Ще накара ли Първанов НРС да отвори досиетата си?

И по-точно: "Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото."

В рамките на споменатата по-горе кампания на нарочната пресконференция миналия петък Първанов допълни идеята си вече с акцент върху олигарсите: "По-важният въпрос е кога олигарсите станаха такива? За това всъщност е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат, обаче ключът е отварянето на икономическите досиета."

Последва серия разменени с вътрешния министър Цветанов реплики.
Вицепремиерът обяви, че ще поиска с официално писмо от президента да предостави списък с олигарсите, които има предвид. "Като част от политическия преход той при всички положения има повече информация, защото и неговата партия пряко и лично участва в подобни неща", беше недвусмисленият му коментар.

И едва ли е очаквал, че почти опияненият от вниманието, което му се оказва напоследък, Първанов сам ще си заложи капан. "Министър Цветанов би трябвало да знае, че такива данни не се съдържат в президентската институция, когато и да е било през цялото й развитие. Така че въпросът е, меко казано, провокативен, неуместен", побърза да му отвърне президентът, очевидно без да е помислил необходимите три пъти.

Защото ако наистина се стигне до разнищването "кой кой е" и как е станал такъв от самото начало на прехода,
Първанов няма как да се дистанцира от "тези данни".

Известно е, че в качеството си на държавен глава, главнокомандващ по време на война и председател на Консултативния съвет по национална сигурност той получава всички доклади от специалните служби (базирани на оперативни данни), включително и по въпроси, засягащи престъпността и корупцията.

Нещо повече – най-малко веднъж (по времето на управлението на кабинета "Сакскобургготски") министърът на вътрешните работи е внасял при него доклад за връзките на организираната престъпност в различни държавни сектори.

Още по-нелогично е твърдението на Първанов, че президентството не разполага с такива данни, като се знае, че на пряко подчинение на президента е може би една от най-секретните структури в системата на националната сигурност – Националната разузнавателна служба (НРС).

Напълно неуместно е от негова страна да пропуска този факт. Защото, щом ще се  говори за "икономическите досиета на прехода", два от най-важните въпроси, които останаха с неясен отговор и до днес, са:

Как бяха изнесени българските капитали зад граница
преди рухването на комунистическото управление и в първите няколко години след 10 ноември 1989 г., а също и как и от кои лица тези средства бяха върнати обратно в страната вече като частни капитали.

Всеизвестно е и друго,
че една част от тези държавни средства са изнесени по каналите на Първо главно управление на Държавна сигурност, чийто правоприемник е подчинената на президента Националната разузнавателна служба.

В интерес на обективността трябва да се отбележи,
че нито един от предшествениците на Георги Първанов на президентския пост не направи ревизия на дейността на ПГУ не само по този въпрос, а изцяло. Към края на втория му мандат е ясно, че и Първанов няма такива намерения.

Но пък след като е подел темата и официално е обещал да направи "всичко, което е по силите на институцията му", тъкмо той разполага с лоста, който да изкара на бял свят как точно и от кого в края на "светлото бъдеще към комунизма"

бяха изхарчени едни над 712 млн. долара за създаването на няколкостотин задгранични фирми в целия свят, а също едни най-малко 650 млн. рубли – като уставен капитал за създаване на задгранични фирми след 1989 г. в страните от ОНД.

Не по-малко интересен ще е и отговорът на въпроса у кого отидоха около 1 млрд. долара непреведени в страната печалби от печелившите външнотърговски фирми след 1990 г?  Отделно са милионите, изтекли през ПГУ и "по други пера".

НРС реагира като опарена на всички опити да се потърси информация от нея за задграничните капитали. И вместо като една ефективна съвременна разузнавателна служба да се включи в подобно разследване, тя се дистанцира и дори не участва в междуведомствените комисии, съставяни по този въпрос.

Отделно от това разузнаването е една от специални служби в държавата, които би следвало да внесат яснота за
срастването на криминалния и политическия елит.

Ако ще говорим за олигарси, точно това се има предвид.
Но и тук пълно мълчание от подчинената пряко на президента служба. И тъй като и разузнаването (както и другата негова спецслужба – Националната служба за охрана) работи вече 20 години без устройствен закон, само от Първанов зависи да предостави на обществеността информацията, включително и от архивите, по тези два изключително важни въпроса.

Службата впрочем го дължи на българските данъкоплатци, на които по никакъв начин не ясно за какво харчи няколкомилионния си бюджет.  А и самият Първанов едва ли е толкова късопаметен, за да не помни собственото си предизборно обещание от 2006 г. – да съдейства за приемането на закони за НРС и НСО.

Че това е било кухо обещание – толкова, колкото и понятието "социален" президент, е ясно –
огромният информационен ресурс и съответно власт, които притежават двете специални служби и особено разузнаването, е достатъчна причина да не се допусне законова рамка и ефективен контрол върху дейността им.

Но пък и точно заради това, заигравайки се с ефектни на пръв поглед конструкции като "икономическите досиета на прехода", Първанов става силно уязвим. Защото е смешно хем да ръководи НРС, хем да се дистанцира от данни
по повдигнатия от самия него въпрос.

И за да не останат и последните му изяви само медийни  фойерверки като предишните,
сега има шанс да е първият президент, дал реалния старт за прочита на криминално-икономическия преход.
Неговото начало лежи в архивите на ПГУ,
а развитието му – в докладите на НРС.

Христо Христов
в. Дневник