Явор Дачков бил бръкнал в здравето на Кеворкян. Чак го засърбял мустака! Ха-ха-ха, голям майтап!

Явно поръчковите пера, не са достатъчно осведомени дори, че несъизмеримостта на двамата не е в полза на богослова, който скучно и назидателно някога се опитваше с протекциите на Иван Костов да промива от екрана  мозъците на българите. След като обслужва слугинажа на Мавъра, дойде време да послугува на Патравата и нейния бос Трактора.

„Рубриката „Скандално с Явор Дачков“ е без съмнение едно от местата във вестника, които привличат най-много заклети и ревностни редовни читатели”, пише начеващия в занаята драскач, който търси път към известността, подмазвайки се не на когото трябва.

Защоито Дачков нито е фактор в журналистиката, нито човек с качества, които да са пример за подражание. Както казва неговата близка от интимното му минало Люба Кулезич, която го изнесе на гърба си до днешното му самочувствие, Дачков е подменен. Тоест зомбиран … , вероятно от финикийски знаци, които замъгляват и без това неясното му съзнание.

 В текста, който е цитиран е написано, че Дачков успява да формулира ясно истини, които били знайни за болшинството от зрителите и читателите, но никой досега не е могъл да ги каже така добре, както неговия гений:

Кеворкян е скучен!
Текстовете му в „Труд“ са неразбираеми и пълни с глупости. От вестника ще постъпят правилно, ако му бият шута,
Въпросите му са тъпи,
Митът „Кеворкян“ се създава и поддържа единствено от самия Кеворкян!
Едно време гледахме „Всяка неделя“ не заради неприятния му лик, а заради „Розовата пантера“ и „Кукленото шоу“.
;
И тъй нататък… казано в прав текст Дачков си е бил и продължава да е достатъчно инфантилен, за да обяснява как бил гледал Розовата пантера. За което едва ли арменеца би му завиждал. Просто няма защо. По-скоро би погледнал със съжаление към пациента на психодиспансера, поболял се да мери ръст с някой , който изобщо не му е по мярката.

„А това, че начинът, по който пише Кеворкян, до голяма степен описва самия Кеворкян и това, което струи от редовете му, е буламач от мания за величие, поразителна липса на дарба, злост и доста объркана мисъл”. Че Кворкян пише с невероятна претенция невероятни глупости, е само поредната куха фраза, а не изненадващо откритие. Защото това е повече от очевидна мегаломания, която в България впрочем е масово заболяване, завладяло и болните амбиции на Дачков.

Същият, който прави свирки на Костов, докато имаше изгода и учи журналистическия занаят, докато мачкаше чаршафите на жената до себе си, сега излиза като някой носител на Пулицър и обявява без да знае защо, че има нещо справедливо във факта, че в класацията за най-известни журналисти от БНТ  Кеворкян заема първо място.

Така, както в класацията за най- добрите строежи първото място заемал Димитровград, а в тази на събитията – Девети септември. И какво от това, да не би това да прави хората във времето им по-малко значителни. Хайде, като е толкова ербап, да стане той най-известният сега, в новото време – на 10 ноември, на влизането НАТО или Евросъюза. 

Но не би! Затова ще каканиже, че Кеворкян станал популярен, благодарение на единствената държавна телевизия, която в продължение на 30 години излъчвала в близък план неприятната му физиономия. Той дори  добре си спомнял, че по едно време символ на задаването на тъпи въпроси бил изразът „да те Кеворкират“.

Аз пък си мисля, че това са били не тъпи, а остри и злободневни въпроси по онова време, в което Дачков със сигурност се е подмокрял, само ако си ги помисли, камо ли да ги зададе. Та този начин на провокативно интервюиране бе пример и маниер на водещитев този бранш!.

Интервютата на Кеворкян също били глупави, но за сметка на това наситени с многозначителни паузи, а маниерът му на водене на разговора, по-подходящ за следствието?! Абе момченце, кога видя микрофон и камера, както казват хората, кога ти почерня задника и кога стана циганин? Та взе да даваш акъл и на хората, които това цял живот им е било работата.

Защото с товоите „Гласове” навремето, си приказваше като някой от „Кукувиче гнездо”, докато ти показаха вратата.  Лесно е да се гавриш, припомняйки „Коя е всъщност Блага Димитрова?“ и да описваш бавното и с многозначително повдигане на вежди питане на Кеворкян, при което Димитрова не знае какво да отговори.

Всъщност тези подробности ме карат да мисля, че доста внимателно си гледал единствения и най-добър телевизионен водещ, за да сложиш нещо в бедния си речник на болната амбиция. И недей да се опитваш да лъжеш хората, че тогава си гледал пантери, розови или с някакъв друг цвят и да помниш, че „популярността на Кеворкян дошла от добре дозираните, контролирани от ДС „дисидентски“ мнения, които се пропускали от екрана на телевизията”. 

И недей да пишеш думата дисидентски в кавички, защото ти наистина си бил много, ама много далеч от това понятие дисидентство, защото си се опиквал с топлата вода на телесните си чувства, които простите хора наричат с една обикновена думичка страх.

Ти не си гледал „Всяка неделя“, заради „Розовата пантера“ и кукленото шоу и съм сигурен, че предаването не е станало популярно заради тези малки порции западна култура, а заради това, че беше по маниер и съдържание на нивото, което превъзхожда дори  сегашните новинарски емисии и други западни мурафети, на които някои само се опитваха да подражават, но и до днес не могат да достигнат.

И сега стигам до неблагодарността българска на ученика към успелия, големия учител, който е във висините и некадърния му последовател няма надежда да достигне. Затова казваш, че почти не си срещал хора, които да харесват Кеворкян. „Благодарение на монопола на БНТ той станал известен, но не и харесван, защото излъчвал презрение към околните. От Кеворкян са изпитвали страх, но никога респект и уважение”.

Иска ми се отново да те коригирам, защото думата почти, нещо ме подразни. Знаеш ли защо? Защото почти не съм срещал хора, които да харесват Явор Дачков. Обикновено ме питат, тоя пък кой е?! Един анонимен алабалист с претенции, че е някой. По-скоро платен глашатай за нечия чужда кауза. Неговата кауза са финикийските знаци, които му трупат самочувстивието. Така е с нищите духом, уви!

Докато си гледал Пинко не ми стана ясно и как така разбра, че от предаването на Кеворкян се извършвали идеологически екзекуции и, че един от най-яростните в това отношение е бил Юлиан Вучков, който от ефира на „Всяка неделя“ громял театрални постановки, които не влизали в партийните клишета. А
бе, хей малкия! Да беше си изтрил очилата, замъглени от пуберски страсти и неформирани мисли, та тогава да се правиш на съдник. Да не би вече да си обвинил родителите си, че не са те родили с вида на Ален Делон и интелекта на Айнщайн, а тъкмо обратното. И това да е твоят жизнен дикомфорт?

Затова отричайки Кеворкян, ти отричаш и себе си. Нищо, че си малка незначитела душица с големи амбиции. Прилични на малоумниците, които нямат мярка и реална представа за действителността. Сигурен съм, че не е необходимо да правиш уговорки, когато пишеш гнусотии по нечий адрес и да обябвяваш, че ще спечелиш враг в негово лице.

Защото това, което правиш, наистина е гнусно, но и в повечето случаи скучно и не е интересно дори за вестника, от който заработваш. Защото и той е скучен, тъп и некадърно направен от точно такива хора!

Най-смешното е, не че твърдиш, че авторът на легендата за Кеворкян е самият Кеворкян. Защото легендите ги има, а ехалето отдавна е отзвучало! Една легенда се създава от много хора и с много труд и за много време. Това не ти е да си измисляш  митове за самия себе си и да задоволяваш лудостта си, вместо да потърсиш лек за болестта си!

Wolf Radar
www.radarbg.com