Яхнаха властта докато се гледат по телевизията

Някои хора като се видят веднъж по телевизията и очевидно минават в друго измерение. Обикновено това се случва на типажи, попаднали незнайно как в политиката, но яростно вкопчили се в амбициите си да се изкачат по кариеристичната стълбица. Толкова далеч, колкото ги отведат късите им краченца.

Прожекторите, светлините и микрофоните замайват тези кандидати за управленска слава и те, още преди наистина и както трябва да яхнат властта, предпочитат вместо да извършат качествените действия, да се гледат на телевизионния екран.

Спешно трябва да бъдат формулирани основни принципи, на които трябва да отговарят лицата, стремително запътили се към управлението на държавата. Първо, задължително трябва да бъдат психически здрави. Второ, да изглеждат добре, да омекотят безумния блясък в очите си, да имат нормален личен и най-вече сексуален живот, защото за властта и секса Фройд вече е казал е всичко.

А колкото пъти се напънат да кажат нещо пред камерите, въпросните кандидати за власт все повече доказват, че очевидно имат комплекси в половото общуване и не са докрай пълноценни. Защото и в политиката, и в секса не е важен само мерака да изчукаш някого, а и да го направиш със сигурност, така че и другата страна да го усети.

Точно в момента, когато държавата се тресе от неистови фундаментални скандали, лидерът на ГЕРБ в морската столица Павел Димитров свика медиите и отсече: “Шансовете да обърнем мнозинството в Общинският съвет на Варна стават още по- реални. Обещал и съм поел ангажимент това да се случи до месец май”. Наместникът на Бойко Борисов във Варна дори, гледайки зареяно в камерите отива и по-далеч, казвайки, че “ако се обърне мнозинството, евентуално ще излезе от Общинския съвет”.

Това звучи точно като в добрия стар виц, в който един професор чукал една студентка за да и пише три. Ако знаех, че сте толкова добра, вместо три щях да ви пиша шест, казал професорът. А тя му отвърнала – ако знаех, че ще ви стане, щях да си сваля чоропогащника.

Уж поемаш ангажимент, уж работата с мнозинството сигурна до месец май, пък евентуално, защото, обаче, ако… Може би морският гербаджия №1 чака да падне правителството и бащицата му Бойко Борисов да го направи главен секретар на МВР, защото казва и още една нелепост:“Искаме обаче да си осигурим повече от 30 гласа и затова се бавим. От тях поне двама, трима ще бъдат разкрачени”.

Докато варненският гербаджия брои разкрачените, следейки физиономията си по телевизията, синият лидер Пламен Юруков и той вече се изживя като взел властта. Написа писмо на Станишев и трескаво започна да брои своите, които ще седнат в управленските кресла. На гърба на Бойко Борисов, естествено. Въпреки че, лидерът на СДС май забрави, че наскоро пожарникарят на републиката подпали огънчето на контрабандата му с кафе.

Такива неща са подробности обаче за хора, които толкова са се опиянили от собствените си образи, тиражирани по медиите, че вече се виждат министри, главни секретари, в мнозинства и  гепили изцяло  келепира.

А корабът на властта все още е в Истанбул и даже не е отплувал за тука.

След като Павел Димитров ошашави обществото на морската столица с новината, че до май е изчислил падането на мнозинството във Варна, местните т.нар. опозиционери засияха. И в спалните им крещящата тишина отстъпи на писъци, издавани, когато обикновено яхнеш властта саморъчно.

В един сайт даже детайлно бяха изчислени кой как ще гласува и кой как е купен за новото мнозинство.

Павел Димитров бе изписан като един стратегически генерал, който е предвидил всичко. Дори монитор на тавана в спалнята.

Новото мнозинство щяло да бъде прокметско, разбирай съставено под егидата на кмета Кирил Йорданов и под диригентската палка на човека на Бойко във Варна.

Според сметките, тимаджиите от “Нашия град” били одма вътре в новото мнозинство, понеже подкрепяли кмета. Грешка. Очевидно тези, които вместо да вършат нещо качествено в движенията се гледат по екраните, не са доразбрали, че на този етап ТИМ няма да стиснат ръце с ГЕРБ по никой начин. Те и Станишев си знаят защо.

Хората на ДСБ и СДС били бетон. Втора грешка. Която докато някои охкат и пъшкат, няма как да видят, понеже са обсебени от собствените си образи в екрана. Групата “Център” била в кърпа вързана, той като Радо Коев бил човек на кмета. Правилно. Човек е. И е приятел на кмета. Обаче не Радо Коев е претопил бизнесмените на ГЛАС, а хората на ГЛАС се стопиха сами. Бившият финансист Димо Стоев и Тодор Мутафов щели да направят бройката 23. Трета грешка. Никога не разчитай, че като ти каже Димо Стоев, че вали дъжд, няма да видиш през прозореца бели парцали.

Красимир Симов бил на договоряне. Правилно. Точно толкова, колкото Цанко Цветанов от СДС  и хората на ДСБ. От БСП също имало двама души, които при тайното гласуване щели да се наведат в полза на ГЕРБ. Четвърта грешка. Никога не разчитай, червените да ти подадат вазелина, можеш да се подхлъзнеш така в тихата спалня, че после няма как да видиш чудото, сътворено от гербаджиите.

И така, лютата борба била между председателя на Общинския съвет Борислав Гуцанов и кмета на Варна Кирил Йорданов. И ГЕРБ щели да се явят като Спасителя по Великден с честните  сини очи на Павел Димитров.

“Ние сме за оптимизация за училищната мрежа, но не по този начин, който беше предложен от администрацията. Засегнатите педагогически колективи не са си променили мнението. Ние също”, казват от ГЕРБ. Същите те гласуваха и против бюджета на Община – Варна. Добре, ама нещо не се вързва в тихата дясна спалня. Хем прокметско мнозинство, пък хем гербаджиите застават против предложенията именно на кмета Кирил Йорданов за същата оптимизация на училищната мрежа и за бюджета на общината. Значи, хем на гърба на кмета поемаш антажимент да правиш ново мнозинство, хем го цакаш, докато се гледаш горе в монитора на тавана.

Някой от ГЕРБ и дясната притурка сеща ли се, че варненският кмет отдавна е минал през пунтовете от селските вечеринки на велчовите завери?

Всъщност, като замирише на революция в родината, от всякакви ъгли и потайности наизскачват кандидати за власт. Днес те вече виждат как правителството пада, как бат Бойко развява шланга на победата и как те, милите, вече са подредени да вземат постовете, министерските и управленските кресла.

Да, ама това още не се е случило.

И те още са в спалнята. Където, докато яхат властта, вместо да свършат нещо здраво, се гледат по телевизията.

Те това ни е опозицията.

През чоропогашник.

Веселина Томова