Благоевград справката е препратена в Районна прокуратура Сандански, с оглед преценка за наличие на данни за престъпление по гл. ІХ НК, респ. чл. 290 ал.1 НК от страна на Николай Ждрапански. В тази връзка е актът от 01.11.2010 г. на Николай Захманов – Административен ръководител, районен прокурор при Районна прокуратура Сандански, като актът е необективен и незаконосъобразен, мотивиран само на база материали на органи на МВР, а именно – Главна дирекция “Досъдебно производство” към МВР – София и отдел “Вътрешна сигурност” при ОД на МВР Благоевград, като проверката от ОД на МВР Благоевград е разпоредена допълнително от прокурор Захманов, “тъй като към справката препратена от ОП Благоевград не са били приложени никакви документи или други материали.”(!)
Поради тази причина го обжалвахме на 10.11.2010 г., като мотивите именно от тази жалба са включени в опровержението от 10.08.2012 г. на становище от 19.06.2012 г. на прокурор Мадолев, но тези фактически данни е очевидно, че не са взети предвид от прокурора при Софийска Градска прокуратура. Нещо повече, прокурорът убедено твърди, че по ДП “са били изяснявани и детайли, които нямат пряко отношение към настъпилото произшествие, а касаят отразяването му във водените в РПУ Сандански регистри”, което е категорично невярно. Именно изясняването на тези детайли доказва пряката връзка между действията на дежурния полицай, полицаите от ГПП и фелдшера, и съставът на престъплението, доказва и извършените престъпления от същите против правосъдието и документните длъжностни престъпления, с цел да прикрият тежко престъпление, но няма кой да ги привлече и изобличи! Отказан беше и полиграфът, видно от документи по ДП! И именно прокурор Мадолев с постановление от 03.01.2011 г. отхвърли постановлението на Районна прокуратура Сандански, като “неправилно и незаконосъобразно”, като съществен аргумент на същия е, че “прокурорът от Районна прокуратура Сандански не е имал възможност да се запознае с материалите по ДП”. Впоследствие се събраха и още доказателства, за които компетентен е Съдът.

Недопустимо е за прокурор осъществяващ инстанционен контрол да изрежда “фактология” по ДП и да прави съществени фактически грешки.

Прокурор Кръстева при СГП, твърди, че “на 04.05.2012 г. за пореден път следовател Здравко Бакалов при ОСлО при ОП Благоевград предоставил по реда на чл. 227 НПК материалите.., като “сме отказали да подпишем протокола за предявяване”, което е невярно. Протоколът, който е подписан с възражение, че не сме съгласни с правното основание, на което е образувано и водено ДП, с отказ от прокурор и следовател да се отработи различен механизъм от “установения” в началото, без разследване, е с дата 29.11.2011 г. при предявяване на разследването от следователя. По отношение на исканията, възраженията и жалбите до ОСлО и Окръжна прокуратура Благоевград да се отработи правдоподобна версия, която да кореспондира с фактите, същите бяха отказани, видно от постановление на прокурор Мадолев от 22.11.2011 г. и се назначи допълнителна експертиза, в която не участваме, като мотивите ни са изложени в жалба от 04.01.2012 г. до ОП Благоевград, която и до настоящия момент е без отговор.
Относно обстоятелствата по отношение на извършените огледи /3 на брой/ на местопроизшествие и “волята” за присъствието на прокурор Мадолев на един от тях, и отказът да се заснеме огледа с присъствието на полицейския автомобил, както и манипулирането на писмени доказателства и унищожаването на веществени доказателства и отказ на експертиза, като способ на доказване.

Относно обстоятелствата по отношение на извършените огледи /3 на брой/ на местопроизшествие и “волята” за присъствието на прокурор Мадолев на един от тях, и отказът да се заснеме огледа с присъствието на полицейския автомобил, както и манипулирането на писмени доказателства и унищожаването на веществени доказателства и отказ на експертиза, като способ на доказване по НПК, на пътната книжка на автомобила на ФСМП Кресна, при очевидни подправки в частта за конкретното ПТП съвпадащи с подправените документи от фелдшера, всичко изброено е изложено в опроверженията и документите, с които е съзирана ВКП.
От гореизложеното е очевидно, че актът на прокурора при Софийска Градска прокуратура е необективен и незаконосъобразен и прокурорът е злоупотребил със служебно положение. Прокурор Кръстева тенденциозно измества съществото на мотивите ни, укрива факти и потвърждава неистини. Умишлено не разглежда фактите, изложени в опроверженията на становища на прокурор Мадолев, депозирани ведно, и прекратява преписката, твърдейки, че “липсват данни за осъществени обективни признаци на престъпна проява от общ характер по смисъла на чл.294 НК или по чл.288 НК, както и друга от Раздел ІІІ Престъпления против правосъдието на НК, която да е осъществена от следовател Здравко Бакалов и прокурор Георги Мадолев при разследването…”
Поради това, настояваме, Върховна касационна прокуратура да извърши цялостна проверка по разследването и да предприеме адекватни действия. Поредно произнасяне от позицията на силата каквото е атакуваното постановление, би потвърдило, че протакането е целенасочено и целта е изтичане на давност, а това е отказ от правосъдие!
Приложения: копия от жалби от 10.08.2012 г. в опровержение на становища от 06.04.2012 г. и 19.06.2012 г. на прокурор Г. Мадолев, и копие от жалба от 24.01.2011 г. за отвод на разследващия полицай Невена Попиванова, които са неразделна част от настоящата жалба. Настоящата жалба ведно с приложенията съдържа 33 броя листа.
Настояваме приложенията да бъдат разгледани ведно с настоящата жалба!

12.10.2012 С уважение,
Благоевград

Димитрови