„Активните мерки” винаги се плащат с лихвите
„Активните мерки” или „активните мероприятия” са от обичайния жаргон на службите.Те отразяват част от процедурите за планирана дезинформация. Целите им са различни. Понякога се задействат, за да се тества оперативната среда. Тогава обикновено се говори за „контролирано изтичане на информация”.
Вчерашните упражнения дадоха повод за конфликтни предположения – от „тестване” до „хващане на правителството в крачка”. В същото време бяха подценени някои други „синхронизации” – „войната на рейтингите” вече е факт. (Но Първанов след месец може да каже, че не той я е започнал. Защото ще се надява изказванията на някои негови фенове да не се „броят”. 20% изоставане от Борисов точно в този момент няма как да го направят щастлив. И той ще отвърне на тази „изпреварваща атака”.)
Социологическите проучвания в такъв момент са ярък пример за „активни мерки”. Или контрамерки. Против кого – срещу г-жа „Кризата” ли?! Сигурен провал в дългосрочен план ще е логичният финал за подобна стратегия.
Вероятно някои са преценили, че историческите „тезиси за активни мерки” ще са работеща процедура в сегашните условия и ще отчитат в движение фактора „време”.
Преди дни „водещи икономисти” обявиха патетично – „По данните ще ги познаете”. Съпоставянето на „данни” с „дела” е заблуждаващ риторичен екзерсиз. Откакто Готфрид Ахенвал въведе (през 18 век) термина „статистика” се промениха много неща, но „изкривяването на данните” не е преодоляно окончателно. Защото е невъзможно. Всепроникващата взаимна обвързаност на икономическите явления и процеси превръща „иконометрията” в предизвикателство и за най-мощните сървъри и за най-творческия „софтуер”. Като се добяват и обещанията на политиците към „данните”, разбираме защо делата не следват думите в условията на глобална криза, стоварила се върху малка икономика като нашата. Прибавете и щипка „прокризисни мерки” и постното блюдо е осигурено.
На този фон антикризисните мерки с „невярно съдържание” (бисер в новинарска емисия на Pro.bg снощи) предлагат макроикономически заклинания, които да напомнят на „статистическите единици”, че хладилникът винаги е наблизо и напоследък нерядко е празен. Сблъскването на визия и всекидневно мислене досега винаги е завършвало зле за управляващите. И още по-зле за управляваните след това…
„Статистиката” и „политическата аритметика” не отчитат „хипотезата на Бернули” – икономическото значение за индивида на един допълнителен долар е обратно пропорционално на броя долари, които той вече притежава. „Сатър” и транжиране на нискодоходните части от населението чрез „плоски мерки” едва ли ще реши в достатъчна степен, навреме и на поносима цена проблемите на неразплащането с бизнеса. Защото ще свие потреблението допълнително. И ще фалира цели бизнеси в няколко сектора. Тогава?! Как индивидите да проявят разбиране за ”структурните дефицити” на икономиката и да подкрепят поредните реформи? Как да преглътнат обстоятелството, че г-жа „Кризата” осигурявала чудесно време за „креативно разрушение”?!
Сметките на домакинствата идват по график. Разплащането на държавата с фирмите закъснява. Кредитите на бизнеса трябва да се обслужват. Икономиката стагнира. Лихвите по кредитите са високи. Потреблението е свито. Икономическата „активност” произвежда допълнителни диспропорции. Приходите намаляват. Разходите се увеличават. „Ножицата” се разтваря все повече. „Балансираният бюджет” не осигурява достатъчно ресурси за социални разходи, както пише в „букварите”. Дефицитите се „трупат”. Евфемизмите на макроикономистите не топлят никого – кризата се „развива” беше един от шедьоврите на вчерашния ден. Развива се наистина – в геометрична прогресия. Задълбочава се. Влошава се. Копае ново „дъно”. Променя за часове лицеизраза и тона на уж „посветени” политици и експерти.
Така вчерашните „активни мерки” трябваше да осигурят поредната порция „зрелище”. „Хлябът” е оставен в ръцете на самите давещи се. Но в един момент „ножицата” ще се разтвори толкова много, че ще се превърне в „сатър” срещу управляващите. Рейтингите ще се превърнат в пренадути балони. Които във всеки момент ще бъдат пред спукване. И никакви дезинформационни кампании и пропагандни стратегии няма да преодолеят конфликта между „естествено справедливото” и „институционално справедливото”.
Любомир Живков