Прашец от друг прашец. Предложение за ордени

ДАНС сигурно вече не са на себе си – след всички упреци към тях, основателни или напълно абсурдни, сега се включи и Близнашки, професорът протестър, който беше избран от един друг протестър за служебен премиер.
Другият протестър е президентът – както е известно, неговото протестиращо битие е започнало още преди промяната през 1989-а, но във въображението му.

Той е протестърът тапет – късният поборник, който иска да се самооблепи като евтин тапет към Историята. И съвсем логично е да намери измежду останалия прашец наоколо един скромен университетски преподавател, обаче протестър – и да го направи премиер.

Близнашки никога не е бил вземан на сериозно, както се полага на един човек, който набързо ще отиде в политическото небитие – и той отиде там, след като остави след себе си няколко забавни и леко фалшиви потпури от българската политическа оперета. Сега обаче се оказа, че е имал една мечта – да бъде подслушван.
Има хора, които оставят трайното усещане за нещо случайно, въпреки че – такъв е случаят с Тапетния Дисидент Плевнелиев – може да се мотат пред публиката години наред. Но това усещане остава. Защото те са Знакът на Случайното, те са доказателството колко жилаво е то.

Те са Троскотът на политическото. 

В някои случаи Случайното е невъобразимо устойчиво – тогава то може да нанесе чудовищни поражения на средата, от която произлиза. Станишев е типичният пример в това отношение. От няколко седмици той отново проявява активност, колкото да ни напомня за пораженията, които нанесе на партията си, в която бе един случайник – независимо че беше неин председател дотогава, докато това му бе нужно. Той не си дава сметка, че колкото пъти се появи пред публиката, толкова пъти тя се сеща за него именно като човека, който разлепи Некролога на БСП
Обаче карантинният срок за въздържание за подобни хора е кратък – няколко месеца, след които те отново спокойно ни се натрапват.

Близнашки е друго – той е дребен играч в сравнение със Станишев. Той е прашец от един друг прашец. И двамата обаче са готови да съчиняват скверни конспирации.

Навремето Станишев тържествено занесе в прокуратурата някакво писмо – все едно че носеше първото издание на „Капиталът“ с автограф от Маркс: „На Серж, който броди из Брюксел“. Нищо не излезе от тази история, освен че причини излишни главоболия на прокуратурата и хвърли хлебец от трохи на изгладнялото медийно простолюдие. Костинбродската афера бе нищо в сравнение с конспирацията на Станишев – той я представи така, сякаш трябваше да бъде описана от един нов Конквист: „Големият терор на ГЕРБ с подслушванията“.

Сега Близнашки се разшльопа в това блато.

Той добре знае, че изобщо не е подслушван – ДАНС официално го опроверга, но не се свени да се изкара герой – пред кого? Какво да му подслушваш на толкова семпъл човек – колко вкусна е боб чорбата в стола на Министерския съвет? Но той си съчинява без задръжки тапета, самоизписва се в някакъв псевдогероичен фрагмент
Живеем във времена, в които всичко е шаржиране на вече случвалото се – и го правят никакви хора с надеждата да приватизират някакво парче от Историята, да намерят в нея едно местенце, макар и микроскопично, за постните си особи. Близнашки просто лъже и така се нарежда до лъжепоборника президент. Прашец до прашеца. Фантазьори клоуни на политическото Нищо. И какво да очаква България от подобни хора?

Конспирацията, която представя Близнашки, е удивително нелепа – тя е на ниво идиотска махленска сплетня.

Съвсем подходящо за служебен премиер. Идиотска бе и конспирацията, която преди време съчини и Станишев – но и тези провокации към прокуратурата, изглежда, няма да имат последици; а те отгоре на всичко са чиста проба набеждавания.
Не чакайте много от институциите у нас, когато непрекъснато са провокирани и предизвиквани по този начин; те не са в състояние да вършат нищо сериозно, освен да водят своята „сталинградска“ битка срещу подобни фантазьори.
Тия дни президентът Първанов недоумяваше защо Станишев е предпочел Европарламента пред българския парламент. Точните му думи бяха: „Защо Станишев седна на място, където можеше да седне някой по-резултатен депутат? Аз ги измервам по това, доколко са успели да защитят българския интерес – в енергетиката, в пазарите.“
Първанов ще продължава да се чуди на Станишев, докато най-после не разбере, че той винаги се е изживявал като един много специален посредник – между БСП и себе си посредник в полза на собствения си интерес. Винаги е преговарял как да извлече максимална изгода за себе си. Иначе изглеждаше като една говореща кукла – от ония, които имат грамофонна плоча в стомаха си; в случая със Станишев на плочата е записан само собственият му химн. Един пример. Той никога, за нищо на света не би казал и половин дума за претенциите на ДПС за заличаване от регистрите на насилствено наложените имена по време на възродителния процес. Ако го попитате, ще хукне да се скрие зад гърба на неговия Шулц. Обаче иначе, стига да има лична полза от това, е готов отново да измляска целувката на Орлов мост, пак формално, разбира се – и да остави БСП да се оправя нататък в слюнката
А насилствено наложените имена трябва да се заличат – те са едно срамно свидетелство и няма защо да продължават да тревожат Българската Съвест. Едно от последните, ако не и последното, ценни притежания на днешния човек е родовата му история. Сигурен съм в това, ако съдя по отзвука, който получи навремето една рубрика на „Всяка неделя“ – „Час по семейна история“. Тя получи грамадна подкрепа от многомилионната публика на предаването. Имаше и един конфузен момент, който и досега не мога да си простя. Започнах да излъчвам рубриката няколко седмици след като бяха сменили имената на турците – въодушевен от подкрепата, изобщо не прецених някои нейни странични отсенки. Какво трябваше да направят тогава горките новопокръстени, какво трябваше да пишат в семейните си истории?

Сега неразборията с регистрите е същата: Хасан е син на Хасан, но е баща на Асен, който пък от своя страна е баща на Хасан… Време е да се опитаме да забравим тази недомислица – това няма да ни направи по-малки патриоти.

А БСП трябва да престане да се звери в некролога си и да разчете, както трябва, подписката на стотици леви интелектуалци, отправена до Миков и до другите днешни шефове на партията. Тя е мрачно свидетелство за съдбоносния разрив между симпатизантите на партията и нейния апарат. Тя е и проверка доколко БСП реално, а не симулативно се е дистанцирала от егоистичните игри на Станишев. Между другото въображението на този човек е наистина отровно: представяте ли си какво щеше да се случи, ако беше успял да наложи като свой наследник Стефан Данаилов, този прелестен наивник, Бате Серго – вечното Алиби на „Позитано“ 20, как щеше да прехвърли отговорността за погрома върху него. Разплаканият Ламбо, който най-добре щеше да изрази Големия Плач на партията си. Нищо повече. А Станишев щеше да остави зад гърба си още един завършен пример на коварство.
Изхвърлянето на Близнашки може да изглежда като дреболия – но не е.

Не е дреболия и оправдаването на Октай Енимехмедов за покушението срещу Доган. Този пък нахалник ни достави един истински шедьовър на безумството: поиска да му бъде връчен орден „Стара планина“ заради подвига му, който нямал равен на Балканите. В налудния поглед на този тип, отправен ни от телевизионния екран, се отразяваше цялата ненормалност на Времето ни.

Всъщност Плевнелиев може да раздаде набързо няколко ордена: на атентатора Октай, на Близнашки – за това, че е страдал заради несъществуващото му подслушване; а пътьом и на себе си – заради онзи тапет, с който уж е протестирал преди 10 ноември 1989-а. Иначе следващият президент едва ли ще му го даде.

Други публикации на автора можете да намерите в presa.bg, www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса