21 години след 10 ноември: Кой, кога и как ни управляваше?

Ние, българите, сме най-бедните сред 27-те страни-членки на Европейския съюз – заплатите ни предизвикват само смях там. Ние сме най-болните и с най-много инвалиди, макар че непрекъснато правим здравна реформа и имаме най-много болници на глава от населението.

Ние най-много и най-рано мрем – намалели сме с 1,8 милиона души от ноември 1989-а насам; мъжете живеят средно 67 години, жените – 71.
Ние взимаме най-ниските пенсии в ЕС.
Но… пак ние произвеждаме най-малко, най-скъпо и най-тъпо!

Нашата икономика е най-неконкурентоспособната в ЕС – производителността на труда е 3 пъти по-ниска от средната за ЕС; с 3 пъти по-висока енергоемкост на продукцията; със силно надценена валута; в пъти изоставаме и по иновативност.
Кой е виновен за тъжното ни дередже?
Всички ние, естествено. Народът…
А кой все пак е най-виновен?

Властниците!
Те трябваше да ни водят напред, да дават личен пример, да правят реформи, да ни измъкнат нагоре!
Но… те измъкнаха само себе си.
Четирима президенти и 11 министър-председатели се записаха в 21-годишната ни най-нова история. Днес ще кажем по няколко изречения за всеки от тях.

БСП-председателят-президент
Петър Младенов
(3 април – 6 юли 1990 г.) ще се помни със заканата “Танковете да дойдат!” и с ловкостта му в борбата за пресушаване на държавните запаси от уиски. Отиде си, както и дойде – безславно.

Първият демократично избран президент
д-р Желю Желев
(два мандата: 1 август 1990 – 22 януари 1992 и 22 януари 1992 – 22 януари 1997) беше и остана народен човек. Хората му викаха Желю и не го ругаеха. Незнайно защо обаче помогна да бъде разбит СДС и докара на власт марионетно-депесарското правителство на проф. Любен Беров.
На Желю се случи и най-лошото – умря дъщеря му.

Вторият СДС-президент
Петър Стоянов
(1997 – 2002) пое властта в най-тежката криза дотогава и успя да помогне да се оправят нещата. Не се забърка в далавери, даже напротив – поиска от Иван Костов да каже имената на крадците. Но спря дотам. Помисли се за велик, отпусна края на булката си Антонина, скара се с доста приятели, не прецени ситуацията и вместо сигурна победа допусна да бъде бит на изборите от червено-турския кандидат Първанов.

БСП-ДПС-президентът
Георги Първанов
изненада всички с първия си мандат (2002 – 2007), но напълно ги втрещи, като спечели и втори (2007 – 2012)! Макар че му викаха пернишко селянче; снимаха двора на родната му къщурка, за да се види, че клозетът е на двора; извадиха ДС-досието на агент Гоце; обвиниха го, че ходи по света с народни пари, за да трепе забранени за лов животни; че има незаконно дете от фолкпевица; че синовете му са забогатели незнайно как; че никой от важните президенти не го взима насериозно…
За разлика от предшественика си Стоянов, реши да остане в политиката и заради това не се посвени да наруши Конституцията – направи си партийно движение година и нещо преди края на мандата му.
***
Министър-председателят от БСП
Андрей Луканов
(два пъти: 8 февруари – 22 септември 1990 и 22 септември – 20 декември 1990) ще бъде запомнен не с управлението си, а с други две неща – червените куфарчета с пари, раздавани на назначени капиталисти, и снимката на голия му труп в моргата.
Казват, че бил много умен и знаел 7 езика. Че бил генетичен предател. Шеф и кръстник на мафията. Много разбирал от гъби и бил агент едновременно на КГБ и ЦРУ.
Факт е обаче: обича го само семейството му.
И Велислава Дърева, ама тя не се брои.

Министър-председателят
Димитър Попов
(20 декември 1990 – 8 ноември 1991) изрева “За Бога, братя, не купувайте!” и това бе знак, че комунизмът си тръгва, ама бавно. Кабинетът му бе коалиционен – червено-син-оранжев. Направи някои добри неща, а най-лошото бе, че легитимира старата-нова БКП-БСП и намали надеждата в СДС. Не можа да излезе от сянката на обвинението, че при тоталитаризма е осъдил на смърт човек, понеже се изпикал на гроба на Людмила Живкова (ужасна свинщина, но чак пък смъртна присъда?!). В суматохата грабна огромен апартамент, ама после му се наложи да го връща.
После нещо адвокатстваше… много остаря и се загуби.

Министър-председателят от СДС
Филип Димитров
 (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) неразбран дойде, два пъти по-неразбран си отиде. Толкова не го знаеха даже в СДС, че му сбъркаха снимката във в.”Демокрация”! Викаха му Психотерапевта; обвиняваха го, че е мека китка; че го командва дистанционно от Америка жена му Елена и съвсем пряко – съветниците му Мишев, Алексиев и Боздуганов тук; че говори английски, но не и български. Прецака себе си, СДС и нова България, като поиска идиотски вот на доверие, знаейки, че ще му скроят капа.
Много важно, че си бил отишъл с достойнство и не бил крал…

Министър-председателят от БСП – ДПС
проф. Любен Беров
(30 декември 1992 – 17 октомври 1994) е доказателство какви страшни бели може да стори един иначе добър и умен човек. По негово време грабежът стана официална политика, разраснаха се мутрите, разпасаха се политиците, изчезна държавата. Последствията теглим и до ден-днешен. Но пък Беров има късмет да посрещне футболните герои от САЩ-94! Е, вместо на Стоичков налетя да целува видния отвсякъде еднакво демократ Сашко Йорданов, ама нейсе… професорска разсеяност!

Служебната министър-председателка
Ренета Инджова
(17 октомври 1994 – 26 януари 1995) остава в историята като единствената жена на тоя пост. Нарекоха я Желязната лейди, макар че никой не разбра защо. Затова пък стана ясно, че е била в един асистентски кабинет в МЕИ с Иван Костов! Та тая Ренета се взе толкова насериозно, че караше президента Желю да си записва час при нея?! (Не че той я сефереше, де!) Като сдаде поста, се тръшна обидена на всички и се запиля чак в Америка при щерка си, където не се разбра що чинеше.
Върна се тихомълком и се закроти нейде из частния бизнес.

Министър-председателят от БСП
Жан Виденов
(26 януари 1995 – 12 февруари 1997) си остана чужд сред свои, дваж по-чужд сред чужди. Вторият след Фил Кенеди, за когото никой не каза, че е крал. Опъна се на Луканов, на собствената си партокрация, на Рем Вяхирев-Газпром и Русия даже!
Но при него банките фалираха, доларът стана 3000 лева и всичко отиде на кино…

Служебният министър-председател
Стефан Софиянски
(12 февруари 1997 – 21 май 1997) дойде в много тежко време и с помощта на Петър Стоянов и Иван Костов бързо стабилизира страната. Имаше страхотна усмивка и хората бая късно разбраха какви ги е вършел зад нея – не в държавата, а в Софийската община. Днес му викат Усмихнатия крадец… това казва всичко.
Един от убийците на синята идея – заедно с нему подобните.

Министър-председателят от ОДС
Иван Костов
(21 май 1997 – 24 юли 2001) е най-мразеният и най-обичаният политик в тия 21 години преход. Командира, Мавъра, Циганина… най-добрият премиер… най-големият мошеник… спасител на България… крадец, продал на безценица “Кремиковци” и БГА”Балкан”… герой, спрял шиптърите да влязат у нас… ножар, убил духа на СДС и направил си от тялото му собствена ДСБ…

Страстната оценка (безстрастно за него не може да се говори) на хора, работили близо до Костов, е: това е най-добрият министър-председател на България поне след Десети ноември!
И една голяма тайна: Tой ли не повярва на Царя или величеството го излъга?!
Както и да е, но от тяхното разминаване произтекоха 8 години на спрени реформи и се родиха олигарси, които са по-силни от държавата.

Единственият в историята на човечеството цар-министър-председател
Симеон Втори Сакскобургготски
(24 юли 2001 – 17 август 2005) скри топката на всичките си поданици, като им обеща да ги оправи за 800 дни! За себе си нищо не рече, но като се имаше предвид, че има 5 деца и 11 внуци, можеше да се очаква онова, което последва с горите Му, парите Му, хората Му. Освен синята си кръв беше цар да говори, без да казва нищо. Цар Борис Трети се обърна в гроба (дето го няма, понеже комунистите изхвърлили трупа в реката до Врана), когато синът му се съюзи със синовете и внуците на същите тия комунисти. (За чичо му Кирил въобще не говорим – за него даже не се знае къде е зарит!).
Накрая Горския си отиде в Мадрид, забравен от всички.
Остана му сал един Коста Цонев-Монархиста…

Червеният министър-председател с руско бащино име
Сергей Станишев
(17 август 2005 – 27 юли 2009) е най-нещастният на този пост. Детето на Политбюро на ЦК на БКП слушкаше що му думат Доган и Величеството, пънеше се да показва, че не е тъй, и се чудеше как хем да си опази партията, хем да не загроби съвсем държавата. В края на краищата не успя и в двете неща. Провалът бе як, Бойко го отвя кат ураган.
Твърдят, че Сергей е умен, образован и интелигентен – окей, ама що не го показа, докато (уж) управляваше?!

Министър-председателят от ГЕРБ
Бойко Борисов
(27 юли 2009 – …) е 87-ят в историята на България след Освобождението от турско робство. Пожарникар, ченге, генерал, аматьор-футболист. От Банкя. Говори така, че го разбира всеки – беден и богат, учен и прост.
Дарба – това не се учи.
Не разбира от икономика, бърка с кадрите, не знае езици. Но пръв и единствен от колегите си след Десети ноември наруши омертата и подгони предшествениците си – без да го е страх, че сетне и нему може да се случи същото. Народът му повярва – щом ги гони, значи не е като тях – няма да краде, ще стегне държавата, ще постави на място бандитите и мошениците!
Дано.
Щото ако и той не успее, жалка й майка на нашата България!

Пламен Каменов
www.blitz.bg