Щом Лилито и прочие са били онеправдани при комунизма, какво да кажем ний с гайдите?!

Вежди и Бойко се гласят да дават на най-заслужилите татови – имам предвид певците от ерата на бай Тодор Живков – певци и музиканти.

(А на театралните артисти ще дават ли, че не разбрах? Ами на художниците? Ами на… философите? Щот и ний, философите, сме от областта на културата, откъде-накъде да дават само на певците, и ний искаме?!).
Ето малък откъс от чудесния текст, а пък който иска, нека да иде да прочете и цялото:

Пише Ви Щурецът,
по-известен с артистичното име Щурчо, с когото се срещнахме преди 30 години – в деня, когато Калинката беше булка. Тогава аз свирих на гъдулка, а Вие под звуците на моята музика събирахте зрънца за зимата.
Вашата целеустременост и прагматичност очевидно са дали резултат.

Разбрах, бабо Мравке,
 че сте станала депутат и член на Комисията по култура. Много се радвам, че в нашия парламент работят такива трудолюбиви хора. И то надарени с пророческа дарба. Как така познахте още тогава, че ще дойде време, когато сняг ще запръска т.е ще трябва да се пенсионирам?

А ето и какво иска в прошението си наш Щурчо:
Това време дойде. Само че не искам житце. Ако може да ми съдействате пред Веждито – и на негова сватба съм свирил, ама ме е забравил, и във Вашата Комисия да обсъдите въпроса, та да ми дадете орден – от тези, дето щели да ги дават на популярни от времето на бай Тошо певци и шоумени. Такива, които се свирили, пеели и не са си правили сметка, че ще дойде зимъска.

Едно орденче и 1000 лева на месец ще ме оправят.
Очаквам с нетърпение отговор.
Щурчо

На мен ми се чини – да продължа мисълта на Евгений Тодоров, че всеки, дето има известни неоценени (в паричния смисъл) заслуги, е добре да пише на благодетелите наши Веждито и Бойко – и ний също да поискаме пенсия. Щом Лили Иванова и прочие са били експлоатирани в ерата на комунизма, какво да кажем в такъв случай ний, робите?!

Или ний, дето бяхме с гайдите – за по-младите, които не знаят, ще река, че тоя израз "ний с гайдите" е от един театрална постановка (с участието, дококото си спомням, на Парцалев, К. Коцев, Бог да ги прости, на Н.Анастасов и пр.) от много отдавна, в която прецаканите все повтаряха това: "А какво да правим ний, с гайдите?!".

Та ния, дето за мизерни пари сме работили по полята, по заводите, в мините, в училищата и прочие! Нам нищочко ли не се полага? Нима не е справедливо щом на Лили, на Гаргов, на Борис Годжунов и прочие богоизбрани ще дадат, и нам да дадат нещичко. Не може на едни да се дава, а на други да не се дава нищичко – и ний искаме! И с право искаме!

Ето, искат тия, дето бяха отрупани с дарове, почит, слава, пари, космически хонорари, искат звездите на байтодорова България, а ний си кютим?! Да искаме и ний, таварищи! Сега е моментът да се уредим завинаги!
Давайте да пишем прошения и ний да искаме, щото, като гледам, пак се гласят да ни прецакат.
 Все ний ли ще сме прецаканите?!
Тая нема да я бъде тоя път!

Ангел Грънчаров
aig-humanus.blogspot.com/