Янко Иванов, човекът на Иван Костов, който пусна компромата срещу Марковска, в комбина с кръга „Драшков”

Името на  бившия изпълнителен директор на Корпоративна банка Янко Иванов бе в прав текст посочено като източник на компромата срещу Венета Марковска от бившия вътрешен министър Богомил Бонев. Всъщност, Бонев каза онова, което сред журналистическите среди е ясно и знайно от много време назад. Още през 2010 година Янко Иванов, който губи дело точно при съдия Венета Марковска, съсредоточава огромна енергия за да пласира към определени медии колко „корумпирана” е Марковска.

Янко Иванов разнася материали, стиковани от него срещу съдия Венета Марковска и ги „доверява” на подбрани журналисти. Тогава гръмва и първия компромат, свързан с бизнесмена, с който живее Марковска и сблъсъка му с органите на МВР.

Иванов е изключително близък с бившия шеф в ДАНС Веселин Марков, който пък е залепен като гербова марка за Иван Драшков и кръга му в ДАНС. Иванов и Марков могат да бъдат засечени на „оперативни” сгляди в гранд-хотел София в столицата.

Същият кръг „Драшков” е в пряка връзка с бившия премиер Иван Костов, а Веселин Марков нащумява още по времето на Алексей Петров в ДАНС, когато служителите на Агенцията разнасят мълвата как Трактора е бил келембаш на Веселин Марков, заради „уникалния” му професионализъм.

Връзката между Янко Иванов и Иван Костов лъсва и в един друг скандал, разтърсил Варна през 2010 година.

Тогава братът на Янко Иванов – д-р Красимир Иванов, шеф на Варненската Терапия, е уволнен след скандал, сътворен от вътрешния министър Цветанов с помощта на „достойния му офицер”, бившият директор на варненската вътрешна дирекция Митко Димитров, заради това, че болницата укривала прострелян „бандит”.

Историята се оказва далеч от истината, натрапена от ченгетата и в дъното и стои лична вендета на зам-министър към простреляния, който от никого не се крие. Зам-министърът от правителството на ГЕРБ обаче използва случая и Цветанов за разчистване на лични сметки.

Д-р Красимир Иванов обаче се спряга по онова време в общественото пространство и като кандидат на ДСБ за кмет на Варна и скандала придобива политически привкус.

След драстичното уволнение на д-р Иванов, което излиза от устата лично на премиера Бойко Борисов в телевизионен ефир, Янко Иванов хуква да спасява брат си и не само – целта е скандала да влезе в чаша с вода, за да не последват нататък драстични проверки на имоти, бизнес и имущества.

Костов е бесен, че удрят „негов” човек и влиза в кабинета на Цветан Цветанов, където обаче е сюрпризиран от вътрешния министър Цветан Цветанов, който му пуска на видео предаване на АФЕРА, тогава вървящо по СКАТ телевизия, и го репликира: „Ти, какво, сега, защитаваш антиправителствено предаване ли?!”.

Реакцията на Цветанов е продиктувана от това, че АФЕРА първа и единствена изнася цялата истина около скандала с простреляния „бандит” и уволнението на д-р Красимир Иванов, включително и задкулисните схеми, които вървят към онзи момент.

„Храбрият” Костов, който иначе се кани да сезира Европейската комисия, както и ЕНП, че политически се посяга на негов кандидат за кмет, свива перките.

И след излизане от срещата с Цветанов навиква братът на д-р Красимир Иванов – Янко Иванов, с когото подържа тесен контакт, да намери начин да спре АФЕРА … да „защитава” брат му.

Абсурдното поведение е продиктувано очевидно от договорка, която вече е протекла между Цветанов и Костов по случая „Красимир Иванов”.

Случай, в който обаче връзката между бившия изпълнителен директор на Корпоративна банка Янко Иванов и Иван Костов не само лъсва, но и личи, че е здрава като бетон.

Две години по-късно след като Венета Марковска се кандидатира за конституционен съдия, компроматът, разнасян от Янко Иванов, със знанието на Веселин Марков от ДАНС, отново се изнася на тезгяха. И е пробутан от медии, които питаят чудесни чувства към Иван Костов.

Янко Иванов е свързан с агенция за недвижими имоти, фирма „Дивисима” ООД. Тогава, когато фирмата губи или е с прецакани интереси, в публичното пространство се появяват журналистически материали за „топ” далавери, които ощетявали „Дивисима”. В пресата пак през 2010 година се появяват разгромяващи публикации как е „скандално заграбен държавен терен в центъра на София”, касаещ имот, който представлява цяло каре, се намира заключено между бул. „Васил Левски”, бул. „Княз Александър Дондуков”, ул. „Панайот Волов” и ул. „Врабча” в идеалния център на столицата.

„Най-вероятно случаят досега щеше да остане покрит и забравен, ако в неведението си други държавни служители след това не бяха прехвърлили на фирма „Дивисима” ООД идеална част от същия терен срещу осигуряване на административна сграда за Комисията за защита от дискриминация, където е настанена и до днес. През есента на 2005 г., когато „Дивисима” ООД се опитва да се снабди със скица от район „Оборище”, установява, че преди нея за скица за същия терен са подавали молби от „Интерстройпроект 90” и „Гондол” ЕООД. И съдебните дела започват.”, пише пресата.

През 2005 г. „Дивисима” ООД започва дела срещу договори, подписани от Росен Владимиров с фирмите „Интерстройпроект 90” ООД и „Гондол” ЕООД.

Всичко върви по мед и масло за „Дивисима”, докато зам.-председателят  на Върховния касационен съд Марио Бобатинов обаче обръща мача, като допуска до разглеждане касационните жалби на фирмите „Интерстройпроект 90” ООД и „Гондол” ЕООД. Ето и цитат от отразяването в пресата на „лошия” Бобатинов и „добрите”:

„С допускането на жалбите на „надарените” фирми Бобатинов е на път да обезсмисли досегашните съдебни решения и усилия и да започне нов продължителен съдебен спор. Това е ярък пример, че дългата ръка на тройната коалиция умело продължава да дърпа конците на някои представители на „независимата” съдебна власт. В същото време кабинетът „Борисов” демонстрира воля за борба с корупцията и защита на държавния интерес.”

„Дивисима” е царица и на други сделки, свързани със сгради, всичките, свързани с държавни и правни институции.

В имот на ул. „Драган  Цанков“ по етаж получат Комисията за защита от дискриминация и тогава още несъздадената комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и омбудсмана на републиката. Сградата е собственост на „Дивисима“ ООД и е оценена за 1 893 313 лв. В замяна фирмата получава два имота на бул. „Дондуков“ и „В. Левски“ за 1 758 300 лв. Врачанската фирма „Дивисима“ е собственост на „Бултримекс“, зад която стои бизнесменът Янко Иванов.

Янко Иванов купува с разрешение на икономическото министерство и  сграда на „Булгарплодекспорт“ на столичната ул. „Съборна“ 7  на изумително ниската цена от 1,1 млн. лв, където се помещават днес Административния съд на столицата и Военно апелативна прокуратура.
Под ножа падат с наказание от Инспектора и съдии, които са гледали три дела на фирма „Дивисима” и ги били … забавили. За разлика от фрапиращи сигнали, които летят към Инспектората за нарушения на съдии и прокурори от всички страни, тези на „Дивисима” винаги хващат дикиш.

В пресата преди време е анализирана и топлата връзка между „Дивисима” на Янко Иванов и държавата:

„Според взетото в последния момент решение държавата трябва да получи от частната фирма „Дивисима“ 3 етажа на бул. „Драган Цанков“, а срещу тях да предостави няколко единични постройки в рамките на имота на „Дондуков“. Идеята е сградата на „Драган Цанков“ да приюти Комисията за защита от дискриминацията, омбудсмана и Комисията за установяване на престъпно имущество. Държавната собственост е оценена на 1 785 300 лв. без включено ДДС срещу 1 893 313 лв. за сградата на „Дивисима“, като доплащане на разликата не е предвидено.
Наред с очевидния парадокс да заменяш терени, които вече са прехвърлени на частна фирма, сделката с „Дивисима“ поражда и други въпроси. Най-необяснимото тук е платеното от фирма „Дивисима“ ДДС върху стойността на получения от държавата имот. При оценка на терена от 1 785 300 лв. „Дивисима“ би следвало да е платила 357 060 лв. ДДС или 20% върху цената. В същото време от сключения договор за замяна на имотите става ясно, че платеното ДДС е 147 588 лв. Срещу сумата изрично е уточнено, че това представлява пълният размер на дължимия данък. В същото време за получения частен имот на „Драган Цанков“ областният управител е броил 378 662 лв. ДДС – точно 20% върху цената.
Тази грешка по изчисляване на ДДС е трудно обяснима.
Ако дължимият данък наистина бе 147 588 лв., то цената на имота би следвало да е 737 940 лв. Не е ясно дали в рамките на процедурата е имало такава предварителна оценка на лицензирания оценител, която впоследствие да е била завишена на 1 758 300 лв.
Сбъркан в договора е и размерът на дължимата сума за режийни разноски, както и размерът на местния данък. Според договора „Дивисима“ е платила 37 866 лв. за режийни разноски, което представлява 2% от стойността на прехвърления от страна на държавата имот. Елементарната сметка показва, че 2% от цената на държавния имот – 1 758 300 лв., се равнява на 35 166 лв. Същата грешка е допусната и при местния данък – отново 2% от цената на имота.
Едно от обясненията за тези аритметични абсурди може да е бързането на институциите да приключат сделката. Решението на кабинета за замяната е от 12 август, петък, а тогавашният регионален министър Валентин Церовски издава заповедта светкавично още в понеделник, 15 август. Между 16 и 18 август са платени данъците по сделката, а самият договор е сключен на 1 септември между новия регионален министър Асен Гагаузов и фирмата. Любопитна тук е и друга подробност. Още на 29 юни управата на фирма „Дивисима“ решава, че няма да претендира за малката разлика между цените на двата имота. Това означава, че тя е знаела за оценките още тогава. Самите сметки пък явно са били подготвени преди издаването на удостоверенията за данъчната оценка на заменените терени. Това се е случило на 30 юни и на 1 юли. Данъчната оценка на държавния имот е впечатляващо ниска – 508 739 лв. при пазарна цена от 1.76 млн. лв.
И в тази сделка харесаният от правителството частник не е случаен. Управител и съсобственик във фирма „Дивисима“ е Янко Иванов – до януари 2005 г. изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка. Останалите собственици също не са безизвестни лица. Интересно е, че самата Корпоративна търговска банка също успява да се отчете със заменка в последния момент. На 1 юни 2005 г. КТБ получава с благословията на държавата сграда в идеалния център – на ул. „Граф Игнатиев“, срещу етажи от сграда на „Цариградско шосе“, 7-и километър. Одит на Сметната палата за извършваните замени от 1998 до 2005 г. показва, че за този период има само 5 заменки на стойност над 500 000 лв., 2 от тях са сделките на КТБ и „Дивисима“.

Янко Иванов, в някои среди популярен като Георги Колев, води 15 дела във ВАС – 14029/2010, 7846/2010, 5419/2009, 8446/2010, 15602/2010, 6904/2007, 7758/2007, 9702/2007, 6548/2010,7742/2007, 14771/2009, 11167/2006,4890/2008,14991/2008, 5418/2009.

Никак не е без значение и връзката му със сградата на БАН на „Московска“, където пък проект-мениджър е Мина Костова.

Иванов се явява наемодател на цени без публичен търг. Схемата е простичка – ако не спечели делата, подема кампания за очерняне на отсрещната страна или съдиите.

Войната на Янко Иванов и със съдия Венета Марковска, на която очевидно има да връща тъпкано, заради неизгодно нему решение, все пак постига целта си. Дали не търгува с влияние, за да си реши проблемите с неудобни съдии? Това е въпрос, на който би трябвало да отговорят други институции.

И тук изобщо не е важна Марковка, а това, че Янко Иванов и приятелчетата му от кръга „Драшков” винаги и по всяко време излизат сухи от водата.

И при Костов, и при Борисов.

Afera.bg