17 живота на цена 32 лева
Отидох до Ямбол, за да видя с очите си хората, пострадали от трагедията и загубили близките си. Отидох, за да прочета отблизо ужаса в очите им. Отидох да чуя с ушите си какво ще кажат за свое оправдание местните (без)отговорни фактори. Рефлексът ми на гражданин и на журналист долови доста факти, които искам да споделя с вас.
Хората са избити предимно на асфалта. Били са там, защото по тротоарите на шосето са били разположени плътно една до друга множество амбулантни сергии, отрупани с всевъзможни боклуци, бонбони и други джунджурии. Нямало е откъде другаде да минат, освен да вървят направо между минаващите автобуси и леки коли. Организатор на събора са Тракийските дружества. Разрешението се дава от Община Тунджа. Сега те си прехвърлят отговорността за издадените разрешителни и за организацията на събитието. Кой е пуснал търговците да заемат тротоарите и да изтикат хората на улицата?
Кой е полицаят, пропуснал Чавдара-убиец да се изкатери по нанагорнището до самия връх? Защо? Свидетели твърдят, че други автобуси с възрастни хора са спирани още долу и са разтоварвали пасажерите да продължат пеш. Именно от такъв вече спрял автобус са повечето стари хора, станали жертва.
Една „превозваческа“ фирма използва две години всеки ден по два пъти един раздрънкан Чавдар и срещу това отчита на държавата едвам четири пътни листа. Вози деца и пенсионери с черни курсове из няколко области и никой не успява да я хване. Същият „превозвач“ минава контролен преглед абсолютно формално под „зоркия“ контрол на ДАИ. После „назначава“ за шофьор за няколко курса пенсиноер, който от две години няма валидни документи.
В деня на трагедията с Чавдара избухна шокиращ скандал след журналистическо разследване за купени шофьорски книжки за автобуси. Безотговорни хора в съучастие със служители на ДАИ и инструктури взимат китапи, без да са помирисали волан. Година по-рано нашите депутати приемт закон, с който отменят пределно допустимата възраст за автобусите, които превозват хора. Така връщат обратно допотопните убийци на пътя. Оправдават се, че нямало задължителна директива на ЕС.
От ДАИ и от министерството на транспорта никой не пое персонална отговорност, като си подаде оставката и се махне заради безхаберието на институциите. И без това идват избори. Една оставка можеше поне да бъде морален жест, ама кой да се сети. Очевидно нито г-н Володя Киров, нито (без)действащият министър Мутафчиев са способни да се справят с разпада на системата.
Като капак на всичко ми дойде безотговорността на самите жертви и на техните социални работници. Пенсионерите от дома за стари хора наемат автобуса-убиец да ги извози за събора срещу два лева на човек. Те са 16 души. Това прави общо 32 (тридесет и два) лева за целия курс. 32 лева срещу цената на 17 човешки живота. Толкова за крадения дизел, за надницата на шофьора и за всичко останало. Две левчета струва целият маршрут на пенсионера направо с ковчега без билет, без пътен лист и без данъци.
Историята от Ямболско е трагична, но истинска снимка на обществото. Такъв е животът в България. Такъв е животът на нашенеца от село. Такъв е мизерният живот на българския пенсионер. Такива са нашите превозвачи, андрешковци. Такива са нашите мизерни институции и алчни министри. Такива сме си ние, селски хитреци, направо си купуваме шофьорските книжки от нашите убийци. Такава е нашата столица с нашите автомобили, паркирани върху тротоарите и със скапания ни градски транспорт.
Николай Бареков