3 години без Кембълът: Истинските хора няма как да бъдат забравени!

Виновникът все още не си е получил заслуженото. Близките на Кембълът водят съдебни битки срещу убиецът и срещу издателя Ивелин Иванов – за авторските права на книгите на Емил. Все още не е намерен и джипът на шоумена, който изчезна безследно дни след смъртта му.
Той умря така, както и живя. На скорост. Самият Кембъл винаги се шегуваше със смъртта и казваше, че секунда невнимание води до цял живот смърт. За жалост този лаф се стовари с цялата си сила върху него. Емил загина на 42 години. След себе си остави 3 книги, 7 музикални албума и няколко преведени пиеси и разкази в Америка. Всичко го познаваха обаче предимно от тв и радио ефира. Определяха го като ексцентричен. Истината е, че той се чувстваше свободен. Той беше различен, защото бе свободен да прави, каквото си поиска. За него нямаше граници.
Винаги споделяше, че не обича лесните победи и че всичко му омръзва бързо. Затова и не се задържаше на едно място, било то в телевизията или радиото. Последния му пристан бе ББТ, където водеше свое вечерно ток шоу. Поради дълбоко антикомформистката си природа остана в ъндърграунда за сметка на хиляди недоразумения, зовящи себе си "звезди".
Малко хора знаят, че той държеше прякорът му да се изписва с пълен член – КембълЪТ. Налагаше се самият притежател да уточнява: "С пълен член, защото човек с празен член е за никъде…"
Такъв беше Кембълът – откровен до болка, понякога циничен, но винаги бе себе си! Той никога не изневери на принципите си и остана истински в пълния смисъл на думата. Това е кратката история на един голям човек, който ни напусна… може би, за да забавлява Господ.
"Моят звезден час не е нито работата ми в националната телевизия, нито осемте албума, нито двете книги, които написах, а третата чакам всеки момент. За мен най-великото нещо е да умея да прощавам. Талантът е даден свише. Ако си добър човек, не трябва да се гордееш от това, че умееш да караш кола или т.н. Когато вечер хората опънат крака пред божеството телевизор, нека си помислят дали през деня са направили нещо добро. Силата е да бъдеш добър, а не да се фукаш, че си талантлив. Все едно малко дете да се гордее, че баща му е богат."
Из последното интервю на Кембъла.

Георги Стоянов