17 август. 5 хиляди ордена

Тия дни Бойко спомена по някакъв повод “еврейските съветници” на Станишев. И ме подсети за една моя хипотеза.

По време на изборите Янето доведе бившия шеф на МОСАД Ятом и още някакъв генерал – нещо съвършено необичайно, но около нашия герой всичко е необичайно. Те щяха да преборят българската корупция, но се отказаха, когато Янето дебаркира в парламента след невиждана рекламна кампания.

Междувременно друг еврейски екип помагаше на бившия премиер Станишев. Тия пък действаха като тайни агенти на МОСАД – нещо също съвършено необичайно, като се има предвид, че са се навъртали около един министър-председател, а не около някакъв оловен войник кандидат-депутат. Шокираща е наистина анонимността, в която действаха те. Единствено списание “Тема” подсказа нещо за този екип, останалото бяха митове за някаква “Бойна стая”, която – ако съдим по плачевните изборни резултати на Станишев – по-скоро е някакво мизерно палестинско кафене от ивицата Газа. Но тъй или иначе, те са били твърде близо до премиера. И като се има предвид бъбривостта и користността на сенките край него, които от чувство за хумор той наричаше съветници, нещата не са толкова безобидни. Чуждестранен екип съветва основното кречетало (Янето) срещу Станишев, техни сънародници пък го водят майсторски към пропастта.

Това е хипотезата. Все още изглежда интересна, нали.

Между другото, винаги когато става дума за съветниците в българската политика, се сещам за онази песен “Живеем в огромна локва”.

Откъде ги намират тия типове, качествата на които се изчерпват с тяхната анонимност.

Жалките распутиновци на несретната ни политика. Красиви момченца, които са по-подходящи за нощни клубове – обичайния терен на българския “Уотъргейт”, отколкото за коридорите на властта. Хитреци, при които алчността за скрита власт е патологична. И сетне се стопяват в мъглата.

Никакви хора, обаче са в състояние да зомбират дори иначе не глупави персони. Направете списък на съветниците от бившия кабинет и от калта на локвата ще изплува доста мизерия и несъстоятелност. В лежерните разговори на премиера с тия сенки е истината за онова управление.

И т. н.

Мислех сега да ви предложа отново тази своя дописка от 18 август миналата година, но от “Труд” решиха, че съм стоял прекалено дълго на слънце. “Ами ония от телевизиите?” – попитах аз. Които толкова усърдно повтарят предаванията си, сякаш след две-три повторения ще станат по-поносими за зрителите. Или по-смислени.

Как си представяте “Труд” да препечата дословно броя си от 17 август миналата година – ще бъде истинска лудост, нали. Но телевизиите по начало отглеждат лудостта в задния си двор. Те се отнасят към героите си като към крепостни роби. Ония пък са лишени от всякакъв инстинкт за самосъхранение, дори и Бойко. В “На 4 очи” повториха интервю с него от 18 октомври миналата година. Излъчиха го едно към едно, сякаш ни предлагат Божията промисъл. Още по-досадно е, когато се повтарят интервюта отпреди два месеца. Бойко и останалите би трябвало да забранят тази зверска експлоатация. Повторенията биха имали някакъв смисъл, ако са съпроводени с последващи коментари. Но сега това е начин да оглупят героите си – сякаш са ги упоили и захвърлили в един нов, съвършено различен контекст. Това не е да разговаряш, например, с великия американски писател Уилям Сароян – и след 1000 години размишленията му за смъртта ще са поразителни. А в случая някой ще размишлява за смъртта на поредната политическа буболечка. Какво ни интересува това, по дяволите. Сякаш хората от телевизиите, във вечната си несигурност, искат да се самоубедят, че си вършат донейде добре работата. Ами, да, като си видиш 4-5 пъти интервюто, може и да ти изглежда по-сносно.

Сериозните телевизии не повтарят публицистичните си предавания, дори да имат за програмни шефове идиоти. А сериозните пък програми никога не излизат в отпуск.

Добре, де, да сме благодарни, че все още не са започнали да повтарят новинарските си емисии. Но и това може да се случи някой ден.

***

Съжалявам, но миналата седмица изглежда не съм бил разбран добре в оценката си за съдийките, които освободиха групата на “Килърите” с обяснения, които бяха поразително нелепи и опасни. Поне така излиза от някои коментари на читателите ми в сайта на вестника. Вложих една немалка доза ирония, но тя изглежда се е оказала недостатъчна.

Почти по същото време България бе осъдена в Страсбург за “убийството” на Ганеца. Един несъмнен авантюрист, стрелял в центъра на столицата срещу полицаи пред очите на стотици минувачи, бягал от тях и всичко останало. Какво още трябва да се случи, за да приемете, че си имате работа със завършен гангстер? Вместо това бяхме въвлечени в налудни и направо мръснишки сценарии – тогавашният шеф на МВР Богомил Бонев наредил да бъде убит, понеже онзи откраднал колата на сина на негов приятел и пр. дивотии.

Много сме взискателни, когато става дума за бандити. Иначе смъртта на проф. Калоянов, убит зверски от цигани в “Красна поляна”, отдавна е забравена, никой не иска да си спомни за нея – а когато Волен Сидеров отвори дума, това минава за национализъм.

Доста от медиите имат овча душа.

Те се интересуват от показния арест на някакъв министър, но не и от кражбите, които е извършил. О, тези кражби дори ги въодушевяват. От друга страна, преходът отгледа едно котило, една специална порода хора с наднормено тегло, които се препитават с лъжи за България. Но когато някой като Ганеца стреля срещу полицай, той стреля направо във всеки един от нас. Истинското зло обаче винаги е амнистирано у нас.

***

Би Ти Ви изстреля едно гюле по посока на председателя на Върховния административен съд К. Пенчев: “Човекът, който само преди няколко месеца, по повод оземляването на магистрати (от неговия съд) край морето заяви, че е уронен съдебният престиж и е нарушен човешкият морал, е дал зелена светлина за застрояването на Камчийски пясъци” (Новините от 15 август).

Или подчинените му съдии си го връщат на Пенчев, което би означавало вече пълен разпад на съдебната система. Или той е подложен на превантивен рекет, понеже един медиен играч има дело в съда му.

Между другото, колкото и гламав да е един репортер, по принцип не е лошо да си изяснява дали зад някоя поръчка не стои и някакъв скрит интерес. Хубаво е, все пак, да си знае.

Точно преди една година Бойко нагласи едно от типичните си изречения: “БСП взе от ДПС заменките” – и се оттегли от този проблем. Остави го на раята да го подритват.

Земеделският му министър пък, когато не е зает да опитва кебапчета, щял да търси начин за отмяна на решенията за замяна. Той с това ще си остане – с търсенето на решения, дано не бъдат толкова ефективни, колкото и когато прочистваше София от бездомните псета.

Найденов си закачи един пискюл покрай продуктите, които ще бъдат произвеждани по стандарта “Стара планина” – “Ура!”, и вече сигурно гледа в друга посока. Кренвиршите няма да струват 2 лева, а 7, понеже няма да са от соя, а от месо. Куче влачи рейс. Очаквайте стандарта “Родопи” – когато кренвирши от 7 лева, натъпкани със соя, ще бъдат правени от месо и ще струват 12 лева и т. н.

Кристина Владимирова (Би Ти Ви), която все по-добре се справя с репортерските си задължения, а отгоре на всичко изглежда и поразително добре, осигури едно ценно с лъжливостта си свидетелство (11 август): “Ще има постоянно присъствие, поне в началото, на контролните органи в предприятията по време на производството на тези продукти” – рече една дама от Асоциацията на месопроизводителите. Хайде да й повярваме за 30 секунди.

Бъдете хора за 30 секунди.

Поредната безсмислица в държава, която примира по театралните афекти. И в която предприемачите са доказали своята честност и неподкупност, миличките.

И президентът Първанов все още се усуква и не е връчил орден “Стара планина” на стандарта “Стара планина”. Обаче след броени седмици трябва да нареди да отсекат поне 5 хиляди ордена – за всички честни български месопроизводители, които ще загърбят изведнъж изкушенията на соята.

***

Колко упоително се шегувахме с плановостта – това посмесище на социализма. Този урод на реда и промисъла и пр. Както би казал Юз Алешковски, ако леко го перифразирам, “Единият ни крак бе затънал във втвърдяващия се цимент на строителството на плановата държава.” Мислете си за това, когато потъналите в тъмнина морски курорти, с протеклите хладилници и мъртвите помпени станции, ви убедят окончателно в прелестите на пазарното стопанство. Когато ще си припомняте онази знаменита песен – “О, Черньо, как страда сърцето ми…”, отправена към мрака, към нощта. Или може би Алешковски ще напише специална песен за нас – “Обитатели на канализацията”.

Бойко за първи път се запъна, докато натъкмяваше поредното си послание, когато и той като нас научи, че само Слънчев бряг потребява в пикови часове една пета от капацитета на АЕЦ “Козлодуй”. “Не искам пак да говоря за ония” – започна той и не довърши.

***

Случайно стана, но ги прочетох едно след друго. Най-напред в “Сега” стенограма на тв интервю с Цецка Цачева, а сетне в “Телеграф” разговора със Серафим Тодоров. Първото четиво не ми отне много време, още началото на поредния опус, произведен от отдел “Телешки езици”, ми беше предостатъчен: “Тя (Цецка!) е тук дори с болно гърло, това е професионализъм!…”

Разбира се, че това е професионализмът – боли те гърлото от студена бира, примерно, и ставаш шеф на парламента.

Обаче интервюто със Сарафа – Серафим Тодоров, един от най-великите майстори в световния аматьорски бокс на 90-те години, беше нещо невероятно. Но той не може да се вреди от цецките на днешната аматьорска политика. Какво повтаряте тъпотиите си, по дяволите, потърсете Сарафа. И го слушайте внимателно.

***

Доньо, коментатор от сайта, ме укорява, че не оценявам достатъчно величието на Америка. Можем да се разберем лесно и бързо. Ето как – знам добре, че никъде другаде децата не пеят: “Вярвам, че мога да летя. Вярвам, че мога да докосна небето… Мисля за това денем и нощем. Ще разперя крилете си и ще полетя…” и пр.

А тук нашият летеж се изразява с фамозното: “Сиромах човек, жив дявол.”.

Напоследък ни утешават и по безподобен начин. Според “Уолстрийт джърнъл” България щяла да просперира, понеже тук са открити поредните мощи на св. Йоан Предтеча. Сигурно било. Както казваше един американски автор обаче, има само два непростими гряха: лъжите и нашата склонност да ги приемаме.

Кеворк Кеворкян

В.Труд