Част 1. Не за първи път бием Октопода

“Нашата цел №1 е да се отвоюва държавата от престъпниците!”

“В България разделителната линия не е между политическите партии, фронтовата линия е между държавата и престъпността.”

“Ще строша всеки чадър, който закриля извършители на престъпления!”

“Ако не спечелим борбата с Октопода, губим всичко!”

Чии са тия думи? Звучат, сякаш ги е казал Бойко Борисов, министър-председателят – нали той обяви тия дни, че сме във война. Но не. Изрекъл ги е Иван Костов навремето, когато управляваше като премиер на България, по-точно – в деветата година на демокрацията.

“Държавата отвоюва своята незаконно присвоена от престъпни групировки и корумпирани чиновници територия.”

“Най-големият ми успех е това, че все по-голям процент от структурите на МВР работят активно. Те се отърсват от летаргията и разбират, че истинският противник са не само тези, които извършват конвенционалните престъпления, но и т.нар. бизнесмени, забогатели чрез връзки с властта.”

“Целта ни беше още в нашите първи 100 дни да победим страха от престъпността, хората да се убедят, че имаме силата и волята да отрежем пипалата на Октопода!”

Това пък кой го казва?

Мислите, че е вътрешният министър Цветанов? Не е вярно. Това са изказвания на Богомил Бонев от 1997 г. – още когато е шеф на МВР в кабинета на Костов.

По онова време Бонев е отличникът, рекламното лице на правителството, най-харесваният от народа министър. Пресата е щедра на похвали към него дотам, че той прехвърля някои към своя началник: “Аз малко незаслужено обирам лаврите, тъй като борбата с престъпността е политика на целия кабинет.”

“Труд” пише ентусиазирано в ония дни като повечето вестници: “Бонев махна стикерите на СИК и ВИС от колите и от витрините на търговците, които бяха рекетирани. С операцията “Комар” ужили мутрите с джиповете. Махна тъмните стъкла от лимузините. Отряза застрахователните лицензи на групировките. Стъпка по стъпка изтласка силовите бизнесмени от незаконно заетите територии. Две трети от българите приветстват поведената от Бонев битка с престъпността!”…

Напомня ли ви нещо от сегашното историческо време всичко това?

В ония неотдавна отминали времена арестант номер едно не е Алексей Петров, а Ержан Рашид-Роко.

НСБОП връзва с белезници показно момчето от Бели пласт, което – по думите на ченгетата – се превърнало в доларов милионер, на чиято трапеза неведнъж сядал Ахмед Доган. “В Кърджали аз съм кметът, полицаят, прокурорът и съдията!” – това Роко обичал да го повтаря. Дали е бил агент на прикритие, не се знае. Но бил пил и пял неведнъж с Иван Татарчев (Бог да го прости) , главен прокурор тогава.

“Имаме планини от доказателства за връзките му с магистрати”, обявява главният кърджалийски полицай. Тия доказателства в съда не се появяват. Роко е пуснат на свобода под гаранция.

Започва престрелка между властите – изпълнителната и съдебната. Бонев: “Диагнозата на Роко е безнаказаност! Заради мудното правораздаване!” Татарчев: “Случаят Роко ще се окаже димна завеса. Правителството е омешало в пропагандни клишета политическите програми и НК!” Бонев:“Обществото иска да види къс път между престъплението и наказанието!” Татарчев: “Бонев прави силови импровизации в сферата на правото!” Костов: “Ще пишем етичен кодекс на магистратите! Ще нарушим тяхната недосегаемост, ако го погазят!”

Процесът срещу Роко завършва с условна присъда.

Пресата обобщава:“Държавните институции действат като орел, рак и щука спрямо подземния свят. Политическата власт се изкушава да направи съдебната удобна за себе си. Възмутителен е махленският тон, с който се водят споровете между МВР и магистратите. Когато един правозащитен орган воюва с друг, печели мафията.”

Да ви звучи познато? Да сте срещали вчера-днес подобни коментари по медиите?

Разбира се. В днешната баталия срещу мафията различни май са само имената на действащите лица. Вместо Бонев и Татарчев, Лазар Груев и Цветанов.

Да, има явно и имена, които се повтарят. Не само “Костов”. Например и “Татяна Дончева”. “Ще катастрофираме с всички влакове, докато гледаме боксовите мачове Татарчев – Бонев”, са нейните думи, останали оттогава в историята…

По онова време Евросъюзът е нещо отвъдно, в което вярваме. Днес членството ни в него е реалност. Но събитията в международен съдебно-криминален план си приличат. Интерпол намира и ни връща от чужбина Майкъл Капустин, Стамен Петров, Иво Недялков и други фараони, ограбили стотици хора. Но колкото повече расте броят на екстрадираните, толкова повече намалява броят на приключилите с присъди дела срещу наши мафиоти, издирвани по цял свят. Кабинетът отваря “Министерство на правосъдието и евроинтеграцията”, та дано и ние станем правова държава. Уви! Европа чува за нас предимно като тръгнем да си прибираме някой арестант, а ние за Европа – когато го осъди вместо нас.

Бонев негодува срещу съдебната власт в ония дни – така както протестира днес Цветан Цветанов, виждайки примерно, че процесът по аферата “Стойков-Николов” приключва в Германия, а у нас не му се вижда краят.

Казват, че от прочита на миналото било възможно да се извадят поуки в полза на съвременните политически и държавни дейци.

И бегъл преглед на старите вестници сочи, че коментарите за свършеното от екипа “Костов-Бонев” в областта на правоохраната се променят рязко още докато двамата са на власт.

“Само с хляб и зрелища съвременна България не може да се управлява – пишат водещи журналисти. – Хлябът гони по цена европейски стандарти и горчи. А зрелищата не събират вече публика, защото не отиват по-далеч от тренировката на “комари”.

Нито един от милионерите с мутренските коли не е в ареста. А доларите на Роко се оказаха в съда тапети.”

“Борбата срещу престъпността се изроди във война за правомощия между правоприлагащите институции – заключава в ония дни “Труд”. – Татарчев гони Бонев повече от бандитите.”

И по-нататък: “Бонев не се хвана в чувала на Татарчев, обаче попадна на по-лошо място – в доклада на Атанас Атанасов.”

Въпросният доклад на Костовото контраразузнаване събори по несъвсем ясни причини няколко министри, между които и вътрешният – най-хваленият и обичаният. От изнесените по-късно обвинителни актове по делата, водени срещу бившия контраразузнавач №1 ген. Атанасов, се разбра, че този фамозен документ бил писан под негово ръководство от няколко души, между които сегашният шеф на ДАНС Цветлин Йовчев и най-известният служител там Иван Драшков – двама от флагманите на днешната война с мафията. Нито едно наказателно дело не беше образувано по данните от тоя доклад, набеден, че е описал корупцията във властта. И това е тема за размисъл.

Но по-важно е друго: В суматохата на изминалите от Костовото до Борисовото време доста неща в службите и в съдебната система се промениха. Обаче една максима си остана непоклатима. Максимата, позната от филма “Кобра” със Силвестър Сталоун и произнесена на живо през 2001 г. от главния секретар на МВР тогава Бойко Борисов: “Ние ги хващаме, те ги пускат.”

Примерите с по-нови дати са многобройни.

1. Седем души задържа МВР в рекламираната като най-мащабна операция “Октопод”. Съдът остави в ареста двама – Алексей Петров и Марчело Джотолов.

2. Девет души прибраха ченгетата под кодовото име “Факири”. Само един сега е в килия.

3. На свобода е Хамстера, сочен от полицаи за главния в бандата похитители, наречени “Наглите”.

4. Ако след хайката за “Силоваците” поне 1 от т.нар. наказателни бригади на Октопода и Наглите се е задържал зад решетките, то е останало незабелязано за нас.

След повечето от аплодираните от електората полицейски акции се оказва, че папките с доказателства срещу задържаните са полупразни. Досъдебните и съдебните процеси приключват изненадващо бързо или постепенно, при което става ясно, че едно е да вържеш с белезници за малко някого, а съвсем друго е да го заковеш задълго с данни за извършени от него злодеяния.

“В крайна сметка качеството на работа на МВР се определя от количеството на осъдените за престъпления”, казва Бонев.

Ако това е вярно – а няма причини да се съмняваме в думите на най-успешния от досегашните вътрешни министри, – то значи, че работата на МВР е лошокачествена и до днес от 20 години насам. Ето защо законите и политическата воля се оказват недостатъчни за победа над мафията.

За последните две петилетки у нас ние нямаме осъдени знакови фигури от подземния свят ( с едно-единствено изключение – Митьо Очите). Има само смъртни присъди, издадени от ъндърграунда и влезли в сила.

Доста по-лесно е било, както чуваме, да се правораздава по Татово време, съгласно тоталитарния ред. Когато милиционерът, прокурорът и съдията са били събрани в един партиен юмрук, вероятно на ченгетата не им се е налагало да събират кой знае колко доказателства, преди да приберат на топло някого в нещо си заподозрян.

Оттогава досега съгласно статистиката нашите (и руските) детективи са начело сред колегите си от цялата планета по разкриваемост на престъпленията. Според статистиците тя се движи от 1995 г. насам от 55 до 66%. За сравнение – в САЩ през последните 25 години тази цифра се запазва на равнище 22%, в Англия – малко над 30%, в Германия – около 45%.

Тоя псевдопрофесионализъм, изглежда, е станал навик на нашите полицаи, дознатели и агенти от ДАНС. От него продължават да си патят и до днес добронамерените шефове на МВР.

С днешна дата – спорът за правораздаването

Съдиите: Подкопава се авторитетът на съдебната власт

* Абсурдно е полицията да се превръща в коректив на дейността на съда.

* Ще поискаме експертиза за независимостта на съдебната власт в България от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

* Медийните изяви на Цветан Цветанов сочат опасна тенденция за подкопаване авторитета на съдебната власт.

* Недопустимо е министър да обявява съмнения, свързани с организираната престъпност, и да не разследва това.

* Ще стисна зъби за последен път и няма да коментирам действията на други институции (Лазар Груев, шеф на Върховния касационен съд).

Цветан Цветанов: Ако кажа истината, зъби ще падат

* Октоподът може би е проникнал на всички нива, дори и в съдебната система.

* Има много компрометирани полицаи, прокурори и съдии.

* Няма осъдени знакови, емблематични фигури от последните 20 години. Има само присъди с фатален край, издадени в подземния свят. Съдът е съпричастен към всички убийства, станали през тия времена.

* Съдебните процеси у нас се нуждаят от европейски мониторинг.

* (В отговор на Лазар Груев) Стискането на зъби не решава проблема. Ако кажа самата истина, ще изпадат зъбите на някои.

Премиерът Борисов: “Трябва да наложим мораториум на нападките между институциите!”

Ана Заркова

В. Труд