ЮРИЙ АНГЕЛОВ: „ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ” Е НРАВСТВЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

След блестящото си изпълнение на руснака Распутин в „Седем часа разлика“ актьорът Юрий Ангелов влиза в образа на ексцентричния медиен бос Борис Павлофф в новия сериал на ТВ7 „Секс, лъжи & ТВ: Осем дни в седмицата“. Харесва ли ролята си? Гледа ли въобще телевизия? Съжалява ли за живота на село, който изостави, за да се върне към актьорската си професия? Има ли нещо вярно в слуховете, че е пребивал от бой половинката си? На тези и много други въпроси Юрий Ангелов даде откровени отговори пред „Всеки ден“.

Г-н Ангелов, в новия сериал на ТВ7 „Секс, лъжи & ТВ“ играете директор на телевизия, който е доста противоречива личност. Харесвате ли героя си?

Безумно си харесвам ролята, защото е написана блестящо от Любен Дилов. Ролята е богата, парадоксална, сложна, едно предизвикателство. Благодаря му, че ме покани за нея. Аз не гледам телевизия, но това не ми попречи да я изиграя. Една хубава роля няма нищо общо с телевизионната продукция. Голямото ми нещастие беше, че гледах „Четвърта власт“. Нашият сериал още не беше тръгнал тогава и, понеже има същата тема, си казах, че ако и той е такъв, ще се откажа публично от професията си и отново ще се върна в гората, откъдето съм дошъл.

Защо не ви харесва „Четвърта власт“?

Разбрах, че и много журналисти не го харесват. Но в България не съществува критика, а нашето изкуство не може да съществува без критика. Дори и да е нечитава критиката, трябва да я има. Защо няма критичност към телевизионните продукции? Последният мохикан е Юлиан Вучков – ходи напред-назад, прави се до голяма степен на луд, за да казва истини. И това е пълно нещастие за всичко, което произвеждаме като изкуство. Няма да казвам конкретно кое не ми харесва в „Четвърта власт“, няма да казвам имена. Аз обсъждам процеса – нашата работа е призвание, тя може да служи на злото, но по принцип е призвана да служи на доброто. В тези дни на политически хаос хората, които се занимават с изкуство, мислейки само за пари, не могат да си позволяват да произвеждат продукти, които отчайват и без друго отчаяното население. Не можем да произведем продукт, който да носи отчаяние, независимо за колко ценен го мислят неговите създатели. Това отчаяние предизвиква самозапалванията. Нравствените престъпления са много по-силни от физическите и са бомби със закъснител. Защото, ако се ограбват заводите, може да дойде друга нация и да ги възстанови икономически. Но пораженията върху нравствеността са фатални. Аз смятам, че „Четвърта власт“ е престъпление към нещастния български народ. Не искам да се впускам в никакви други подробности. Аз нямам право да бъда критичен, защото съм действащ артист и могат да изтълкуват думите ми погрешно. Аз не нападам „Четвърта власт“, а коментирам липсата на критика.

За втори път работите с Любен Дилов. Предишния беше в „Седем часа разлика“…

Между другото, предишния път пак той ме покани и всъщност Дилов ме извади от гората. Аз живеех сред природата, бях много добре устроен, но той ми подаде ръка, гласува ми страхотно доверие, а когато на мен ми гласуват доверие, преставам да бъда аз.

Съжалявате ли, че „Седем часа разлика“ приключи без финал, или вече го преодоляхте?

Аз го преодолях на личностно ниво. Просто не ми се разболя тялото от разочарование. Но на общо ниво не мога да го преодолея, защото още ме спират хора и питат „Филма ще го има ли?“. И аз нямам логично обяснение, защото не знам какво стана. Нещо, което хората харесваха, изведнъж да рухне! И сега ми казват „Ами, всичко така става в България“. Е, не може повече да се позволява да става всичко така в България. Но личностно го преживях. Да, ролята ми беше хубава. Аз вече бях достигнал консенсус със сценаристите да направим коренен обрат. Щеше да бъде още по-интересно – и самият сериал, и моята роля щеше да бъде безкрайно благодатна за изява. Съжалявам, че хората още го желаят, а него го няма.

Какво щеше да стане с Распутин?

Руснаците, за разлика от нас, са дълбоко религиозни. Те пазят християнството в сърцата си, въпреки ужасния комунизъм, който ги споходи. Ние сме много нещастен народ, защото сме абсолютни атеисти. Един руснак завчера в Бургас ми каза: „Вие, българите, сте цигани“. Аз му казах: „Не, ние сме по-лоши от циганите. Защото нямаме вяра. Един народ без вяра е загубен.“ Та аз бях влязъл в консенсус със сценаристите за образа на Распутин. В последните серии, които не видяха бял свят, ние заснехме как той намира сувенира, който търси. И се оказва, че е дълбоко религиозен човек. И това щеше да подейства на нашия атеистичен народ. Поне щеше да има един светъл пример. И безкрайно съжалявам, че това не се случи.

Липсва ли ви спокойният живот на село?

Не съжалявам за спокойния живот. Аз имам цяла вечност на разположение, когато мина в друго състояние. На тази възраст смятам, че дървото трябва да дава плодове и ние всички трябва да допринасяме за тези, с които съществуваме. Преди дни чествахме в Бургас 90 години на моя учител Апостол Карамитев. Той казваше, че човек е взел по нещо – от родители, от учители, от родина, от народ. Той е взел човешко щастие. И това щастие си длъжен да го върнеш, да го дадеш на хората. А аз казвам, че ако не си го върнал, майната ни на спокойствието. Ти си една спокойна свиня. Библията казва „В щастливо време щастлив бъди, в злощастието на размисли отдай се“. Аз се оттеглих, за да размисля накъде вървя и да си усетя пътя. И всъщност завърших най-добрия възможен университет – на природата, която ме излекува.

Какъв човек беше Апостол Карамитев?

Преди седмица ме срещна на улицата негова роднина. Първите й думи бяха: „Юрка, знаеш ли, че Апостол не се казваше Карамитев? Комунистите го кръстиха така, защото той се казваше Апостол Апостолов.“ Кара Мите значи Черното Мите. Някакъв прадядо, изселник от Тракия се е казвал така. Той става популярен с това народно име, но Апостол Карамитев беше единственият човек в Народния театър, който не беше в комунистическата партия. И ние, неговите ученици, всички се удивявахме как това е възможно. Той не беше партиен член! Той се казва Апостол Апостолов и аз ви уверявам, че имах щастието в живота си да пребивавам близо до истински апостол. Апостол е човек, отдаден на своя народ. На погребението му бях до ковчега му. Цялата „Раковска“ беше пълна с народ, който ридаеше, а властта беше изпратила конна полиция, защото се страхуваше да не я свалят. Всички го обичаха, още го обичат.

Вярно ли е, че сте били любимият му ученик?

Може да се каже, че му бях любимец в първи курс, защото бях безкрайно отдаден на работата. Той ми се възхищаваше и минавах за негов любимец. Но след това, във втори курс, се влюбих и той ме низвергна жестоко. Просто ме подминаваше, все едно не съществувам, защото вече не си гледах работата. Тогава му стана любимец Велко Кънев. След това му стана любимец Филип Трифонов. Но това беше само в случаите, в които някой от неговите ученици беше отдаден на работата си. В четвърти курс всички си сверихме часовника, така че всички бяхме негови деца. Даже последните му думи в болницата преди смъртта му – това ми го каза неговата съпруга, били „Децата ми отидоха в Сливен и аз няма да мога да им помогна да се върнат“.

Говорите за това, че ви е насочил към Сливенския театър?

Тогава се работеше по разпределение и той каза: „Ако не отидете в Сливенския театър, няма да станете добри артисти. Ако останете направо в Народния театър, ще станете едни лигльовци“. Ние с Велко Кънев имахме заповед за Народния театър и той ни я скъса. И каза пред всички защо я къса. Тогава ми стана малко чоглаво, но след години разбрах, че беше абсолютно прав във всичко.

Като споменахте за влюбване, много се пише, че сте били жена си.

Не е вярно. Преди време направих изповед за женското начало по повод смъртта на майка ми и убийството на кобилата ми. А след това как се перифразира темата, просто не ми се коментира.

Разкажете за своята половинка сега.

Много пъти съм казвал и заради тримата си синове, и заради всички момчета, когато мъжът е неспокоен, а той е най-неспокоен, ако не е намерил мястото си за живеене и подходящата работа, и в личния живот не му върви. Когато ги имаш, си в хармония с природата и с космоса. И тогава няма защо да търсиш жена. Подходящата идва. Това ми се случи, когато намерих мястото си.

Роден сте в село Тотлебен. Как избрахте Фазаново за свой дом?

Аз много дълго съм се готвил да напусна София. Обикалял съм цяла България, гледал съм атласа за почви, води, растениевъдство и животновъдство. И най-неочаквано сърцето ми го грабна Фазаново, всъщност Странджа – Странната планина. Не ми липсваше родното място, даже не се прибирам там. Нямам пристрастия към местности, къщи и вещи.

Мина Узаничева

В. Всеки ден