ЗОЯ. БЕЗПАМЕТНОСТ. НЕБЛАГОДАРНОСТ. СЕРТОВ, АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ, НА КОЛЕНЕ!

Днес.
Мерзката житейска кушия свърши. За Зоя Димитрова. Отвъд вероятно небесните коне вече танцуват с душата и. Нищо, че някои си мислят, че всичко свършва в дупката. В земята.

Днес.
Погребаха журналистката Зоя Димитрова. Онази, за която преди ден бяха изписаните дежурните траурни дописки, че била „сред първите разследващи журналисти“. Онази, която чиновнически бездушните медии се надпреварваха да описват сухо и беизразно като „своя“.
Днес.
От тези „колеги“ и „журналисти“ нямаше нито един на поклонението и погребението. Шепичка само. Журналисти, колкото пръстите на едната ръка.
Днес.
Изпратиха Зоя. Онази, която бе рамо до рамо с първия шеф на ДАНС Петко Сертов. И която го бранеше така, както правят истинските бойци – с чест. Днес Петко Сертов го нямаше. Не сведе глава пред Зоя Димитрова и нито един неин „колега“ от ДАНС. Освен – най-близките от екипа и, с които работи в ДАНС. Нито един „топ“ дансаджия не поднесе цвете на Зоя.
Днес.
Зоя, изпита и неузнаваема от болестта, която я разстреля, отключена точно от ОНЕЗИ, чието „достойнство“ пазеше, тихо наблюдаваше от Горе. Онези, на които бе повярвала. И онези, които ЛИПСВАХА. Защото нещото, което те наричат свои душички, бе онова, както баба ми се изразяваше „сърцата им в лайна увити“. Онези, които не отделиха половин час за да изпратят Зоя. Която им крепеше гърбовете. Онези, които не вярват в Бог, не вярват и в националната сигурност, онези, които плещят за „екип“, а всъщност са омерзително вонящи с пазенето единствено на собственото си „его“.
Днес.
Зоя напусна завинаги този живот. Алексей Петров също го нямаше. Нищо, че Зоя бе онази, която го наричаше „той е добър човек“. Нищо, че тя нямаше как да не знае, че в този живот, в България, „добрите хора“ хвърлят на кучетата онези, които са били най-честни и достойни с тях. И никога не намират доблест за късче време, в което да посипят буца пръст върху ковчега на „брат по оръжие“. Те са заети. Много заети. За да служат на зловещата си НЕБЛАГОДАРНОСТ.
Днес.
На погребението на Зоя нямаше журналисти. Онези, които и се мазнеха, които и звъняха денонощно, които я ласкаеха, и които я използваха лицемерно. Падналият в България приятели няма.
Днес.
ГОРЕ „се пишеше“. За всеки. Стореното и несторено.
Не умирайте, ако ви е възможно в България. А ако няма как да го предотвратите, не чакайте цвете и добра дума. ТУК. От онези, за които сте се раздали. Те са ви погребали приживе. И още, как наивно още, си въобразяват, че каменната плоча ги е пожалила и не е смазала душите им.
МЕРЗКИТЕ ИМ ДУШИ.
Довиждане, Зойче.
Там ти поне си сред ангели.

Веселина Томова