Ч.Р.Д, ВЕСЕЛИНА ТОМОВА! ЗНАЕХ СИ, ЧЕ ЩЕ ДОЙДЕШ…

НЕ СЕ ВРЪЩАЙ! ТАМ ОЩЕ СТРЕЛЯТ! ТОЙ Е ТРУП.

Така ми казаха,

когато той не се върна.

Заповядваме ти, стой тук!

Така ми наредиха,

когато той не намери обратния път.

Но аз изрових окопите,

петите ми затъваха в калта,

пълзяха коленете ми вкопчени в звездите, за да го намерят…

Заварих го приведен над локвата,

с опушени рани вместо клепачи,

вкопчи пръсти в рамото ми и прошепна:

Знаех си, че ще дойдеш…

Това беше.

После ме покосиха и мен.

И аз не успях да се върна

при онези,

които не виждаха никакъв смисъл

за да се връщат при труп.

Имате ли някого

за когото да се върнете,

дори и за да умрете,

и когото за другите да е труп,

а за вас – приятел…

…………….

Винаги съм се връщала. Рисково. При отписаните. При „лошите“. При сложните. При груви-тата. При неприетите от „доброто“ „обществено мнение“.

Защото не „правилното“ наложено обществено мнение, а Душата ми е компаса за истина, чест и характер. И дори и когато всички викат „ура“ и маршируват в единен строй, аз все ще съм на кестерме, не от инат, не!, а защото вътрешното ми зрение за нещата ме води.

Рожденият ни ден честваме като празник, че сме се появили на този свят, но първо трябва да честваме Бог, че ни го е дал, и после да се вгледаме – за колко приятели сме се върнали, дори и с риск да умрем, защото рождението е даване, даване, себеотдаване на състрадание, милосърдие, грижа, вярност, любов, благодарност…

Приятелите ми да са живи и здрави.

Стрелецът се е родил за да ги пази.

Веселина Томова