Чудовищен компромис – избора между Юруков и СДС на Костов
Краят (засега) на лицето Пламен Юруков като седесар е логичен. Едно пълно недоразумение в политиката си получи заслуженото. Изключиха го от една партия, с която той никога не е имал нещо общо. Най-смешното е, че изгониха Юруков абсолютно заслужено, но нелегитимно и против разпоредбите на устава. Там пише точно кой и кога може да изключва от партията. Примерно бившият лидер можеше да бъде изключен от местния клуб, в който членува, за това, че е злоупотребил в лична изгода с партийно имущество или с документи, или за това, че е бил избран за лидер, без да е бил легитимен член на партията.
Фарсът при сините продължава чак от далечната 1991 година. Накрая ще имаме две седесета, но без тирета за изборите. Едното, креатура на властта, но регистрирано в ЦИК, а другото, на Иван Костов и регистрирано с печата на ДСБ.
Случаят с кафеджията обаче е показателен за т.н. българска десница. Отдавна с нея трябваше да е приключено, файлът – затворен, заслужилите герои – забравени, а на дневен ред да бъде новият десен проект на едно друго поколение граждани. Само че заради интересите на двама-трима политици с вечен апетит към властта и гравитиращата около тях група сини бизнесмени, агонията продължава и няма изгледи мъките да свършат. Юруков бе само една лошо замислена бизнес реплика на желанието на една групировка да си гарантира позициите чрез синята коалиция в евентуалното бъдещо управление на ГЕРБ. От другата страна управляващата конкуренция също си направи сметката, че могат да вържат кънките на ГЕРБ и да ги оставят без алтернативен коалиционен партньор. Мерси, но и двата сценария заедно с режисьорите не приличат на автентични и легитимни политически проекти!
Изборът между Юруков и СДС на Костов и една икономическа група с мераци за участие в изпълнителната власт е отвратителен десен избор. Това е направо чудовищен компромис. Навремето същата тази политико-медийна-бизнес групировка раздуха от своите малотиражни страници един поръчков скалъпен компромат на Юруков срещу мен. Сега Юруков им се отблагодари, като се опита да им спре проекта за влизане в следващата власт в коалиция с Бойко Борисов. Тогава Юруков преследваше своите цели да се легитимира обратно в политиката. Този път като борец срещу капитализма. Същият този капиталист, който превзе СДС с помощта на доста свои колеги олигарси. Интересите и на двете страни в онзи момент съвпаднаха. Бях им еднакво неудобен. Още тогава предупредих младия Мартин Димитров какви проблеми ще му докара на главата Юруков, ако не приключат отношенията с него един път завинаги. Отговорът на Юруков не закъсня. Сега Мартин ще плаща скъпо заради нерешителността си като лидер.
Отдавна не ми е мъчно за това СДС, което се опитва перманетно да възкръсне от пепелта на самоунищожителния пожар, запален от Иван Костов. Но това, което седесарите сториха със себе си след ерата „Костов“, показва тотална безизходица. Няма никакъв разум в техните действия. За дясното най-присъщ е рационалният подход към решаването на проблемите. Нищо рационално и разумно нямаше в избора на сините членове хора като Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Пламен Юруков да ги водят напред като лидери. И тримата кой от кой по-самовлюбен в себе си. И тримата действащи на принципа след мен и потоп. И тримата крайно неподходящи като манталитет и способности да водят партия. Тримата успяха да разсипят и без това ужасяващото наследство, оставено от Костов. Всеки народ си заслужва съдбата, СДС също заслужи своята.
Никога няма да приема за нормална дясна партия такава партия, чиито лидер плаши със смърт и саморазправа български журналисти. За други партии може и да е позволено, но за партията на свободните български граждани не е позволено лидерите им да бъдат предствители на гангстерски и криминални групировки. Почти всички ченгета знаят кой бивш син лидер е бил техен агент и кой е бил част от една трибуквена групировка, практикуваща контрабанда на акцизни стоки. СДС не може да бъде партия на лъжците. Не може лидерът на СДС да бъде креатура на чужд лидер и на неговите тъмни интереси. СДС не може да бъде купено от който и да е било бизнесмен или дори от Иван Костов. Не може, ама беше. Това СДС не е онова СДС, което трябва на България.
Друго поколение, други хора. Новите времена, които идват ще имат нужда от нови десни хоризонти. Ненужните вещи се изхвърлят, нали. На тяхно място времето ще постави нови хора с нови възможности за новите предизвикателства.
Николай Бареков