2012! ИЗВАДЕТЕ МЕЧА ОТ КАМЪКА!

Въпреки кризата, въпреки премиера и неговата тимурова команда, въпреки МВР-то на Цветанов, въпреки самоубийственото ни вкопчване в най-пагубната думичка – оцеляване, животът продължава.

Животът, който сами си изберем!

2012 е вселенска бразда – между онези, които остават да робуват на егото си, и рискувалите да полетят на крилете на Духа.

Вие избирате да скъсате веригите на комплексите, заучените фрази, натрапените правила за морал и обществено поведение, или да вдишате дълбоко и от раз да скочите без парашут в духовността – там, където никога никой не се сгромолясва, ако парашута не се отвори.

Има ли значение дали ще свърши светът в един миг, ако си умирал цял живот като свит мишок?

И какво би направил ако утре е последният ти ден?

В един свят, в който Смъртта е ловец, няма време нито за колебания, нито за съмнения – има време само за решения, е сгъстил всичко онова, което трябва да приемем като библия, в една фраза Дон Хуан на Карлос Кастанеда.

Някога, за да реши въпроса кой да бъде новият крал, Мерилин предизвикал чудодейно появяване в двора на Лондонския катедрален събор на квадратен камък със стоманена наковалня върху него и меч забит в нея. Върху камъка било написано: „Онзи, който извади този меч от камъка и наковалнята, се явява по рожденно право крал на цяла Англия”.

„Изпитанието с меч показва мощта на душата, свободна от робска привързаност към материалните неща, символ на които се явяват камъка и наковалнята. Това е свидетелство за божественото право на царете – само притежаващият най-големи достижения в Христовото съзнание е достоен да управлява…”

Събрали се рицари и воини, крале и големци от целия западен свят, но само 12 годишното момче успяло да извади свещенния меч. Епископ Кентерберийски го короновал за крал на Англия.

В един от двубоите със сър Пелинор Артур счупил меч, направен от камък и Мерлин обещал на краля нов меч Ескалибур, който изковали специално за него елфите на Авалон. Мечът на Ескалибур притежавал магията да поразява без да пропуска, но върху него се поставяло едно условие: острието да се вади само в името на добро дело и когато дойде срокът, Артур трябвало да върне меча на Авалон.

През периода на благодатното управление на Артур Британия се наслаждавала на 12 години мирен живот. Това било време на разцъфтяването на рицарския дух. Артур събрал в двора си в Камелот най-смелите и предани рицари на кралството.

Епитафията на гробницата на крал Артур в Гластонберийския събор гласи: „Hic jacet Arthurus rex quondam rexque futurus”(„Тук лежи Артур, кралят, който беше и кралят, който ще бъде”).

Да си пожелаем ли да се появи нашият благороден крал Артур, който да вади острието само в името на доброто?

Абсурдно ли ви звучи всичко това тук, в тази държава, където се случва точно обратното и на почит са безогледното крадене, предателството и жълтиците?

Всеки един от нас обаче може да извади своя меч от камъка и да сложи началото!

Всеки от нас – ако направи сам своя избор.

Този живот е скандално кратък, за да не решим точно СЕГА да бъдем истински и да разсечем въжетата на живота си „защото така трябва”, в името на любовта и свободата.

За много години!

Този живот е за смелите!

Веселина Томова