Чалгокалипсис сега

Март беше смахнат месец. Капитализмът се оказа пред банкрут, американската икономика е в менопауза, демократите кандидат-президенти ни убеждават, че не са расисти, нито пък жени с мъжки амбиции. А съпругата на Обама се изказа, че номинирането на мъжа й я е накарало за първи път да се почувства горда, че е Американка. Патриотизмът й драстично ще се увеличи, ако я изпратят да живее в Либерия, вместо да се мъчи в гадната Америка. Бившият Либерийски президент в момента е съден в Хага, защото измежду други цивилизовани постъпки, е изяждал с добро Кианти сърцата на враговете си.
Междувременно в България се оказа, че милицията, извинете, полицията, всъщност е официалната съпруга на мафията, което не е новина, въпреки, че ние наивно мислехме, че са само любовници. А то се оказа, че са се бракосъчетали. Разбира се, тази сватба не е била забранена от българската църква, неправеща разлика между ченге, мутра и обикновен гражданин. Всички в крайна сметка са Раби Божий.
А по стар български обичай, ако децата от домовете не са отстреляни от неизбран (този път), некандидатирал се за депутат (този път), педофил – ако по някаква странна случайност оцелеят, те нямат друг избор, освен потънали в досада от унищожителния лукс в който живеят, да се продрусат, и да станат проституки. Същия този март едно жизнерадостно момче се самоуби, “Пазачът на мъртвите” умря, а Азис и аз оживяхме въпреки атентатите с плюшени белезници на страниците на Новинар.
Обаче никой не подозира, че в България тихо тиктака бомбен механизъм.
Предстои експлозия поне равняваща се на авария в бъдещата атомна елекроцентрала в Белене – взривът на века, който ще промени генетично българите завинаги.
Не, няма да е мина останала от Втората световна война.
Няма да е изостанала съветска ядрена глава скрита при Али Физика от Родопите.
Няма да е и гей-бомбата, въпреки че таях надежди, че ще избухне за да се заобичаме и ние покрай влюбващите се един в друг войници от вражески армии. А гей-бомбата на Пентагона е страшна почти колкото родната ни гей-бомба Азис.
Не, това е сценарий за евентуална експлозия на силиконовите устни и цици на чалга певиците. Краят на културата, такава каквато я знаем.
Ще се разлетят из републиканския въздух невидими частици силикон. Като тих, радиоактивен дъжд ще се посипят над шепата инетелктуалци лутащи се между озверяване, осребряване и просветление.
Малина, Глория, Гергана и цялата армия от деца на лейтенант Шмидт в лицето на Митко Пайнера, ще се спихне като спукано детско поясче, и безброй български принцове ще започнат да се давят в липсата си на мокри сънища. Момичетата ще се превърнат отново в жаби, гримът им ще потече в буйни реки заливащи всичко по пътя си, и приказката ще свърши. Глория ще си е пак Ганка.
Но не това е най-страшното в този зловещ сценарий. Най-трагичното ще е драмата на интелектуалците. Силиконът ще проникне във всяка тяхна фибра била до този момент в пряк досег само със Сара Кейн, Амос Оз и “Вълшебникът от Оз”. Ще се преплете с перфектната спирала на непоносимата лекота на генетичната им структура, и ще нанесе необратими за бъдещето на България вреди. И бедата няма да е само в интелектуалците, а и в децата им.
За ужас на майките-интелектуалки, завършили най-малко философия и обикновено докторантки на най-големите светила по психология във Виена, при раждане тези така или иначе изтерзани от заобикалящата ги простащина жени, ще бъдат подложени на ново изпитание.
Напускайки утробите им, децата им няма да проплакват с обичайното “Уааааа”, а първия звук на всяко бебе ще е вече генетично закодираната в него песен на съответната певица от която е дохвърчала силиконовата зараза. Звучи сложно, но не е. Опасно лесно е. Примерно, ако върху нищо неподозиращ интелектуалец попадне атом от циците на Цветелина, бебето му ще пропее конкретна песен от репертоара й, като например “Розови очила”:
“Не спазвай правила, живей за мигА, и през розови очила гледай ти светА.”
И, о ужас, още един кошмар ще сполети бедните мутанти – децата им ще проговарят директно на диалект от съответния регион на България от който произхожда спукалата се певица. Без значение дали децата са родени примерно до Седмочисленици. Без значение за кои лайфстайл списания пише мама, както и това, че татко е бил специализант в мозъчен тръст в Бостън.
Добре, че свърши този шибан март. И този път чалгокалипсиса се размина. За всеки случай обаче, предлагам на интелектуалците да се оборудват със скафандри. Постмодерни, звукоизолиращи, анти-силиконови, филтриращи мисловната, медийна и мутробойна среда. И най-важното:
Трябва да са ЗА-ДЪЛ-ЖИ-ТЕЛ-НО импрегнирани главно и основно срещу българския народ.
Иначе лошо.

Блогът на Милена Фудчеджиева