Ще се превърнат ли малките предупреждения за Русия в историческо пророчество?
На първи септември светът отбелязва седемдесетгодишнината от германското нападение срещу Полша, с което започва Втората световна война. Историята е за това – да се помни, да се изучава и да отвежда към съвременни политически изводи. Но тя служи и за още нещо – да се правят аналогии и от сравняването на модели и персонални образи да се търси приемственост и на позитивните послания, и на рисковете. Сред световните лидери, които са поканени от полското правителство да вземат участие в честванията, е и Владимир Путин. Макар и вече бивш президент, а сега министър-председател, Путин с основание е считан за безапелационен неформален лидер на Русия. Неговата лична политическа воля и концепции – независимо кои са другите властови фигури в руската мозайка, са в основата и на вътрешната, и на външната политика на Кремъл. Участието на Путин в церемониите по отбелязване на годишнината от войната ще бъде най-впечатляващата атракция на събитието. Дипломатическият език не позволява да се изрича на глас онова, което наистина си мислят един за друг държавниците.
Днес Русия официално е включена в активни форми на партньорство и с ЕС, и с НАТО. Тя е фактор в борбата срещу тероризма в глобален мащаб и както подкрепи доктрината на Буш във войните срещу Афганистан и Ирак, така сега се превръща в огледало на новите външнополитически виждания на Барак Обама. В сферата на енергетиката потенциалът и – направо казано – монополът на руснаците – сякаш е непробиваем. По тази причина интересът и отношението към Москва са по-скоро на принципа „да не се дразни звяра”, а не в припознаването на някакво искрено приятелство. Зависимият и обладан от собствените си страхове свят, който навремето със сервилност и политическо раболепие е позволил на Германия да погълне Австрия, а с Мюнхенското съглашение и части от тогавашна Чехословакия, днес със същите рефлекси се опитва да облагородява и Русия. Предупрежденията, че Москва е опасен потенциален агресор и може да се превърне в непосредствена заплаха за световния мир, засега се чуват само от привидно маргинални пространства – или от изтъкнати руски дисиденти, или от страни, които вече изпитаха на гърба си какво представлява руската външна политика.
Наскоро Борис Березовски, с когото разговарях, сравни актуалната обстановка в света с периода на трийсетте години на миналия век. Само че – уточни Березовски – тогава агресор беше Германия, а сега е Русия. Той имаше предвид подчинената на политическите възгледи на Путин Русия. Естествено – всички знаят, че Березовски е противник на Путин, а как другояче да говорят един за друг политическите противници, освен да се нападат? Дори много скоро сравнението с преливащия образ на световния агресор да стане пророческо, засега то си стои заключено в рамките на едно тепърва набиращо популярност електронно пространство за сериозна политика. Пак в електронен сайт – „Грузия онлайн” – дни преди срещата в Гданск могат да се прочетат не по-малко тревожни и предупредителни сигнали за Русия и Путин.
Статията в грузинското издание е озаглавена „Световен проблем с името Путин”. Това, което с едно изречение като обобщение на съвременната руска политика направи от Лондон Борис Березовски, може да бъде проследено като разгърната логика с конкретни примери в грузинския сайт. „Страшно е, но е факт, че близо 18 години световната общност безучастно наблюдава пълзящата руска експанзия в региона на Грузия, която в крайна сметка се превърна в открита окупация на части от суверенната й територия” – пише в материала, където се напомня, че „под ръководството на Путин Русия започна политиката си на кръвно отмъщение срещу кавказките народи, намерила кулминация във втората чеченска война”. Анализът на резултатите от миналогодишната война срещу Грузия пък е позволил на грузинските наблюдатели да направят извод, че стремежът на Русия е да се превърне в пълновластен господар на каспийските и средноазиатските нефтогазови находища. А Путин да придобие мощ, с чиято помощ да може да диктува на Европа всякакви условия.
По-нататък грузинското издание продължава – „с амбиция да осъществи докрай имперските си планове, Путин редовно се среща с европейски лидери, пред които лобира за северните и южни потоци. И ако срещите му със скандални лидери като Берлускони са обясними, то честите му контакти с турския премиер Ердоган предизвикват безпокойства сред кавказките народи” – пише „Грузия онлайн” и прави предположението, че както войната на Русия с Грузия, така и конфронтацията на Москва със света далеч не са изчерпани сюжети. С такива щрихи към политическия си образ на иначе световен лидер Путин ще отбележи в Гданск началото на Втората световна война.
Тревожните гласове на неговите противници едва ли точно в Полша ще бъдат чути по начин, който да превърне техните гласове в реална превенция. Но поне нека да се чуват дори само в информационните пространства, в които е възможно. Още повече, че към лидерите, с които Путин се среща, в Полша ще се присъедини още един – сегашният български премиер Борисов. Колкото по-истински се отговори на въпроса стеснява ли подобна среща руското влияние в Европа, или го разширява, толкова по-бързо и българите ще могат да се ориентират какво управление са си избрали. А ако въпросът за руското влияние и срещата в Полша им се стори реторичен, тогава или са знаели, или изобщо не са подозирали какъв е парламентарният им вот. И едните, и другите обаче сами ще видят дали малките предупреждения за Русия ще се превърнат в историческо пророчество.
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com