Ще следя всяка стъпка на правителството: убеден съм, че скоро ще лъсне истинския им лик и същност
Днес Б.Борисов най-после стана министър-председател, Народното събрание гласува за него с голямо мнозинство! Новият министър-председател на България вече се вика Бойко Борисов: ликуй, народе!!! Урррааа! Фанфарите сега бучат в ушите му, около него, предполагам, се тълпят рояци кариеристи със светнали от нежност и умиление лица, честитят му, прегръщат го, олизали са вече бузите му от целувки; а той, горкият, требе да почва да работи, като тоя път вече няма как да вика: "Тоя ми пречи, оня ми пречи, вързали са ми ръцете, я ги ловим, они ги пущат и прочие!". Мили родни картинки се разгръщат около нас, но всички почваме сега да мислим за онуй, което ни чака: да оставим празнуването, време е да се запретват ръкави и да почва да се работи.
Анализаторите точат пера, ама ми се иска още сега, когато емоцията е съвсем свежа, да напиша нещичко, с което да изразя своята позиция, своите си вълнения. Ето например, И.Инджев е написал текст (Затишие пред Бойко), който свършва така: "България получава шанс. И своя Бойко." Подтикнат от тия думи, написах там следния коментар, който прилагам най-надлежно и тук, в моя блог, за да се знае:
По-скоро Бойко получи България – неизвестно за какво. Ама ще видим де.
Най-хубавото на цялата история, която се разгръща тия дни пред очите ни, е че съвсем скоро ще разберем точния смисъл на това, което става. Ще разбере самата истина. Ще отрезвеят мнозина. Ще се разделят с илюзиите си. Независимо какви са били тия илюзии.
Аз разглеждам това правителство оттук-нататък като един голям, огромен даже, с национална представителност, експеримент с основна цел: да се разбере що за образование и творение е туй чудо ГЕРБ, да се разбере със сигурност що иска и какъв е всъщност Бойко Борисов (не по-малко чудо на политическия ни хоризонт!), да се разберат действителните ценности на тая съмнителна формация, и най-вече да се разбулят действителните, истинските фактори, които й дадоха не просто живот, но и доминиращо значение за този период от развитието на страната ни.
Тоест, оттук-нататък лично аз ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството на Бойко Борисов и лично на самия премиер, като съм убеден, че лека-полека няма как да не лъсне истинския им лик и същност. Щото до този момент ние можехме само да предполагаме, сега оттук-нататък имаме шанса съвсем точно да узнаем и да разберем. Самата истина ще постигнем. Или съмненията ни ще се оправдаят, или ще се окаже, че не сме били прави; имам предвид хората, които и този път не се поддадохме на поредния народно-психологически и политически тайфун, и отново заложихме на проверени играчи: Синята коалиция.
Много съм писал за феномена Бойко Борисов още от неговия апогей, който съвпадна със създаването на блога ми (блогът ми се появи през окт. 2006 г.).
Не съм крил и не крия, че му нямам доверие, че не вярвам на думите му, че долавям неискреност в твърденията му и пр.
Нямам доверие и в предполагаемите и допускани сега от толкова много хора негови мними и уж действителни управленски и държавнически качества.
Но всичко, което съм писал дотук за Бойко Борисов и за ГЕРБ се е базирало само интуиции и предчувствия, не толкова на факти. Сега се радвам, че ето, най-после дойде моментът и имам шанса да разбера, да проверя, да верифицирам допусканията, убежденията, предчувствията си. Ще се радвам моите лоши очаквания да са били само страничен и отпадъчен продукт на някаква моя лична деформираност или маниакалност – толкова патихме и препатихме в тия години, че явно всичко не е минало безследно, че са съвсем допустими такива мании в съзнанията и страхове в душите. Ако Б.Борисов се окаже такъв, за какъвто го мислят милион и половина българи – а именно, "точен пич", "работяга", "милеещ за страната си", "необработен управленски диамант" и не знам още кво си – ще се радвам много, щото е за доброто на България. Но за жалост в момента нямам никакви основания да победя скептицизма си. Изглежда причината за това е, че не съм склонен към безпочвена наивност – и лесно не могат да ме излъжат.
Аз лично искам да разбера истината в следните насоки, т.е. в близките месеци ще следя най-внимателно развитието на събитията, което неизбежно ще ми даде отговор на следните любопитни въпроси:
1.) Кои сили и защо създадоха ГЕРБ – с каква цел?
2.) Кой и с каква цел финансира възхода и триумфа на един такъв медиен продукт, какъвто, ако не искаме да си кривим душите, трябва да признаем, че е Бойко Борисов – някой да е знаел нещо за него преди 2001 г.?!
3.) ГЕРБ проевропейска политика ли ще поведе – или ще се окаже поредното злотворно творение на ДС и КГБ (щото те, знайно е, са неразделни, като две лица на една и съща монета)?
4.) Дали ГЕРБ е наистина демократична формация, или ще се опита да прокарва авторитаризъм от най-лош пропутински тип?
5.) Дали ГЕРБ ще провежда обещаната политика в интерес на най-широките народни слоеве – или ще стане сила, която, подобно на БСП, ДПС, НДСВ и други такива, ще обслужва единствено интересите на българо-руската комуно-кагебистка олигархия?
6.) Дали Бойко Борисов е подмолно зависим и поведението му се диктува от кукловодите на ДС, или той ще се отърси от такива зависимост (дори и да я е имало досега), и, опрян на доверието на най-широките социални кръгове, ще има смелостта да поведе политика, диктувана единствено от националните интереси?
7.) Дали Бойко Борисов ще има съдбата на един прекалено надут медиен балон, който при досега с живата реалност на управлението, ще се спука и ще "спихне" (тая дума научих от неговия съпартиец Н.Василев по време на учителската стачка!) за няколко месеца (каквато участ сполетя учителя на Б.Борисов, именно Симеон), или ще се окаже, че неговият възход наистина е бил определян от сътоветните личностни и управленски качества, т.е. Б.Борисов тогава ще докаже, че, подобно на барон Мюнхаузен, "сам себе си е извадил за косите от блатото"?
8.) Дали Б.Борисов ще се сработи с Синята коалиция, дали, опрян на нея, ще предприеме разумна и ефективна политика за излизане от кризата, или продължи да се репчи, да се държи като (простете за израза, но се налага да го река!), да се държи в поведението си като пъпчасал и вечно недоволен от всичко чикиджия, който се самообявява за най-велик, за "баща на нацията и титан на демокрацията" и прочие чалготинки и простотии?
Ето на тия въпроси жадувам да получа най-бърз отговор. На никой и на нищо не ща да вервам. И добре зная, че ще получа отговорите непременно, и то в близките няколко месеца: както потръгне на правителството, така и ще му върви нататък. Изобщо не му съблазнявам на Б.Борисов, нищо че немислещите днес сигурно му завиждат на триумфа: стана пълновластен управник на цяла страна, подобно на цар, сбъднаха се всичките му мечти! Неговата задача е изключително трудна и тежка – и по тази причина не бива да му се завижда; ако пък сам той се опияни от властта и се главозамае, ще си е за негова сметка само.
Е, и за наша сметка ще е де, то това се знае. Така са устроени нещата, че обикновено най-вече ние, гражданите, хората, народът, плащаме сметките, вересиите, лихвите и всичко друго, както се полага. И сами сме си виновни, щото като се навием по някаква химера, и като направим някаква поредна чудесийка, та изумим света (да не говорим за горката Европа, ний и целия свят вече почнахме да изумяваме: такива като нас други нема!), после кротичко ще си плащаме всички сметки, и цената на изпотрошените съдове, мебели и какво ли още не в нашия общ дом, наречен "България". Всичко се заплаща в тоя живот скъпо и прескъпо: а ний все си мислим, че пак ще успеем да минем между капките. И че ще успеем да прецакаме съдбата, която сами сме си подготвили. Едва ли ще ни огрее обаче…
Ангел Грънчаров