Как „непоквареният” Биволъ се оказа „медия” на повикване

Съ рогата напредъ! Този слоган е татуиран на сайта за „разследваща журналистика” Биволъ. Според него, той е единствената обективна и независима медия в страната, която не се страхува да казва истината и говори по теми, за които останалите медии мълчат. След тези гръмки думи, най-обяснимият въпрос, който възниква в главата всеки е кой всъщност стои зад този сайт. Кои са тези безстрашни днешни войводи, повели неравна битка с престъпността и отстояващи свободата на словото?

Кой кой е?

Зад сайта Бивол стоят двама души – Атанас Чобанов и Асен Йорданов. Атанас Чобанов е избягал във Франция емигрант, който според думите му милее за България, но пък живота във Франция се оказва по-хубав. Г-н Чобанов е известен със своите политически амбиции. Известно е, че в младежките си години е бил комсомолски секретар, а през 1989 г. кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП). Минал е още през централите на СДС, НДСВ и ДСБ в опити да се включи в листите им. Последните години се е приютил при „Зелените”, които обществените слухове упорито свързват с Иво Прокопиев. като активно използва трибуната на сайта Биволъ, за да активира шепата привърженици и събере евтина популярност. През 2014 г. бе и водач в листите на „Зелените” в изборите за Европейски парламент, но партията направо катастрофира. При получени 18 444 гласа на Евро изборите през далечната 2009 г., през изминалата 2014 г. партията на „Зелените” едвам се домогна до 12 547 гласа.

Другото лице – Асен Йорданов пък е основен собственик и създател на сайта Биволъ. Той е син на известният български поет Недялко Йорданов. Известен в публичното пространство факт е, че първият бизнес партньор на Асен Йорданов – Светлозар Лолов се оказа клиент на прокуратурата. Срещу Лолов са повдигнати обвинения за ръководене на организирана престъпна група за имотни и данъчни измами, изнудване, рекет и побой. След тези обвинения, Лолов все пак успява да избяга от страната.

След кратка журналистическа кариера във вестниците „Стандарт“, „Монитор“, „Политика“ и „Телеграф“ (сега определяни от страниците на неговия сайт като „парцали”), той решава сам да се бори за уж свободното слово и създава сайтът Биволъ. Разбира се апетитът към политиката не го подминава и той се промъква в листите на БСП в „Коалиция за Бургас”.

Източник: www.anonybulgaria.wordpress.com

В сайта Бивол, често можете да прочетете статии, представени като „ексклузивни журналистически разследвания”. Информацията е толкова далеч от всичко, което виждате със собствените си очи, че ви заобикаля и като нищо по някое време вече си мислите, че живеете в паралелната реалност на матрицата, а Бивол като един вездесъщ Морфей ви отваря очите за истината. За тяхната истина обаче. Всъщност в скандалните разкрития често няма нищо скандално и никакво разкритие, но списващите сайта го представят като чудовищна несправедливост. Героите на техните статии доста често са едни и същи, а писанията на сайта целят не толкова да информират обществеността, а да насадят омраза към конкретни хора, институции или фирми. Поведението на сайта в социалните мрежи също е доста спорно. Уж радетел за свободното слово, но всеки, който се замисли над писанията им, изрази несъгласие с тях и поднесе доказателства, че изказваните тези и заключения са неверни, веднага бива блокиран, а коментарите му изтрити. Отговорът винаги е един и същ, този е „платен трол” – провокатор. С това удобно извинение те превръщат заеманото от тях интернет пространство в секта, в която всички последователи трябва да изразяват само тяхното мнение и виждане, без право на други гледни точки и мнение.

Всъщност какво стои зад Биволъ и реалността, която той ни представя?

Според учебниците може и да не съществува лоша реклама, но определено черният ПР може да срине всеки бизнес. Обществена тайна е, че той се поднася все по-обилно от подобни български „медии”.
Сайтът Биволъ вече се специализира в нишата на черния ПР. За да убедят читателите си в своята независимост от Биволъ гордо заявяват, че се издържат само от скромни дарения на читатели. Сумите на тези дарения достигат средно до около 10 000 лв. на година. Странно е как с подобни суми, сайтът покрива разходите си за хостинг и други административни разходи по поддръжката му, а Биволците покриват разходите си за „уж” мащабните разследвания и успяват да генерират достатъчни приходи на своите собственици, за да имат стимул да продължават с неговото списване. Все пак не може човек да прекарва цялото си време в писане на публикации, от които няма приходи, защото са му необходими доходи, за да си плати сметките за ток, вода, наем, храна и т.н.

Всъщност схемата не е много проста

Ако погледнем в Търговският регистър ще видим, че собственици на сайта Биволъ са Асен Недялков Йорданов и неговата съпруга Алберта Леон Алкалай. Госпожа Алкалай пък е управител на фирма „Имидж Едвъртайзинг”. Основния предмет на дейност на фирмата записан в Търговския регистър е консултации в областта на медиите, имиджа, корпоративната политика и комуникации, анализи и проучвания, реклама, връзки с обществеността и др. Казано по-просто – това е дейността на една съвременна ПР агенция. Едноличен собственик на фирмата е американската компания „Айдиъс Фор Янг Имидж“ ООД – САЩ, която също уж е специализирана в консултации, ПР и реклама. Странното е, че информация в интернет за тази фирма няма. “Айдиъс фор янг имидж” е регистрирано в офшорната юрисдикция в окръг Колумбия, САЩ. Според протокол внесен на 09.01.2015 г. в Търговския регистър, действителен и законен пълномощник на „Айдиъс Фор Янг Имидж“ е не кой да е, а мъжът на г-жа Алкалай – Асен Недялков Йорданов…

Източник: Търговски регистър

Няма предвиден член в българското законодателство според, който собственици на ПР агенции да не притежават медии. Въпреки това обаче подобна връзка най-малкото не е хигиенична, нали? Тези взаимоотношения говорят, че съвсем спокойно и най-важното законно – всеки, който иска да избута от пътя си свой конкурент чрез черен ПР и псевдо-обвинения, може да плати за тази „скромна” услуга на ПР агенция като например „Имидж Едвъртайзинг”, която от своя страна да реализира проекта, чрез сайта за сензационна разследваща журналистика от типа Биволъ. По този начин средствата за тази нечистоплътна услуга остават скрити за широката общественост, тъй като не влизат в приходите на медията и тя спокойно може да развява документи, че се издържа от скромни дарения. Клиентите остават анонимни, тъй като сключените от тях договори с въпросната агенция представляват конфиденциална информация и търговска тайна и не се изисква да бъдат оповестявани публично. А платените суми минават през американската офшорка.

Тази схема прозира в годишните финансови отчети подавани към Търговския регистър от „Имидж Едвъртайзинг”. Както много често обичат да казват самите Бивол – тази информация е публична и общодостъпна за всеки. Единствените приходи на фирмата са от продажба на услуги. Фирмата е регистрирана през 2006 г. и завършва първата си година със скромните приходи от 14 хил. лв. На следващата година те скачат на 124 хил. лв. Явно, за да подсилят приходите си от дейност, г-жа Алкалай и съпругът й Асен Йорданов създават сайта Биволъ в края на 2009 г. и от неговата поява приходите започват да нарастват, като за 2013 г. се увеличават с над 55%. Да припомним, че именно 2013 г. бе емблематична за породилите се протести довели до свалянето на правителството на Бойко Борисов и старта на инициативата #ДАНСwithme срещу правителството на Пламен Орешарски.
Последният финансов отчет публикуван в Търговския регистър на 09.01.2015 г. е за 2013 г. За 2014 г. няма публикувани данни, но имайки предвид силното активизиране на биволиците през 2014 г. по темата КТБ и българските институции, можем да видим и поредното нарастване с над 50% на приходите.

Източник: Търговски регистър

Тези цифри нямаше да будят съмнение, ако не бяха в съчетание на няколко фактора. На първо място е странното стечение на обстоятелства, че фирмата стартира своята дейност по време на световна икономическа криза, която се отрази тежко на българския бизнес. Приходите на голяма част от българските фирми рязко намаляха и някои от тях фалираха, а други, за да оцелеят освободиха голяма част от персонала си. Секторът, в който извършва дейност „Имидж Едвъртайзинг” първи пострада, защото първите разходи, които фирмите съкратиха бяха именно за ПР, реклама и маркетинг. На този фон фирмата на Асен Йорданов и Алберта Алкалай веднага след стартирането си реализира завидни приходи, които с времето нарастват. На второ място, според информацията в Търговския регистър социално и здравно осигурените лица за 2013 г. във фирмата са … само 5 души. Ако разделим реализираните приходи на броя на официално осигурените от фирмата лица, получаваме норма, на приходи реализирани от един осигурен, която е завидно висока за бранша.
И накрая, но не на последно място: фирма „Имидж Едвъртайзинг” развива своята дейност в гр. Бургас. Странно е как във времето, в което бизнесът в цялата страна изпитва кански мъки да съществува, именно в град Бургас той неистово желае да плаща за ПР услуги?

За разлика от Бивол, ние оставяме на Вас – нашите читатели, сами да прецените дали сме прави или не, според изнесената официално информация в тази публикация.

Станимир Маринов