Има ли пилот в самолета?

Българската икономика (доколкото остана такава) е пред огромна стопанска пропаст, като “влакът” на който пътуваме към нея, по–скоро вече “лети” благодарение на пълната неадекватност и неподготвеност на управляващият икономически  екип.

Кое дава повод за тези крайни изводи?

1. Данните изнесени от КНСБ, НСИ и  ГУ “Митници” за последните два-три месеца показват мълниеносно нарастване на бюджетния дефицит, свиване на производството и  потреблението, намаляване на  доходите, тотален фискален пробив и стряскаща тенденция за бърз фалит на реалния сектор.

2. Очевидна липса на защитни механизми, като например бюджетни буфери, кредитиране и финансиране, планиране и най-вече  експортна стратегия от страна на управлението .

3. Високомерие, неподготвеност и некомпетентност на правителствения екип обезпечена с липса на административен капацитет и на комуникативност.

4. Пълно медийно и информационно затъмнение относно икономическата ситуация и очаквания ефект.

5. Непрозрачно управление на държавния дълг и държавно–регулираните цени на вода ел. и топло енергия.

В тези условия дневния ред на България се диктува единствено с  новини от съдебна система, полиция и прокуратура, както и с евтини зрелища от междуинституционални “войни” с цел отвличане вниманието от икономическия провал.

Както още в древен Рим са установили хлябът и зрелищата са основните инструменти на слабата административна власт, още повече, че в нашата ситуация дори хлябът на масите е застрашен (ако въобще го има) и най-вече липсата на идея и понятие от елементарни баланси в икономическата, здравна и социална система на държавата. Налице е тотална липса на пазари, износ и българско прозводство, а вместо това управлението се занимава с лични и корпоративни задачи, политически и институционални битки и атаки срещу съдебната система.

Това зрелище е интересно през първите три-четири месеца от мандата, но оттогава минаха още пет и тези “упражнения” омръзват , а избирателя  започва да се пита къде  се изпариха гръмките предизборни обещания за доходи, осигуряване, здравеопазване и по конкретно –  5% “по- ниски осигуровки, по–високи възнаграждения за полицаите, по-ниски данъци и такси, повече пари за здравеопазването, яснота по големите инвестиционни проекти в това число значители външни инвестиции”.

Нищо от тези предизборни ангажименти не е изпълнено и по-лошото е, че тенденцията е в абсолютно противоположна посока. На този “терен” се появяват близките до властта икономисти за да презастраховат провала, като препоръчват кърпене на зейналата бюджетна ”яма” с приватизационни практики от периода 1998-2005 година и орязване на заплати, пенсии в държания и публичния сектор, солидарно с “обесването” на частния бизнес – едър, среден и малък. “Този филм обаче сме го гледали.” Доволни след “прожекцията” са само управляващите партийни централи и техните корпоративни спонсори, които обаче избирателите впоследствие изхвърлят от управлението, понякога и с камъни.

И тук изниква въпроса – Има ли пилот в самолета? Колкото и да ни е тъжно отговора е отрицателен. Тук си задаваме и въпроса –  Прословутия клип  с брадвата от предизборните дни – негативна или обективна кампания се оказа? – тук отговора е, че събитията потвърдиха опасенията от клипа, а именно: кой управлява и накъде води държавата. Управляват я консуматори. Всеки от тях говори за разпределение, преразпределение и никой за производство, износ, потребеление, стимулиране и субсидиране на реалния сектор, каквито са единствените полезни ходове в условията на криза т. нар. “книжни”  и “монетарни” специалисти по финанси не са виждали дори и ограда на  една фабрика или завод, не са изнесли през последните двадесет и пет години един български кибрит, домат или яйце, но въпреки това няма кой да им попречи да експериментират всеки ден на гърба на българските  държавни и частни фирми, предприемачи, данъкоплатци и т. н. Същевременно обаче същите чакат от тях  данъци, доходи, осигуровки.

Обграден от сервилни съпартийци, управляващия лидер в момента   съвсем основателно си задава въпроса дали да не предизвика предсрочни парламентарни избори сега, за да не ги замерят с камъни след седем,  осем месеца и да сбъднат гръцките събития, с тази разлика, че гърците първи се усетиха как да намерят друг да се притеснява за тяхните доходи  – друг да им „плаща сметката”. Тяхната  криза е  симулативна – поне в мащабите, в които я обявяват и е всъщност най-обикновен рекет спрямо ЕС и нови инвеститори от типа на Китай, Япония, Америка. Разликата между нас и тях е, че нашия дълг никой не го интересува освен срещу „компенсаторни записи” от Костово време по 10 стотинки за лев. Тук обаче е мястото да зададем въпроса къде и в какъв размер е държавния дълг, фискалния резерв,  резерва на здравната каса и резерва на НОИ, “който в момента се оказва с около 650 млн. дефицит”, работят ли те за българската икономика или кредитираме гръцката и американска икономики. Ако това се окаже вярно, то би трябвало да следва оставка на кабинета, особено при условие на крещяща нужда от свеж финансов ресурс.

Кое може да спре политането надолу?

1. Нов компетентен икономически екип но не  от /СБ, ЕБ, ЕС/, а съставен от българи от реалния сектор; строителство, туризъм и банково дело; по възможност без съпричастност към чуждите дипломатически мисии (тук е мястото да получим отговор, кои членове на кабинета са съпричастни или сътрудници на чужди държавни (специални) служби – защото има няколко такива).

2. Бърза финансова инжекция /пък дори и от фискалния резерв/ на експортно ориентираните производства и ускорено търсене на нови и възстановяването на стари пазари в отраслите енергетика – ел. производство, химия, металургия, специално производство, земеделие животновъдство, лека промишленост по почина на Франция и Русия, които са се насочили към най-големите пазари Китай, Индия и Арабския свят. И начинаещ студент в УНСС знае, че тази инвестиция се възстановява най-бързо!!!

3. Моментална зелена светлина на всички външни инвестиционни проекти без значение руски, либийски или колумбийски са капиталите.

4. Облигационни заеми с висока доходност, класирани  на борсите в Близкия изток, Китай, Индия и разбира се на вътрешния борсов пазар.

5. Институционализиране на комитет по планиране и пазари като това би могло да стане на основа на пресруктуриране на Министерство но икономиката и енергетиката, туризма и индустрията и обединението им с редица помощни агенции.

6. Задължителни структурни  и най-вече кадрови смени!!! Като назначенията трябва да са на хора с виждания за пазари и производства , а не с досегашните псевдоикономисти с “предучилищни” – “монетарни” и “фискални” “фантазии”. И в крайна сметка министър – председателя да се командирова трайно в Москва, Пекин, Делхи, Абу Даби и  Триполи в търсене /ако трябва и “със свещ”/ на пазари и инвеститори на всяка възможна цена.  В България той и икономистите му работа нямат, докато не стабилизират икономиката.

Ивайло Дражев, предприемач

СДРУЖЕНИЕ“СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ”