2. Разрухата в разследването

Но снимката на неговия арест – на която се вижда как е проснат на земята от маскиран командос – не е доказателство. Нито пък е доказателство интервюто с полицейски фактор, дадено веднага след задържането му под стража. Така разсъждава виден столичен адвокат. Съдебната практика и от по-старо, и от по-ново време показва, че той е прав.

Операция “Октопод”: Седмина арестувани. Мафиоти били. Богат филмов материал: барети с бронежилетки, вързани ръце, повалени по очи мъже с татуировки, отделно налягали под полицейски дула стриптийзьорки, тигри в клетки. Бойки изявления на шефове на МВР. Съд. И в крайна сметка – двама в ареста.

“Че каква е тая престъпна група? От нея и каре за карти не става?!” – коментира известен социолог, неизкушен в правото.

Операция “Факирите”: Деветима изловени. Били автокрадци. Снимани. Минават през съдебната зала. И? В килията остава един.

Операция “Силоваците”: Неизвестен брой задържани. Участвали в свирепи наказателни бригади. Дали някой от тях е изгубил свободата си за повече от няколко часа? Ако има такъв, това е останало скрито от нас.

Операция “Наглите”: Деветима прибрани. Заснети. Обвинени в 13 отвличания. Изкопани с багер два трупа. В Съдебната палата ги водят под засилена охрана. С вериги на краката. И виж ти изненада: пускат обявения от МВР за техен тартор! Хамстера.

Колко примери! И нито един за подражание!

Защо не виждаме в съда убедителни доказателства? Спят ли дознателите?

“Не спят. Ако визирате конкретен дознател, аз се мога да ви кажа, че той или чака пред кабинета на някой прокурор сега, или докладва на началството, което хабер си няма от право, или разнася призовки някакви, а на бюрото му го чакат още 90-100 нерешени дела”, заявява Иванов, служител от столично звено за досъдебно производство.

“Ние в София работим по 120, че даже и 150 дела едновременно”, потвърждава колегата му Петров. Той е един от авторите на откритото писмо до парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, в което се твърди, че полицейското разследване е в кома, макар и будна.

Години минаха, откакто влезе в сила новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК), с който 97% от престъпленията бяха поверени на дознанието в МВР. Дейността на около 1000 следователи и 10 000 оперативни работници беше прехвърлена на 1500 дознатели.

Любопитно: След промяната само 3-ма от въпросните 1000 следователи изразиха желание да станат дознатели. Другите 997 да не са луди! Съотношението в заплатите беше 3:1. Освен това те да не са фокусници, че да разследват накуп по 100 дела!

Луди фокусници не се намират лесно за държавна работа.

Затова 334-ма са дознателите в столицата по щат, но са запълнени 230 места. В конкурс за 15 места в СДВР се явяват 16 кандидати. “ Някой ще се обиди, ако кажа, че вземаме куцо и сакато”, признава един от началниците.

Защо е непривлекателна за интелигентните хора вашата работа? – попитахме неотдавна Петър Василев, шеф на дознатели. Ето неговият отговор:

“Първо, защото е нископлатена. С дознателската заплата най-напред плащаш парното, а остатъкът… колкото да не гладуват децата. Да, и на учителите, и на лекарите са им ниски заплатите. Но хората с юридическо образование, каквото се изисква за дознателите, имат избор – в МВР ли да работят, или в съдебната система за 3 пъти повече пари. Повечето юристи избират да станат следователи, прокурори и съдии. Идват в МВР, за да натрупат нужния юридически стаж ( от 1 до 5 години) и напускат. Конкурсът при нас трае 2-3 месеца. Докато назначим 10 души, други 10-20 вече са ни казали “довиждане”. И не е проблемът само в заплатата! До миналата година всеки сам се снабдяваше с компютър. Сами си купуваме химикалки, кламери, хартия. По личните си джиесеми говорим по служба. А и с отсъствията от къщи сме нетърпими за близките си. Работният ни ден е ненормиран. Тойзапочва от 4-5 ч сутринта, ако задържаме заподозрян. За огледите на местопрестъпления, изземванията и претърсванията няма значение дали е събота или неделя, нощ или ден.”

След приемането на новия НПК зад борда на разследването останаха около 10 000 полицаи, които дотогава имаха право да извършват т.нар. неотложни следствени действия – огледи, обиски, претърсвания.

“Това беше огромна грешка – убеден е Василев. – Тя трябва да се поправи. Най-голямото предимство на полицейското разследване е, че дознателите и оперативните работници в МВР работят рамо до рамо. Няма нужда някой да пише предписания, които да пътуват с дни от следствието до полицията. Сега дознателят и полицаят са заедно, в стая до стая. Но това предимство се превръща в пародия поради недомислицата в нормативите.”

Ето пример: Полицаите задържат продавач на наркотици. Вместо да му направят обиск веднага, те стоят като петгодишни деца да чакат – и в дъжд, и вятър – да дойде някой от малцината дознатели. А той може да се забави и час – да има задръстване, или да е зает на друго място…

“Трябва да се върне правото на оперативния работник да извършва неотложни оперативно-следствени действия”, казва Василев.

Друг пример: Убийство. Труп на улицата. Полицаят пристига пръв. Обикаля наоколо и разпитва хората. Но за да може някой от разказите им да послужи на разследването, този полицай трябва да хване свидетеля и да го заведе при дознател. Нужно ли е това? Не, разбира се. Нещо повече – оперативният състав би могъл да поеме делата срещу неизвестен извършител. Те са повече от половината от всички.

Трети пример: Обрали са ви апартамента, вие викате полиция. Оперативният работник идва, разпитва ви, събира обяснения от съседите. Той познава кримиконтингента в своя район, проверява алибита, провежда разузнавателни беседи. Реално той разследва. И понякога стига до обирджията. Но съгласно сегашните нормативи той няма право нищо от това, което е свършил, да документира. Трябва да ви заведе при дознател, да губи от времето ви, за да бъдете разпитат пак. Трябва да заведе при дознател и бандита, който е заловил. Става двойна процедурата, а дознателите не стигат.

Една от идеите, рекламирана при въвеждането на полицейското разследване беше прокурорите да станат от бюрата си и да разследват редом с ченгетата. Някои прокурори го направиха, но повечето – не. А заплатите на втората категория обвинители не са намалени.

Едно от делата на старши дознател Димитров е в папки, които, наредени една над друга, стигат височина 2 метра. Става дума за сложно, икономическо престъпление. Димитров със свой колега работи в тясна стая, претъпкана с мебели от соца и небоядисвана кой знае от кога. Донесъл си е личен принтер, стол и каса. Колегата му пише на ръка. Запитан какво го мотивира да работи, Димитров отговаря: “Все мисля да напусна, но все нещо се случва и оставам.”

Реформата в разследването е безкрайна.

През 1998 г., когато кабинетът на Костов воюваше с мафията, беше търсен начин да се ускори мудното разследване и да се спрат скандалите между МВР, прокурорите и следователите. Пристъпи се към най-лесното: ликвидиране на следствието. На следователите бяха оставени 2% от делата. Доста години минаха в суматохата оттогава, но ниското качество на досъдебното производство си остана.

“Важно е не кой разследва, а как – казва зам. главният прокурор и шеф на следователите Бойко Найденов пред “Правен свят”. – Докато следователите и прокурорите си седят в кабинетите и чакат оперативният да свърши работа, нещата няма да се променят. Промяната ще стане, когато създадем добре работеща криминална полиция от подготвени хора с техника, плюс добре организирана прокуратура – въобще цялостна система, която да събира годни доказателства и да ги представя пред съда.”

Обаче засега е друга практиката: Арестуват братята Стоянови. Снимат ги. Снимат им и зоопарка. Пращат ги в съда. Не снимките, естествено, а тях. Съдът обаче заявява: По делото няма никакви материали. Само Сашо Томов – анонимният свидетел №1, чието име всички знаят, разказва, че “Кремиковци” било източено от някого – не от него, разбира се, той бил обвинен неправилно. Съдията пуска задържаните. Те още не са се прибрали и командосите на ГДБОП нахлуват у тях. Търсят “материали”. Няма. Нахлуват пак – неотложно било, не успели дори и да се снабдят със заповед от съдия. Изземват два джиесема. Разследващият сигурно ги затваря в касата си . А вътре, доколкото знаем, няма и един елементарен ревизионен акт за дейността на Дамбовците.

Слаба работа, на която и разсилният в училище би завъртял една двойка.

“За щастие България е правова държава. В демократичната ни конституция изрично е прокламиран принципът, че обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Освен това мярката за неотклонение “задържане под стража” се налага не по усмотрение, а при редица задължителни законови предпоставки”, коментира съдия. Но държи на анонимност: “Да не кажат, че съм се омешал с Октопода и да ме арестуват”, усмихва се криво.

Все пак добавя: “В правовата държава съдебните актове са коректив за дейността на полицията, а не обратното. Неуспехите на полицаите в събирането на доказателства не могат да бъдат прикрити от съображение за целесъобразност. Полицейският произвол не е завидна перспектива за нито едно общество.”

Адвокатите по големи дела казват същото без заобикалки и добавят: “На българската полиция все нещо й пречи – като космоса на оная ракета.”

Адвокат Надежда Ковачева: “У нас безпомощността на органите, които трябва да разследват престъпленията, се проявява в агресия срещу правото. Полицията постоянно негодува срещу законодателя: иска все нови и нови промени в НК и НПК, за да нагоди кодексите към собствените си потребности. Противно на всякаква държавническа логика полицията става основен инициатор на законотворчество, макар де юре да няма законодателна инициатива. На полицията й пречи и съдът, защото не задържа всички, които според началниците на МВР трябва да се намират в арестите. Или пък осъжда някого по-малко, отколкото им се иска на тия началници. На полицията също така много й пречат адвокатите, защото били отлагали делата с фалшиви болнични листове. Можем да наречем това “шменти-капели”, по израза на премиера. Защото аз не знам в съда да има внесени обвинителни актове за болнични, които са фалшиви. А това е работа на полицията и прокуратурата.”

“Работещите над 1600 съдии в България не са безгрешни, но не бива да бъдат сочени като виновни за не добре свръшената работа на полицаи, следователи и прокурори”, обобщава адвокат Марин Марковски. И няма достатъчно доказателства, че не е прав.

Невежи ли са дознателите

От всички 1200 дознатели в страната само 150-200 са без юридическо образование, но и те са завършили академията на МВР.

“И да са добре подготвени, и да не са, дознателите са обречени да се справят. Инак държавата трябва да се откаже да правораздава”, казва Румен Стоилов, бивш шеф на асоциацията на полицейските началници. Той добавя: В цял свят полицейски служители водят разследванията.”

“Проблемът е, че на бюрата на разследващи в големите градове има и по 200 дела. При това положение как те да работят качествено? – разсъждава Веселин Вучков, ресорният зам.-министър наМВР. И сам си отговаря: “Трябва с бързи промени в НПК и Закона за МВР да отворим възможността неотложни следствени действия – огледи на местопроизшествия, претърсвания и изземвания да се извършват и от служители извън щата на разследващите полицаи.”

На разположение за участие в разследвания са и около 580 следователи, повечето от тях доказани професионалисти, зажаднели за работа. Доскоро на тях им се даваха годишно само по едно-две дела.

“В полицейската школа в Нюрнберг, Германия, видях как момчета и момичета, дошли направо от гимназията, се обучават да извършат всички процесуално-следствени действия и те го правят блестящо – разказва прокурорът Бойко Найденов. – Разследването в Германия по делото за измамите по САПАРД (за което ние знаем покрай делата срещу Марио Николов и Людмил Стойков – б.а.), по което там има вече две присъди, е извършено от двама митнически полицаи, нито един от които не е завършил право!”

Така било в Германия, значи. Обаче ние сме си у нас.

Кой води в момента класацията на корумпираните в МВР?

Не, не е КАТ, за чиито служители още Тато казваше навремето, че отчуждават народа от неговата милиция.

“Напоследък сигналите срещу дознатели настигнаха по брой тия срещу катаджиите, които традиционно водеха тази класация и ги надминаха с далеч по-голямата си степен на обществена опасност”, казва бившият вече шеф на Инспектората на МВР Николай Спасов. Той разказва: Разследващи изнасят към криминалния контингент информация, нарочно не документират отделни престъпления в пълен обем, пращат “кухи” преписки в прокуратурата, за да може тя по липса на доказателства да ги прекрати.

Да, дознателите изпреварват вече катаджиите по корупция, става ясно и от преписките в дирекция “Вътрешна сигурност”. Рушветът при тях се движел от 2000-3000 лв. нагоре, 5000 била обичайната сума за услуга – преобразуване на наказателното преследване в административно например. Едно е да платиш някаква глоба, друго е да влезеш в затвора… Затова печалбите от смачкани дела надвишавали доста познатата “почерпка” от 50 лв., която вземат катаджиите с рефрена “К’во прайм сега”.

Ана Заркова

В. Труд