Червен пиар се композира, Първанов кара влака

Препечатвам информацията на агенция БЛИЦ, която често препечатва мои статии, без да мога да знам, дали самото твърдение за авторството на президентската секретарка по отношение на “номера със стенограма” е безспорно. Публикувам обаче този текст, защото всичко останало в него е вярно със сигурност . И е повод за някои разсъждения.

Мариана Добрева – гадже на големия син на президента Владимир, дъщеря на покойния Николай Добрев и сестра на депутата от БСП Кирил Добрев, била авторката на идеята да се публикува стенограмата от разговора на Първанов със Симеон Дянков.

От седем години 30-годишната Мариана е главен експерт по програмата на държавния глава. Според запознати тя е най-близкият сътрудник на Георги Първанов. Тя е човекът, който филтрира срещите и реди изявите му.

Добрева е и съдружничка с гаджето си Владимир Първанов и брат му Ивайло в „Айви-СМ“ ООД за проектиране и продажба на софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги, дистрибуция на стоки и сделки с интелектуална собственост.

Мариана била специално поздравена за идеята от благодарния си бъдещ свекър. Вечерта след публикуването на стенограмата тя специално си запазила маса в „Син сити“, за да отпразнува унижението на финансовия министър с приятели.

Добрева е състоятелна жена. От края на 2006 г. сътрудничката на държавния глава е собственик на 20% от капитала на фирма „Търговски център Възраждане“. Партньори на Добрева са близки до БСП бизнесмени. Част от тях развиват съвместна дейност и с брат й. Заедно със съдружниците си или техни роднини Добрева притежава над 1300 кв. м офиси, магазини, банкови салони и гаражи./ БЛИЦ

Може да се изненадате, но за мен тук акцентът не е в конфликта на интереси край президента, под чието крило забогатяват негови фаворити на държавна служба с неограничен достъп до информация и с възможности да “респектират” когото и да било с свръзките и влиянието си. Писал съм за това и преди. Това е много голяма тема и заслужава отделно внимание. Просто не искам да я “претупвам” .

Този е именно един от въпросите, който би трябвало да бъде задаван опозиционно на държавния глава с най-голяма вероятност да го хване много повече натясно, отколкото “изправянето му” пред конституционния съд заради онази стенограма.

Предлагам да се вгледаме за момент в друго: през годините на т.н. преход около властовите центрове на червените се създаде нов елит, който никак не е за подценяване. Въпросната госпожица е направо емблема в това отношение: млада, красива, богата, вероятно умна и …напълно предана на един човек, който е олицетворение на всичко, което би трябвало да тревожи младите, умните и честно забогателите.

Защото Първанов е генно модифицираният организатор на съпротивата срещу модернизацията на България, но възползвайки се от естествения стремеж на новото поколение към просперитет, успява да привлече опортюнисти за каузата на путинизацията на България, които са на по-високо интелектуално и академично ниво от неговото.

А путинизацията е възможно най-лошият вариант за страната ни, защото цели по йезуитски начин да наложи един модел на управление по образ и подобие на руския, макар и в по-мек, пернишки вариант: с парализирано гражданско общество и медии, обслужващ личния просперитет на шепа олигарси, предани на властта и особено на един единствен неин субект.

В същото време за пореден път Първанов демонстрира, че в името на своята цел, която в случая е привличането на млади симпатизанти, е готов да напусне досегашното си убежище и да впусне в чужди за него води. Така напоследък той изведнъж изскочи от бункера си с претенцията да бъде борец за прозрачност, макар да е пословичен със своята потайност.

Напипвайки слабо място в аргументацията на ГЕРБ пожела от името да гражданите да не се ограничават правата им на протести – сигурно се готви за опозиционер в близко бъдеще. Което силно напомня на вица за отговора , който Тодор Живков дал на Милко Балев след посещение в затвора и в университета. “ Др. Живков, защо обещахте на затворниците десетократно по-голямо увеличение на парите за храна?” “Ееее, Милко, студенти тепърва няма да ставаме”, отвърнал му Тато.

Изобщо, той страшно обича да отправя посланията си през младежки форуми, на които разказва новата ни история по неговия си начин в една практически безкритична към интерпретациите му обстановка. И в това, формално, няма нищо лошо. Много е американско даже да общуваш с академичната младеж. Резултатът обаче при Първанов никак не е “американски”. Внушенията му са все в “правилната “ посока – дали ще е възторг от делото на поета Вапцаров или от собствената му роля в събитията от 1997 г.,

Ама браво, ще каже някой – ето, Първанов вече ще ни защитава и от намесата в генома на храните. Нали така се преобърна и за НАТО, това е добре за България. И щеше да е правилно да му се ръкопляска, ако нямахме горчивия опит от практиката за какви цели употребява “преобръщането си”, превръщайки България в “най-верния сателит” на Русия сред натовските страни.

Вижте и начинът, по който се застрахова, когато върши любимото си упражнение да награждава приятели, спонсори и съмишленици. Винаги вмъква в списъка един – двама почтени хора. Как да му откажат, държавен глава е това! Хитруването е пладнешко, но с гарантиран успех. Някак си не върви да кажеш на възрастен човек, наистина заслужил държавното си отличие, да не служи за прикритие на далаверите на върха на държавата.

Ако примерът със секретарката Добрева ( да се върнем на това) не ви е достатъчен обаче, спомнете си за Ивайло Калфин. Той е същият типаж – образован, шлифован, млад ( не толкова, но достатъчно като за една столетница) и изобщо приемлив политически продукт за аудитория извън старческите крепости на червените. И никак не е случайно, че името му се завърта във връзка с президентския проект за собствена политическа формация.

Самият Калфин, който би предпочел плановете му да участва в този проект да не бяха разконспирирани, отрече тази сутрин пред Нова телевизия, че Първанов е разговарял с него на тази тема. Ако това е вярно, остава тогава да са си писали. Или мълчаливо, но многозначително да са си намигали. Защото в същото време Калфин не отрече, че има отношение към президентски “граждански проект”. Той може още да няма име, но няма да сбъркам, ако го нарека “Единна България” по аналогия с путиновата “Единна Русия”.

Във външната политика Първанов е калфата а Калфин е “майсторът” и с евентуалното му привличане в проекта хитрият ловец би се опитал да компенсира най-големия си недостатък по този начин. Защото цели три години Първанов не беше стъпвал в Брюксел, но Калфин е там като у дома си.

Така с един удар ще компенсира пълния си провал на външния фронт с изговорените глупости на няколко континента – на европейците предложи помощ в разширяването на ЕС, на виетнамците правна експертиза, на японците инвестиции, а на южнокорейците да строят кораби за пренос на втечнен газ в басейна на Черно море. Все безумни, с никого несъгласувани идеи, на които в чужбина му се смеят, но този майтап ( за сметка на България) изобщо не достига до българското общество. Защото тук Първанов се е подсигурил с нужния за целта медиен комфорт.

Виж, във вътрешните интриги , Първанов е силен. Пак от екрана на Нова телевизия, буквално минути по-късно след телефонния разговор с Калфин, в лично качество днес се появи самото потвърждение на онова, което искам да кажа: Георги Кадиев, изгрялата вече звезда на БСП. Млад, интелигентен, любящ многодетен баща, критичен и модерно звучащ и с …боботещ глас (драги дами и другарки, не е само Бойко на този свят, нали!).

Той също заговори за допустимостта на “граждански” проект в ляво, който не би трябвало да безпокои левицата и в част – БСП. Да, формално Кадиев играе за БСП и се предполага да е в конкуренция с амбициите на Първанов. Но е представителен за общата червена картина.

Ето от такива “номера”на първановите хора и от такива граждани и гражданки от новото червено поколение трябва да се безпокоят десните. И не ми казвайте, че като забелязвам този факт, едва ли не рекламирам някого. Широко затворените очи не помагат никому, освен в крайна сметка на онези, които много искат да ни затворят устата – завинаги, ако има начин.

Иво Инджев
www.ivo.bg