Църкво, не виждаш ли аллах-вериша
Доган може да чете евангелието като дявола. Но е единственият, когото ще намерите в православната ни библиотека. Църквата се отказа от предизборно участие в живота ни и предпочете изолацията. От нея съвсем и не очаквахме политизация. А единствено самозащита – от нашествието на исляма пред урните и от употребата му за ДПС пропаганда.
В Турция не гласуват християни. Нито пък пътуват в автобуса, който пристига, за да подпише новия обществен договор. И от това на църквата не може да й бъде все едно. Не може православието да проповядва безразличие, докато мюсюлманите ги заклеват не само да гласуват, но и как да гласуват. Докато мюфтиите водят предизборни кампании, а ходжите отказват да погребват политическите неверници. И особено докато се правят безплатни сюнети срещу правилна бюлетина. Това е аллах-вериш, църкво. И само ти като че ли не го забелязваш. Мърляшката ти пасивност е най-виновната за появата на хитовото клише „заиграване с етническата карта”. Това е безбожна демагогия, която се продава в комплект с клетви и обрязване. И някой трябваше да защити суверенитета на религиозните територии. Анти ДПС политиците не са достатъчно обективни, за да го направят. А ти доброволно не пожела да се намесиш като институционален авторитет. Тъпа и мързелива църква си ти. Затова и ислямът ще има собствена парламентарна група, а твоят кръстоноснен поход за религия в учебния план пак няма да е успешен.
Когато детският пенис се сбогува с кожичката си в изборно време – православието е в грях, ако не произведе мотивация за паството си. И не го помоли да участва масово във войната, използваща религиозни оръжия. Ще ви стане по християнски тъжно, ако прочетете официалните послания на църквата от последните седмици. Първото не харесва хомосексуализма и парада му. Второто – два дни преди изборите, не харесва медиите извън синодалната цензура. Нелепо е, докато Аллах агитира за парламент, лицемерният проблем да е къде си го слагат педалите. Още повече, че изпитваме дълбоки съмнения дали повечето свещеници биха преминали безупречно донаборна комисия. Абсурно е, докато мюфтиите рекламират политическия гарант за удобен етнически модел – да се сърдиш на пресата, че се занимава с подозрения за педофилия в семинарията. Които, вместо да се разсеят убедително, гузно се замазват. И без църквата паството само се сети какво да прави този път. Но за следващия въобще не е сигурно. Мизерията, съчетана с неграмотност и липса на ценности, изглежда най-възможният бъдещ победител. Тя би вкарала от циганската махала в парламента Хитлер и Сталин като мажорирани кандидати, ако има кой да й раздаде по 20 лева. Или да я закълне в джамия. В гетото няма канализация и усещане за липсата й, затова ако може да му осигурите поне поп мисионер. Пратете го бързо, защото там вече се строят минарета. Чиято религиозна победа в политиката скоро ще се превърне в неизбежна.
Ловецът на християнски души – комерсиалният поп на bg църквата изглежда точно толкова мъртъв, колкото краля на попа. Православието ни е неясно като Майкъл Джексън и невъзможно за идентификация без грешка. Бяло или черно ли е, мъж или жена ли е, божествено или извратено ли е, има ли обоняние за случващото се наоколо, или носът му отдавна е окапал. Безспорна изглежда само отдавна загубената връзка с реалния живот. В който например папата предлага на Г-8 150 страници концепция за нов финансов ред. А тук няма кой да каже две християнски думи срещу обвързването на политиката с исляма.
Който нож вади, от нож умира, намекна Доган след изпадането си от властта. И поне това евангелско предупреждение, произнесено като застраховка или доктрина за бъдещ реванш, трябваше да направи впечатление на църквата. И тя да излезе с готов отговор от Корана. Където пише, че който с пистолет в главата си стреля – от куршум в слепоочието умира. Но после ходжите не го опяват, защото Аллах няма добро мнение за самоубитите мъжки секретарки.
Калин Руменов
В. „Новинар”