Човекът, който е наясно колко сантиметра го делят от гърлото на опонента му

Бойко Борисов

Вежди Рашидов отишъл да го види веднъж. Бойко го накарал да изчака, докато прегледа всички вестници. “Непрекъснато коментираше – казва В. – Сетне пък поиска бюлетина за произшествия през нощта, пак ме накара да го чакам и започна да върти на разни мадами какви нови успехи има МВР.”

И все повтаря: “Нека и е да изкарат някой лев!”

“Живее само за да си види името във вестниците – казва В. – Обаче да знаеш, че всичко започна от акцията му срещу мен, дотогава никой нищо не пишеше за него…/?!/

Много е забавно да слушаша това.

Понеже и Вежди също много обича да говорят за него.

…

Имаше един период, в който се обаждал непрекъснато на Филчев. И той веднъж казал: “Беше гаджето ми!”

Филчев винаги слага ударението на първата сричка – Борисов.

…

Бойко по телефона /17 май 2004-а/: “Как ще сме с новия шеф на телевизията?”. Има предвид себе си и не го крие. “Добре ще бъдеш” – отговарям, и той, видимо облекчен, затваря. Трогателни са наивността и постоянството, с които се грижи за себе си.

…

Веднъж звъни, току-що се е върнал от Германия. “Променил ли си отношението си към мене?” – пита.

“Не – казвам – защо да го променям?”

“Аз съм длъжен да проверя” – засмива се Бойко.

Тази откритост го прави много симпатичен. Затова има успех.

Предната вечер сме имали тежък разговор с Миро Севлиевски – ще участва във “Всяка неделя” и за първи път ще покажем прословутите яхтени снимки. Ставало е дума, естествено, и за ролята на Бойко в този скандал.

Звъня на Миро и го питам дали е споменавал някъде за разговора ни. “Не, но и на мен ми звъня Бойко” – отвръща Миро.

…

Някои подробности от яхтения скандал.

На 4-ти /май 2003г./ се чул с шефа на НСБОП Румен Миланов, и от него разбрал, че Петканов е при тях. “Защо аз не знам?” – попитал Бойко. “Не е моя работа, министърът решава кого да поканя” – отвърнал Миланов.

Бойко отишъл в службата, било някъде около 10,30 часа. Министърът му казал какви снимки са намерили в куфарчето на Доктора след взривяването на Мерцедеса му.

“Всички мълчаха и гледаха да видят какво ще направя – казва Бойко – Извадих джиесема и позвъних на царя. Той не се обади и тогава звъннах на Първанов. Казах му всичко”.

Заминал за кратко в Москва и на връщане оттам отишъл веднага при царя, понеже той го извикал.

Царят три пъти му казал: “Значи се насадихте!”.

“Не съм се насадил – отвърнал Бойко – аз не съм бил на яхтата!”

“Насадихте се!” – казал пак царят.

“Не съм – отвърнал Бойко – защото аз не съм бил с Доктора!”.

“Насадихте се!” – потретил царят.

Тогава Бойко излязъл, издиктувал на секретарката на царя оставката си и я оставил в деловодството на Министерския съвет.

…

Минута след като приключвам интервюто с Миро Севлиевски за яхтения скандал, и получавам SMS от Бойко: “Много здраве от Доктора!”.

…

Обиден заради историята с побоя над полицая Вежди за дълго се беше фиксирал в Бойко – “Дегустатор на трупове”, тъй го наричаше.

После се отказа.

А пък и Бойко му подари пистолет. Той така се извинява.

…

Веднъж на излизане от “Кемпински”, се сблъсквам с Филчев и Бойко. Били в “Панорамата” и се задържали на приказки пред главния вход.

“Ние тука сме като пикола – казва Бойко – да плашим организираната престъпност!”

И той има добро чувство за хумор.

…

Един “олигарх” мърмори пред Бойко, че Симеон е взел прекалено много имоти.

“Той е цар, а ти си свинар – казва Бойко – Едно мъдо да искаш да махнеш на коча, трябва да питаш ветеринарния доктор…”

…

На първо време Бойко придоби умението на мълчи с езика на царя. Външно той бе извънредно словоохотлив и открит. Но това бе тяка само за повърхностния наблъдател или ласкател.

Трима четирима души знаеха със сигурност, какво ще направи царят през пролетта на 2001 година. Нито един от тях не оцеля, понеже, както е известно, революцията се храни с децата си. Царете също. Само дето тук ги изядоха без пикантните френски подправки.

Сега мнозина смятат, че Бойко подготвя своята 2001 година. Дали обаче идеята му не е съвсем друга? И знаете ли кои са неговите трима-четирима истински довереници? Едва ли.

Вижте и какви хора подбира край себе си. Със своята анонимност те удивително приличат на втората вълна персони край царя. Които засега успяват да се държат като Том Ханкс във филма “Корабокрушенецът”.

…

Постепенно обаче езикът на Бойко се промени. Веднъж например каза: “Обида е подобни хора /тоест БСП и ДПС/ да управляват България”.

Царят никога не би казал подобно нещо. И не е лошо все пак Бойко да има поне това предвид. Понеже на следващия конгрес на БСП и на него може да му се случи да поднася приветствия.

Сравненията между царя и Бойко са уместни, понеже успехът им е приблизително еднакъв по природа – говори се за харизмата им и прочее глупости. Всъщност те са енигматични повече за себе си, отколкото за околните, поне царят със сигурност. Например простият въпрос – защо успя? – ще го затрудни много.

Но Бойко със сигурност ще намери по-естествен и коректен отговор.

Един от любимите отговори на царя е “Не съм гадач”. Тоест не мога да ви кажа.

Сега да се преместим при Бойко. Той – от милост или достъпност – би могъл да понесе да му гледат пътьом дори и на боб пред софийския “Шератон”. И изобщо да не се притесни от това.

И е изключено да каже в отговор на какъвто и да е въпрос, че не знае, понеже не е гадач.

Всъщност, няма въпрос, на който той да не пожелае да отговори. Много често дори изпреварва репортерките, които си мислят за друго, докато говорят с него. С царя това не е възможно. Както е ставало дума, той може да приспи дори боа, за другите форми на елементарен живот да не говорим.

Бойко обаче с удивителна лекота намира отговор на всеки, дори незададен въпрос.

…

Хората са свикнали с езика на Бойко. Те не се затрудняват да търсят някакъв специален подтекст в него. Няма такава нужда. Този език не ги омотава, казаното може понякога да е дори несъстоятелно. Но поне е ясно.

…

Веднъж Бойко се съгласи с невероятното хрумване да качи циганите на коне и да ги превърне в общински конни стражари.

Когато /например циганският Громико Цветелин Кънчев/ му предлага подобна идея, Бойко не се извърта като царя, не се скрива зад сенилната фраза “като му дойде времето” – сякаш в политиката времето е нещо като добра ръка карти. А веднага се съгласява. Здравият му инстинкт – и за нормален език – му подсказва, че контраста, все едно, ще остане в Громико. Понеже ония или ще подадат конете, или ще ги проиграят, може и да ги изядат.

Когато царят казва другата си фраза, че не е кон с капаци, настъпва истинско вълнение пред екраните. Никой повече не го слуша. Всички започват да се дерат дали е кон с капаци, или не е. НЦИОМ може да направи едно специално проучване по въпроса какво мисли населението за царските капаци.

Бойко никога няма да каже подобно нещо. Освен ако някой ден не реши да се самоубие.

…

Когато стана ясно, че внукът на генерал Заимов ще е кандидат кметът на Костов, Бойко великолепно използва това още в първото си телевизионно изявление. И го направи светкавично. Каза, че като внук на убит от комунистите, му е приятно да се съзтезава с наследник на комунистически генерал.

Ако някой попита царя за кандидатурата на Заимов – комунистите са убили и неговия чичо принц Кирил – докато обмисля отговора си, трите национални телевизии ще трябва да спрат временно излъчванията си. И да го изчакат да състави някакво изречение. Приемливо за всички. Което пък не е възможно.

…

Бойко не губи време по телевизията да търси думи, приемливи за всички. Той се старае езикът му да е приемлив единствено за него. Това личи веднага. И мога да ви уверя, след близо 30 години в телевизията, че това се харесва на публиката.

Когато хитруваш с езика, това се забелязва от зрителите. И те решават, че си нещо като подвижен телешоп, предлагаш им някаква виагра, която лесува всичко и е без пари.

Голяма част от “ефекта Борисов” се дължи на телевизионните му думи. Ясните му думи го направиха това, което е. И в МВР той беше достатъчно разбираем, когато обясняваше какво е направил. Докато беше главен секретар хората му очистиха с гранатомети – почти без нужда – Чакъра от Харманли. Но и тогава Бойко намери най-подходящите думи и се измъкна от скандала.

И злителите приеха това, което им каза. Сега, когато от МВР набият или дори утрепят някого, обясненията са прекалено обтекаеми и не вършат работа.

…

В първото си телевизионно интервю за Би Ти Ви /иначе доста сносно/ Мартин Заимов се похвали, че прадядо му Стоян Заимов е бил председател на комитета, инициирал построяването на храм-паметника “Ал. Невски”, на Руския паметник паметника на Цар Освободител и пр.

Но на въпроса дали би съборил мавзолея на Димитров, без колебания отвърна – Да.

Може би защото тогава фитила бе запален от Костов.

На същия този въпрос Бойко, също без никакво колебание, би отговорил – Не. И отново ще спечели.

/Понеже това бе мое предположение, обадих се на Бойко и го попитах, би ли съборил мавзолея. Той наистина отговори – Не. И обяснението бе напълно приемливо и в негов стил: Никой не е съборил Освиенцием и другите концлагери./

Бойко използва всяка открила се възможност пред него да продаде думите си. Далеч преди останалите дори да се сетятя. Той никога не артикулира мъчително в ума си всяка фраза, както правят мнозина.

…

Като стана дума за артикулиране, се сетих за един анекдот, който ми разказа мой приятел тези дни. Учителка попитала учиниците си, кой е най-възрастния член на тяхното семейство. Първото дете казало, че това е баба му, второто – прадядо му. А третия ученик рекъл: “Пра-пра-пра-пра-пра-дядо ми!”.

Но това е невъзможно – стреснала се учителката.

Въз-въз-въз-въз-въз-можно е – отвърнал ученикът, който заеквал.

Та това въз-въз-въз-въз-въз-можно кънти в главите на мнозина политици.

При Бойко то просто е възможно, нищо повече.

Хората приемат този език. Освен това, ясно изречените лъжи се забравят също толкова лесно, колкото и засуканите. Обаче вторите оставят в публиката усещането, че са надписали сметката ти предварително.

…

Външно изглежда, че репортерките са проблем на Цветелина. Обаче всъщност те отдавна са проблем на Бойко. Сега, когато е на върха, така е обгрижван от медиите, че има опасност скоро да изгуби представа за себе си. Тази представа обаче е единственото свястно нещо в един политик, за друго не се сещам.

Комплексите на сиротните репортерки се заселиха лесно и в някои уж напористи водещи. Някои от тях се гърчеха като сварени макарони пред него, вместо да го притискат с въпросите си. А по принцип той смята подобни хора за лигльовци и, без да се замисли, би трябвало да ги наниже на копието на своята вродена откритост, ако това не вни изглежда твърде патетично. Тази паплач не му е нужна.

Ако не се скрие от влажните си ухажори, в скоро време Бойко ще вижда нещата край себе си деформирани. Тогава часовникът му ще започне да върви на обратно.

…

Разбира се, пресилено е да очакваме Бойко да стане счетодовител на собествените си телевизионни акции. Най-вероятно ще продължава по същия начин. До момента, в който ще му бъде трудно да преобърне медийната си нагласа. Тогава ще започне да полемизира с представата, създадена за него. Няма да харесва вече огледалата, в които се оглежда, и ще започне да ги чупи.

Сигурно вече ръмжи срещу мен, но е факт, че медийният му образ живее твърде самостоятелно и независимо от него. Той се превръща в обител нва собствените си отражения. Накрая може би ще дочака телевизия, която ще започва програмата си с “Добро утро, г-н Б.Б.” и ще завършва с “Лека нощ, г-н Б.Б.”, както се обръщаха навремето към Енвер Ходжа. Сетне ще свали вратите на кметството, да не би зад тях да се крие някой заговорник.

…

Най-глупавото нещо, което чух по телевизиите беше, че Бойко – като представител на дясното – за първи път не излъчва антикомунизъм. Това е толкова глупаво, че се опасявам да не се заразите, ако го повторя пак. Тъкмо обратното, той е най-ясен в това отношение.

…

Когато човек е толкова ухажван от медиите, по-късно със сигурност ще стане доста кръвожаден към тях. А Бойко по начало е човек, който е наясно колко сантиметра го делят от гърлото на опонента му.

Кеворк Кеворкян

Из книгата “Кеворк проговаря”