Ще поискаме делото на Алексей Петров. Не дай си Боже, да липсват страници, или да е преномерирано…

Телевизия TV+ Предаването е „Свободна зона”, 26 април 2010 г. С автор и водещ Георги Коритаров. Гост: Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Водещ: Една от темите, които предизвикват част от острата полемика между съдебната система и изпълнителната власт, е въпросът дали членовете на Висшия съдебен съвет трябва да бъдат подлагани на проверка за издаване на допуск до класифицирана информация. Както знаете, вътрешният министър Цветан Цветанов наскоро излезе с позиция, че членовете на ВСС трябва да бъдат част от подобна проверка, за да имат не просто допуск до класифицирана информация, а и за да бъдат предотвратявани явления като влиянието на така наречения Красьо Черничкия във ВСС или пък на някакви други отклонения, свързани с работата на правителството на съдебната система, както е известен Висшият съдебен съвет. Съдиите, разбира се, и членовете на Висшия съдебен съвет остро реагираха и се противопоставиха на подобни намерения. Днес обаче представител на опозицията в лицето на Любен Корнезов, депутат от Коалиция за България, също излиза със становище, че е добре членовете на Висшия съдебен съвет да имат допуск до класифицирана информация. Какво означава да имаш допуск до класифицирана информация и как се издава такъв? Надеждна ли е проверката и какви резултати биха могли да се постигнат, ако наистина се въведе подобно кадруване? Само след секунди ще водим разговор по тази тема с Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информацията.

Водещ: И така, добър вечер и добре дошли на Цвета Маркова.

Цвета Маркова: Добър вечер.

Водещ: Каква е Вашата позиция по спора – трябва ли Висшият съдебен съвет да бъде обект на проверка за издаване на допуски за класифицирана информация?

Цвета Маркова: Нашата принципна позиция беше изложена в писмо от ноември месец до Висшия съдебен съвет. Бих искала да отбележа, че такива, точно такива циркулярни писма сме изпратили на всички нам преки организационни единици, които съществуват в България, така че отношението към Висшия съдебен съвет не е формирано като позиция по повод на конкретния повод за работа с класифицирана информация, една принципна позиция, изразена от нас още през миналата година.

Водещ: И тя е?

Цвета Маркова: Че те се нуждаят от проучване. Вероятно тука трябва да отбележа едно писмо от 2007 г., в което Държавната комисия застъпваше обратното становище. Искам да обясня защо се получи тази разлика. Първо, до 2007 г., когато стават постоянни членовете на Висшия съдебен съвет, те са били съдии, прокурори и следователи в своето ежедневно битие. Всеки един от тях е работил като такъв, водил се е на такава бройка и е изпълнявал точно такива функции. След като Висшият съдебен съвет става вече постоянен, те временно загубват това качество…

Водещ: На съдии, прокурори и следователи?..

Цвета Маркова: Да, и не гледат дела, не влизат в заседания, в които се разглеждат конкретни дела, така както изисква член 39 от Закона за защита на класифицираната информация. Нещо повече, една част от тях, да, разбира се, са били съдии, прокурори и следователи и техните места ще се пазят, те се пазят, отчели сме тази особеност. Друга част от тях обаче са адвокати, а има и една трета категория на научни работници, които никога не са имали качеството на съдии, прокурори, следователи, така както изчерпателно изрежда член 39 – всички изключения.

Водещ: Това обаче не попада ли в хипотеза за намеса на изпълнителната власт в недрата на съдебната, дори в корените, чрез подобна проверка?

Цвета Маркова: Би могло да се, така, да се остане с подобно впечатление, че евентуална проверка на членовете на Висшия съдебен съвет би могла да доведе до създаване на предпоставки за намеса на изпълнителната власт в съдебната власт чрез…

Водещ: Кадрово…

Цвета Маркова: …кадровите назначения, да. От друга страна, ми се струва, че ако една проверка е извършена по правилата в изпълнение на закона и стриктно, прецизно прилагане на всички законови и подзаконови нормативни изисквания, не е, не бих казала, че е съвсем изключено, но не би трябвало това да доведе до притеснения относно качеството на самата проверка.

Водещ: Надеждни ли са проверките за издаване на допуск до класифицирана информация?

Цвета Маркова: Тези от делата за проучване, които постъпват в Държавната комисия по повод на жалби срещу откази и отнемания, са наистина добре окомплектовани. И като пример мога да дам следното съотношение: през миналата година са били постановени над 50 отказа, 25 от тях са били обжалвани, което означава по-малко от половината. Съотношението с отнеманията е още по-изразително, а именно – 1/3 от отнеманията са обжалвани, което означава, че самият проверяван, така, вероятно знае на какво се основава отказът или отнемането, и поради тази причина не се възползва от втората инстанция, от обжалването на отказа и отнемането, което представлява Държавната комисия.

Водещ: А тези, които са издадени и не са обжалвани, надеждни ли са?

Цвета Маркова: Ето тука е интересно вече да видим как точно е протичала процедурата, защото с разполагащите в момента, така, инстументи Държавната комисия не би могла да интервенира, освен плоскостта на методическо ръководство и контрол, върху тази част от проучванията, които не стигат, не се обжалват в комисията. Като цяло обаче бих искала да кажа, че за тези 8 години, през които съществуваме, установихме доста добро сътрудничество с всички служби за сигурност и обществен ред, които проучват сами своите служители, и ДАНС като такава, която пък проучва всички останали български граждани, и бих казала, че в много голяма степен неяснотите, непълнотите в началото, които бяха констатирани в началото, с годините се преодоляха. Натрупа се една доста добра практика и по повод на жалбите, и чрез изслушването на проучващия орган, така че към момента бих изказала по-скоро задоволство от начина, по който работят колегите, отколкото притеснения за съществени пропуски.

Водещ: Изказвате задоволство от добра работа?

Цвета Маркова: Във всеки един от случаите, в които сме разглеждали дела по проучване, задължително сме изисквали съвсем конкретни доказателства за твърдените в становището по отказа или отнемането факти и обстоятелства.

Водещ: Това е в случай на конфликтна ситуация?

Цвета Маркова: На конфликтна ситуация. Не се допуска потвърждаване на отказ и отнемане, базирано на слухове или на анонимни изрази от типа „говори се”, „чух, че”, „всички знаят еди какво си”, тоест на конкретни доказателства.

Водещ: …конкретни доказателства.

Цвета Маркова: Просто сме се запознавали с информацията от всички специални разузнавателни средства, чрез различните дирекции, на разположение на Министерство на вътрешните работи.

Водещ: А колко в момента има издадени удостоверения за допуск до класифицирана информация?

Цвета Маркова: До момента за тези 8 години всички служби в България са издали над сто и седемдесет хиляди разрешения.

Водещ: Общо?

Цвета Маркова: Общо. Важно е да направим това уточнение, че в тази цифра попада и броят разрешения на едно и също лице, което е проучвано повече от един път, какъвто е случаят с мен, например. През лятото на миналата година аз за трети път бях проучвана и преминах тази процедура. Такива в Министерството на вътрешните работи, в Министерството на отбраната, в Министерството на външните работи са повечето от действащите служители. В момента валидните разрешения са 83 000 (осемдесет и три хиляди).

Водещ: На такива, които са активно действащи, работещи с класифицирана информация?

Цвета Маркова: Такава е цифрата на издадените разрешения, но искам да направя, и това е съществено да се знае, че от тези общо 83 000 български граждани, които притежават разрешение, ефективната цифра на служителите, които в ежедневието си получават достъп до класифицирана информация, е значително по-малък. В момента провеждаме едно проучване, събираме информация за това, на колко от всичките лица, примерно в Министерство на външните работи, на които са издадени разрешения, се е налагало да работят поне веднъж с класифицирана информация. Това е, така, като една представителна извадка, защото знаете…

Водещ: Да се провери съотношение и ефективност.

Цвета Маркова: И ефективност, да.

Водещ: Добре, а всяка от специалните служби сама за себе си ли издава такива разрешения за своите служители? Или има някакво централизирано звено Във ваше лице, което ги селектира в крайна сметка като шапка?

Цвета Маркова: Всяка от специалните служби изготвя първо един списък, в който посочва длъжностите и позициите на лицата, на които ще се налага да работят, и след това, преди фактическия достъп до класифицирана информация, извършва проверката. С този принцип, който е световно приет, се цели да се изключи възможността за намеса на една специална служба…

Водещ: В работата на друга.

Цвета Маркова: …в кадровия подбор на друга специална служба.

Водещ: Тоест, например ДАНС да не може да кадрува в НСС или НСС в НСБОП, да речем примерно.

Цвета Маркова: Точно така. Този принцип работи достатъчно добре в съотношение обаче с един вътрешен коректив, а именно възползването в максимална степен на инстумента на института на текущия контрол.

Водещ: Да.

Цвета Маркова: Защото във всяка служба, която проучва сама себе си, има едно звено, което се нарича „Вътрешна сигурност”. И това звено трябва да следи… и това звено отговаря постоянно за това, че от момента на проучване от първоначалния момент, в който е дадена положителна оценка на лицето, до настоящия момент, който и да е той, няма промяна в обстоятелствата. Примерно, че лицето не е изпаднало в наркоманна зависимост или някаква друга зависимост.

Водещ: Това е много интересно, защото например през последните дни се появи отново позиция на вътрешния министър Цветанов, който твърди, че във Висшия съдебен съвет има много зависимости, заговори се за „октопод” във Висшия съдебен съвет, имало много зависимости, включително и сексуални. Правят ли се такива проверки и за такъв тип зависимости – наркомани, нетрадиционна сексуална ориентация?

Цвета Маркова: Задължително би трябвало да се направят, ако има данни за такива зависимости. Освен традиционните факти и обстоятелства – банкови сметки, приложение на специални разузнавателни средства, в рамките на самото проучване би трябвало да се проверят и изключат всички онези обстоятелства, които биха могли да доведат до манипулиране на лицето при вземане на служебни решения.

Водещ: Не е ли това противоречие обаче, например проповядва се равенство при сексуалната ориентация, и изведнъж се прави кадруване за нетрадиционна ориентация?

Цвета Маркова: Би трябвало всеки случай да се преценява сам за себе си – едно хетеросексуално лице не е по-малко опасно от едно хомосексуално лице, казва практиката, но…

Водещ: Да.

Цвета Маркова: …не се нарушава в никой случай свободата на избор и личната сфера – човешките права. Освен в случаите, в които това би могло да застраши националната сигурност.

Водещ: Ще ви попитам нещо – има ли случай на отказ заради сексуална ориентация?

Цвета Маркова: До този момент на нас поне не ни е известна, тоест би трябвало да ни стане известна, ако лицето е обжалвало такъв отказ.

Водещ: Ако е обжалвало. А известно ли Ви е – дали има дадени разрешения на хора с нетрадиционна ориентация?

Цвета Маркова: Не бихме могли от регистъра, който водим, да направим извод за сексуалната ориентация на лицата.

Водещ: Да. Обаче проверката включва ли такъв критерий?

Цвета Маркова: Проверката би трябвало да включва такъв критерий. Това остава обаче скрито в рамките на делото по проучване и не се обективира в бланката на самото разрешение, което е, която е, така, приложение към правилника за приложение на закона, и има съвсем точно определени атрибути и реквизити.

Водещ: Кой ще прави примерно проучването за допуск до класифицирана информация на Висшия съдебен съвет? Коя от специалните служби?

Цвета Маркова: Държавната агенция национална сигурност, която е активно процесуално легитимирана да проверява всички български граждани, с изключение на служителите на специалните служби.

Водещ: На други специални служби. Добре. Примерно тезата, че има „октопод” във Висшия съдебен съвет: ако има такава проверка за допуск до класифицирана информация, ще бъде ли преодоляно това съмнение за „октопода” в съдебната система? Примерно хора, които са част от някакъв „октопод”, би трябвало да бъдат селектирани чрез такава проверка?

Цвета Маркова: Би могло да се разглежда самата процедура по проучване и по двата начина – от една страна, процедурата може да установи, че лицето отговаря на всички изисквания, да издаде разрешение, в другия случай, процедурата да заключи, да приключи със справка, че лицето има недопустими, неприемливи за този пост зависимости. Тук е важно обаче дали тази проверка, независимо как приключва, положително или отрицателно за лицето, може да доведе във крайна сметка като резултат, като цел на проучването, до получаването на кредит на доверие, и дали това от своя страна, ако такъв кредит на доверие не би бил получен, може да доведе пък до освобождаване на лицето.

Водещ: Да. Ето например, ако има лица в съдебната система, обвързани под някаква форма с организираната престъпност, при такава проверка за допуск до класифицирана информация, тези обвързаности ще излязат или няма да излязат на бял свят?

Цвета Маркова: Би трябвало да излязат, да, би трябвало да излязат, но тука има едно недостатъчно прецизиране в закона за Висшия съдебен съвет – дали отказ да бъде издадено разрешение е основание за прекратяване на членството във Висшия съдебен съвет.

Водещ: Значи, това е по-специфична тема, по важното е, че подобни зависимости особено когато става дума за сериозна престъпна дейност или обвързаности, както беше в случая с Красьо Черничкия, би трябвало да излизат при проверка?

Цвета Маркова: С делата, в делата, с които ние сме се запознавали, има информация за това.

Водещ: Има ли?

Цвета Маркова: Не точно за Висшия съдебен съвет, но по принцип за такива неподходящи контакти, за поддържането на неподходящи контакти. Изключвам тука цялата съдебна система, защото, както казах в началото…

Водещ: Да.

Цвета Маркова: …съгласно разпоредбата по чл. 39 – съдиите, прокурорите и следователите са изключени от кръга на лицата именно с цел да се гарантира независимостта на съдебната система от изпълнителната власт.

Водещ: Имаше ли Алексей Петров допуск до класифицирана информация?

Цвета Маркова: На този въпрос още есента отговорихме положително – след извършване на справка в регистъра, който водим, се установи, че през 2008 година Алексей Петров е получил разрешение за достъп до национална класифицирана информация в качеството, в което на съветник тогава се е намирал. Не е искано и респективно не е издавано такова за достъп до класифицирана информация на НАТО и на Европейския съюз, и доколкото си спомням, така по памет, на 16 ноември това разрешение е било прекратено…

Водещ: Година по-късно…

Цвета Маркова: Да, с аргумента, че поради освобождаване на съответната позиция на лицето няма да се налага да работи повече с класифицирана информация.

Водещ: Значи той е бил някъде от 2008 до 2009 година?

Цвета Маркова: До есента и зимата на 2009-а, да.

Водещ: Да. До какво ниво?

Цвета Маркова: Секретно или строго секретно.

Водещ: Строго секретно. А за строго секретно е сериозно проучването?

Цвета Маркова: Да, за строго секретно, това фактически е най-задълбочената и разширена проверка – изслушват се три лица, посочени от лицето, и дава пълен мандат на проучващия орган за установяване на перманентен контрол по отношение на това.

Водещ: Кой прави проучването? Кое звено? За вътрешна сигурност?

Цвета Маркова: Вътрешна сигурност, в случая на Държавна агенция национална сигурност.

Водещ: Е, добре, след като такъв човек има издаден допуск до класифицирана информация, и то през такива проверки, как тогава се оказва, че няколко месеца по-късно той бива представен като „октопода” на държавата, главата на мафията?

Цвета Маркова: Това е интересен въпрос, защото означава, че или проверката не е установила в достатъчен обем всички обстоятелства, за които се говори сега.

Водещ: Или…

Цвета Маркова: Или по някакъв начин несъвършенствата на самия закон, който дава възможност тази субординационна зависимост все пак на служителите от тяхното ръководство да е попречила за прилагането на всички…

Водещ: Има елемент на връзкарство, образно казано, тъй като е на висока позиция, да не е правена задълбочена проверка?

Цвета Маркова: Да, или да не са взети предвид тези факти, които евентуално са установени. Този въпрос беше поставен още в началото през 2002 – 2003 година пред нас по време на инспекциите на НАТО с аргумента – как така подчинените ще проучват своя началник. Наистина на този въпрос е трудно да се отговори, така, обективно, рационално, и поради тази причина към оня момент на базата на проучването, което извършват службите за сигурност и обществен ред, Държавната комисия издава акта на самия титул на разрешението. Въпреки че това не е съвсем изрично предвидено от формална гледна точка в закона. Целта на подобна практика беше да създадем по-висока кредибилност на разрешенията на генералите, които са начело на съответните служби за сигурност и обществен ред.

Водещ: Да, обаче посочихме две хипотези на евентуални непълноти при проверката или евентуално нарушение на субординация при проверката. Възможна ли е и трета хипотеза, че проверката абсолютно нищо не е установила?

Цвета Маркова: Не допускам това да е възможно, защото това би означавало съответното звено по вътрешна сигурност да установи пълна непрофесионализъм или некомпетентност, или не дай си Боже пък оказване на намеса от някой.

Водещ: Защо?

Цвета Маркова: Мисля, че доколкото познавам и лично като, така, персонален състав колегите, не би трябвало в случая да е толкова, така, да влиза в третата хипотеза и да е толкова тежък от гледна точка на допуснатите нарушения.

Водещ: Не, не, може би не ме разбрахте. Защо да е нарушение, ако проверката установява, че няма никакви зависимости, няма престъпна дейност, тя е проведена напълно коректно и професионално и допускът е издаден? Това не е ли възможно?

Цвета Маркова: Това е възможно, разбира се, защото съответният служител, който е изготвил справката и е представил делото за проучване на председателя, към оня момент е поел отговорността за твърденията, които е установил, а именно това, което Вие предлагате да обсъдим като хипотеза, че по отношение на лицето не са събрани факти, сочещи на ненадеждност от гледна точка на сигурността или на опазване на тайната.

Водещ: Това е възможно.

Цвета Маркова: Това е възможно, най-малкото служителят, който е извършвал проверката, е удостоверил, че е проверил тези информационни масиви в съответните места, където се намират те, и в съответните ведомства и институции.

Водещ: Интересно е, защото това е един много драстичен казус на разминаване, от което следва, че ако тази трета хипотеза е валидна, тогава обвиненията биха могли да бъдат резултат на някакво внушение?

Цвета Маркова: Да, погледнато така съвсем като алгоритъм – ако би било вярно първото, не би трябвало да е вярно второто, и обратно.

Водещ: Нали така?

Цвета Маркова: Това ще покаже евентуално бъдещият процес.

Водещ: Да, но имаме на лице такъв казус, ако проверката е била коректна и зад тази проверка стоят подписи на сериозно звено като вътрешна сигурност, председател на агенция и т. н. Тогава би трябвало другото да не е вярно?

Цвета Маркова: Така излиза, да.

Водещ: Нали така?

Цвета Маркова: Това е логично, което…

Водещ: Ако обаче е вярно обвинението, каква отговорност трябва да понесат другите звена, които са издавали допуска. Защото това се получава като водораздел, много особено? Като везна.

Цвета Маркова: Съответната, в зависимост от конкретното действие, би могло да бъде съставяне на документ с невярно съдържание или някаква друга форма на нарушаване на служебните задължения. Би могло да бъде и такъв състав в рамките на друга организационна единица, ако, да кажем, е поискана съответната информация от МВР, от службите, които имат отговорност да извършват тези действия – ДОТИ, ДОИ, а те са предоставили едни справки, че за лицето няма данни да извършва нерегламентирани действия. Тогава тази отговорност, за която говорим, се преразпределя назад във веригата по всички служители, които са имали отношение към процедурата.

Водещ: Има ли работни досиета, в смисъл масив, който удостоверява на базата на какви факти е дадено разрешението или становището?

Цвета Маркова: По-скоро бих приравнила делото за проучване към личните кадрови дела…

Водещ: Като лично кадрово дело?

Цвета Маркова: …от едно време, да, защото работно дело е това, в което служителят влага изготвените от него информации.

Водещ: Но зад това лично дело, което е на обекта на проучването, стоят може би работни дела на хората, които правят проучването.

Цвета Маркова: Да. То това дело представлява работно дело по отношение на проучващия орган, и това дело се пази, да…

Водещ: Работните дела се пазят.

Цвета Маркова: Това дело би трябвало да се пази точно толкова, колкото повелява документът с най-висок гриф, вложен в делото, на принципа съвкупност от документи.

Водещ: Тоест, ако е с допуск на ниво „строго секретно”, би трябвало да се пази поне колко години?

Цвета Маркова: И ако е строго секретно – 30 години…

Водещ: 30 години.

Цвета Маркова: Самият въпросник става секретен с гриф „поверително” веднага след попълването.

Водещ: Кой носи отговорност? Къде стои този документ, който е работният? Примерно за Алексей Петров в ДАНС ли е, или е при Вас?

Цвета Маркова: Този документ стои в ДАНС. Всяка служба за сигурност съхранява сама собствените си дела по проучвания.

Водещ: Това проучване, което е правено, стои там?

Цвета Маркова: И именно те са компетентни да отговорят до какво ниво има документи, вложени в делото по проучване.

Водещ: До какво ниво има документи? Значи…

Цвета Маркова: Респективно с какъв срок на защита се ползва делото по проучване.

Водещ: …Значи, фактически оттам, защото това може да се окаже, че компрометира или ДАНС като институция, която да провежда подобни проучвания, или компрометира обвинения?

Цвета Маркова: Не бих се ангажирала с позиция, хванахме линията на другата посока, да…

Водещ: Не, не, то не е въпрос, защото това са двете хипотези – или едното е вярно, или другото е вярно?

Цвета Маркова: Тоест, ако се окаже вярно, че обвиненията имат своето основание, то съответният служител…

Водещ: … че проверката е била…

Цвета Маркова: …да, не е била извършена както изисква законът.

Водещ: Но ако те пазят оперативните разработки, кажат: „Ето, това проверихме, при нас няма нищо” – а пет месеца след това има еди какво си…

Цвета Маркова: Това означава, че някой ги е задържал по веригата някъде или просто…

Водещ: …или ги е… или е измислил някакви обвинения.

Цвета Маркова: Да.

Водещ: Ако приемем, че това е така. Добре, това не поставя ли ДАНС в една… и изобщо идеята за проверка на Висшия съдебен съвет, под същата хипотеза? За презумция за нещо? Защото… предполагам…

Цвета Маркова: Не бих се изразила точно тука с тази терминология презумция, защото в случая означава да правим изводи от грешката на принципа индукцията – дедукция.

Водещ: Това не е грешка, това е фундаментална грешка, ако е грешка.

Цвета Маркова: Ако е грешка, да.

Водещ: Защото, ако това е грешка…

Цвета Маркова: Би ми се искало да вярвам по-скоро, че проучванията, които се извършват там, са в изпълнение на законовите изисквания, отколкото в тяхното нарушение.

Водещ: Ама, ако допуснем, че могат да направят такава грешка, това означава, че вътре може да има… как да не… примерно хора, свързани с руски специални служби, с други противникови, нали, очевидно ще се окаже, че е много лесно да се премине през такава цедка, ако може да се допусне мафията, главата на мафията, нали, най-големият мафиот да работи там и да има допуск?

Цвета Маркова: Важно е в случая вероятно при една бъдеща проверка на това дело, независимо дали е от нас в рамките на методическото ръководство и контрол, или от Комисията за контрол на ДАНС, която…

Водещ: Защо не го поискате, между другото, да проверите какво са проучили?

Цвета Маркова: Да, ще проучим тази възможност, да бъде проверено, това би представлявало прецедент за нас. Никога не сме го правили, но тъй като…

Водещ: Я, да, наистина вземете да…

Цвета Маркова: …казусът е доста обществено значим, мисля, че няма пречка да се запознаем и с конкретно дело по проучване…

Водещ: Аз мога ли временно да получа също допуск, за да се запозная и аз с някои неща?

Цвета Маркова: Няма да е много лесно.

Водещ: Няма да е лесно.

Цвета Маркова: И ще трябва да го обосновете.

Водещ: Да, а за мен ще бъде особено трудно, да. Добре.

Цвета Маркова: И ще трябва да го обосновете – Вие или Вашият ръководител с необходимостта.

Водещ: Не, хич не ми се занимава. Просто… Кой знае… Ще излезе, че… Така, значи, всъщност това е нещо, което е много хубав, качествен резултат – Вие ще поискате да се запознаете…

Цвета Маркова: Най-малкото ще опитаме и се надяваме да получим делото, номерирано по начина, по който е било, и във вид към момента на издаване на разрешението. Не дай си Боже да…

Водещ: Да. С всичките оперативни масиви, лични аспекти и т.н. И да се види как се работи.

Цвета Маркова: Не дай си Боже да липсват част от страниците или да е преномерирано, с което сме се сблъсквали…

Водещ: Добре. Това възможно ли е?

Цвета Маркова: Не бих казала, че е редно, но не е невъзможно.

Водещ: Добре. Аз благодаря на Цвета Маркова. Вижте, видяхте колко интересен разговор може да се води за допуските до работа с класифицирана информация.