Ченгетата издирват Гейзо от Крокодилската банда, той: Ало, от седмица съм в Германия!

Близо 200 барети, жандармеристи, униформени и цивилни полицаи са мобилизирани в хайка за бандата на Крокодилите, съобщиха от МВР вчера. Силите на реда са на крак вече второ денонощие, след като на магистрала “Тракия” в първите часове в неделя беше пребит и ограбен турчинът Мустафа Гюмюш. Грабежът беше последван от престрелка с полицията, при която един от бандитите – Димитър Митров (Богровеца), падна убит. “Престъплението е дело на групата на Емил и Евгени Милеви, известни още като Кроки и Гейзо, или като Крокодилите”, убедени са софийските криминалисти. Те гонят двамата братя не от 2 дни, а от 12 г., но все не успяват да ги хванат и да ги дадат на съд заедно с достатъчно доказателства за деянията им.

Евгени Милев-Гейзо изненадващо ни отговори, когато му позвънихме вчера по телефона.

– Ало, г-н Милев, къде се намирате в момента вие, може ли да се видим?

– В Германия съм, г-жо Заркова, няма как да се видим сега, на 2000 км съм от България.

– Вие знаете ли, че тук жандарми ви търсят под дърво и камък? Заради обир с престрелка, който е станал на магистрала “Тракия” в неделя през нощта.

– Да, разбрах от интернет за това. После и по телефона ми звъннаха приятели от България. Но аз съм от една седмица тук, в Германия. Така че няма как да съм бил на магистрала “Тракия” в неделя през нощта. Може лесно да се докаже това – със свидетели, с подписи, с печати от границата.

– При престрелката на магистралата е бил убит Димитър Митров-Богровеца. Вие познавате ли го? Съседи и приятели сте били с него, казват…

– Нищо подобно. Аз никога не съм живял в Богров. И никога не сме имали с Богровеца нещо общо, ако не се брои това, че са идвали от негово име да ме заплашват. Не сме били приятели, по-скоро обратното. Виждал съм го преди 8 г. и нито веднъж оттогава. Навремето дойдоха при мен той и един Марио, ако си спомняте, дето го писахте във вестника, че е избягал от затвора. Искаха да ме бият, нещо такова.

– Че защо, ако нямате нищо общо?

– Неприятен нещо съм им бил… Пандизчийски взаимоотношения с Марио си имаме… Като бях в затвора, аз съм помагал на хора от бившата ВИС-2, които съм смятал за невинни. Със съвети, не с друго. А тоя Марио имаше нещо против и ми викаше: “Престани! Не им давай акъл на тия, че ще те смачкаме.” Но аз, разбира се, съм по-голям от тях. Абе, пандизчийски работи… После се оказа, че Марио е бил комбина с Богровеца. Вижте, аз направо ще ви кажа: това момче, като са го утрепали завчера, аз вече имам един враг по-малко. Един вид услуга са ми направили.

– Не говорете така. Бивши полицаи се кълнат, че с Димитър сте били близки. От една банда сте били. Той бил шофирал прословутото черно БМВ, с което вие и брат ви сте правили магистрални грабежи.

– Глупости! Че кога сме правили с брат ми магистрални грабежи ? Посочете ми някой свидетел, че ние сме грабили, или някой, който да ни е видял с Богровеца – той да шофира, аз да се возя… Такъв няма. Полицайски интриги само! Заради тях не ми се седи в България. Щом стане някъде беля, идат да ми звънят на вратата и да ме питат дали съм бил там. Имам късмет, че съм бил в Германия, докато тая престрелка е ставала. Както имах късмет и по-рано, когато убиха един полицай в Своге, че по същото време бях задържан в едно районно. Иначе щяха да кажат, че аз съм застрелял човека… Имам късмет.

– Не “късмет”, “алиби” го кажете.

– Алиби! Направо се вбесявам. Аз съм вечният заподозрян! Полицайски работи. Най ме е яд, че притесняват майка ми.

– А какво правите в Германия, ако не е тайна?

– На гости съм сега при приятелка. По-рано имахме в Нюрнберг ресторант, казваше се “България”. Предлагахме български ястия, прославяхме българското, дето се казва. Мина, не мина една година обаче и ни разтуриха работата. Разлепиха моя снимка от един вестник там, че съм грабил турци в моята страна. А в Нюрнберг има голямо турско население, което посещаваше и нашето заведение. Мен много турци с добро ме познават, но като ми разлепиха снимката – като че съм Осама бен Ладен, – хората се хванаха за главата. Така ме изгониха от Нюрнберг и през февруари – ща, не ща – се прибрах в България.

– Много интересно – отворили сте ресторант в Германия, след като апелативният съд ви оправда по обвинението за обир с опит за убийство на полицай…

– Стига, моля ви се, нямам нищо общо с тия работи. Това се доказа от свидетелски показания, от разпечатки на телефони – от всички действия, които може да проведат прокуратурата и следствието. Съдът го каза, нали така?

– Е, да. Но ченгетата казват, че полицейските ви регистрации излизат на 60 метра компютърни разпечатки.

– Лъжат, повече са. На мен, като ми пуснат разпечатка, свършва хартията. Ама на нея какво пише? Само полицейски клюки – приказки за маса, дето за нищо не стават. Освен да притесняват майка ми, както ви казах. В СДВР-то пет пари не дават, че според Наредба № 1 на МВР регистрациите на гражданите трябва да се унищожават. Тия хора няма да се научат да работят според конституцията и Наказателния кодекс!… Смеете ли се? Ами смейте се… Аз съм станал вече в правото по-добър от адвокат Марковски, той вече почва да се учи от мен (смее се и той).

– А вие в България освен с ченгетата и с правото с какво друго се занимавате?

– Имам един камион “Джуган”, военен. С него прекарвам дърва за огрев – да се топлят хората. В България това ми е занаятът.

– А брат ви къде е сега?

– Не знам. Не искам да му звъня. Сигурен съм, че и той няма нищо общо с тия неща, за които ни търсят сега.

– Не са намерили брат ви на неговия адрес.

– Е, те десетина адреса на десетина души знаят и им тропат по вратите, каквото и да стане…

– Въпросът е защо е така. Защо не тропат след грабежи на моята врата?

– Отде да знам… На мен май че от сводниците ми идват проблемите. Аз не мога да понасям тия, дето продават момичетата по магистралите. Веднъж понабих един и сводниците ме намразиха, а те си плащат на магистрални полицаи и тия полицаи ми гонят карез заради тях… От друга страна, Мето Илиянски ми беше приятел и край него ме нареждат, затова.

– А Мето къде ли се намира сега?

– Пече се сигурно на някой плаж. А мен в България на бавен огън ме пекат.

– Интересни хора познавате.

– Така е. Мога да ви кажа, че с Ахмед Доган заедно в затвора дупки сме копали.

– Вярно ли?

– Вярно, я. В Софийския централен бяхме с Доган, в Първи отряд. Но то е дълга приказка, не й е мястото и времето сега… Е, толкова от мен. Поздрави от Германия.

Ана Заркова

В. „Труд”