5. Неоткриваемите: Нито ги търсят, нито се крият
Той добавя: “Митко е бивш дознател, сума ти полицаи – някогашните му колеги и началници, са през вечер в неговите заведения, той черпи. И не само с уиски ги черпи, ами и с нещо по тънката част, ако им се прище. Неговото тефтерче е сто пъти по-интересно от туй на Красьо Черничкия!”
Така разправя този магистрат. Дали не бърка нещо, не се знае. Но е факт, че Димитър Митров, 44-годишен, известен с прякорите Полицая и Каратиста, беше обявен за издирване в операция “Октопод”, не беше открит в продължение на 10 дни, а после сам отиде в ГДБОП и заяви, че никак даже не се е крил – семеен проблем му попречил навреме да разбере, че е нужен за разследването.
Повдигнаха му обвинение за участие в престъпна група, но в съда не го пратиха, а веднага го пуснаха под 10 000 лв. гаранция. От тази любезност съдебните репортери изпаднаха в известно недоумение, понеже по-рано им беше прочетена справка на ДАНС, според която “Митко Полицая държал пазара на проститутки в София, контролирал мощни сводници, отчитал на Хамстера оборота от плътските удоволствия и бил под покровителството на Алексей Петров.”
Както и да е. Но се вижда, че у нас има доста бизнесмени и криминални авторитети, които са неоткриваеми за полицаите и призовкарите, а след като се появят сами, се разбира, че по-скоро не са ги търсили и те по-скоро не са се крили.
Вижте например братята Крокодили.
Обявиха Евгени и Емил Милеви за издирване през декември, след като на магистрала “Тракия” беше осуетен опит за обир, извършен с техния престъпен почерк. Евгени, наричан още Гейзо, вдигна телефона си на журналистите в деня, когато МВР пусна в сайта си съобщение, че не може да го намери: “Ало, в Германия съм! На кого трябвам?”
След което обяви чрез адвоката си в колко часа пристига на границата. Задържаха го на ГКПП – Калотина. Но вътрешният министър съобщи, че излизането му извън България е фалшифицирано от граничен полицай.
Тъй или инак брат му Емил – Кроки, се издирва още. Но дали наистина, или само на книга?
Кроки води активна кореспонденция с близките си, с адвоката си и с журналисти, което би трябвало да улесни намирането му. Обадил се по скайпа: “Жив съм, връщам се до дни!” От МВР не го засекли обаче. После той пратил 10-странична жалба до прокуратурата: че спецченгета го изтезавали и го държали бос на снега, за да им каже всичко, което знае за Наглите. Не е известно обаче обвинителите да са се свързали с него, за да го разпитат.
Един вестник писа, че междувременно Кроки отишъл в полицията в Германия и се предал. Немците обаче разгледали паспорта му и казали, че не намират в тяхната база данни европейска заповед за неговия арест, и затова нямат правно основание да го задържат. Никой не опроверга, нито потвърди тази информация. Но при всички случаи и досега Кроки е като потънал в земята.
Ами Маджо?
Ако днес-утре се зададе поредното от нескончаемите заседания по делото “Маргени”, вестникарите си знаят: то – както винаги – ще се отложи или понеже някой е болен, или понеже Младен Михалев-Маджо е нередовно призован. Защо така? В съда става ясно всеки път, че в адресната регистрация на г-н Михалев от години няма промяна. Според книжата той обитава панелка в ж. к. “Гоце Делчев”.
А именията му в “Бояна” и в “Малинова долина” са многократно показвани на снимки по медиите, като е посочено местоположението им. При това Маджо дойде веднъж в Съдебната палата, охраняван от МВР като папата, увери, че винаги е на разположение на съдебното следствие и си каза адреса: “Живея в Европа.” И да се е пошегувал с полицейските издирвачи, какво толкова? То едва ли е причина те да му се обидят и да загърбват отсъствието му с години.
Обърнете внимание и на Мето Илиенски.
Видният висаджия изчезна на 30 ноември 2003 г. Излязъл от дома си без бодигард, без телефон и документи тъкмо в деня, когато погребваха Румен Маринов-Нарциса, негов враг. Според първата версия, цитирана в пресата, Мето сам си организирал мнимо отвличане, за да отърве ареста за убийството на Нарциса, в което беше заподозрян.
“Тоя гангстер липсва само на жена си, но и в това не съм сигурен, сили и средства за него няма да хабим”, отсече полицейски шеф в ония дни. По-късно Методи Методиев беше обявен за издирване по жалба от близките му, но едва ли полицията се е затичала усърдно по следите му. Оттогава периодично в пресата се появяват очевидци, които твърдят, че Илиенски се пече на плажа в Бразилия. Двама разказаха, че го видели в столичен бар.
Радиоводещият Боби Цанков писа приживе, че Мето бил вербуван от ДЕA и по негови сведения били разбити наркоканали у нас и в Холандия. “Сега Илиенски е в България", твърдеше журналистът, когото някои наричаха говорител на мафията. Чу се, че бил застрелян именно за това. Но в папките на делото за убийството му нямало нито едно листче, което да подсказва, че разследващите се интересуват и от тази хипотеза.
И Малкия Марген е уж сред най-търсените в ъндърграунда. Но по нищо не личи ченгетата да леят пот, обикаляйки възможни скривалища. Николай Маринов да бъде обявен за издирване, а паричната му гаранция да бъде отнета в полза на държавата и заменена с арест. Това постанови съдия Лада Паунова, след като Маринов не се яви на делото, по което е подсъдим с брат си за подготовка на 3 убийства.
Няколко месеца минаха в суматохата оттогава, а полицаите май не добиха ни най-малка представа къде е Малкия Марген. “Той или е избягал в чужбина, след като го подгонихме и за убийството на Боби Цанков, или се крие в България и се готви да се предаде, като стане ясно, че няма доказателства за вината му”, каза вчера служител на МВР, близък до издирвачите. Съвсем същите думи чухме от него и в деня, когато беше обявено, че Малкия Марген е изчезнал и по него тръгва потеря. “О, той вероятно си лежи при Мето на плажа… Да не би колегите от издирването да си нямат друга работа, та да гонят Михаля”, възкликна раздразнено нашият източник, когато намекнахме, че ни намирисва на бездействие.
А помните ли Георги Желязков и Стоян Стоичков – осъдени за убийството на студента Борилски? Те се скриха някъде, след като съдът в Търново прочете присъдата им от дълги години затвор. Магистратите пратиха съдебни охранители по дирите им. И знаете ли как е протекло издирването? Униформените посетили двата адреса, на които Желязков и Стоичков са регистрирани и където – както е известно – те не са се мяркали от години.
Не разпитали даже комшиите – знаем го, понеже и наш екип е бил там. Ако го бяха направили, щяха сигурно да узнаят къде биха могли двамата младежи да се подвизават. Но защо да се хабят? След време бегълците сами се появиха отнякъде и се самопредставиха на съдебните власти с обичайните думи: “Не са ни търсили, а не че сме се крили”…
***
“Вие ще ни изкарате мързеливци. А ние се изтрепваме от работа! Ама че неблагодарност!” – избухва полицейски издирвач. Той за себе си е прав. Малкия Марген, Кроки и Мето Илиенски са само трима от близо 3000 души, които са в списъците за издирване на софийската полиция. Търсят се всякакви хора – от опасни бандити и отвлечени деца до заблудени туристи, жени, напуснали съпрузите си, баби, които са загубили паметта си. Колко точно са ченгетата, натоварени с тази дейност, не съобщаваме, че разбойниците да не злорадстват.
“ Никак не е лесно да се намери човек – разказва издирвач с 9-годишен стаж. – Вие си мислите: Голяма работа! София не е мегаполис, в провинцията всички се познават, пък и в днешно време има интернет, джиесеми с клетки за проследяване, кредитни карти… Но е другояче. София е като джунгла, откакто отпаднаха домовите книги и задължителната адресна регистрация.
Бандити масово си вадят лични карти на адреси, където не живеят. Става лесно – от общината ти издават бележка с улица и номер, каквито си избереш. С нея отиваш в РПУ-то и, ако искаш, и в мола можеш да се регистрираш. Друго: хората не щат да сътрудничат на полицаите. Каквото и да ги питаш, викат: вие ще ни докарате неприятности… И родителите не издават децата си, ако ще да са масови убийци.
Правим “спявки" с негласния апарат, ама той покрай тия скандали с агентите съвсем намаля… И данъчните не ни дават сведения за имотите на издирваните – лични данни били. Облекченият режим за задгранични пътувания също е беда за нас. Който си иска пресича границата и – дим да го няма!”
Това е.
Докато беше главен секретар на МВР, премиерът Бойко Борисов и за подобни ситуации си имаше крилата фраза: “Не знам как трябва да е, но знам, че така не трябва.”
Поредицата "Ние ги хващаме, те ги пускат. Защо?"
Анна Заркова
в. Труд