Шифловане

До едно време изглеждаше, че единственият мъж в медиите е Люба Кулезич. Когато сърбите настъпват към Сливница (бързата Сръбско-българска война), Йосиф Хербст пише, че единственият мъж в София е Екатерина Каравелова – всички важни държавни мъже са изпаднали в паника, а тя лети с файтон из града, за да ги окуражава.

Докато вечните телевизионни “гадачи” произвеждаха обилно мътилка, Кулезич първа се осмели да говори ясно и разбираемо в “Здравей, България” за “Октопод” / А.П., или по-накратко – онзи. Трябва да призная това, въпреки че отношенията ми с тази жена са яростни, обменяли сме си и доста любезности.

Изминалата седмица беше времето на преброяването. Кой с кого е. Видяха се отчетливо сенките на октопода в медиите. Преобладаваше бакалското увъртане или не дотам сръчното хитруване, зад които неизменно се усещаше страх.

“Не искам да живея в бандитска държава” – все това повтаря през годините една дама с лисиче изражение понеже анонимната смелост нищо не й струва. Сега обаче песента е друга: “Ах, сигурни ли сте, ах, че това е октопода, ах?”

(Дамата с лисиче изражение е днешната телевизия, да направя това уточнение, понеже знам за кого си помислихте.)

Упорито се лансираше и най-мръснишката теза – за въображаемите сходства между онзи и Б. Б., популярни телевизионни предавания услужливо й даваха гласност.

На най-неочаквани места се чуха важни прозрения – например в предаването “Афера” на СКАТ.

Там одиозният Гамизов доукраси тази теза с битови нелепости. Но пък ген. Атанасов пръв лансира нещо неочаквано – ако онзи е бил агент под прикритие в таксиметрова фирма по времето на Костов, защо таксиметровите шофьори организираха дивия си протест по повод смъртта на малкия Пепи тъкмо срещу правителството на Костов? Но подобни важни въпроси биваха размивани усилено в задушаващо бъбрене.

Откроиха се, все пак, различни зависимости, включително и медийни. Слушайки Янето, когато казваше по Би Ти Ви веднага след операцията срещу онзи, че “Б. Б. действа като силов играч” – веднага си припомняхме кой и колко системно му даваше думата месеци наред.

Много ярко се откроиха и прислужниците – за щастие, те не са много, извън това никога не са възприемани сериозно тъкмо заради позорния им нрав. Знаем ги от години, знаем хамелеонската им природа, сръчността, с която преминават от един към друг господар, патологичното им приспособленство.

До вчера стръвно обругавали някой, днес те се оказаха негови защитници. Евтина рая. И господарите им знаят за това.

Тия дребни наемници няма защо да ги споменавам поименно. Те живеят само за да ги спомене К. К., ох миличките, дребни, продажни душици, обречени да бъдат миманс в голямата игра.

Имаше и проблясъци – ясно се чу например, че мафията си е направила вестник (Едвин Сугарев).

***

Време е за операция “Октопод” в медиите.

***

Да спомена една комична подробност, за да успокоя нервните стомаси на някои мои приятели. Прекалено лъчезарният Вито от “Станция Нова” – докато се опитваше несръчно да запуши устата на Кулезич – изрече следната нелепост: “Какво като онова вестниче е на мафията – нали и “Труд” и “24 часа” са спонсорирани от ВАЦ”?! Това наричам производство на мътилка.

Извънредно разочароващо бе участието на Станишев в “Сеизмограф”. Политиканстването достигна връхната си точка в този разговор. С подобно говорене от двайсет години насам българските политици удавят в блатото на условностите дори най-простия казус. Всякаква конкретност започва да агонизира, и това се случва дори под погледа на класни журналисти като Светла Петрова. Никаква особена ловкост няма в хора като Станишев – обаче и най-опитните водещи не успяват да се взрат върху единствено важното, дори то да е сложено на масата пред тях. И аз съм попадал в подобни капани, макар и рядко. Спасението е в окрупняването на разговора, съсредоточаването му около един въпрос. Виж един криминален казус само като криминален казус, после търсете политическите сценарии, обвързаности и пр. Разчопли казаното от генерал В. Танов за същинските мотиви на “осветяването” на А. П.

Или провери доколко бившият премиер е наясно с работата на ДАНС. Или забрави тези две идеи – и се опитай да разбереш бил ли е той зависим по някакъв начин от онзи. Да – или не, да – или не, да – или не.

Впрочем, Станишев направи и нещо смислено. Поиска да се провери с кого е разговарял по телефона онзи, понеже с него самия никога не бил го правил. Можем да му повярваме. Ами с Азер Меликов или Росен Карадимов? Може да си бил зависим и без да си примирал в телефонни разговори с онзи, нали.

Между другото, Светла направи добър разговор с новия американски посланик. Бях озаглавил навремето една от дописките си “Байърли като Ленин”, понеже една цветарка разговаря с предишния посланик неописуемо верноподанически. Сега Светла беше достатъчно агресивна. Само дето направи уточнението, че “в нашата страна ние наричаме престъпници хора, които са осъдени в съда”. Посланикът се усмихна, в същия момент вероятно е разбрал, че трябва вече по-внимателно да подбира думите си за джентълмена Осама.

Наложително е да се види и с кои журналисти е разговарял А. П. – примерно от август миналата година насам, а и доста по-рано.

Тогава ще изплуват имената на някои хитреци, които сега се крият в храсталака – издатели, медиатори, също политически лумпени и останалата фауна.

Ще станат ясни някои зависимости, слуховете ще се материализират, заплахите – също.

Ще стане ясно защо Янето особено усърдно се опита, веднага след изборите, да атакува бизнесмена Гриша Ганчев, и не само него – използвайки подходящи телевизионни трибуни.

“Малка страна, изпълнена със завист” – беше казал Кийтс за Ирландия. И със слухове – можем да допълним, ако имаме предвид България.

Колективният фолклор в наши дни реагира почти светкавично. Има вече един анекдот, в който Янето отишъл при известен бизнесмен и собственик на футболен отбор (не е Гр. Г.). И му казал: “Два милиона до осем вечерта, иначе те почваме.”

Точно в осем се качил в мерцедеса на бизнесмена, а онзи му рекъл: “Ето ти ги двата милиона.” И му показал двама футболисти на задната седалка – да си ги продава, ако може, и пр.

Не винаги съзнателно някои телевизионни предавания се оставяха да бъдат въвличани в користни комбинации и да бъдат използвани като инструмент за рекет. Понякога това ставаше и от чиста глупост. Милост за глупаците – но останалите?

Беше мъчително да се гледа с какви усилия Люба Кулезич се опитва да пробие преднамерената небрежност на Вито (Витомир Саръиванов) и Нана, за да каже нещо разумно. Бързореката Нана има своите качества, но за друг формат, където не е нужно да се прониква в дълбочина, например в жанра “навикване”.

Витомир се появи във “Всяка неделя” в средата на 90-те години, струва ми се, че го доведе Борето Касабов, за да коментира срещите от италианското първенство, което купувах от собствения си джоб, ох, глупако. Имаше удивителни качества, рядка емоционална изразителност и се разви отлично като футболен коментатор. Сетне и в някои други роли като водещ. Обаче стане ли дума за мафията, адамовата му ябълка ускорява трептенията си. Видимо се страхува и от някои вестничета, а не бива.

Щом си дал лицето си под наем на телевизията, ще бъдеш непрекъснато изопачаван.

“Груповите” интервюта поначало са си проблем, трудно се синхронизират усилията на двама водещи, за трима да не говорим. Неизбежно проличават вътрешните напрежения, съперничеството, обичайно е никой да не си прави труда да слуша другите водещи. И всичко се превръща в мътилка – Нана си показва новата пола, режисьорът пуска на публиката в студиото надписа “Аплауси”, и темата за мафията и нейните медии отива по дяволите. Не вярвам това да е била целта, но така се получи в “Станция Нова”.

В подобен тип интервюта е важно да слушаш партньора си поне толкова внимателно, колкото и събеседника си. Трябва да се допълвате, да запълваш зейналите пукнатини в разговора, които колегата ти не вижда, иначе всичко ще се разпадне. Интервюта тип “бълха” – с подскачания и пощипвания оттук-оттам са абсолютно безполезни.

Навремето с Мартин Карбовски направихме доста сполучлив тандем. Само веднъж се сдърпахме, по-скоро аз го навиках невъздържано и се получи нечуван скандал – направих го, за да защитя един поет, чийто син днес завежда WC отдела на медиите. Мерси.

Водещите не бива да забравят, че творят/създават образи, говорейки. Продуцентите на “Станция Нова” сигурно са наясно, че крякането не е продуктивно. Освен ако не искат гостите на предаването да са прекалено щастливи в общия бъбреж.

Но двама до Кулезич – и тримата заедно? Това изобщо не е хигиенично за нея. И, все пак, въпреки цялото надвикване, тя успя с подчертаването на един мъничък детайл в разговора с депутатката от ГЕРБ Кирова да постигне важно внушение. Това се случи, когато тя заяви, че е нужно “шифловане на…”.

“Шлифоване, нали” – повтори мрачно Л. К.

***

Светлин Русев ми каза, че са открили интересна записка на съпругата на художника Цанко Лавренов. Според нея картините му, взети за подарък на Живков, са били солидно заплатени. Сега Карбовски трябва да се извини на Светлин – при Маестрото това минава, за да не се стига до съд, понеже имаше доста нелепо артикулиране в предаването му “Отечествен фронт”.

А Бойко трябва да вземе картината обратно – нищо, че така лекомислено я върна на наследниците на Лавренов.

Миналата седмица не съм разбрал правилно Б. Б. Имало е депутат от ДПС в делегацията при визитата му в Турция. Когато каза – “Вие там сте едно” – имал предвид депутатите от БСП и ДПС в залата, а не друго. Съжалявам.

Обаче Б. Б. беше съвсем ясен, когато каза: “Каквато и да е цена, ще я платя, но ще ги вкарам (онзи и останалите) в затвора” (“Панорама”). Този човек е обсебен от властта, това е очевидно. Голям зор ще видите с него.

А пък когато онзи, на път за съдебната зала, смутолеви: “Премиерът е подведен”, направи голяма грешка.

В знаменитата си книга “Големият терор” Конквист разказва, как болшевишките вождове Каменев и Зиновиев плачливо викат Сталин, докато ги отвеждат към тунела за разстрел: “Вие не знаете, другарю Сталин, вие сте подведен!” А през цялото време, докато върви процесът в Дома на Съветите – пише Конквист – от едно прозорче високо под тавана проблясва лулата на Сталин.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”