2025-та ВЪВ ФРАЗИ
Защо обикновеният човек струва толкова евтино тук?
***
Измамничеството в нашенската политика отдавна е амнистирано, дори се приема като проява на талант, който по-скоро трябва да ни възторгва, отколкото да ни отблъсква.
***
Засега е сигурно едно: ще продължаваме да се държим като завършени двуличници с Историята си.
***
Бяхме признати за „Държавата на Духа“ – Лихачов го казваше, не някой сегашен серсемин от политическия ширпотреб. Придържахме се упорито към екологията на Духа – а сега с циганските кюмбета, които тровят София, не можем да се справим.
***
Нищо не очакваме вече – и от никого, най-малкото от политиканите ни. Очакването няма място в съзнанието ни – може би това пък е форма на някакво колективно умопомрачение. Зарязани сме от всички – дори от себе си.
***
Онова, с което се упражняват първенците ни, не е политика – то е кърпене, ден за ден, пазарлък за пазарлък, нищо повече. И пак Народът е Големият Отсъстващ, няма го, дори не го чуваме да изплаче. Отказал се е от всичко. Напълно се е предал.
***
След като проучи скандалните практики на Американската агенция за международно развитие, Тръмп я закри. И ние сме кярили от нея – 431 милиона долара за четири години за наши неправителствени организации.
За 431 милиона долара може ли да си спретнете тук една „дълбока“ държава? Дълбока държава в дънна държава – как ви изглежда това?
***
Един от най-драматичните периоди в Българското Време – митичният Преход – се оказа маскарад на несъстояването. Това беше и все още е Голямата Прозявка в Българското Време. Нищо не се състоя както трябва. И днес сме поданици на държава, която все чака нещо да й се случи наготово. Чакането е нашето призвание, утре ще го признаят и за нашия най-внушителен подвиг.
***
Всички мерят боя си единствено със себе си.
***
С невежи водещи – сякаш подбрани на кастинг за случайници – телевизиите просто бойкотират Времето. Сякаш се пазят да не бъдат запомнени от Него.
***
Дали, когато не са толкова приповдигнати и са извън предпочитания от тях притворен режим, екзалтираните посрещачи на Ф-16 биха си признали, че ние, всъщност, сме прошляците на НАТО?
***
Една черна хипотеза: удобни ли сме да ни превърнат в „домакин“ на някакъв бъдещ, нарочно предизвикан конфликт – при нашата овча преданост и непремерено гостоприемство това не бива да се изключва.
***
Телевизиите са се превърнали в брокери на Осакатената Истина, но приемат съвсем спокойно тази си участ. Обръгнали са, а може би вече дори смятат, че е голяма чест да стопанисват Лъжата.
***
За всичко опираме най-напред до завършени глупаци. Не искаме да забележим умния човек и умността – дори да ни издерат очите. Дали вече не сме повярвали, че оцеляването ни зависи най-вече от пълното ни оглупяване?
***
На 1 юни, Денят на детето, чухме от държавната телевизия, че немалко от българските деца се хранят веднъж на ден. Веднъж на ден. Веднъж!
***
Сякаш са им изболи очите на властниците и те не виждат Злото, докато не се случи нещо извънредно – но и тогава не схващат, че ужасът не е само във фалшивите домове за възрастни.
***
Представяте ли си един живот, в който не ви се пречкат български политици, а пък ако изобщо ги няма – е, това ще е представата на мнозина за Рая.
***
В телевизионните репортажи по повод 1 юни нито едно дете не каза, че иска да му подарят книга.
***
Повечето от хората, които се отъркват в политиката, знаят какво трябва да правят за себе си – но дори не подозират, какво не бива да правят за останалите.
***
Има една „миграция“, която е по-жестока, по-унищожителна от видимата – и това е лутането на нашите хора между Минало и Настояще.
***
Как оцелява един Народ, който присъства на хладнокръвното линчуване и унищожаване на Паметта за Миналото му?
***
Модата днес е да се натрапват хора-сенки.
***
Свобода ли е свободата, дадена на загубеняци?
***
Изглежда, на България вече не й се полагат кадърни управници.
***
Вече не можем да очакваме милост дори от някой второкачествен Бог.
***
Дали не ни е нужен Европейски съюз, в който и слабаци като нас, приобщени за нуждите на масовката, да се усещат равнопоставени с останалите?
***
Няма какво да се чудим, че българите все повече ще се усещат като бежанци в България. Това е неизбежно, след като за повечето от властниците ни „родина“ е ЕС.
***
А какво ли би трябвало да се случи, когато неусетно и безмълвно си отива – от себе си – самият Народ?
Напоследък все по-често си мисля, не му ли се полага някакво Възмездие за всичко, което преживя?
***
Телевизиите лакомо поглъщат просташката продукция на Сектата и дори се облизват за още. Те отдавна са пощальоните на сквернословията, които си подхвърлят политиците, нищо повече от това.
***
Неизкоренимо е встрастяването на днешните телевизии в криминалните сюжети – сякаш не си дават сметка, че писецът поражда повече Зло, отколкото брадвата.
***
Случайници ни лашкат нанякъде.
***
Неприбраният боклук от всякакво естество се превръща в грамаден проблем. Също толкова опасен е и неразпознатият навреме боклук – най-вече този в политиката.
***
Всичко е разсипано до степен на безнадеждност – а магазинът за Надежда е заключен за нас. Обречени сме да живуркаме сред развалини от всякакво естество, трябва да се примирим вече с това.
***
Ръфат се като побеснели улични псета, но са готови да се чифтосат във всеки един момент.
***
Народът не знае какво да прави за себе си, дори със себе си.
***
И никой вече не иска да знае, как толкова хора бяха превърнати в бедняци.
***
***
Кеворк Кеворкян
