ЩОТО ИСТИНАТА ОТ ГРАД ЛЕВСКИ БИЛА ПО-СИЛНА ОТ ИСТИНАТА ОТ ГРАД БАНКЯ, РАЗБИРАШ ЛИ

Понеже от няколко дни част от публиката е в шумна истерия по случая с БНР, и кой – кого харесвал като лице на “демокрацията и свободното слово”, та седнах и аз да помисля по темата за да установя единствено, че единственият журналист, когото действително съм харесвал през годините, е Радина Червенкова – много ми беше секси бе! Нещо което далеч не мога да кажа, нито за Коритаров, нито за Патарински, нито за г-жа Беновска, нито дори за самия професор Стамен Стаменов – емблематичен водещ на емблематичното предаване “Дневници на уфолога” по СКАТ ТВ.

Открих още, че прекалено силния лястовичи шум в главите на дузина коментатори ги кара да си мислят, че ако харесват Силвия Великова, не харесват Бойко Борисов. И обратното – ако харесват Борисов, не харесват Великова. И обратното. И така 200 пъти. Щото Истината от град Левски, била по силна от Истината от град Банкя, разбираш ли. И обратното. Бойко бил от Москва, а Силвия от Манхатън, и така нататък, докато най-накрая жадната за порно публика разбра, че двамата са гаджета и си говорят по телефона. Със Саудитска Арабия.
Всъщност, именно някъде тук самият аз разбрах и най-важното. Няма как да ги харесваш един по един. Трябва да ги харесваш, или не, като семейство. Семейство делящо едно и също тъпо и мизерно жилище, дом в който бащата е строг главанак, а майката истерична домакиня.

Защото, това са фактите, господа олигарси, прокурори, пекинци, обикновени летуващи и необикновени шпиони.

В дом на тъга, расте единствено тъга. Питайте Фройд, Леви, Морено или най-добре самият Владо Кузов.
Васил Петев